(ВИДЕО) Ученици от Долно Дряново и Рибново с два концерта при българските малцинства в Албания
-
- май 9, 2018
Над 30 деца от селата Рибново и Долно Дряново зарадваха българите в Албания в района на Гора, където живее официално признатото от Албания българско малцинство там.
Няколкодневно посещение което беше организирана от фондация „Българска памет, директора на училището в село Рибново Манчо Джуркин, зам. Директорката Силвия Зелева и председателя на сдружение „Неврокоп“, Рахим Арнаудов, съвместно със училището в Долно Дряново.
Домакини бяха посолството на република България в Тирана, председателя на сдружение „Наша Гора“ в Кукъс – Фисник Ходжа и Българо-албанското дружество за приятелство в лицето на Ервис Талури.
Председателя на общинския съвет в Гърмен Исмет Узунов, бе официален гост на събитието.
Поехме към Западните Балкани, чиято история и настояще са наситени със събития и противоречия. Някъде там, между Албания, Косово и Македония, където се намират „гораните“ или както се наричат „Нашенци“.
В първия ден от престоя си в Албания, късно вечерта, уморени от път се настанихме в хотел „Америка“ в град Кукъс, който е административен център, в който се намират и горанските села, на територията на Албания.
На следващия ден, рано сутринта, председателя на общинския съвет в община Гърмен, Исмет Узунов и директора на училището в село Рибново, бяха на среща с временно изпълняващата длъжността „Посланик на Република България в Албания, Адела Пъшкова, и кмета на община Кукъс – Башким Шехо. На срещата бяха положени основите за сътрудничество между общините Гъемн и Кукъс.
Пристигаме в село Шищавец около обяд. Селото е най-голямото горанско село в Албания, в албанската част на областта Гора, част от община Кукъс.
Поводът бе предстоящия празник Гергьовден или както му казват там „Джурджевден“. В Албания за българското малцинство горани Гергьовден е най-големият празник, въпреки че селата са мюсюлмански. Малцинството е признато преди 8 месеца. 
Редица експерти твърдят, че гораните са преселници от Източна Стара България още от времето на богомилството. До началото на 70-те години на XX век са били записвани от местните власти като турци, по-късно са класифицирани като „мюсюлманска“ народност, а през 90-те години гораните са обявени за уникален етнос.
В Кукаскъ гора Албания има девет села, в които живеят 7500 нашенци. Борие, Шиштавец, Орешак, Църнолево, Оргоста, Кошарища, Пакища, Запот, Цикле, Ново село и Очикле. Транспорт на балканджиите са коне или магарета, с които ходят до нивите, а някой вървят и пеша. Труден е живота в планината. Самият Джюрджев ден е на 6 Май, когато Гораните се веселят на теферич, на открито, на поляната. Берът се върбови клонки, играе се горанско хоро под звуците на зурни и тъпани, пече се агне. Тук дефилират облечени в традиционни ръчно тъкани Горански носии нагиздени с златни докати млади момичета, жени задължително придружавани от мъж, годеник или съпруг. Джюрджевден е свързан с печалбата, гурбетът, който горанските мъже работят из балканите и е Европа, а жените гледат децата в Горанските села. Традицията повелява на този празник мъжете да се връщат в Горанските села, за да видят своите близки и роднини, ергените идват да си намерят половинката в живота.
Учениците от Долно Дряново и Рибново представиха България и поздравиха нашенците в село Шищевец с богата фолклорна програма, пред която жителите на селото останаха без думи от красотата на танците и песните на учениците, която бяха подготвили своята програма с помощта на учителите от село Рибново;: Янка Тупалова преподавател по музика, Фатме Хатип и преподавателите в училището в село Долно Дряново, Силвия Хаджийска и зам. директора Галя Дерменджиева.
Председателя на сдружение „Неврокоп“ Рахим Арнаудов връчи дарение от 100 буквара и два професионални принтера на училището в Шищавец, които бяха дарени от депутатите от ПП ГЕРБ – Цветан Цветанов и Даниела Савеклиева.
Периодът около Първата световна война за гораните е свързан и с България – местата, от които Гора получава жито, са български. Споменът за присъствието на България се обвързва както с топоним около с. Шищавец – Булгарски каракул (Български караул), така и с конкретна история – за Деян (Делян, Дайлян) капитан, превърната в песен. Тъкмо тогава в българските научни изследвания се появява по-детайлна информация за Гора и гораните, където те са представени като българи.
В наблюденията си от експедицията в Македония и Поморавието от 1916 г. акад. Ст. Младенов пише, че не само по език жителите на Гора са българи, а „по интереси и чувства те се смятат неразделни от България, в която като гурбетчии всички почти си изкарват прехраната“. Наред с българската гледна точка, припознаването на гораните като сърби присъства значително по-рано в сръбската историческа литература и книжнина, а от началото на 60-те години на ХХ в. в Република Македония те категорично са представяни като македонци (определяни са също и като босненци). Претенциите към общността са различни, но по-важна в случая е констатацията на Ст. Младенов за гурбетите като основно препитание в Гора.
Първоначално с овчарството и сезонните миграции по Беломорието, а по-късно, от средата на ХIХ век, със сладкарството из цялата Османска империя, гораните стават едни от известните гурбетчии и печалбари на Балканите – „салепчии“, „бозаджии“ и „алваджии“.
Говорът на гораните е наричан от самите тях „горански“ и „нашенски“ и с това в голяма степен се изчерпва знанието за неговия произход, принадлежност или характеристики, макар че те добре разбират повечето славянски езици. Според изследователите той спада към специфичен тип гранични говори. Религията, която гораните изповядват днес и в двата дяла на Гора (както и в двете села в Република Македония), е ислямът. Приемането му се датира сравнително късно – последната християнка баба Божана от с. Брод, днешно Косово, умира през 1856 г. С това се обяснява и силната памет за християнското минало, изразяваща се особено ярко в топонимията – църков, църквище, клисе, както и в спомените за християнския обредно-празничен календар.
Най-новата история на гораните в Албания е свързана с новото им гражданство, с новата принадлежност на територията им след 1924-26 г. През 1939 г. те преживяват италианската окупация и Втората световна война, последвани от партизанските борби и режима на Енвер Ходжа. „Затваря“ се границата и за над 40 години се прекъсва връзката между гораните от двете й страни. Отношенията на „албанските“ горани с горанската общност в СФРЮ (днешно Косово) се възстановяват след демократичните промени в началото на 90-те години на ХХ в., когато става възможно пътуването. За половин век липса на контакт обаче се формират и разлики между двата дяла на областта.
Календарната и семейната обредност в традиционната култура на онзи дял от общността, населяващ Албания, са особено съхранени, тъкмо поради „затворения“ й начин на живот. Освен ислямските Курбан Байрам и Рамазан Байрам, в Кукъска Гора все още се помнят и някои християнски празници: например Митровден/Димитровден – както навсякъде на Балканите, земеделската година се дели от Гергьовден до Димитровден и от Димитровден до Гергьовден; Атанасовден – познато е наричането „Атанас – таламбас, зови лето код нас; Летник – празнува се на 14 март и ознаменува началото на пролетта; Благоец/Свето Благовещение, Благовец – гораните казват: „Благоец врагоец, триста козе йен ярец“; Гюргевден/Джурджевден – Гергьовден е най-важният празник в Гора, празнува се няколко дни, свързан е с поредица ритуални действия като ходене за цветя и билки преди изгрев слънце, люлки, хора и др.
Интересни са локалните зимни празници Бабе, Средзима, Средлето, както и Корезеляници и Дуарници. В с. Шищавец (албанската част на Гора) е широко позната историята за Бабата, която предизвиква Март и намира смъртта си (замръзва). Корезеляници и Дуарници се считат за чисто горански празници. Корезеляници се празнува през месец февруари, точат се кори и тази практика има конкретно предназначение – против рани от самар по конете. Празнуването на Дуарници, макар че е през зимата, е посветено на вършитбата и цели да подсигури успешна и добра вършитба през лятото. И още едно ритуално действие си спомнят на Дуарници гораните от с. Шищавец – поставяне на паричка в обредния хляб.
Не по-малко съхранена е и семейната обредност – сватбите продължават няколко дни, спазват се всички местни „закони“, все още се пеят ритуални сватбени песни, взема се сватбения „байрак“, месят се обредни хлябове при невестата и младоженеца… Попадайки в Гора, човек се чувства поне 100 години назад във времето.
Разбира се, съвременната ситуация в този регион е сложна – от една страна от няколко години съществува Република Косово, наследила територии, които доскоро бяха част от Сърбия (Югославия), от друга страна – Република Албания също се развива и в икономическо и културно отношение много бързо компенсира застоя от тоталитарния режим на Е. Ходжа. Патриархалният модел в Кукъска Гора е все още жив, календарната и семейната обредност са съхранени, но „отварянето“ на общността към света, влиянията на медиите и въобще модерния свят, както и съвременните гурбетчийство и миграции, вероятно ще доведат до постепенното изгубване на традициите.
Специални благодарности на посолството на Р. България, в лицето на временно изпълняващта длъжността посланик в Албания Адела Пъшкова, председателя на сдружение „Наша Гора“ в Кукъс – Фисник Ходжа и Българо-албанското дружество за приятелство в лицето на Ервис Талури.
Be the first to leave a review.
