Света Четиридесетница
Възкресяване на Лазаря

Лазарова събота, Лазаровден

Празнува се ден преди Вход Господен в Иерусалим (Връбница, Цветница)

Христос, Който за всички е радост, истина, светлина, живот и за света възкресение, 
поради Своята благост се яви на тези, които са на земята, 
и стана първообраз на възкресение и на всички дава божествена прошка.

Господи, глас Твой разруши адово царствие 
и слово власти Твоея возставило из гроба четверодневного, 
и бысть Лазарь пакибытия спасительное проображение: 
вся возможна Тебе, Владыко, всех Царю.

Евангелско четене и Апостол в Лазарова събота

Евангелие от Иоан (11:1-45)

В онова време беше болен някой си Лазар, от Витания, от градеца на Мария и сестра й Марта. (А Мария, чийто брат Лазар бе болен, беше оная, която помаза Господа с миро и отри нозете Му с косата си.) Сестрите проводиха да Му кажат: Господи, ето оня, когото обичаш, е болен! Като чу това, Иисус рече: тая болест не е за умиране, а за слава Божия, за да се прослави чрез нея Син Божий. А Иисус обичаше Марта, и сестра й, и Лазаря. А когато чу, че е болен, престоя два дни в мястото, дето се намираше. След това рече на учениците: да идем пак в Иудея. Учениците Му рекоха: Рави’, сега иудеите искаха с камъни да Те убият, и пак ли там отиваш? Иисус отговори: нали дванайсет часа има в деня? Който ходи дене, не се препъва, защото вижда светлината на тоя свят; а който ходи нощя, препъва се, защото светлината не е в него. Той рече това и после им казва: Лазар, нашият приятел, е заспал; но отивам да го събудя. Учениците Му рекоха: Господи, ако е заспал, ще оздравее. Иисус бе казал за смъртта му, а те помислиха, че говори за сънно заспиване. Тогава Иисус им рече открито: Лазар умря; ала се радвам за вас, че Ме нямаше там, та да повярвате; но да идем при него. Тогава Тома, наричан Близнак, каза на съучениците: да идем и ние да умрем с Него. Като дойде Иисус, намери, че той е вече от четири дена в гроба. А Витания беше близо до Иерусалим, около петнайсет стадии; и мнозина иудеи бяха дошли при Марта и Мария да ги утешат за брата им. Марта, като чу, че иде Иисус, посрещна Го; а Мария седеше вкъщи. Тогава Марта рече на Иисуса: Господи, да беше тук, нямаше да умре брат ми. Но и сега зная, че, каквото и да поискаш от Бога, ще Ти даде Бог. Иисус й рече: брат ти ще възкръсне. Марта Му каза: зная, че ще възкръсне при възкресението, в последния ден. Иисус й рече: Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мене, и да умре, ще оживее. И всеки, който живее и вярва в Мене, няма да умре вовеки. Вярваш ли това? Тя Му дума: да, Господи, аз вярвам, че Ти си Христос, Син Божий, Който иде на света. Като каза това, отиде та повика скришом сестра си Мария и рече: Учителят е тук и те вика. Тая, щом чу, става бързо и дохожда при Него. (Иисус още не бе дошъл в градеца, а стоеше на мястото, дето Го бе посрещнала Марта.) Иудеите, които бяха с нея вкъщи и я утешаваха, като видяха, че Мария стана бързо и излезе, отидоха подире й, мислейки, че отива на гроба – да плаче там. А Мария, като стигна там, дето беше Иисус, и Го видя, падна при нозете Му и рече: Господи, да беше тук, нямаше да умре брат ми. Иисус, като я видя да плаче, и дошлите с нея иудеи да плачат, разтъжи се духом, смути се и рече: де сте го положили? Казват Му: Господи, дойди и виж. Иисус се просълзи. Тогава иудеите казваха: гледай, колко го е обичал. Някои пък от тях казаха: не можеше ли Тоя, Който отвори очите на слепия, да направи, щото и тоя да не умре? А Иисус, пак тъгувайки в Себе Си, дохожда при гроба; това беше пещера, и камък стоеше отгоре й. Иисус казва: дигнете камъка. Сестрата на умрелия, Марта, Му казва: Господи, мирише вече; защото е от четири дена. Иисус й дума: не казах ли ти, че, ако повярваш, ще видиш славата Божия?

Тогава дигнаха камъка от пещерата, дето лежеше умрелият. А Иисус дигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша. Аз и знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах за народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил. Като каза това, извика с висок глас: Лазаре, излез вън! И излезе умрелият с повити ръце и нозе в погребални повивки, а лицето му забрадено с кърпа. Иисус им казва: разповийте го и оставете го да ходи. Тогава мнозина от иудеите, които бяха дошли при Мария и видяха, що стори Иисус, повярваха в Него.

Апостол (Евр. 12:26-13:8)

Братя, ние, като приемаме царство непоколебимо, нека пазим благодатта, с която да служим благоугодно Богу с благоговение и страх, защото нашият Бог е огън, който изтребя. Братолюбието да пребъдва между вас; страннолюбието не забравяйте, защото чрез него някои, без да знаят, оказаха гостоприемство на Ангели. Помнете затворниците, като да сте с тях затворени, и страдащите, понеже и сами сте в тяло. Бракът е нещо честно у всички, и брачното легло – чисто; а блудниците и прелюбодейците ще съди Бог. Не бивайте сребролюбци и задоволявайте се с онова, що имате. Защото Сам Бог е казал: „няма да те оставя, нито ще те напусна“; тъй че ние с дръзновение да казваме: „Господ ми е помощник, и няма да се побоя: какво ще ми стори човек?“ Помнете вашите наставници, които са ви проповядвали словото Божие, и, като имате пред очи свършека на техния живот, подражавайте на вярата им. Иисус Христос е същият вчера, и днес, и вовеки.

Кратко описание на празника

В съботата на Шестата седмица от Великия пост Църквата спомня извършването на най-голямото чудо от Спасителя – възкресяването на четиридневно починалия Лазар шест дни преди иудейския празник Пасха (Иоан гл. 11). Извършено пред очите на народа, чудото станало причина мнозина да повярват в Христа. То и днес ни уверява в божествената сила на Бог Син, в Неговото възкресение, и в предстоящото всеобщо възкресение на мъртвите.

Чудото на Лазаровото възкресение предизвикало непоносимо негодуване у първосвещенниците и фарисеите. По съвета на Каиафа, точно в този момент Синедрионът решава да улови Иисуса при първа възможност и да Го убие (Иоан 11:47-57). Приближава се тяхното време. Идва властта на тъмнината, а заедно с нея и последните дни от земния живот на Спасителя.

История на празника

Лазаровото възкресение станало непосредствен повод за смъртната присъда на Спасителя. Затова именно от най-дълбока древност било установено случилото се да се спомня преди началото на Страстната седмица (Седмицата на Христовите страдания).

В IV век Лазаровото възкресение се считало за общоцърковен и тържествен празник, което се вижда от множеството поучения на този ден от св. Иоан Златоуст, блаж. Августин, и др. В VII-VIII век светите църковни песнописци св. Андрей Критски, Козма Маюмски и Иоан Дамаскин съставили особени песнопения и канони, посветени на празника, които са в Църквата ползва до ден днешен.

Богослужението на празника

Богослужението на Лазаровден се отличава с необикновена проникновеност и значимост. Лазаровата събота е пасхално тържество – единственият ден в богослужебната църковна година, когато възкресната (неделната) богослужба не е в неделя. Виж по-долу Богослужението през Страстната седмица.

Евангелски текст и тълкувание

А Иисус, пак тъгувайки в Себе Си, дохожда при гроба;
това беше пещера, и камък стоеше отгоре й. Иисус казва: дигнете камъка.
Сестрата на умрелия, Марта, Му казва: Господи, мирише вече; защото е от четири дена. Иисус й дума: не казах ли ти, че ако повярваш, ще видиш славата Божия?
Тогава дигнаха камъка от пещерата, дето лежеше умрелият.

А Иисус дигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша. Аз и знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах за народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил.

Като каза това, извика с висок глас: Лазаре, излез вън! И излезе умрелият с повити ръце и нозе в погребални повивки, а лицето му забрадено с кърпа.
Иисус им казва: разповийте го и оставете го да ходи.

Тогава мнозина от иудеите, които бяха дошли при Мария и видяха, що стори Иисус, повярваха в Него. (Иоан 11:38-46)

За възкресяването на Лазар, брата на Марта и Мария от Витания, благовести само св. Иоан Богослов (Йоана гл. 11-12). Лазар живеел във Витания заедно с двете си сестри Марта и Мария. Това семейство много обичало Господ Иисус Христос и винаги Го посрещало с радост.

Когато Иисус Христос дошъл във Витания, Лазар вече четири дни бил в гроба. Според еврейския обичай покойните се оплаквали седем дни и по тази причина в дома на Лазар имало много хора, между които вероятно е имало и много роднини, дошли от Иерусалим. В скръбта си Мария паднала в нозете на Господа. А Той, като видял Мария и другите да плачат силно, се просълзил.

Когато стигнали до гроба, Господ заповядал да вдигнат камъка. Силната миризма силно смутила наскърбената Марта. Обзел я ужас само от представата, че ще види обезобразен от смъртта любимия си брат. Тогава Иисус Христос разкрил слабостта на вярата й.

Чудото с възкресението на четиридневния Лазар се свързва с Бог Отец, затова, когато то било извършено, Иисус Христос благодари на Бог Отец за това, че по Негова воля бил възвърнат живота на Лазар.

Спасителят произнася молитвата си към Бог Отец пред всички, защото народът, виждайки и чувайки това събеседване между Бог Отец и Иисус Христос, по-лесно ще повярва, че Той е Синът Божи.

При възкресяването на Лазар Иисус Христос разкрива своята сила като Бог и Господ ­ че е Източник на живот. Още преди кръстните Си страдания показал, че е Победител на смъртта.

Това евангелско събитие е свидетелство за общото ни възкресение. „Възкресителят ­ казва св. Ефрем Сириец ­ първо е допуснал разложението да се допре до умрелия и после го възкресил, т.е. разлагането му ни уверява в смъртта, а възвръщането му към живота ­ в общото възкресение.“

Брой седми от 17 април 1998 година

Четейки празничното евангелско четиво за възкресението на Лазар, мнозина погрешно могат да си помислят, че и нашето възкресение от мъртвите ще прилича на Лазаревото. Възкресеният Лазар се върнал към своите ежедневни дела, но го очаквала повторна смърт. А при нашето възкресение от мъртвите ние не ще се върнем за земен живот, а ще започнем нов живот, ще влезем в свят, в който няма смърт. При чудото с Лазаровото възкресение Спасителят заповядал на тлението и на връзките на смъртта да освободят своя пленник.

Има два човешки фактора в Лазаровото възкресение, които понякога не забелязваме.

Първо, Господ Иисус Христос е призовал за сътрудничество обикновени хора: наредил им да отвалят камъка на погребалната пещера и всички се отзовали с безпрекословно послушание; никой не възразил на Господа, че в условията на палестинската горещина тлението вече е започнало.

И второ, когато Лазар се изправил с погребалните пелени, Спасителят отново наредил на хората да го разповият, макар че Всесилният Господ можел само със слово да го освободи от погребалните обвивки.

Така чудото с Лазар ни кара да помислим за себе си, за това че ни е възложено послушание от Господа да освобождаваме ближните от веригите на духовната смърт. Силен е Той да изведе всяка човешка душа от гробната тъмнина, но Той зове всеки от нас да участва безропотно в унищожаването на смрадта на тлението.

Pravoslavieto.com

ОБИЧАИ И ТРАДИЦИИ

Днес е Лазаровден! На този ден групи от по шест-седем момичета на възраст от 10 до 16 години, облечени в празнични дрехи или невестински костюми и закичени с венци и китки, обикалят домовете в селото, като пеят обредни песни за всеки член от семейството, възхваляват деца, стари, млади, моми, ергени, невести.

Домакините ги даряват с яйца и пари. Вярва се, че къщата, в която са влезли и пели лазарки, ще бъде честита през цялата година. Лазарките обхождат горите, реките и ливадите. С песен навлизат в нивите и пожелават богата реколта от раззеленилото се жито.

Денят се нарича още Лазарова събота, Лазарица, Лазар. Три обредни ритуала са свързани с него – лазаруване, избиране на кумица и боенек. И трите са свързани с прехода към моминството, с любовта и задомяването.

Ето ги и специалните ритуали:

Буенек или буенец е български народен обичай, извършван в Източна България. Изпълнява се за здраве и плодородие една седмица преди Великден. Името му идва от характера на танца, който изпълняват – буен танц, бързо трополящо хоро.

Обичаят се изпълнява от моми, които избират помежду си водачка буенек. Тя е облечена с празничен костюм от ярки, свежи дрехи, състоящ се от мъжка риза и богато украсен с разноцветни панделки или парцалчета и синчани китки калпак, а косите ѝ са разпуснати. Върху гърдите ѝ са кръстосани два колана бозунци с големи пафти и нанизи от монети, а на кръста ѝ са накичени разноцветни кърпи. Полата е бяла и силно набрана в кръста, дълга е до коленете.

Заедно с буенека върви и булка. Нейната роля се изпълнява от момиче на 8-10-годишна възраст, чийто родители трябва да са живи. Тя е облечена с булченски дрехи, а главата ѝ е забулена с червена кърпа. Заедно с цялата моминска група посещават всяка къща в селото. При изпълнение на ритуала буенека върти сабя, секира или пръчка над главата на булката в съпровод на момите песнопойки, които са разположени в две редици, една срещу друга.

Булката слага кърпата на рамото на стопанката, която завръзва в нея пари и ги дарува с яйца и брашно. Според което, в зависимост дали в къщата живее мома, ерген или млада булка, се пее различна песен. За да се разгадае дали годината ще е плодородна, стопанката изнася сито от дома си и го търкулва. След обяд всички групи се събират на мегдана, а момите изпълняващи ролята на буенек се надиграват.

След това се избира най-добре играещия буенек. Която мома спечели я обявяват за кумица и всички ѝ целуват ръка.

Честит имен ден на всички с имената Лазар, Лазарка, Лазарина, Лазарин! Бъдете здрави, щастливи и много усмихнати!

Blitz.bg