Спас от неврокопското село Борово
-
- август 22, 2016
Владо МАСАРЛИЕВ
Вероятно мнозина ще се зачудят и запитат кой ли е този Спас от неврокопското Борово, с какво ли е известен, та чак във вестника за него пишат?! Вероятно е така за тези, които не го знаят и помнят, но за нас – Слащенци, и особено които контактувахме с него, за онези, които работеха с него в трудовия колектив в ДАП /Държавно автомобилно предприятие/, гр. Неврокоп, а и съселяните му, които бяха негови връстници, го помним като един млад, трудолюбив, дисциплиниран и отговорен човек, чиито качества и поведение са пример днес в това трудно време на безверие и дефицит на ценностна система.
Озаглавих спомена „Спас от неврокопското Борово“, защото, като дойде в Слащен и се запознавахме, сам подчертаваше, че е от село Борово, Неврокопско, там в подножието на Пирин, отстоящо от нашето село на около 50 км, защото, уточняваше той, ей зад онази бърчинка, на юг от Слащен, до самия бряг на река Места, има и гръцко Борово.
Спас Ангелов Катранджиев е родом от с. Борово до гр. Неврокоп (Гоце Делчев) през 1927 г. Детството му и учението му преминават в родното село и гр. Неврокоп. От най-ранни години се включва в младежкото движение и е един от най-добрите активисти към Околийския комитет на младежта.
По това време гр. Неврокоп е околийски център на повече от седемдесет села, разположени в подножието на Пирин и южната част на Родопския масив – от селата Црънча и Бръщен, които днес са към община Доспат, до Ловча, Теплен, Делчево, Рибново и т.н.
Едно от тези села е и Слащен, намиращо се до самата граница с Република Гърция, там където река Места напуска пределите на България и покрай гръцкото с. Борово поема пътя към Бяло море.
Както преди войната, така и след нея, с установяване на отечественофронтовската власт, Слащен е обособено в общински административен център – община, с няколко съставни села.
По обясними причини в онзи период по-голямата част от населението е неграмотно, а най-младите – едва с начално образование, тъй като в тези райони прогимназиално обучение се въвежда едва след 1950 г. Всички кадри – учители, чиновници в общинската администрация и други обществени институции, както в общинския център, така и в селата, бяха изпращани от вътрешността на страната и най-вече от околийския център Неврокоп (Гоце Делчев). Спомням си имена от онова време – Тодор Шомов, Коджеманов, Марко Сораджиев, Ангел Дапев, Пандев, Камберов, Папанов и много други от различни села и краища, изпращани тук в Слащен и съставните на общината села, да организират, да ръководят и утвърждават развитието на обществения живот в новите условия след войната.
След като се връщам в своите спомени, като поразхвърлих старите архиви, като се вглеждам в настоящето на селото и района, с радост констатирам колко много е постигнато във всички сфери на обществения живот – образование, здравеопазване, администрация и др. зад тези успехи заслужено трябва да поставим и труда на онези кадри от онзи труден момент, които помагаха на населението за насочване към нови промени, към съвременен бит и култура.
Особено дълбок спомен, с незаличима диря в мен, а и в онези, които го познаваха и контактуваха, е името на Спас Катранджиев от неврокопското Борово.
Едва двадесетгодишен, той бе командирован от околийската управа, като активен младежки деятел на работа в общинската администрация Слащен на длъжност комисар, чиито служебни функции бяха да разпределя по селата в общината и отделните домакинства всички нарядни стоки, които идваха за населението. Всички по-възрастни знаем, че в онзи следвоенен период всичко се раздаваше с купон. От брашното до гумените цървули се раздаваше съобразно членовете на семейството, срещу дадени купони от тази комисарска служба, която бе възложена на младия и с малък житейски опит Спас Катранджиев. Сега оценявам колко трудно, отговорно и грижовно е било неговото положение. В онзи период аз, макар и твърде млад, но защото бях сирак, заставах с по-възрастните на опашката да се редим за бележката – купон, за една или друга стока, и можех да опознавам този човек и да се възхищавам на неговата търпимост, отговорност и вежливост при контакта с всеки гражданин. Спокойно обясняваше, че това, което се раздава е малко, недостатъчно, че има по-големи семейства в още по-трудно положение и уверяваше, че нещата вървят към оправяне, че в следващите месеци и години задоволяването ще се подобри и ще отпадне купонната система. С времето ставаше все по-контактен, вежлив и близък с всички и особено с младежите.
Ето затова искам да разкажа за Спас Катранджиев от село Борово, живял и работил в Слащен, който отдавна не е между живите, напусна този свят едва на 45 години.
Със своята работливост, отговорност, вежливост, убедителност с хората и младежта в тези трудни, специфични условия в този край на самата граница, той остави една дълбоко човешка диря, остана пример за нас и особено младежите.
Спомням си сега как с идването си тук, в това село, въпреки трудните служебни задължения, заедно с учителите започна да организира младежка организация, да се провеждат събрания и се избираха младежки ръководства на младежките групи.пак под негово ръководство се оформиха малко футболно игрище и волейболна площадка, достави топки и мрежи от околийския център и започна да ни въвежда и учи във футболната и волейболната игра, които до тогава за нас бяха непознати игри и понятия.
(Продължава в следващия брой!)
Be the first to leave a review.
