Творец, който определя себе си като щастливец
-
- март 27, 2018
Юлия БАЙМАКОВА
Той е образец на млад човек, успял в своята област. От малък е знаел с какво иска да се занимава, следвал е неотклонно пътя, който сам си е начертал, и е стигнал далече благодарение на таланта, упоритостта и трудолюбието си. Широка усмивка озарява лицето му. Неговото име е Петър Москов.
– Господин Москов, Вие сте и танцьор, и музикант. Коя от Вашите две дарби се появи по-рано?
– Едва тригодишен, бях силно впечатлен от един определен музикален инструмент –акордеона. Видех ли акордеонист, веднага се залепвах за него. Много исках и аз да овладея този инструмент. Родителите ми не се поколебаха, купиха ми акордеон. С него лягах, с него ставах. Научих се да свиря сам, като търсех тоновете по клавишите. Полагах много труд, но бях доволен, защото напредвах. Може би това предразположение към музиката съм наследил от дядо ми, който е пеел църковна музика и е свирел. През годините слушах само народна музика, и сега не мога без нея. Другото ми желание, след акордеона, беше да имам синтезатор и като ученик събирах пари, за да си го купя.
С танци се занимавам също от малък, но във всеки случай след акордеона. Започнах в детския състав на родното ми село Мосомище. Човекът, който ме откри за танците, беше Борис Керезиев. По-късно пак той ме заведе в Ансамбъла в Гоце Делчев, където 7-8 години танцувах при Тодор Цветков.
– Как започна професионалният Ви път?
– Започна с включването ми в Школата на народната певица Николина Чакърдъкова. Едновременно работех и учех. Така се дипломирах във Варненския свободен университет като магистър по хореографска режисура. Следването ми беше интересно и приятно. То разшири познанията ми за нашия фолклор, който е най-богатият в света. И сега продължавам да го изучавам, като обикалям селата и разпитвам за песни, танци, обичаи.
– Вие имате богата концертна дейност като действащ танцьор. Обяснете ни, доколкото е възможно, как се ражда магията на танца.
– Когато танцувам, се оставям музиката да ме води. Така попадам в света на нейната духовност и преживявам всичко. Чувствам как привличам и зрителите в този свят. Магията е в това да се танцува с душа, само техника не е достатъчна. Хората чувстват, когато се раздаваш на 100 процента и правиш всичко с любов. Много ме трогна например една възрастна жена от София, която идва редовно на нашите концерти. Тя е почитателка на играта ми като солист, приема ме като свой син и си е татуирала на ръката моето име. Високата оценка на публиката, в това число и на личните ми фенове, ме задължава още повече. Най-голямото богатство е да правиш хората щастливи. Това е моят стремеж и този на целия ни екип. Постигаме го навсякъде – и в страната, и в чужбина. Така беше и на последното ни турне в Англия и Черна гора, където гостувахме на българите по повод Националния ни празник Трети март.
– Сега да поговорим за хореографа Петър Москов. Какви са условията за успех в тази област?
– Един много добър танцьор може да е лош хореограф и обратно. За хореографа е много важно как чувства музиката и каква информация има за танца. Той трябва да е слушал много народна музика и да се е интересувал от танците, за да постави конкретния танц спрямо музиката. Отделно движение, дори една стъпка, може да се изпълни по различни начини. Да вземем за пример ръченицата. Ако музиката е тракийска, и ръченицата трябва да се изпълни по специфичния за областта начин. Същото важи и ако тя е шопска, северняшка или пиринска. Ритъмът е един и същи, но изпълнението и на музиката, и на танца е различно. Аз се стремя към автентичност и същевременно имам собствен стил на танцуване.
В областта на хореографията съм научил най-много от доцент Георги Хинов. Сега правя мои постановки на песни, изпълнявани от Николина Чакърдъкова.
– Да обърнем внимание и на работата Ви като ръководител на Танцов клуб „Неврокопски вихър“.
– Със самодейци се работи по различен начин, не като с професионалисти. Вече шест години ръководя Клуба и се стремя не само да науча хората да играят народни танци, но и да разберат защо те се изпълняват по точно определен начин. Затова преди разучаването на поредния танц започвам с малко теория. В „Неврокопски вихър“ със собствена хореография съм поставил четири танца от различни фолклорни области.
В момента ръководя четири групи, участниците в които са на различна възраст. С тях спечелихме награди в нашата страна, в Турция и Македония. Много искам да направя детски състав и да предам на малките танцьори всичко, което съм научил, но засега нямам време. Надявам се и това да стане, и то в недалечно бъдеще.
– Вече трета година сте общински съветник. В какво се изразяват ангажиментите Ви в това отношение?
– Участвам в Комисията по култура. Имам амбицията да давам повече за културата на хората в нашия край. Така искам да бъда полезен като гражданин. Работата на общинския съветник е специфична и в този смисъл интересна. Приятно ми е, че чрез нея научавам повече неща.
– Как Ви стига времето за всичко?
– В първата част на деня работя с професионалните танцьори, а във втората – със самодейците. Работният ми ден завършва в 21 часа в залата за танци. Натоварен съм, но не се оплаквам, защото върша това, което обичам.
– Ще открехнете ли вратата и към личния си живот?
– Семейството ми е музикално. Съпругата ми е певица, заедно работим при Николина Чакърдъкова. Дъщеричката ни също е музикална. Мога да кажа, че съм един щастлив човек.
– Благодаря Ви!
Be the first to leave a review.
