Още 5 трупа за 1 г., след като Манчо Панюков закла двете си деца и запали къщата
-
- май 8, 2018
Всички, останали живи 9 г. след кървавото убийство и пожара, са се поболели от преживения ужас
Мисълта, че Манчо е жив, хранят го и лежи по цял ден в затвора, не ми дава мира, плаче 62-годишната Фикра Парапанова, тъща на убиеца
“Вече 9 г. се чудим защо живеем. Животът ни е ад! Не знаем на кой свят се намираме. Дните ни минават като в страшен сън и се стряскаме от кошмарите. Спя по двайсетина минути и скачам. Не помагат и антидепресантите”, плаче 62-годишната Фикра Парапанова от гърменското с. Осиково.
Преди 9 г. зетят ѝ Манчо Панюков закла зверски двете си деца – Иво, на 6 г., и Еди, на 9 г. Запали къщата на тъстовете си Фикра и Мурад Парапанови, където се бяха събрали десетина роднини, както и жена му Биляна. Тя пострада най-тежко от пожара и месец по-късно почина. Окончателната присъда, която садистът получи за жестокото престъпление, е доживотен затвор без право на замяна.
Сега Фикра и мъжът ѝ Мурат са останали съвсем сами. Синът им Младен почина при катастрофа няколко месеца преди голямата трагедия. Без син и дъщеря, без двете им единствени внучета, възрастните хора са се затворили в къщата си, пият по една шепа хапчета и са изгубили смисъл от живота. По цял ден стоят в кухнята, телевизорът работи като за фон на убийствената тишина. Наскоро с помен почетоха смъртта на внучетата си, след това имаше още два помена за всички роднини, които си отидоха след трагедията отпреди 9 г.
Зверството, което Манчо извърши, няма аналог в страната ни. Потресени бяха дори полицаите, разследващите, съдии и прокурори, които са се нагледали на какви ли не извращения. И до днес няма логично обяснение за това зловещо престъпление. Нищо не подсказвало, че ще се стигне до трагедията, почернила живота на десетина роднински семейства.
Манчо от с. Скребатно и красивата Биляна от съседното с. Осиково се оженили през 1998 г. На 17 юни 2000 г. се ражда синът им Еди, на 1 юни 2003 г. – Иво. До май 2008 г. семейството живяло в Гоце Делчев в апартамент на родителите на Биляна. Манчо работил в строителството и като шофьор, но останал без работа. След това се преместили в Осиково при родителите на жена му. Имали финансови проблеми и често се карали.
На 2 февруари 2009 г. всички заминали отново в апартамента в Гоце Делчев, за да продължат да живеят там. Когато пристигнала, Биляна видяла, че в жилището липсват хладилник, пералня, телевизор, микровълнова, дивиди, които Манчо заложил. Двамата отново се скарали и на следващия ден майката с двете си малки деца се върнала при родителите си на село. Решила окончателно да напусне мъжа си. Манчо пък се прибрал в родното си село Скребатно, но не при баща си, с когото били скарани от години, а при свой братовчед.
Нощувал там и на 4 февруари около 9 ч отишъл при полицейски инспектор в кметството в Осиково. Разказал му за скандала с жена си и го помолил като посредник да говори със съпругата му, за да се сдобрят. Полицаят изпълнил молбата и отишъл в дома на Биляна. Тя му предала, че е решила да остане с децата при родителите си и че ѝ трябва време да размисли за бъдещето им. Тези нейни думи полицаят предал на съпруга. Тогава разгневен, Манчо взел решение да убие нея и децата си. От мъж в Осиково купил туба с 6 л бензин, а от друг взел нож с обяснението, че му е нужен да заколи агне.
Около 17 ч заедно с големия си син Еди отишъл в заведението “Дупката” в Осиково, където си поръчал алкохол, а детето започнало да играе на компютрите. По-късно дошъл и малкият му син Иво. Манчо почерпил всички в заведението по едно пиене.
Междувременно говорил с жена си по телефона да се съберат отново. Обещал ѝ, че ще започне работа и ще си върне заемите. Тя му отговорила като на инспектора – че ѝ трябва време.
В същото време в кухнята на втория етаж в къщата на родителите ѝ се събрали техните близки. Гостували сестрите на майка ѝ – Анифе, Емилия и Биляна с мъжа си Малин.
Около 20,20 ч Манчо взел тубата с бензин и заедно с децата тръгнал от заведението. Стигайки до къщата, се качил на втория етаж. Ритнал силно вратата на кухнята, пристъпил една крачка и започнал да разлива бензина по пода и върху хората, след което запалил клечка кибрит. Всичко в стаята пламнало.
Иво и Еди се уплашили от огъня и хукнали да бягат навън. Баща им ги подгонил. Настигнал първо 6-годишния Иво на около 1-2 м от пристройката към къщата. Хванал главата му и с нож прерязал гърлото му, като разрязал и ухото. Оставил мъртвото си дете и подгонил другия си син. На 50 м от къщата надолу по улицата догонил и 9-годишния Еди.
Притиснал му главата към земята и също му прерязал гърлото.
Върнал се в двора на горящата къща и започнал да търси съпругата си, за да убие и нея. Всичките осем души, които били вътре, горели като факли. Мурат и дъщеря му Биляна скочили през терасата в снега с викове за помощ. Биляна успяла да стигне до стая на приземния етаж и се скрила с баба си Емине в банята.
Баща ѝ Мурат пък видял на плочките пред къщата трупа на малкото си внуче, взел го на ръце и хукнал по улицата. Малко след това видял и второто дете на улицата в кръв.
Манчо пък, след като не успял да открие и заколи и жена си, излязъл от двора и тръгнал към гората. Стигнал до изоставена плевня, където се скрил и заспал. Малко по-късно полицаите го открили. Цялото село се събрало да гаси пожара в къщата. В болница са транспортирани обгорелите, като петима от тях са откарани директно в “Пирогов”.
Жена му Биляна, с 85% изгаряния, почина на 3 април. Леля ѝ Емилия бе с 21% изгаряне на лицето, горни и долни крайници. Друга
та ѝ леля Анифе – с 21% изгаряния. Бащата на Биляна Мурат бе с 42%изгаряния на лицето, двете ушни миди, долната челюст, шията, гърба, седалището, ръцете и краката. С 22% по лицето и крайниците бе Малин Парапанов – съпруг на лелята на Биляна, която също се казва Биляна. На всички са направени пластики и присаждане на кожа от здрави места. След повече от месец четиримата бяха изписани.
На 19 април 2010 г. в 21,50 ч Манчо чу доживотната си присъда без право на замяна.
Убил е Еди и Иво с по 2-3 трионообразни движения с 30-сантиметров нож. Децата са починали за секунди.
Панюков бе осъден да плати около 280 хил. лв. на пострадалите и 12 хил. лв. разноски по делото. Не платил нито стотинка. Няма изгледи и да плати занапред. “Нищо не може да ни върне най-милите хора! Седем мъртви за една година. Тоя звяр затри целия ни род. И тези, които останахме, сме болни, ходим по лекари, пием по една шепа хапчета”, нарежда през сълзи Фикра Парапанова. Мъжът ѝ Мурат се опитва да я успокои, за да не ѝ прилошее.
Месец след голямата трагедия на 4 март 2009 г. починала баба Шукра, майка на Фикра и трите ѝ сестри. Три дни след нея си отишъл и Тефик, който е мъж на обгорялата сестра Анифе.
“Докато тя бе в “Пирогов”, той беше непрекъснато до нея. Дни след като я изписаха, и той почина от стреса. Мъжът ми Малин се спомина пък през ноември същата година. И той не удържа на изживения ужас. Лекарите в София успяха да го възстановят от изгарянията, но стресът си каза думата”, разказва Биляна Парапанова, сестра на Фикра. Тя се пенсионирала преди няколко години и от Гоце Делчев се върнала в къщата на мъртвите си родители в Осиково.
Искала да е по-близо до сестра си Фикра и мъжа ѝ Мурат. Гостуват си една на друга. Биляна като най-голяма от четирите сестри дава кураж на другите, но признава, че и тя е на ръба на силите си. Върху нея падна тежестта да се грижи за всички изписани изгорели роднини.
Месеци наред тя им сменяше превръзките на раните, купуваше мехлеми, хранеше ги. Сега едната сестра Емилия, която живее в София, се разболяла и е трудоустроена. Другата – Анифе, и тя е все по болници.
“На мен ми правиха операция на окото и продухване на кръвоносни съдове на сърцето. Пия десетина вида хапчета. Идва ми някой ден да ги изсипя всичките в шепата и да ги глътна наведнъж. Това не е живот!”, отчаяна е Фикра. Мъжът ѝ Мурат също наскоро претърпял операция на едното око. Той беше и най-обгорял от пожара и досега маже цялото си тяло с мехлеми заради присадената кожа.
Двамата живеят с неговата инвалидна пенсия от 170 лв. Той е работил 32 г. в горското, но не му достига стаж и ще чака около 2 г. да стигне възрастта, за да получава пенсия по старост. Фикра пък цял живот е гледала тютюн и се е осигурявала за стаж, но има 20 г. Тя пък чак през 2023 г. ще получи пенсия за възраст. Нямат никакви социални помощи.
“Едва ли ще доживея. Не сме здрави, за да почнем
някъде работа. Допреди 2 г. гледахме малко тютюн, но вече нямаме сили. Имаме малка градина, където садим картофи, боб и зеленчуци, защото тези 170 лв. не стигат само за лекарствата на двамата”, разказват за нелекия си живот Парапанови. Подредили са снимките на сина, дъщерята и двете внучета, гледат ги по цял ден и плачат.
Мисълта, че зверският убиец е жив, хранят го, гледат го, лежи по цял ден в затвора, не им дава мира. Молят се да не бъде заменена доживотната му присъда с по-лека.
“Чухме, че той се надявал да излезе и дори се закани, че ще отмъщава. Преди няколко години изпрати страшно заплашително писмо до мен и дъщеря ми от 32 страници. Пишеше, че щял да наказва виновните. Този звяр дори си мисли, че не е виновен! Пише, че живеел, за да отмъщава и да убива. Друго писмо не е пращал, но пък преди няколко месеца се обади по телефона”, казва Биляна Караилиева, леля на починалата Биляна.
В един ден в рамките на около час от непознат номер той се обадил на тъща си Фикра. “Дай да чуя сина ти”, ми каза и след това мълчеше. Сигурна съм, че е той. След това звънял и на сестра ми и мълчал в слушалката. Защо му дават достъп до телефон, за да ни тормози”, ядосва се Фикра.
С помощта на дарения и роднини изгорялата къща е възстановена. Тя е разделена с роднини на Мурат, но между тях имало разправии.
“Имаме две стаички. Станаха хубави благодарение на добри хора, които ни помогнаха, но защо ни е къща, като си нямаме никого.
Да бяхме и ние изгорели онази вечер, та поне на оня свят да сме с най-милите си. Сега всяка седмица обикалям гробищата. От гроб на гроб, докато мина през всички, които тоя изверг затри. Чувам гласовете им как викат за помощ”, плаче отчаяно Фикра.
Казва, че се моли Аллах по-скоро да я прибере. “Да отидем при слънцата ни Еди и Иво, при дъщерята и сина. Но насила не се умира. Аллах да го накаже оня злодей, червеите да го изядат, бял ден да не види!”, кълне го тъщата.
Сестра ѝ Биляна пък вярва, че и от онзи свят починалите се връщат при живите си роднини. “Често имам усещането, че се тропва вратата, че някой минава край мен. Чувала съм и плача на децата. Сигурно има нещо, което не може да си обясним. Вярвам обаче, че Аллах вижда и ще раздаде справедливост”, надява се Биляна.
СЪДЪТ: ИЗКЛЮЧИТЕЛЕН САДИЗЪМ ОТ ЧОВЕК БЕЗ ЧОВЕШКИ КАЧЕСТВА
“Деянието е извършено с особена жестокост, коравосърдечие, бруталност, изключителна ярост, ожесточение, садизъм. Убийствата са обмислени хладнокръвно по особено мъчителен начин, с отмъстителност и ярост. Действията му са извън каквито и да е норми на човешката цивилизация и не могат да бъдат обяснени с каквито и да са причини. Проявил е извънмерна жестокост и е човек, лишен от човешки качества.” Това пише в решениета на съда и на трите инстанции.
Манчо категорично не е имал психични проблеми и е съзнавал какво върши. Не е бил в състояние на афект. Мотивът за жестокото престъпление е бил нежеланието му да се раздели със съпругата и децата си. “Панюков е средно интелигентен, емоционално лабилен и силно раздразнителен особено след употреба на алкохол. Ситуацията с раздялата със семейството си възприемал като неразрешима и не виждал алтернатива да живее след раздялата. Смятал е, че изпада в безизходица. Не искал и друг да отглежда децата му. Има занижен самоконтрол”, пише в психиатричната експертиза.
При него емоционалната лабилност се изразявала в по-голяма реактивност на психиката, раздразнителност и агресия. Според експертите става въпрос за нехармоничност и малоценност на личността.
“Обстоятелството, че действията му са неразбираеми от човешка гледна точка, съвсем не означава, че те се дължат на психическо заболяване или предходна травма”, категорични са психиатрите. Така отговарят на опитите на убиеца да се оправдае с травма от юношеските си години, когато пред него гръм убива майка му на полето.
Тони Маскръчка
Вестник “ ТОП ПРЕСА „
Be the first to leave a review.
