22 години след смъртта на Ванга в къщата и в Петрич продължават да се случват чудеса

Защо във всяко помещение от къщата на Ванга има телефон и часовник?

22 години след смъртта на българската пророчица Ванга в къщата й в Петрич продължават да се случват чудеса. Това твърдят вярва­щи, които са посетили дома. И са описали чудесата в кни­гите за впечатления, които стоят там. За 10 години те са станали 8 дебели книги.

„Имах огромно желание за второ дете, но лекарите ми казаха, че заради здра­вословните ми проблеми, това няма как да се случи. Започнах да идвам в къща­та на леля Ванга и се молих дни наред в нейната молит­вена стая пред иконите и. И о, Боже, чудото стана, след една година аз вече имам второ дете. И съм благосло­вена и благодарна на све­тицата. Това е само една от много истории, които са оп­исали хората дошли в къща­та-музей на Ванга.

На 5 май тази година се навършват точно 10 години откакто къщата на пророчи­цата бе превърната в музей. Нейното завещание отворе­но след смъртта предизвика доста бурни реакции сред роднините й, но последна­та воля на пророчицата бе всичко, което тя притежава­ше да се дари на държавата. Дарението завари и държа­вата неподготвена. Цели 10 години тя се чудеше какво да прави с имота на проро­чицата в Петрич. Къщата стоеше залостена, мухъл и течове я съсипваха, докато накрая министерство на фи­нансите намери най-точното решение – да превърне в музей дома на пророчицата, който се води филиал към градския музей.

Българите приветстваха това решение и сега къщата на Ванга е едно от най-посе­щаваните и емблематични места в Петрич. Привлече­ни от мистерията, загадката и необяснимото, тук идват всякакви хора от всички краища на света. Всеки пре­крачва прага на този дом с любопитството да види как е живяла пророчицата, да разбере какво е било еже­дневието и да се потопи в атмосферата на нейната загадъчност. Приживе нито един учен не успя да разбе­ре как Ванга вижда в бъде­щето и миналото, как разго­варя с мъртвите, въпреки че е била изследвана. Но и до ден днешен книгите за Ванга се множат, както и разкази­те за нейните пророкувания.

Домът на Ванга се нами­ра в центъра на град Пе­трич на няколко крачки от пазара. Днес тази улица се казва също Ванга. Къщата е построена от съпруга на пророчицата Димитър през 1947 година.

Сляпата невеста вече е била известна с дарбата си и затова дома и винаги е бил буквално обсаден от хора,­чакащи да чуят добри вести за изчезнали близки или да им препоръча лек за болни.

Баба Ванга прекарва го­ляма част от живота си тук. Години по-късно тя отива в Рупите, където военни й ско­вават една барака насред гола поляна. Тя твърди,че мястото на Рупите е енер­гийно и се зарежда и затова започва да приема посети­телите си там. Приживе про­рочицата казваше,че отдолу лежи древен град. И това предсказание се оказа исти­на, археолозите наскоро от­криха там античния град Хе­раклея Синтика, който сега е бижуто на Петричка община и привлича хиляди туристи.

Заради все още сбъдва­щите се предсказания, инте­ресът на туристите и вярва­щите към дома на Ванга не стихва. За година само през музея в Петрич преминават над 16 хиляди души.

А молитвената стая на пророчицата буквално е станала като църква, хора­та всеки ден идват и влизат да се молят в нея и да запа­лят свещ. Затова и това е единственото помещение в музея-дом, което няма огра­ничително въже и достъпа свободен.

„Няма как да спрем хо­рата, те имат нужда да се помолят, и кои сме ние да им отнемем тази надежда, това ни разказ­ва уредничката Петрана Попкочева, младо моми­че, което смята работата си за мисия. „Аз вярвам,­че няма нищо случайно,­че работя тук. Мисля, че Ванга ме е избрала и за­това не гледам на това просто като на обикнове­на работа с работно вре­ме, казва Петрана.

Ванга е била прочута като голяма чистофай­ница и домакиня. Въпре­ки че е била сляпа, тя е поддържала идеална

чистота в дома. Сега същото прави и уредничката Петра­на. Чисти като луда по цял ден в музея, нещо отвътре я кара. Къщата-музей буквал­но блести.

И всичко е подредено та­ка,както някога го е остави­ла Ванга.

В нея са изложени над 3000 предмета – икони, про­изведения на изкуството, дрехи, лични вещи, снимки, подаръци. Всичко обаче е толкова автентично,че ко­гато прекрачваш прага на музея, имаш чувството, че влизаш в чужд дом и се усе­щаш някак неловко,защото очакваш всеки момент отня­къде да изникне стопанката.

На първия етаж се намира кухнята, а до нея молитвена­та стая с много икони и го­блени. Запазено е автентич­но и мястото, където Ванга е посрещала хората.

На втория етаж е спалнята и хола. Прави впечатление, че във всяко едно помеще­ние има телефон и часов­ник. За Ванга връзката с хора и приятели е била мно­го важна, затова и е искала да има телефон навсякъде. Много често тя е разгова­ряла по телефона с Тодор Живков, двамата се обръща­ли един към друг с израза – наборе. В един от послед­ните им разговори през 1996 година двамата си говорели за болести и смърт. Тогава тя му казала, че две години след нея и той ще си иде. Така тя предрекла и своята и неговата кончина. Ванга умира през август 1996 го­дина, а Живков две години след нея. Пророчицата годи­ни наред е била болна от рак на гърдата и криела за забо­ляването си. Знаели са само най-близките от обкръже­нието и, но не е желала да се лекува, защото вярвала,че ако бъде оперирана дарбата и ще изчезне.

Часовниците също са има­ли някакво важно значение за нея. И днес, когато оби­каляте музея, те звънят на 15 минути, така както тя е искала. Обичала е чува му­зиката на часовниците. За нея времето е имало раз­лично измерение от наше­то, казват онези, които са я познавали. Често сутрин е казвала – вие докато спите, аз обикалям света и виждам ужасни неща, войни, гладни хора, бедни, страдащи.

Всяка вещ в дома на про­рочицата има своята исто­рия и носи нейната енергия. В къщата могат да се видят дрехите и, обувките, чантите и, които говорят за една дос­та суетна жена. За обзавеж­дането про­рочицата определено е предпочи­тала белия и светлосин цвят. Вещи­те подсказ­ват, че е имала вкус към краси­вото и мо­дерното за времето си. Полюлеи от истински чешки крис­тал висят в стаите, костен порцелан и истински китайски вази, подарък от благодарни хора,притежава домът, както много икони,го­блени и рисунки.

В къщата е наредена и експозиция от снимки на Ванга от живота и. Градина­та на къщата също е имала огромно значение за про­рочицата. Тя винаги е била отрупана с цветя, а за тях тя казваше,че са живи и затова мразеше някой да и подаря­ва цвете без корен.

И докато обикаляме музея виждаме, че тук идват на пейката в двора да поседнат съседските баби. А те ни каз­ват, всеки ден се отбиваме през Ванга. Бяхме си друж­ки, сега може да я няма,но тук като поседнем се сеща­ме за младостта и някак ни става по-леко, казват ком­шийките. Та така разбираме и смисъла на завещанието на Ванга, защо­то тази къща наистина не е обикновен му­зей, това е един жив дом,в кой­то всеки може да открие онова което го зареж­да или просто да спре да по­чине ,да раз­мишлява или да се размеч­тае. Никой няма да бъде върнат или упрекнат.