Гоце Делчев в село Либяхово

По предания и пис­мени сведения село Либяхово (дн. Илин­ден), Гоцеделчевско е било посетено от ръководителя на Ма­кедоно-Одринското революционно дви­жение Гоце Делчев. Преоблечен като тър­говец, на път от Неврокоп за Сяр, той бил придружаван от либяховския кираджия Ве­лик Г. Воденов. Без да влизат в селото, което заобиколи­ли от изток, те достигнали в гр. Сяр. На раздяла ‘’търго­вецът’’ платил на водача си една лира. По пътя Воденов се досещал, че води важна личност и почти се бил убе­дил, че това е учител. След месец-два някой от семей­ство Дукови в Неврокоп му разкрил, че чо­векът който превел дядо Велик бил Гоце Делчев. Това пътуване се случило веро­ятно през ес­ента на 1896 г., когато той обикалял тези места за укрепване и основаване на революционни коми­тети.

За идването на Гоце Делчев в Либяхово ми разказа през 1968 г. 96-годишният тогава дядо Иван Г. Малаков. В една зимна утрин, още по тъмно, в Либяхово тайно пристигат около 40 четни­ци. Настаняват ги в Буро­вата и Додушевата къщи, разположени в североза­падния край на селото. Ръководителите на мест­ната революционна орга­низация извикват при тях няколко терзии (шивачи). Дали им един топ шаяк и им казали; ‘’От това иска­ме да ни ушиете 40 кепе­та (ямурлуци) с по един ръкав. Но точно 40 нито повече, нито по-малко. ’’ Терзиите се спогледали, усъмнили се в точното изпълнение на поръчка­та и затова предложили да извикат и най-възрастния терзия –дядо Георги Л. Ма­лаков. Той, като чул жела­нието на войводата уверено му казал, че ще скрои и ушие точно 40 ямурлука. За модел взел ямурлука на главния войвода. Заедно с останали­те терзии и със синовете си Лазар и Иван (който разказа тази случка) за един ден и една нощ ги ушили и преда­ли на четата. Възхитен от до­брата работа на дядо Георги, главният войвода се обър­нал към него;

– Как се казваш, майсторе?

– Георги, господин войводо – отвърнал той.

– Та ние сме адаши – казал войводата – само че на мен ми викат Гоце

В миг изненада и учудва­не се изписало по лицата на терзиите, но то бързо преми­нало в несдържана радост и задоволство, че пред тях стои първият ръководител на национал­но- освобо­дителното движение в Македония и Одринско – Гоце Делчев.

Според дядо Иван, Гоце Делчев изглеждал кротък човек с добро чувство за хумор. Ако вземем пред­вид писмото на Гоце Дел­чев от 1 юни 1902 г. до Иван Бележков (учител по това време в Неврокоп), в което го моли да поръча в с. Долен или Каракьой плат за кепета (ямурлуци), можем да сме сигурни, че кепетата в Либя­хово са ушити през втората половина на януари 1903 г. при последната обиколка на Гоце Делчев в Македония. В четата е и Пейо Яворов.

В публикуваните от Мил­кана Бошнакова ‘’Личните бележници на П. К. Яво­ров’’през 2008 г. установя­ваме, че четата пребивава в Либяхово на 23 и 24 януари 1903 г. Яворов споменава, че либяховци са фанфарони – т. е. бъбривци и малко са­мохвалковци.

В Либяхово Гоце Дел­чев събрал във Воденова­та къща ръководството на местната революционна ор­ганизация и разяснил необ­ходимостта от въоръжаване с оглед на бъдещата реши­телна битка с османските поробители. Оттук четата за­минала за Каракьой и Драм­ско и само след 3 месеца дошла тъжната вест, че Гоце Делчев е убит в с. Баница, Серско.

Атанас Панчелиев

Вестник “ ТОП ПРЕСА „