Трите Хисаръка в Югозапада. Селища, изчезнали от картата
-
- март 13, 2018
Кюстендил, град древен и изпълнен с история и култура.
Името му през средновековието е Велбъжд, а по-рано – през Античността – Пауталия.
Южно от града се издига хълмът Хисърлъка, част от Осоговската планина. Именно този хълм дава едно от днес известните названия на Кюстендил – наричан градът под Хисарлъка.
Късноантична и средновековна крепост се издига на хълма. И не само там.
Названието „Хисарлък“ е използвано още в дълбока древност. Хисарлъка е легендарен исторически хълм разположен на 7 км от входа на Дарданелите, днес в Турция.
Придобива световна известност след като на мястото Хайнрих Шлиман разкрива археологическите останки на Троя, демитилогизирайки Омировата „Илиада“.
Хисарлъка е и хълм до Разград, на който е издигнат античния Абритус.
Хисарлъка е хълм с археологически комплекс разположен северозападно от Сливен.
Оказва се, че в Югозапада не отстъпва по нищо на Троя, Разград и Сливен. Освен Кюстендил, Пиринско има още два Хисарлъка. И както винаги можем да се похвалим, че ако в Турция и цяла Източна България имат общо три Хисарлъка, то нашия край по нищо не им отстъпва.
В окръг Петрич, околия Горна Джумая, пише източник от 1930 година, се намира Хисарлъка.
Селището било населено с българи. До 1912 г. е имало и турци, които след Балканската война са се изселили. В землището му имало конусовини могили.
Мястото е на 4 км от околийския център, близо до железопътната линия Радомир – Петрич – днес София – Кулата. Мистериозно остава къде е точно този Хисарлък. Варианти са това да е селище в близост до Пороминово, Стоб, Бараково, Бело поле или Шарков чифлик.
Според описанието в старите книги къщите са от плет, покрити с тикли или керемиди, едноетажни, с южно изложение и разградени дворове. Имало основно училище, но не и достатъчно вода за хората и за напояване.
Що значи думата „хисар“? Хисар или хусар има две основни значения: 1. Някогашен конник с пика. 2. Конен войник или офицер в някои армии.
Хуса́ри (от унгарски – 20 и ар – заплата, по друга версия от думата „корсари“) са наричани леко въоръжени конници в периода 15. – 20. век, отличаващи се с характерната си униформа: кивер (висока цилиндрична шапка с козирка), ментик (къса наметка), доломан (къс мундир), рейтузи (панталони за езда), ботуши.
Със сигурност и в Кюстендилско и в Джумайско е имало конници още от римско и византийско време.
За римска крепост край днешен Гърмен свидетелстват множеството разкопки. В околия Неврокоп също има Хисарлък.
Днес село Заграде е изчезнало, през 1959 година е присъединено към Гърмен. Историята разказва, че до 1934 година именно Заграде е бил третия Хисарлък на Югозапада.
Не само че мястото било населено, но и в него кипяло живот, даже Заграде/ Хисарлъка бил община.
Мястото имало и трето име – Долни чифлик.
Данните сочат, че някога селището било крепост, основана от римляните и наречена Никопол на Места или Никополис ад Нестум, на латински: Nicopolis ad Nestum. След разпадането на империята на Източна и Западна, селището е разрушено. После крепостта е възобновена от гърците в град. Това сочат останките. При прабългарите повреме на хан Крум, селището отново е разрушено. Разхуха правят и славяни и авари.
През 16. век населено било с българи, които живеели в каменни или кирпичени едноетажни къщи. Имало стари църкви, кале с дебели стени, друм и манастир.
През 1930 г. записки свидетелстват, че имало запазена статуя и „стари пари“.
Същинските разкопки започват през 1980 година. Оказва се, че Никополис ад Нестум е основан през 106 г. на мястото на тракийското селище Александрополис от римския император Траян, в чест на победата му над даките. В превод от латински името му означава „Град на победата, разположен при Нестос (р.Места)“.
Градът е разположен на пътя, свързващ Егейския бряг с главния военен път Виа Егнация през Родопите, Тракийската низина и Филипополис (днешен Пловдив). Това благоприятства за формирането му като център с икономическо, политическо и културно значение в периода на своя разцвет през периода 2-6 век.
Никополис ад Нестум е споменат в съчинението на античния географ Клавдий Птолемей. В града са сечени монети от времето на император Комод (180-192 г.) до управлението на император Каракала (211-217). Намерените монети и оброчни релефи свидетелстват за почитането на божествата – Зевс, Плутон, Хермес, Тракийския конник, Асклепий и Хигия, както и речния бог Нестос (Места) и почитаните от траките Арес и Дионис. Градът е епископски център в периода 4-11 век.
От документ от 1854 година е видно, че много от жителите на Заграде са мобилизирани по време на Кримската война (1853 – 1856). В 1864 година в селото е построена църквата „Свети Георги“, а в 1872 година е открито българско училище. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Есирлик (Assirlik) е посочено като село с 84 домакинства и 290 българи. В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) отбелязва Гисирлик (Исирлик) като село с 84 български къщи.
В 1891 година Георги Стрезов споменава селото два пъти: Исарлък, село на С на север от Неврокоп 1 1/2 ч. Сградено е на каменисто и стръмно място в подножията на Пирин; къщята изглеждат натрупани една въз друга. Наоколо пространни ливади; поминуват си с продавание сено; има и рибари. Църква и училище български; 22 ученика, 90 къщи българе.
Есирлък, отвъд Канина, 1/4 ч. от Фотовища на И. Равно поле, сгодно за земледелие. Излизат всичките житни произведения. 35 къщи българе. Местно едно предание разазва, че тук бил някога старият град Неврокоп. Развалини от стена и сега се забелязват на И от селото
Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Хисарлъкъ (Сисрликъ, Градище) живеят 420 българи-християни.
В началото на 20 век селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Хисарлик (Hissarlik) има 304 българи екзархисти. По данни на Неврокопската митрополия в 1907 година в селото има 450 българи християни.
В рапорт до Иларион Неврокопски от 1909 година селото е определено като „чисто българско“ и пише: С. Хисарлъка… Почвата е плодородна. Има 40 къщи с 200 души население. Селяните се занимават със земеделие, скотовъдство и дюлгерлък. Селото е било чифлик. Сега къщите са на селяните. Нивите са на Мухамедали бей, някои са изкупили по някоя нива. Общината е оратска. Имат добър приход от воденищата, които дават под наем на 150 помаци.
Църквата „Св. Георги“ е съградена 1866 г. Училището е ново, съградено е преди 4 години… Селяните участват в селските общински работи. Накрай селото се намира манастирът „Св. Неделя“, който е открит през 1902 г. от Стоян Мариков Потоков. Храмовият празник на манастира е 7. VIII. Събират се селяни от околните села на поклонение.
Източник: ИНФОМРЕЖА
Be the first to leave a review.
