Гоце Делчев в село Либяхово
-
- май 9, 2018
По предания и писмени сведения село Либяхово (дн. Илинден), Гоцеделчевско е било посетено от ръководителя на Македоно-Одринското революционно движение Гоце Делчев. Преоблечен като търговец, на път от Неврокоп за Сяр, той бил придружаван от либяховския кираджия Велик Г. Воденов. Без да влизат в селото, което заобиколили от изток, те достигнали в гр. Сяр. На раздяла ‘’търговецът’’ платил на водача си една лира. По пътя Воденов се досещал, че води важна личност и почти се бил убедил, че това е учител. След месец-два някой от семейство Дукови в Неврокоп му разкрил, че човекът който превел дядо Велик бил Гоце Делчев. Това пътуване се случило вероятно през есента на 1896 г., когато той обикалял тези места за укрепване и основаване на революционни комитети.
За идването на Гоце Делчев в Либяхово ми разказа през 1968 г. 96-годишният тогава дядо Иван Г. Малаков. В една зимна утрин, още по тъмно, в Либяхово тайно пристигат около 40 четници. Настаняват ги в Буровата и Додушевата къщи, разположени в северозападния край на селото. Ръководителите на местната революционна организация извикват при тях няколко терзии (шивачи). Дали им един топ шаяк и им казали; ‘’От това искаме да ни ушиете 40 кепета (ямурлуци) с по един ръкав. Но точно 40 нито повече, нито по-малко. ’’ Терзиите се спогледали, усъмнили се в точното изпълнение на поръчката и затова предложили да извикат и най-възрастния терзия –дядо Георги Л. Малаков. Той, като чул желанието на войводата уверено му казал, че ще скрои и ушие точно 40 ямурлука. За модел взел ямурлука на главния войвода. Заедно с останалите терзии и със синовете си Лазар и Иван (който разказа тази случка) за един ден и една нощ ги ушили и предали на четата. Възхитен от добрата работа на дядо Георги, главният войвода се обърнал към него;
– Как се казваш, майсторе?
– Георги, господин войводо – отвърнал той.
– Та ние сме адаши – казал войводата – само че на мен ми викат Гоце
В миг изненада и учудване се изписало по лицата на терзиите, но то бързо преминало в несдържана радост и задоволство, че пред тях стои първият ръководител на национално- освободителното движение в Македония и Одринско – Гоце Делчев.
Според дядо Иван, Гоце Делчев изглеждал кротък човек с добро чувство за хумор. Ако вземем предвид писмото на Гоце Делчев от 1 юни 1902 г. до Иван Бележков (учител по това време в Неврокоп), в което го моли да поръча в с. Долен или Каракьой плат за кепета (ямурлуци), можем да сме сигурни, че кепетата в Либяхово са ушити през втората половина на януари 1903 г. при последната обиколка на Гоце Делчев в Македония. В четата е и Пейо Яворов.
В публикуваните от Милкана Бошнакова ‘’Личните бележници на П. К. Яворов’’през 2008 г. установяваме, че четата пребивава в Либяхово на 23 и 24 януари 1903 г. Яворов споменава, че либяховци са фанфарони – т. е. бъбривци и малко самохвалковци.
В Либяхово Гоце Делчев събрал във Воденовата къща ръководството на местната революционна организация и разяснил необходимостта от въоръжаване с оглед на бъдещата решителна битка с османските поробители. Оттук четата заминала за Каракьой и Драмско и само след 3 месеца дошла тъжната вест, че Гоце Делчев е убит в с. Баница, Серско.
Атанас Панчелиев
Вестник “ ТОП ПРЕСА „
Be the first to leave a review.
