Още 5 трупа за 1 г., след като Манчо Панюков закла двете си деца и запали къщата

 Всички, останали живи 9 г. след кървавото убийство и пожара, са се поболели от преживения ужас

Мисълта, че Манчо е жив, хранят го и лежи по цял ден в затвора, не ми дава мира, плаче 62-годишната Фикра Парапанова, тъща на убиеца

“Вече 9 г. се чудим защо живеем. Животът ни е ад! Не знаем на кой свят се на­мираме. Дните ни минават като в страшен сън и се стряскаме от кошмарите. Спя по двайсетина минути и скачам. Не помагат и анти­депресантите”, плаче 62-го­дишната Фикра Парапанова от гърменското с. Осиково.

Преди 9 г. зетят ѝ Манчо Панюков закла зверски две­те си деца – Иво, на 6 г., и Еди, на 9 г. Запали къщата на тъ­стовете си Фикра и Мурад Парапанови, където се бяха събрали десетина роднини, както и жена му Биляна. Тя пострада най-тежко от по­жара и месец по-късно почи­на. Окончателната присъда, която садистът получи за жестокото престъпление, е доживотен затвор без право на замяна.

Сега Фикра и мъжът ѝ Мурат са останали съвсем сами. Синът им Младен по­чина при катастрофа някол­ко месеца преди голямата трагедия. Без син и дъщеря, без двете им единствени внучета, възрастните хора са се затворили в къщата си, пият по една шепа хапче­та и са изгубили смисъл от живота. По цял ден стоят в кухнята, телевизорът работи като за фон на убийствената ти­шина. Наскоро с помен почетоха смъртта на вну­четата си, след това имаше още два помена за всички роднини, които си отидоха след трагедията отпреди 9 г.

Зверството, което Манчо извърши, няма аналог в страна­та ни. Потресени бяха дори поли­цаите, разслед­ващите, съдии и прокурори, кои­то са се нагледали на какви ли не извращения. И до днес няма логично обяснение за това зловещо престъпление. Нищо не подсказвало, че ще се стигне до трагедията, по­чернила живота на десетина роднински семейства.

Манчо от с. Скребатно и красивата Биляна от съсед­ното с. Осиково се оженили през 1998 г. На 17 юни 2000 г. се ражда синът им Еди, на 1 юни 2003 г. – Иво. До май 2008 г. семейството живяло в Гоце Делчев в апартамент на родителите на Биляна. Манчо работил в строител­ството и като шофьор, но ос­танал без работа. След това се преместили в Осиково при родителите на жена му. Имали финансови проблеми и често се карали.

На 2 февруари 2009 г. всич­ки заминали отново в апар­тамента в Гоце Делчев, за да продължат да живеят там. Когато пристигнала, Биляна видяла, че в жилището липс­ват хладилник, пералня, те­левизор, микровълнова, ди­види, които Манчо заложил. Двамата отново се скарали и на следващия ден майка­та с двете си малки деца се върнала при родителите си на село. Решила окончател­но да напусне мъжа си. Ман­чо пък се прибрал в родното си село Скребатно, но не при баща си, с когото били ска­рани от години, а при свой братовчед.

Нощувал там и на 4 февру­ари около 9 ч отишъл при по­лицейски инспектор в кмет­ството в Осиково. Разказал му за скандала с жена си и го помолил като посредник да говори със съпругата му, за да се сдобрят. Полицаят изпълнил молбата и отишъл в дома на Биляна. Тя му пре­дала, че е решила да остане с децата при родителите си и че ѝ трябва време да раз­мисли за бъдещето им. Тези нейни думи полицаят пре­дал на съпруга. Тогава раз­гневен, Манчо взел решение да убие нея и децата си. От мъж в Осиково купил туба с 6 л бензин, а от друг взел нож с обяснението, че му е нужен да заколи агне.

Около 17 ч заедно с го­лемия си син Еди отишъл в заведението “Дупката” в Осиково, където си поръчал алкохол, а детето започна­ло да играе на компютрите. По-късно дошъл и малкият му син Иво. Манчо почерпил всички в заведението по едно пиене.

Междувременно говорил с жена си по телефона да се съберат отново. Обещал ѝ, че ще започне работа и ще си върне заемите. Тя му от­говорила като на инспекто­ра – че ѝ трябва време.

В същото време в кухня­та на втория етаж в къщата на родителите ѝ се събрали техните близки. Гостували сестрите на майка ѝ – Анифе, Емилия и Биляна с мъжа си Малин.

Около 20,20 ч Манчо взел тубата с бензин и заедно с децата тръгнал от заведе­нието. Стигайки до къщата, се качил на втория етаж. Ритнал силно вратата на кухнята, пристъпил една крачка и започнал да разли­ва бензина по пода и върху хората, след което запалил клечка кибрит. Всичко в ста­ята пламнало.

Иво и Еди се уплашили от огъня и хукнали да бя­гат навън. Баща им ги подгонил. Насти­гнал първо 6-годиш­ния Иво на около 1-2 м от пристройката към къщата. Хванал главата му и с нож прерязал гърлото му, като разрязал и ухо­то. Оставил мъртвото си дете и подгонил другия си син. На 50 м от къщата надолу по улицата догонил и 9-годишния Еди.

Притиснал му гла­вата към земята и също му прерязал гърлото.

Върнал се в двора на горящата къща и започнал да търси съпруга­та си, за да убие и нея. Всич­ките осем души, които били вътре, горели като факли. Мурат и дъщеря му Биля­на скочили през терасата в снега с викове за помощ. Биляна успяла да стигне до стая на приземния етаж и се скрила с баба си Емине в ба­нята.

Баща ѝ Мурат пък видял на плочките пред къщата трупа на малкото си вну­че, взел го на ръце и хукнал по улицата. Малко след това ви­дял и второто дете на улицата в кръв.

Манчо пък, след като не успял да открие и заколи и жена си, излязъл от двора и тръгнал към гората. Стигнал до изоставена плев­ня, където се скрил и заспал. Малко по-късно полицаите го открили. Цяло­то село се събрало да гаси пожара в къщата. В болница са транспортирани обгорелите, като пе­тима от тях са отка­рани директно в “Пи­рогов”.

Жена му Биляна, с 85% изгаряния, почина на 3 април. Леля ѝ Емилия бе с 21% изгаряне на лицето, гор­ни и долни крайници. Друга­

 та ѝ леля Анифе – с 21% из­гаряния. Бащата на Биляна Мурат бе с 42%изгаряния на лицето, двете ушни миди, до­лната челюст, шията, гърба, седалището, ръцете и крака­та. С 22% по лицето и край­ниците бе Малин Парапанов – съпруг на лелята на Биляна, която също се казва Биля­на. На всички са направени пластики и присаждане на кожа от здрави места. След повече от месец четиримата бяха изписани.

На 19 април 2010 г. в 21,50 ч Манчо чу доживотната си присъда без право на замя­на.

Убил е Еди и Иво с по 2-3 трионообразни движения с 30-сантиметров нож. Децата са починали за секунди.

Панюков бе осъден да плати около 280 хил. лв. на пострадалите и 12 хил. лв. разноски по делото. Не пла­тил нито стотинка. Няма из­гледи и да плати занапред. “Нищо не може да ни вър­не най-милите хора! Седем мъртви за една година. Тоя звяр затри целия ни род. И тези, които останахме, сме болни, ходим по лекари, пием по една шепа хапчета”, нарежда през сълзи Фикра Парапанова. Мъжът ѝ Мурат се опитва да я успокои, за да не ѝ прилошее.

Месец след голямата тра­гедия на 4 март 2009 г. почи­нала баба Шукра, майка на Фикра и трите ѝ сестри. Три дни след нея си отишъл и Тефик, който е мъж на обго­рялата сестра Анифе.

“Докато тя бе в “Пирогов”, той беше непрекъснато до нея. Дни след като я изпи­саха, и той почина от стреса. Мъжът ми Малин се споми­на пък през ноември същата година. И той не удържа на изживения ужас. Лекарите в София успяха да го въз­становят от изгарянията, но стресът си каза думата”, раз­казва Биляна Парапанова, сестра на Фикра. Тя се пен­сионирала преди няколко години и от Гоце Делчев се върнала в къщата на мърт­вите си родители в Осиково.

Искала да е по-близо до сестра си Фикра и мъжа ѝ Мурат. Гостуват си една на друга. Биляна като най-го­ляма от че­тирите сестри дава кураж на дру­гите, но при­знава, че и тя е на ръба на си­лите си. Върху нея падна тежестта да се грижи за всички изписани изгорели роднини.

Месеци наред тя им сме­няше превръзките на рани­те, купуваше мехлеми, хра­неше ги. Сега едната сестра Емилия, която живее в Со­фия, се разболяла и е трудо­устроена. Другата – Анифе, и тя е все по болници.

“На мен ми правиха опера­ция на окото и продухване на кръвоносни съдове на сърцето. Пия десетина вида хапчета. Идва ми някой ден да ги изсипя всичките в ше­пата и да ги глътна навед­нъж. Това не е живот!”, отча­яна е Фикра. Мъжът ѝ Мурат също наскоро претърпял операция на едното око. Той беше и най-обгорял от пожа­ра и досега маже цялото си тяло с мехлеми заради при­садената кожа.

Двамата живеят с негова­та инвалидна пенсия от 170 лв. Той е работил 32 г. в гор­ското, но не му достига стаж и ще чака около 2 г. да стиг­не възрастта, за да получа­ва пенсия по старост. Фикра пък цял живот е гледала тютюн и се е осигурявала за стаж, но има 20 г. Тя пък чак през 2023 г. ще получи пенсия за възраст. Нямат никакви социални помощи.

“Едва ли ще доживея. Не сме здрави, за да почнем

 някъде работа. Допреди 2 г. гледахме малко тютюн, но вече нямаме сили. Има­ме малка градина, където садим картофи, боб и зелен­чуци, защото тези 170 лв. не стигат само за лекарствата на двамата”, разказват за нелекия си живот Парапано­ви. Подредили са снимките на сина, дъщерята и двете внучета, гледат ги по цял ден и плачат.

Мисълта, че зверският убиец е жив, хранят го, гле­дат го, лежи по цял ден в за­твора, не им дава мира. Мо­лят се да не бъде заменена доживотната му присъда с по-лека.

“Чухме, че той се надявал да излезе и дори се закани, че ще отмъщава. Преди ня­колко годи­ни изпрати страшно за­плашително писмо до мен и дъщеря ми от 32 страни­ци. Пишеше, че щял да наказва ви­новните. Този звяр дори си мисли, че не е виновен! Пише, че жи­веел, за да от­мъщава и да убива. Друго писмо не е пращал, но пък преди няколко месеца се обади по телефона”, казва Биляна Караилиева, леля на починалата Биляна.

В един ден в рамките на около час от непознат номер той се обадил на тъща си Фи­кра. “Дай да чуя сина ти”, ми каза и след това мълчеше. Сигурна съм, че е той. След това звънял и на сестра ми и мълчал в слушалката. Защо му дават достъп до телефон, за да ни тормози”, ядосва се Фикра.

С помощта на дарения и роднини изгорялата къща е възстановена. Тя е разде­лена с роднини на Мурат, но между тях имало разправии.

“Имаме две стаички. Ста­наха хубави благодарение на добри хора, които ни по­могнаха, но защо ни е къща, като си нямаме никого.

Да бяхме и ние изгорели онази вечер, та поне на оня свят да сме с най-милите си. Сега всяка седмица обика­лям гробищата. От гроб на гроб, докато мина през всич­ки, които тоя изверг затри. Чувам гласовете им как ви­кат за помощ”, плаче отча­яно Фикра.

Казва, че се моли Аллах по-скоро да я прибере. “Да отидем при слънцата ни Еди и Иво, при дъ­щерята и сина. Но наси­ла не се умира. Аллах да го нака­же оня злодей, червеите да го из­ядат, бял ден да не види!”, кълне го тъщата.

Сестра ѝ Биляна пък вярва, че и от онзи свят починалите се връщат при живите си роднини. “Често имам усещането, че се троп­ва вратата, че някой минава край мен. Чувала съм и пла­ча на децата. Сигурно има нещо, което не може да си обясним. Вярвам обаче, че Аллах вижда и ще раздаде справедливост”, надява се Биляна.

СЪДЪТ: ИЗКЛЮЧИТЕЛЕН САДИ­ЗЪМ ОТ ЧОВЕК БЕЗ ЧОВЕШКИ КАЧЕСТВА

“Деянието е извършено с особена жестокост, кораво­сърдечие, бруталност, из­ключителна ярост, ожесто­чение, садизъм. Убийствата са обмислени хладнокръв­но по особено мъчителен начин, с отмъстителност и ярост. Действията му са из­вън каквито и да е норми на човешката цивилизация и не могат да бъдат обяснени с каквито и да са причини. Проявил е из­вънмер­на жес­токост и е човек, лишен от чо­веш­ки ка­чества.” Това пише в реше­ниета на съда и на трите инстан­ции.

Манчо катего­рично не е имал психични проблеми и е съзнавал как­во върши. Не е бил в със­тояние на афект. Мотивът за жестокото престъпление е бил нежеланието му да се раздели със съпругата и де­цата си. “Панюков е средно интелигентен, емоционално лабилен и силно раздразни­телен особено след употре­ба на алкохол. Ситуацията с раздялата със семейството си възприемал като нера­зрешима и не виждал алтер­натива да живее след раз­дялата. Смятал е, че изпада в безизходица. Не искал и друг да отглежда децата му. Има занижен самоконтрол”, пише в психиатричната екс­пертиза.

При него емоционалната лабилност се изразявала в по-голяма реактивност на психиката, раздразни­телност и агресия. Според експертите става въпрос за нехармоничност и малоцен­ност на личността.

“Обстоятелството, че действията му са неразбира­еми от човешка гледна точ­ка, съвсем не означава, че те се дължат на психическо заболяване или предходна травма”, категорични са пси­хиатрите. Така отговарят на опитите на убиеца да се оп­равдае с травма от юноше­ските си години, когато пред него гръм убива майка му на полето.

Тони Маскръчка

Вестник “ ТОП ПРЕСА „