Блгарските пирамиди са в с. Стоб
-
- май 9, 2014
От Силвия ДРАГОМИРОВА
Само на около 1 час и 15 минути път от столицата се намират Стобските пирамиди. Извънземни картини смайват с величието си край Кюстендил.
Стобските пирамиди в Кюстендилско изненадват всеки, който не знае за тях или който за пръв път ги вижда на снимка или наживо. Питаш се възможно ли е да има такава истинска картина и тя да е в България.
Пясъчни те образувания приличат на филмов пейзаж или на изглед от друга планета. А се намират само на час и половина от София. Стигането до тях е лесно, а многобройните предания и легенди ги нареждат напълно заслужено в списъка на българските чудеса.
Пясъчните пирамиди се намират над кюстендилското село Стоб в западния дял на Рила планина. Средната височина на пирамидите е между 7 и 12 метра. Повечето са конусовидни и завършват с каменна шапка, наподобявайки гъби. На северния склон на рида, на който са разположени пирамидите, те са по-добре изразени и открояващи се, тъй като са значително по-малко. Най-много са пирамидите, които се намират на южния склон на рида. Тук пирамидите са по-големи и по-сгъстени.
Цветът на скалите варира между жълто и кафяво
Живописните композиции носят различни имена, дадени им от народните предания – Куклите, Чуките, Самодивски комини, Зъберите, Братята.
Има различни легенди за възникването на Стобските пирамиди. Преди много години, на мястото на пирамидите се простирала голяма равнина. Когато имало сватба или друго събитие хората от селото се стичали на мегдана и се веселели. В селото имало двама влюбени млади хора. Майката на момичето не била съгласна дъщеря й да се омъжи за своя любим, но въпреки всичко момичето и момчето решили да вдигнат сватба. В момента, в който майката разбрала, отишла в равнината, забила надълбоко един голям кръст и проклела дъщеря си, когато целуне свекъра си, всички гости на сватбата да се превърнат в камъни. Денят на сватбата дошъл. Всички били много щастливи, само майката си останала вкъщи и се молела горещо клетвата й да застигне дъщеря й. Когато хорото се извило чак до равнината и дошъл моментът булката да целуне свекъра си, в този момент всички сватбари се превърнали в камъни. От този ден в село Стоб се издигат приказни пирамиди, напомнящи за една незабравима история. Друго предание разказва, че някога сватове от село Колибите взели мома от съседното село Стоб. Тъй като в онези времена младите се женели, без да се познават, девойката била забулена според обичая. Когато сватбеното шествие минавало по южния склон на Кулския рид, духнал планински вятър, повдигнал червеното було на невястата и открил лицето й. Тя била толкова красива, че кумът не се сдържал и понечил да я целуне. Ужасени от греха, който кумът щял да извърши, сватовете се вкаменили и завинаги останали така – красиви и величествени със своите каменни шапки.
Носи се легенда и за невъзможната любов между българска девойка и турско момче. Двамата сънували, че обичта им е обречена заради различията в религиите. Отчаяно, момичето се хвърлило от скалата, а на мястото се образувала пирамида, която хората нарекли „Невястата”.
Разказва се също и за каменна кула – наблюдателница, издигала се някога на мястото, което днес наричат Стобски пирамиди. От изток й съперничела Рила, а от запад се простирал широк изглед чак до Македония.
Кулата била от голямо значение за местното население по това време и въпреки красивите пирамиди местността била по-известна като Кулата. През 1904 г. силен земетръс пропукал кулата и тя се сринала.
Но природни бедствия тук са се случвали и доста по-рано. Друга местна легенда разказва, че в антично време село Стоб е било град Стоби. Заможни и горди били жителите му. Натрупали те големи богатства, но и големи грехове. Затова Бог ги наказал с наводнение, което заличило града и така древните изкупили сторените грехове.
Някогашният град крепост е покорен за пръв път от Българското канство, от кан Пресиян, в IX век. През 1190 г. българо-влахокуманските войски надделяват над византийците, но през 1254 г. е присъединен към Никейската империя от Йоан III Дука Батаци. В местността Църквището е открит кръст с надпис от 1373 г. През 1019 година Стоб е споменат като част от Велбъждката епархия, която винаги е била част от Охридската архиепископия. През 1190 г. е включен към Сръбската държава от сръбския велик жупан Стефан Неманя и опустошен от Асеневци.
Древните хроники изобилстват от сведения за град Стоби за неговите крепостни стени и кули, рудници и водопроводи. Константин Иречек описва видяното още при първите си обиколки по тези земи в края на XIX век. „Стоб лежи на левия бряг на река Рила – пише в своите „Пътувания по България“ Иречек.
– Насреща на десния стърчат в ливадите три високи тревисти могили. Над селото на върха се виждат развалини от стара крепост, от която е останал още един къс от кула с прозорец; тази кула от някои се наричаше Петрова кула, което може би е във връзка с разказите за българския цар Петър в легендите за св. Иван Рилски.
Исках да се изкача горе, но жителите твърдяха, че градището е съвършено непристъпно вследствие смъкването на глинестия, с конгломерат напълнен терен. Една ливада под крепостта се нарича „Сарай”, оттук уж някога крепостта била превзимана. Няма съмнение, че това е крепостта Стоб, добре позната от паметниците от XI-XIV век.
Иван Шишман влюбен в мястото
За града Стоби и храма „Св. Прокопий” може да се прочете и в известния Хрисовул (златопечатна царствена грамота) на цар Иван Шишман, дадена на Рилския манастир през 1378 г. В Хрисовула, съхраняван в манастирския музей, Иван Шишман се позовава на своето върховно право на собственост върху държавата и дарява Рилската обител с феодална собственост; в него той споменава „на свети Прокопий на двата камъка”, а – вероятно повлиян от сведенията за свободолюбието на местното население, владетелят предупреждава: „Също така и градът Стоби никак да няма власт над манастирските люде, нито над техните владения, нито дори на косъм …”.
Килимите се перат край пирамидите
Т. нар. валявица за пране на одеяла и килими се намира край село Стоб. За нея се отнасят думите „Водата чиста, ризата бяла, а сапунът цял”. Чрез валянето вълнените тъкани стават по-меки и с мъхеста повърхност. Не се използват никакви препарати, а всички замърсявания се премахват и тъканите стават като нови от силната струя и водното налягане. Около 30-40 минути са необходими за един килим да бъде изпран. Обикновено хората носят килимите си сутрин и следобед са готови.
Източник: Уикенд
Be the first to leave a review.
