За специфичния почерк на ансамбъл „Българе“

 През миналата седмица го­цеделчевци имаха възмож­ност да видят на своя сцена спектакъла „Осмото чудо“ на Националния фолклорен ансамбъл“Българе“ по сцена­рий, хореография и режисура на Христо Димитров.

„Осмото чудо“ е четвърти­ят авторски музикално-тан­цов спектакъл на Ансамбъ­ла след „Това е България“ (2003г.), „България през ве­ковете“ (2006г.) и „Албена“ (2007г.) Той също внушава национална гордост, основа­на на изключителното богат­ство на нашия фолклор.

За постановката и за ра­ботата в най-големия частен професионален ансамбъл в Европа разговарям с неговия художествен ръководител Стоян Михов.

– Господин Михов, ан­самбъл „Българе“ поднася фолклора по нетрадиционен начин. Бихте ли характеризи­рали тази специфика?

– Да, интерпретацията, коя­то ние правим на фолклора, е доста интересна. Искаме публиката да усети наша­та енергия не толкова като хореография и движения, колкото като емоционално изживяване. В спектаклите вплитаме и кино, и актьор­ска игра, и танци. Музиката ни също е по-различна. Това е нашето амплоа. Доволни сме, че хората излизат от концертите ни въодушеве­ни, успели да уловят нашата енергия и нашето послание от сцената. Вълнението си много от тях изразяват в кни­га, която изнасяме на входа след всяко представление. Като четем отзивите, ние раз­бираме на какво да наблег­нем. Пожеланията като цяло са добросърдечни, искрени и топли, което ни зарежда с творческа енергия.

– Имате ли пример по от­ношение на модернистични­те тенденции в работата си?

– Ние първи потеглихме в тази посока. Радваме се, че след нас много колеги започнаха да представят фолклора по модерен начин. Както всичко в живота се развива, така и в това отно­шение трябва да се търсят нови решения. Ние, разбира се, запазваме основата, но самото поднасяне е по-интересно.

– А пра­вили ли сте специални проучвания на фолклор­ни образци в страната?

– Христо Димитров е правил про­учвания и за всеки наш спектакъл се интересува от фолклор­ните обра­зци, но със задълбочени изследвания се занимават други хора и ние се допит­ваме до тях.

– Да пого­ворим за ка­дрите, с които работите. Как ги подбирате?

– В момен­та имаме 30 танцьори – 15 момичета и 15 момчета. Всички при­тежават хо­реографско образование, като 2/3 са завършили Академията за музикал­но, танцово и изобразител­но изкуство в Пловдив, а останалите сега учат в нея. При нас това е задъл­жително условие. Стремим се да увеличаваме състава, но срещаме трудност – не­достиг на професионални кадри. В съ­щото вре­ме искаме все повече да вдигаме нивото на Ансамбъ­ла, както и нивото на професио­налната хореогра­фия. (Наши­те танцьори са хореографи, имат свои групи в детски градини, училища, читалища, но основната им работа е при нас.) Последната задача решаваме заедно с Асоци­ацията на хореографите в България, защото ние заедно с учителите и другите про­светни и културни дейци сме съвременните будители.

Като говорим за съста­ва на Ансамбъла, искам да спомена певците солисти Албена Вескова и Николай Гурбанов, човека оркестър Веселин Кузмов и родопския гайдар Росен Росенов, който в този спектакъл свири на шотландска гайда.

– Вие представяте артис­тичната си продукция в це­лия свят. Къде ви приемат най-радушно?

– Публиката ни се радва и в Европа, и в Америка. Хора­та имат очакване за спекта­кли на световно ниво, защото вече сме си извоювали име, а и рекламата, която върви преди нас, е доста силна. И очакванията на зрителите се оправдават. За това говорят сълзите на радост в техните очи на излизане от салоните.

– Над какво работите в мо­мента?

– Новият ни проект ще бъде нещо, каквото не е правено в България, а в такива големи мащаби и в Европа. Ще бъде в сферата на шоубизнеса и ще е нещо наистина гранди­озно, мащабно по отношение на всичко – времетраене, костюми, музика, визуални ефекти.

– В края на нашия разговор да Ви попитам – за първи път ли идвате в Гоце Делчев?

– И друг път сме идвали тук. Много си харесваме този край и си го обичаме. Освен това имаме много приятели тук като госпожа Чакърдъ­кова и нейните танцьори. С тях сме били на една сцена няколко пъти.

– Поддържате ли контакти с другите фолклорни ансам­бли в страната?

– С всички ансамбли в Бъл­гария поддържаме добри отношения. Колеги сме, зани­маваме се с изкуство. Всеки се изразява по свой начин, всеки има своята публика, но всички заедно работим за името на българския фолк­лор, който е най-богатият на нашата планета. Това е Ос­мото чудо.

– Благодаря! Ще Ви очак­ваме отново!

Юлия Баймакова

Вестник “ Градът“