За специфичния почерк на ансамбъл „Българе“
През миналата седмица гоцеделчевци имаха възможност да видят на своя сцена спектакъла „Осмото чудо“ на Националния фолклорен ансамбъл“Българе“ по сценарий, хореография и режисура на Христо Димитров.
„Осмото чудо“ е четвъртият авторски музикално-танцов спектакъл на Ансамбъла след „Това е България“ (2003г.), „България през вековете“ (2006г.) и „Албена“ (2007г.) Той също внушава национална гордост, основана на изключителното богатство на нашия фолклор.
За постановката и за работата в най-големия частен професионален ансамбъл в Европа разговарям с неговия художествен ръководител Стоян Михов.
– Господин Михов, ансамбъл „Българе“ поднася фолклора по нетрадиционен начин. Бихте ли характеризирали тази специфика?
– Да, интерпретацията, която ние правим на фолклора, е доста интересна. Искаме публиката да усети нашата енергия не толкова като хореография и движения, колкото като емоционално изживяване. В спектаклите вплитаме и кино, и актьорска игра, и танци. Музиката ни също е по-различна. Това е нашето амплоа. Доволни сме, че хората излизат от концертите ни въодушевени, успели да уловят нашата енергия и нашето послание от сцената. Вълнението си много от тях изразяват в книга, която изнасяме на входа след всяко представление. Като четем отзивите, ние разбираме на какво да наблегнем. Пожеланията като цяло са добросърдечни, искрени и топли, което ни зарежда с творческа енергия.
– Имате ли пример по отношение на модернистичните тенденции в работата си?
– Ние първи потеглихме в тази посока. Радваме се, че след нас много колеги започнаха да представят фолклора по модерен начин. Както всичко в живота се развива, така и в това отношение трябва да се търсят нови решения. Ние, разбира се, запазваме основата, но самото поднасяне е по-интересно.
– А правили ли сте специални проучвания на фолклорни образци в страната?
– Христо Димитров е правил проучвания и за всеки наш спектакъл се интересува от фолклорните образци, но със задълбочени изследвания се занимават други хора и ние се допитваме до тях.
– Да поговорим за кадрите, с които работите. Как ги подбирате?
– В момента имаме 30 танцьори – 15 момичета и 15 момчета. Всички притежават хореографско образование, като 2/3 са завършили Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив, а останалите сега учат в нея. При нас това е задължително условие. Стремим се да увеличаваме състава, но срещаме трудност – недостиг на професионални кадри. В същото време искаме все повече да вдигаме нивото на Ансамбъла, както и нивото на професионалната хореография. (Нашите танцьори са хореографи, имат свои групи в детски градини, училища, читалища, но основната им работа е при нас.) Последната задача решаваме заедно с Асоциацията на хореографите в България, защото ние заедно с учителите и другите просветни и културни дейци сме съвременните будители.
Като говорим за състава на Ансамбъла, искам да спомена певците солисти Албена Вескова и Николай Гурбанов, човека оркестър Веселин Кузмов и родопския гайдар Росен Росенов, който в този спектакъл свири на шотландска гайда.
– Вие представяте артистичната си продукция в целия свят. Къде ви приемат най-радушно?
– Публиката ни се радва и в Европа, и в Америка. Хората имат очакване за спектакли на световно ниво, защото вече сме си извоювали име, а и рекламата, която върви преди нас, е доста силна. И очакванията на зрителите се оправдават. За това говорят сълзите на радост в техните очи на излизане от салоните.
– Над какво работите в момента?
– Новият ни проект ще бъде нещо, каквото не е правено в България, а в такива големи мащаби и в Европа. Ще бъде в сферата на шоубизнеса и ще е нещо наистина грандиозно, мащабно по отношение на всичко – времетраене, костюми, музика, визуални ефекти.
– В края на нашия разговор да Ви попитам – за първи път ли идвате в Гоце Делчев?
– И друг път сме идвали тук. Много си харесваме този край и си го обичаме. Освен това имаме много приятели тук като госпожа Чакърдъкова и нейните танцьори. С тях сме били на една сцена няколко пъти.
– Поддържате ли контакти с другите фолклорни ансамбли в страната?
– С всички ансамбли в България поддържаме добри отношения. Колеги сме, занимаваме се с изкуство. Всеки се изразява по свой начин, всеки има своята публика, но всички заедно работим за името на българския фолклор, който е най-богатият на нашата планета. Това е Осмото чудо.
– Благодаря! Ще Ви очакваме отново!
Юлия Баймакова
Вестник “ Градът“
Be the first to leave a review.