Спомени на Айрет Гюрова от Гоце Делчев за Алексей Петров
-
- август 21, 2023
Провокирана от жестокото покушение срещу живота на Алексей Петров, и най-вече от безкрайните и нестихващи крясъци, брътвежи, нечовешки обиди и обвинения, реших да се върна към някои спомени за съвместната си работа и взаимоотношения с него. Бях решила тази страница от живота ми да бъде завинаги затворена, но за съжаление, заради всичко, последвало след убийството по негов адрес, не мога да бъда безучастна. Накратко, ето и моят разказ за Алексей Петров. През 2011 г., след решението на Петров да се кандидатира за президент на РБ, пътищата ни се пресекоха. Лично от него, в качеството си на юрист, компетентна по изборно право, бях поканена да помогна за регистрацията му като кандидат в ЦИК. Това бе съпроводено с доста предварителна работа – учредяване на инициативен комитет, събиране и обработване на подписка и пр. Във връзка с всичко това, съвместната ни работа и сътрудничество с него продължи повече от 6 месеца, а и след това. Учредителното събрание се проведе в гр. Велико Търново, а по предложение на избрания инициативен комитет бях предложена за представляваща същия. Целта на този разказ е не да коментирам резултатите от тази кампания, а да разкажа за впечатленията ми от всички гравитиращи около Алексей тогава хора – „приятели“, „колеги“ . Работата по набирането на инициативния комитет и предстоящата предизборна работа беше в сградата на Съюза за стопанска инициатива на ул. Тодор Ночев, София. Още при постъпването си там, аз заварих много хора, които бяха се настанили предварително, голяма част от които на академично ниво – професори, доценти, други – познати, приятели, случайни и какви ли не…. Всички бяха дошли на „заплата“, без да знаят какво ще правят, с какво могат да помогнат. Наложи се да възложим разработване на работни проекти според квалификацията и компетентностите им и да бъдат представени в срок една седмица. Скоро след това голяма част от ентусиастите изчезнаха. На тяхно място обаче все се появяваха нови и нови – готови на всичко, само и само да бъдат на хранилка. Някои от тях бяха близки на приятели на Алексей, други – негови познати. Всичко това го описвам образно, заради факта, че той проявяваше човещина и разбиране, съжаление към всеки, който имаше нужда от него. Познавайки добрия му човешки характер, от неговата щедрост се възползваха и някои журналисти, които от една страна го хвалеха, а от друга плюеха, както и сега. По повод рождения му ден – 50-годишния му юбилей, освен семейството и близките му, бяха поканени в най-тесен кръг приятели и колеги – около 30 човека. Между тях бе и една доста известна журналистка, която освен че яде и пи на масата му, не спря да хули него и близките му. Поговорката „Храни куче да те лае“ в случая е абсолютно уместна. За съжаление, това е животът ни. Често уж сме заобиколени от приятели, които от все сърце ти желаят злото. Като прибавим и ксенофобията, картинката става още по-трагична. Алексей Петров може би е противоречива личност. Аз обаче видях в него човека и приятеля с голямо сърце. И не защото помежду ни всичко е било прекрасно. Имаше моменти, в които си разменяхме и остри реплики, всеки отстоявайки позицията си. Бяхме коректни един към друг. В случаите, когато осъзнаваше, че не е прав, той най-любезно и човешки се извиняваше.
От дистанцията на времето и след всичко, което се случи, аз все повече осъзнавам, че той е извървял много труден и трънлив път, много по-тежък от този на всички останали, които не са били Асан, а впоследствие Алексей. Себедоказването в тези случаи е свързано с много повече упоритост, труд и усилия. Аз не коментирам нападките на озверелите и озлобени хора. Дали и доколко имат право да го съдят, не мога да знам. Освен нас земните, има кой да ни съди. Едно обаче е безспорно – да си бил Асан и да си роден в с. Бабинци, да се превърнеш в Алексей Петров – антимафиота, баретата, бизнесмена, от когото се боят мнозина от уж факторите в страната, не е шега работа. За всичко това, освен амбиция и труд, се иска и интелект.
Благодаря на съдбата, че ме срещна с Алексей! От него и обкръжението му научих много, а най-вече да не се доверявам на всеки. А той, волно или неволно, наруши принципите си и отново се довери на неточните хора. Този път трагично! Поклон, дълбок поклон ПРИЯТЕЛЮ! Спи спокойно вечния си сън! Светла ти памет! Сърдечни съболезнования на семейството!
Be the first to leave a review.
