Асен Хаджитодоров: Живея в полите на Витоша, но признавам само Пирин
-
- април 25, 2018
Асен Хаджитодоров: Ски зоната в Банско трябва да се свърже с тази в Добринище
Калин КАЛИНОВ
48-годишният Асен Хаджитодоров е основател и президент на Българската федерация по канадска борба от 1995 г. През септември 2012-а оглавява и световната централа (World Armwrestling Federation – WAF). Дотогава постът се е заемал само от севрноамериканци, а банскалията печели, след като надвива с 1 глас Фред Рой от Канада, който е изпълнявал длъжността 3 мандата. Изборът му се смята за изключителен успех и признание за българския армрестлинг, където под негово ръководство родните спортисти печелят титли от всякакъв ранг. И така Хаджитодоров в едно интервю в навечерието на 22-рото държавно първенство този уикенд.
– Колко труден е пътят от Банско до Световната федерация по канадска борба, г-н Хаджитодоров?
– Ами когато началната точка е Банско, никой път не е особено труден. При мен всичко тръгна от това, че като дете много спортувах – 10 години бях скиор, после години наред играех футбол. Федерацията по канадска борба я учредихме през 1995 г. Не само за мен, но и за мнозина младежи,
ГОЛЯМОТО УВЛЕЧЕНИЕ ПО КАНАДСКАТА БОРБА ДОЙДЕ ПОКРАЙ СИЛВЕСТЪР СТАЛОУН
и филма му „На върха“ (Over The Top), който излезе през 1987 г. Дотогава дори не знаехме, че има правила и специални маси. И масово започнахме да се правим на героя на Силвестър – Линкълн Хълк, който от нищото стъпва на върха. Впрочем канадската борба е играта, която е най-лесният начин да докажеш, че си по-силен. Започнахме и атракционни състезания, постепенно направихме връзка с европейската федерация, изпратиха ни правила, условия за членство и само година след като се бяхме организирали, през 1996-а, ни приеха за членове и на световната организация, като веднага ни натовариха с първо домакинство на европейски шампионат. Той беше за юноши и го направихме в НДК в София. Оттогава всяка година март – април провеждаме и държавни първенства – сега от 13 до 15 април ще бъде 22-рото, както знаете, в Банско. 3 пъти сме подготвяли европейско за мъже и жени, поредното е от 26 до 3 май в София, два пъти сме домакинствали световно. От 1999 г. всички състезания се излъчват по „Ринг ТВ“, което ни носи много популярност.
– А лично вие как стигнахте до поста председател на WAF? Аз, доколкото знам, няма друг българин в нито един спорт на толкова висока позиция.
– Постепенно. През 2002 г. ме избраха за президент на европейската федерация и като такъв получавам автоматично статут на вицепрезидент на световната. 2008-а станах първи вицепрезидент, а 2012-а победих с един глас канадеца Фред Рой, който имаше вече 3 мандата зад гърба си. И така и аз съм вече втори мандат. Гласуването става от представители на всички държави.
– Колко развита е канадската борба в България?
– Имаме вече 43 клуба във всички по-големи населени места – както за юноши и младежи и девойки, така и за хора с увреждания, където имаме 4 дивизии – за слухови, зрителни и увреждания на горни и долни крайници. Буквално всеки, който е пострадал по някакъв начин, но иска да спортува, може да дойде при нас, ние ще му осигурим условия, и това е нещо, с което се гордея.
– Предполагам, че се гордеете и с клуба в Банско – „Армспорт“?
– След като го създадохме през 2000 г., бързо набрахме 40 състезатели. Няколко години поред от „Армспорт“ бяха държавните шампиони. Работеше се много добре, докато ползвахме базата на хотел „Олимп“, но когато се смени собствеността му, се наложи да я освободим и след това нещата се усложниха. И всичко започна да затихва, да не кажа – да замира. Раздадохме оборудването на момчетата по къщите, за да тренират, но сега имаме само 4-ма активни състезатели – Георги Цветков, многократен републикански, европейски и световен шампион, Димитър Юлев – световен и европейски вицешампион, Християн Малаков, който е младо момче и предстои да се развие, и Ники Пешлаков.
– А защо не потърсите съдействие от общината? Местната власт активно подпомага всеки спорт в града.
– Те в началото ни дадоха едно помещение, което беше към детската градина, но после една част си я взеха за котелно и това, което остана, без тоалетна и баня дори, преценихме, че не ни върши работа.
ПОЛУЧИХ ОБЕЩАНИЕ ОТ КМЕТА ГЕОРГИ ИКОНОМОВ,
но ще видим дали скоро ще се похвалим с място за тренировки, което федерацията е готова да оборудва по най-съвременни изисквания, така че да можем да привличаме младежите.
– Коя възраст е подходяща да се започнат по-сериозни тренировки във вашия спорт?
– 13 – 14 години, когато вече е достатъчно укрепнала костната система. В рамките на около две години пък идват и резултатите. Имаме 16-годишни с европейски титли при юношите.
– Изкушавам се да задам един малко рус въпрос. Каква е връзката на канадската боба с Канада?
– Световната федерация например е учредена в Канада и седалището й в момента е там. Но само в България е това име и откъде идва, никой не го е обяснил до момента и аз мога само да предполагам. Когато на световното през 2007 г. дойдоха канадци и започнаха да четат по плакатите „Канадска борба“, питаха защо така наричаме армрестлинга (ръчна борба). Най-вероятно идва от асоциацията с романа на Джек Лондон „Сияйна зора“, в който главният герой е много силен в този спорт. За българина където е Аляска, там е и Канада. Може би е интересно да ви кажа, че според японците това е японска борба, спорт, по-древен от сумото, руснаците казват, че е техният на
ционален спорт, румънците и албанците също така го припознават като такъв.
– Има ли нещо, с което може да се похвалите, че е лична ваша заслуга, откакто сте начело на световната федерация?
– Ами аз си отчитам доста успехи, с риск да прозвучи нескромно. Първият е, че бяхме признати от параолимпийския комитет. В момента работим, за да влезем в програмата на игрите през 2024 г. Предстои до края на тази година да се уточни всичко. Последната новина по темата е, че на олимпиадата в Пьонгчанг уговорих с председателя на параолимпийския комитет Андрю Парсънс работна среща в централата в Бон през юни, където трябва да изчистим доста детайли, тъй като ние имаме в четирите категории и мъже, и жени, и лява, и дясна ръка. И като се изчисли, трябва да изпратим 720 състезатели, а има квоти.
Под мое ръководство влязохме в асоциацията на всички спортни федерации, което отново е признание. Предстои ни членство и в международната организация на глухите спортисти. В много напреднал етап са и преговорите с Международната асоциация за студентски спорт и разбира се, водим разговори да бъдем олимпийски признати, което ще е най-трудно, но разговарях в Корея и с председателя на Международния олимпийски комитет Томас Бах.
– Какво е нужно, за да ви признаят?
– Ами сложността идва от това, че за да влезе един спорт, трябва да излезе друг, и е въпрос на много сериозно лобиране. Имат много стриктни критерии, но ние пък телевизионно сме много добре представени, нашите рейтинги са много високи. Обикновено се излъчваме в най-скъпото, най-гледаното време и това е голямото ни предимство. Има още 30 вида спорт, които се борят за едно място, та е нелека задача, но ни амбицира да вдигаме и спортно, и техническо, и организационно ниво и аз съм оптимист, че в близко бъдеще и това ще се случи, защото да не забравяме също, че при нас има голяма масовост, най-малко защото не се изисква много, за да се практикува. Нямаме, както при ските, да речем, скъпа екипировка.
– На държавно ниво имате ли подкрепа?
– О, да, особено министър Красен Кралев започна да отделя средства и за хората с увреждания, което за мен е изключително важно. България в последните 2 години заема челно място в този сегмент, имаме европейски и световни шампиони. Повече от 20 години се познавам с министъра и той знае какво правим и че успехите ни са плод на задълбочена системна работа.
ПРИ НАС, ЗА ДА СТИГНЕШ ДО ЗЛАТО, ТИ ТРЯБВАТ 20 МАЧА НАПРИМЕР
Ако си мислите, че като е достъпно, е и лесно, лъжете се.
– Какви качества развива канадската борба?
– Казах ви, че минимум 2 години са необходими, за да се достигнат призови класирания. Освен търпението и упоритостта, които се формират при всеки спорт, нашият учи на самоконтрол. Физически човек може да е много силен, но без психологическа подготовка за съответния резултат нищо не може да се постигне. И по време на самото състезание дори и най-добрите се провалят, ако, както казваме на жаргон, се гипсират. Има и много мислене, техниките са много разнообразни и се сменят в зависимост от ръката на съперника, на момента трябва да се прецени коя е печелившата. И това се придобива не със силови тренировки, а с рутина, с участия в много състезания. При нас го има и термина удобен съперник.
– Да разкажете и за съпругата ви Вероника Бонкова, която е №1 в канадската борба у нас и е от Разлог?
– №1 вече е Димитрина Димитрова от Разград, момиче, което 2 години печели европейска и световна титла в категория до 55 кг, където се състезаваше и Вероника. Аз съм доволен, че тази категория си остава българска. Вероника има 3 световни титли, а медалите сигурно и тя не ги е броила, но има 50 – 60.
– Вие с нея къде се намерихте?
– Стана случайно и не в Банско, а в София. Сестра й Емилия участва на първото европейско първенство за юноши и стана трета, а това амбицира Вероника. Разбира се, не се получи отведнъж. Първият й медал беше европейски бронз през 1997 г. в Словакия. Много упорита е като състезателка, и не само.
– Не е ли страшно с толкова силна жена вкъщи?
– Не, лесно е.
– Тук мнозина се гордеят с вас, а вие гордеете ли се с града, в който сте роден?
– О, аз по лична карта съм си банскалия. Имам си къща и няма да си сменя никога регистрацията. Родителите ми са тук, брат ми е тук, приятелите ми… И всяка свободна секунда гледам да съм си у дома. И до днес обичам да карам ски, а голямата ми страст е планината. Нищо
Живея сега в подножието на Витоша, но признавам само Пирин.
– Съпричастен ли сте с каузата на Банско за втория лифт?
– Не съм съпричастен,
АЗ СЪМ ПРИСТРАСТЕН КЪМ КАУЗАТА ЗА ВТОРА КАБИНКА
И тъй като големите световни форуми покрай дейността ми във федерацията се организират в подобни топ курорти из целия свят, от една страна, никога не пропускам да рекламирам нашия, от друга, ми се иска да имаме същите условия и ние за зимен спорт. Виждам, че планината ни е дала невероятния шанс. И съвсем не смятам, че с развитие на инфраструктурата ще си я съсипем. Просто, както по света е намерен баланс, така и ние ще го намерим. Важен е правилният подход към решенията и аз знам, че инвеститорите имат визия за най-добрите. Австрия цялата е в писти, Италия и Швейцария – също. Е не мисля, че те са по-малко еколози и по-малко загрижени за природата. И не е само вторият лифт, според мен трябва да се създаде инфраструктура освен за алпийски дисциплини, а и за ски бягане, за биатлон и сноуборд. В Банско традициите ги има във всички спортове.
Аз съм привърженик на вече загърбената идея да се свърже ски зоната в Банско с тази в Добринище, и дори с Кулиното в Разлог. Както е във всички големи зимни курорти.
Бил съм в Австрия, където гондола лети на 400 м на три въжета и влиза в Швейцария. Защо да не го може и при нас? Преди време благодарение на фамилия Балеви, които бяха невероятни мераклии, станахме курорт, а сега имаме инвеститор, за когото мнозина ни завиждат, и сме се оставили да тъпчем на място. Помня мизерията, при която карахме ски като деца, как мръзнехме с плетените ръкавици и без грейки, с мазолите на краката. И как си отъпквахме сами пистите по половин ден, докато падне вечер новият сняг. Сега всичко ни е дадено, само мерак е нужен, а при нас и той е налице.
– А как си обяснявате факта, че хората под Пирин имат склонност към спорта по принцип? Защото далеч не са само ските. Ето сега печелим медали в таекуондото, развива се дори футболът.
– Ами планината си е казала думата, тя е невероятна мотивация. Близостта с нея ни провокира да търсим един по здравословен начин на живот с повече движение, да бъдем активни. Но ските са в сърцата ни. Аз карам от 4-годишен и бъдете сигурни, че тук за всяко дете първият допир със спорта са ските. А който впоследствие установи, че му е трудно да се реализира там, търси друго.
– Какво да очакваме на държавното първенство тази година?
НАД 10 СВЕТОВНИ ШАМПИОНИ ИДВАТ В БАНСКО
Няма друг спорт, в който на държавно първенство да участват толкова звезди. При хората с увреждания това са Лада Хаджиева, Емилия Стоянова, Захари Стоянов, Марин Пейчев, Павел Кръстев. При юношите Елбин Ферат, при мъжете Цветан Гашевски, Митко Юлев, Стоян Големанов, Красимир Костадинов, при жените Димитрина Димитрова – изобщо ще бъде много интересно, обещавам ви. Ще участват и четиримата борци от Банско. Обичам състезанията на високо ниво да са в моя град и докато мога, ще правя всичко да ги насочвам с надежда да се запалят отново повече млади хора, макар че без база няма как да говорим за развитие.
– Ами освен и вие като Николай Кехайов в таекуондото да си превърнете къщата в тренировъчна зала…
– О, и това го правихме, бях дал по едно време ключа за мазето, но не този е начинът. Истината е, че на Банско му трябва голяма спортна зала. Аз съм наясно, че чисто икономически тя ще бъде още едно бреме за общината, още разходи, но има и възможности за частни партньорства и не е оправдание да не се направи. За 3 – 4 млн. лв. може да се направи една прекрасна многофункционална зала. То лошото е, че нито сме към селските райони, нито сме в категорията на големите градове, за да разчитаме на средства от ЕС, но мисля, че и със собствен бюджет общината може да се справи. При нас има и доста инвеститори, които биха се заинтересовали. Изобщо Банско тепърва ще се развива не само в ските, колкото и да се опитват да ни възпират. Дори и само заради прекрасното впечатление, което прави гостоприемството на тукашния човек и с това се харесва невероятно на чужденците.
Вестник ТОП ПРЕСА
Be the first to leave a review.
