Гайтаниново Ви кани: Празнична литургия за Петровден и пътешествие из вековната история на едно китно село
-
- юни 25, 2025
Уважаеми жители и гости на село Гайтаниново,
С голяма радост Ви приканваме да станете част от едно значимо духовно събитие. По повод празника на „Св. Първовърховни апостоли Петър и Павел“, църковното настоятелство при храм „Св. Никола“ организира празнична света Литургия. Тя ще бъде отслужена на 29 юни 2025 г. (неделя). Богослужението ще започне в 07:30 ч., а светата Литургия – в 09:00 ч. След службата ще бъде осветен и раздаден традиционен празничен обяд за здраве. Заповядайте да споделим заедно този светъл ден!
Гайтаниново: Една перла в полите на Славянка
Само на 19 километра от Гоце Делчев и едва на 5 километра от гръцката граница, сгушено в живописните поли на планина Славянка, се намира малкото, но изключително китно село Гайтаниново. То е истинско убежище от забързаното ежедневие, предлагащо чист планински въздух и изненадващо мек климат – с топли лета и значително по-леки зими.
През последните години Гайтаниново привлича все повече любители на природата и автентичния туризъм, най-вече благодарение на прочутото Еко селище „Омая“, често описвано като „истински рай“. Недалеч от селото, през 2012 г. е обявена и защитена местност „Жингов бряст“, създадена за опазването на редки и ценни растителни видове като тризъбест салеп, кристална ричия, славянско котенце и други.
Вековни храмове и скрити тайни
Гайтаниново е място с богата история и дълбоки духовни корени, чиито свидетелства могат да се видят във всеки камък:
Параклисът „Свети Георги“: Местни ентусиасти със собствен труд и дарения от родолюбиви хора усилено обновяват параклиса „Свети Георги“ край селото. Този стар храм е напълно реставриран и разширен. При разкопавания за укрепване на основите са открити доказателства, че датира поне от XVIII век, разкривайки пластове от миналото.
Църквата „Свети Никола“: В сърцето на селото гордо стои църквата „Свети Никола“, построена през далечната 1839 г. По време на преустройството ѝ през 1879 г. е изграден впечатляващ четиристенен купол, а шест години по-късно от запад е пристроена висока камбанария с часовник. Днес църквата е обявена за паметник на културата, пазейки спомена за поколения гайтанинчани.
Историята на Гайтаниново е забулена в предания и археологически находки. Смята се, че живот по тези земи е имало още от желязната епоха, за което свидетелства открит керамичен материал в местността Кулата, където се намират и останки от антична крепостна стена. Според местна легенда, днешното село възниква, когато жителите на махалите Трохаля, Градището, Света Марина и Сърбаково бягат от турски безчинства и се заселват на днешното място. Селото е споменато в османски данъчни регистри от XV и XVI век с имената Гайтанине и Гайтанина.
През XVIII век се изгражда църквата „Свети Георги“, в която функционира и килийно училище. Изграждането на „Свети Никола“ през 1839 г. и откриването на новобългарско училище през 1858 г. са ключови моменти в борбата за църковна независимост и новобългарска просвета. През по-голямата част от XVIII и XIX век Гайтаниново е населено изцяло с българско християнско население.
След Освобождението, селото остава в Османската империя, което засилва българското революционно движение, особено това на ВМОРО. През 1895 г. е основан комитет на организацията. Едва след Балканските войни (1877-1878) и по силата на Букурещкия договор (1913), Гайтаниново става част от българската държава.
Роден край на революционери и дейци
Поради стратегическото си местоположение в Пиринска Македония, Гайтаниново е дало началото на редица бележити български революционери, борци за национално освобождение, военни дейци и генерали. Сред тях се открояват имената на Димитър Жостов, Крум Прокопов, Спас Жостов, Васил Хаджипетров, Вълко Стоянов, Димитър Мавродиев, Иван Стойков, Константин Жостов, Филип Цветанов (Филип войвода), Вълчо Сарафов, Вълчо Япата и много други. Тези личности завинаги ще останат в историята на България.
Община Гайтаниново: Между минало и настояще
Преди 1913 г. общината е била част от Османската империя, а свободният достъп до Бяло море е осигурявал големи възможности за търговия и препитание. От 1913 г. насам общината е в най-югозападната част на България. Населението, откъснато от традиционните си пазари, е принудено да се адаптира. Единствената култура, която дълго време крепи икономическото състояние на населението, е тютюнът, благодарение на добрата си цена.
Днес общината включва селата Гайтаниново, Тешево, Нова Ловча, Парил и Лъки, всички разположени на прохода, който свързва Али Ботуш с Пирин планина. Свързаността с околийския център се осъществява чрез шосе. Повечето села са свързани и с телефонна линия, с изключение на Нова Ловча.
Образование и култура
Константин Костадинов Мавродиев, наричан Кочо, е изтъкнат български възрожденски просветен деец и екзархийски учител. Роден е в село Гайтаниново, Неврокопско. Произхожда от родолюбиво учителско семейство. Брат е на Димитър Мавродиев, а баща му Кочо Д. Мавродиев преподава около 1860 – 1870 година в Гайтаниново.
Учебното дело в общината е на високо ниво, като учителите активно участват както в училищни, така и в извънучилищни дейности. Долният етаж на училищата в Гайтаниново и Лъки са приспособени за театрални салони, които служат и за гимнастически зали и трапезарии за бедните деца. Училищата в Гайтаниново и Парил са напълно готови, а тези в Тешево и Лъки се довършват.
Земеделие и поминък
Населението се занимава предимно със земеделие, като основен поминък е отглеждането на тютюн, особено в Гайтаниново. Отглеждат се още ръж, пшеница, царевица, овес, слънчоглед, картофи и фасул. Поради полубалканския климат, други култури не виреят. Скотовъдството е средно развито, като се отглеждат овце и кози, чийто брой намалява поради ограничения и липса на паша. Ежегодно се залесяват пороищата, което е ценна придобивка за населението.
Здравеопазване и благоустройство
Благодарение на балканския климат, районът на общината е защитен от много заразни болести. Функционира участъкова здравна служба, обслужвана от медицински фелдшер, както и специална служба за надзор върху хранителните продукти от животински произход. Планира се изграждането на кланици в Гайтаниново, Тешево и Лъки.
В благоустройствено отношение общината също постига напредък. В Гайтаниново и Тешево са изравнени и укрепени училищни дворове. В Лъки е изграден нов път до местността „Топла“ и са подобрени мостове. В Нова Ловча е направена вада за поливане на градините и настилка на пътя до единствената чешма. В Парил са ремонтирани пътища и е започнато изграждането на укрепителна стена.
Природни богатства и легенди
В землището на Гайтаниново, в местността „Кулата“, има останки от дебели зидове на бойна кула, вероятно от римско време. В Тешево също има полуразрушена бойна кула, вероятно от същия период. За кулата в Гайтаниново съществува интересна легенда: жителите ѝ, отстъпвайки пред неприятеля, направили тъпан, който да бие сам, а конете си подковали наопаки, за да заблудят противника. Под кулата има местност „Градище“, за която се предполага, че някога там е имало селище.
В землището на Гайтаниново се намира и кариера за мрамор, която обаче не се използва. В големи количества има и слюда, като на склад се съхраняват между 4000 и 5000 килограма. В землището на Парил са открити залежи от магнетит и желязна руда, но те не се експлоатират поради липса на средства.
Be the first to leave a review.
