Веселин Стаменов пред Топ Преса: Вестникарството умира!
-
- май 8, 2018
Той е Веселин Стаменов. Изградено име в югозападната журналистика, в страната утвърден писател. Винаги е било удоволствие да беседваш с него, защото е нестандартен в позициите си, „цапнат“ е в устата и умее да прави добри коментари и анализи. Стаменов е един от основателите на вестник Топ Преса – югозападният таблоид, идеолог на цялата медийна група под логото Топ Преса. Стаменов е и издател. Познава до болка проблемите в бранша на медийното издаване и на книжното издаване, познава проблемите на медиите като цяло, но се обижда, ако го нарека „експерт“. Поводът обаче за това интервю с Веселин Стаменов са именно експертните му познания в сферата на медийния пазар у нас. Защо ли? Защото той единствен в Югозапада се наема да коментира по тази тема, проблеми, анализи, решения… Другите просто съществуват, докато Топ Преса държи да се развива.
– Господин Стаменов, началото на месец май е. Това, което не е ясно за широкия потребител, е фактът, че в страната предстои поредната криза във медийния бизнес и вестникарството в конкретика. Това как ще се отрази на вестник Топ Преса и всички продукти на медийната ни група?
– Колега, наистина е странно или бих казал позорно срамно, да коментирам една тема, която бих нарекъл поредната тема на медийната автоцензура в България. Тихомълком водещите издания, на страната вестници, вдигнаха позорно цените си, защото се задава един тайфун наречен – скок на цената на хартията с близо 20 процента. Без сурат и срам от читателите си. Спомням си преди години, когато на Тошо Тошев му се наложи да вдигне цените на „Труд“ и „24 часа“, какъвто и да е той, все пак редакционно медиите му излязоха и направиха публична калкулация на цените. Обосноваха се. Тук обаче всяка седмица вестниците вдигат цената си и никой нищо не коментира. Дере се джобът на и малкото останали читатели и никой нищо не коментира. Знаеш ли защо? Защото на никой издател не е приятно да констатира очевадното – вестникарството умира поне в този му вид…
– Но това звучи доста заплашително. Какво искате да кажете?
– Това, което чухте – това искам да кажа. Разпространението на вестници в страната куца – заради малките тиражи и многото бракове. Един регионален ежедневник, като „Струма“ например генерира над 60 до 70 процента брак. Брак! Знаеш ли какво е това – брак? Отпечатани и непродадени бройки. Успоредно с това разпространителите цакат издателите с този брак. Всеки вестникар знае, когато иде на отчет му се пробутват бракове от задни броеве уж останали, това се прави да се цака издателя и разпространителя да работи постоянно с парите му. Печатниците вече не чакат и дори искат авансиране. Това на практика се казва – убий вестникаря! Нещо повече, има и фирми, които бавят парите на издателя с месеци с години. Топ Преса
има да взема пари от разпространители, близо с три години назад. Това са несъбираеми вземания. И всички тези проблеми са при всички издатели. Тиражите са истински крах. В град Гоце Делчев например – град с над 20 000 жители, влизат 60 бройки от вестник „Вяра“, от „Струма“ са повече – около 400. Това знаеш ли какво му се вика – срам и позор! И целият този позор отново е за гърба на читателите и потребителите. Като няма откъде, издателите вдигнаха цените. Ежедневниците като „Труд“ и „24 часа“ гонят два лева, таблоид като Уикенд вече струва половин кило сирене. Това не е нормално. Това е абсурд. Това не трябва да се случва.
– Ясно. Вижда се, криза е. Това, което правят издателите, е ненормално. С тази констатация обаче, как да Ви разбираме, как ще се отрази кризата на медийна група Топ Преса например?
– Добър и важен въпрос. Бих казал, акцентът на това интервю е той. Има едно клише, което казва, че за едни кризата е края, за други – нова възможност. Топ Преса винаги е търсила развитието си и сега ще използва и този момент да го направи. Вдигат цената на хартията с 20 процента, очаква се още скок в цената. Това на практика ще покаже на издателите по кой път да поемат – да се концентрират изцяло в интернет, спирайки да печатат или да се развиват иновативно. За повечето от тях второто е реален абсурд поради факта, че или са на години, или в плен на пороците си… Това е първи знак, че медийната среда ще бъде прочистена. Топ Преса ще заложи на развитието. Целта е да подходим с нови свежи идеи, добре обосновани икономически и правилно калкулирани. Разбира се, и дума не може да става да се вдигне цената на нашите печатни продукти. Дори символично ще ги свалим с една стотинка в знак на протест срещу издателската пасивност и наглост да се вдигат цените на вестниците.
– За Топ Преса криза няма, така ли?
– Неправилно зададен въпрос. Жълто зададен, но ти прощавам, щото работиш за Топ Преса (смее се). Кризата ще върне всички ни на земята. Защо пък не да върне и медиите на журналистите. Знаеш ли, скоро чух, че група бизнесмени са купили вестник „Стандарт“. Това е хубава новина, че един вестник няма да спре, но представи си какви приключения им предстоят на тези хора… Луди пари за хартия и печат – безотчетни. Знаеш ли колко вестника „Стандарт“ се продават в Благоевград – около 150 броя в силни дни. Пак ще се пошегувам, че ако ти тръгнеш по центъра на града и изглашатайстваш една новина, ще я чуят повече хора, отколкото вестник „Стандарт“ да я напише. Медията има и сайт – той генеририра 15 – 20 000 уникални посещения на ден. Срамно малко. За сведение една фейсбук страница на човек с 5000 приятели прави по толкова на ден. И тези хора не разбират от това и са дали една чанта пари само за една търговска марка. Действие, наподобяващо приказката на Хитър Петър
да си облажиш залъка през стъкло или да лижеш захар през стъкло. Успоредно с този никакъв рейтинг, трябва ежедневно да изхранваш куп паразити, които ще са непочтени с теб и ще искат само да те доят, щото имаш много пари. Ще се продават за дребни пари на външни хора и ще чакат заплатата си щото са си „„скъсали гъза да работят за вестника“ – дрън дрън. Как мислиш това нормално ли е? Да се самоинквизираш с мераците си да имаш вестник. 150 броя в Благоевград, 200 броя в Бургас и Варна… Реални цифри, показващи истинския погром на вестникарството. И нищо не може да се промени. Обекти няма за разпространение, никой не инвестира в този бизнес, щото от него не се печели. Излез и питай една баба, колко пари изкарва днес от вестниците в будката? Сумата е 6, 8 до 12 лева. Десет лева от петдесет издания. Това е потресаващо. И реално. Мълчи се по темата, защото е неудобна, щото показва, че тези, които се пъчат за големи издатели, всъщност са книжни мунчовци, живеещи в собствения си свят.
– И спасение – няма…
– Няма за мунчовците. Топ Преса показа че има – Благоевградска ВЕСТ. Вестник със сто процента реализация и безупречен рейтинг. Без спор най-четената медия в Благоевград и региона. Ако искаш да бъдеш вестникар и „медиен бос“, на първа линия не трябва да ти бъдат парите. Да, звучи популистки и дори нагло манипулативно, но, кълна Ви се – това истината. Ние сме комерсиални медии, работим за пари, но от къде ще изкараме пари, ако няма читатели. С вдигането на цените си ние гоним нагло читателите от будките, от медийните си продукти.. Решението е едно – оптимизация на бизнеса и влизане в адекватни на реалността схеми за работа. Топ Преса започва такъв процес и скоро ще обяви своето решение. Намеквам само – напълно реално е да излезем от статуквото и да направим нещо ново. Ново, което ще реализира тиражът ни до сто процента, няма да натоварва джоба на читателя и ще стига до неговия дом. Това може да го направи само истински издател, а не инвеститор. Парите са нищо без идеите и таланта. Това все едно да си купиш клиника, колкото и модерна да е ти никога няма да можеш да лекуваш и оперираш, щото не си доктор. Собственик – да. Но не и лекар. Всеки трябва да прави това, което може. За нас кризата е възможност и ще го докажем!
Be the first to leave a review.
