Веселин Стаменов пред Топ Преса: Вестникарството умира!

Той е Веселин Стаменов. Изградено име в югоза­падната журналистика, в страната утвърден пи­сател. Винаги е било удо­волствие да беседваш с него, защото е нестандар­тен в позициите си, „цап­нат“ е в устата и умее да прави добри коментари и анализи. Стаменов е един от основателите на вест­ник Топ Преса – югоза­падният таблоид, идеолог на цялата медийна група под логото Топ Преса. Ста­менов е и издател. Позна­ва до болка проблемите в бранша на медийното издаване и на книжното издаване, познава про­блемите на медиите като цяло, но се обижда, ако го нарека „експерт“. По­водът обаче за това ин­тервю с Веселин Стаменов са именно експертните му познания в сферата на ме­дийния пазар у нас. Защо ли? Защото той единствен в Югозапада се наема да коментира по тази тема, проблеми, анализи, ре­шения… Другите просто съществуват, докато Топ Преса държи да се разви­ва.

– Господин Стаменов, на­чалото на месец май е. Това, което не е ясно за широкия потребител, е фактът, че в страната предстои поред­ната криза във медийния бизнес и вестникарството в конкретика. Това как ще се отрази на вестник Топ Преса и всички продукти на медий­ната ни група?

– Колега, наистина е стран­но или бих казал позорно срамно, да коментирам една тема, която бих нарекъл поредната тема на медийната автоцензура в Бълга­рия. Тихомълком во­дещите издания, на страната вестници, вдигнаха позорно цените си, защото се задава един тайфун наречен – скок на це­ната на хартията с близо 20 процен­та. Без сурат и срам от чи­татели­те си. Спомням си преди годи­ни, когато на Тошо Тошев му се наложи да вдигне це­ните на „Труд“ и „24 часа“, какъвто и да е той, все пак редакционно медиите му излязоха и на­правиха пуб­лична калкула­ция на цените. Обосноваха се. Тук обаче всяка седми­ца вестниците вдигат цена­та си и никой нищо не ко­ментира. Дере се джобът на и малкото оста­нали читатели и никой нищо не коменти­ра. Знаеш ли защо? Защото на ни­кой издател не е приятно да констати­ра оче­вадното – вест­никар­ството умира поне в този му вид…

– Но това звучи доста за­плашително. Какво искате да кажете?

– Това, което чухте – това искам да кажа. Разпростра­нението на вестници в стра­ната куца – заради малките тиражи и многото бракове. Един регионален ежеднев­ник, като „Струма“ например генерира над 60 до 70 про­цента брак. Брак! Знаеш ли какво е това – брак? Отпеча­тани и непродадени бройки. Успоредно с това разпрос­транителите цакат издатели­те с този брак. Всеки вест­никар знае, когато иде на отчет му се пробут­ват бракове от задни броеве уж останали, това се прави да се цака издателя и разпространи­теля да работи постоянно с парите му. Печатни­ците вече не чакат и дори искат авансира­не. Това на практика се каз­ва – убий вест­никаря! Нещо повече, има и фирми, които бавят парите на издателя с месеци с годи­ни. Топ Преса

 има да взема пари от раз­пространители, близо с три години назад. Това са несъ­бираеми вземания. И всички тези проблеми са при всички издатели. Тиражите са истин­ски крах. В град Гоце Делчев например – град с над 20 000 жители, влизат 60 бройки от вестник „Вяра“, от „Струма“ са повече – около 400. Това знаеш ли какво му се вика – срам и позор! И целият този позор отново е за гърба на читателите и потребителите. Като няма откъде, издатели­те вдигнаха цените. Ежеднев­ниците като „Труд“ и „24 часа“ гонят два лева, таблоид като Уикенд вече струва половин кило сирене. Това не е нор­мално. Това е абсурд. Това не трябва да се случва.

– Ясно. Вижда се, криза е. Това, което правят издате­лите, е ненормално. С тази констатация обаче, как да Ви разбираме, как ще се отрази кризата на медий­на група Топ Преса например?

– Добър и ва­жен въпрос. Бих казал, акцентът на това интервю е той. Има едно кли­ше, което казва, че за едни кризата е края, за други – нова възможност. Топ Преса винаги е търсила разви­тието си и сега ще използва и този момент да го на­прави. Вдигат це­ната на хартията с 20 процента, оч­аква се още скок в цената. Това на практика ще покаже на издателите по кой път да поемат – да се кон­центрират изцяло в интернет, спирайки да печатат или да се развиват иновативно. За повечето от тях второто е ре­ален абсурд поради факта, че или са на години, или в плен на пороците си… Това е пър­ви знак, че медийната сре­да ще бъде прочистена. Топ Преса ще заложи на разви­тието. Целта е да подходим с нови свежи идеи, добре обосновани икономиче­ски и правилно калкули­рани. Разбира се, и дума не може да става да се вдигне цената на наши­те печатни продукти. Дори символично ще ги свалим с една стотинка в знак на протест срещу издателската пасивност и наглост да се вдигат цените на вестниците.

– За Топ Преса криза няма, така ли?

– Неправилно зада­ден въпрос. Жълто за­даден, но ти прощавам, щото работиш за Топ Преса (смее се). Криза­та ще върне всички ни на земята. Защо пък не да върне и медиите на журнали­стите. Знаеш ли, скоро чух, че група бизнесмени са купили вестник „Стандарт“. Това е хубава новина, че един вест­ник няма да спре, но пред­стави си какви приключения им предстоят на тези хора… Луди пари за хартия и печат – безотчетни. Знаеш ли колко вестника „Стандарт“ се про­дават в Благоевград – около 150 броя в силни дни. Пак ще се пошегувам, че ако ти тръг­неш по центъра на града и из­глашатайстваш една новина, ще я чуят повече хора, откол­кото вестник „Стандарт“ да я напише. Медията има и сайт – той генеририра 15 – 20 000 уникални посещения на ден. Срамно малко. За сведение една фейсбук страница на човек с 5000 приятели пра­ви по толкова на ден. И тези хора не разбират от това и са дали една чанта пари само за една търговска марка. Действие, наподобяващо приказката на Хитър Петър

 да си облажиш залъка през стъкло или да лижеш захар през стъкло. Успоредно с този никакъв рейтинг, трябва ежедневно да изхранваш куп паразити, които ще са непоч­тени с теб и ще искат само да те доят, щото имаш много пари. Ще се продават за дреб­ни пари на външни хора и ще чакат заплатата си щото са си „„скъсали гъза да работят за вестника“ – дрън дрън. Как мислиш това нормално ли е? Да се самоинквизираш с ме­раците си да имаш вест­ник. 150 броя в Благоев­град, 200 броя в Бургас и Варна… Реални ци­фри, показващи ис­тинския погром на вестникарството. И нищо не може да се промени. Обекти няма за разпростра­нение, никой не инвестира в този бизнес, щото от него не се пече­ли. Излез и питай една баба, колко пари изкарва днес от вестниците в буд­ката? Сумата е 6, 8 до 12 лева. Десет лева от петдесет издания. Това е потресаващо. И реал­но. Мълчи се по темата, защото е не­удобна, щото показва, че тези, които се пъ­чат за големи издатели, всъщ­ност са книжни мунчовци, жи­веещи в собствения си свят.

– И спасение – няма…

– Няма за мунчо­вците. Топ Преса показа че има – Благо­евградска ВЕСТ. Вестник със сто процента реализация и безупречен рейтинг. Без спор най-четената медия в Благо­евград и региона. Ако искаш да бъдеш вестникар и „ме­диен бос“, на първа линия не трябва да ти бъдат парите. Да, звучи популистки и дори нагло манипулативно, но, кълна Ви се – това истината. Ние сме комерсиални медии, работим за пари, но от къде ще изкараме пари, ако няма читатели. С вдигането на це­ните си ние гоним нагло читателите от будки­те, от медийните си продукти.. Реше­нието е едно – оптимизация на бизнеса и влиза­не в адекватни на реалността схеми за рабо­та. Топ Преса започва та­къв процес и скоро ще обяви свое­то решение. Намеквам само – напъл­но реално е да излезем от статуквото и да направим нещо ново. Ново, кое­то ще реализи­ра тиражът ни до сто процента, няма да натовар­ва джоба на чита­теля и ще стига до неговия дом. Това може да го направи само истински из­дател, а не ин­веститор. Па­рите са нищо без идеите и таланта. Това все едно да си купиш кли­ника, колкото и модерна да е ти никога няма да мо­жеш да ле­куваш и опе­рираш, щото не си доктор. Собственик – да. Но не и лекар. Всеки трябва да пра­ви това, което може. За нас кризата е въз­можност и ще го докажем!

Започнете да пишете и натиснете Enter за търсене