Лещенският ЛУКС и нашенската работа

Прескоментар на Александра ГЮЗЕЛЕВА — ШАНИ

Лещен е райско мяс­то. Едно от онези, на които дъхът ти спира от красотата на глед­ката. От онези, които ни убеждават, че Бъл­гария наистина има невероятна природа.

Селото обаче е ума­лен модел на добри­те и лошите практики на туристическия бизнес. С превес на лошите.

Тема, по която дърладака­ме всяко лято с вайкане на хотелиерски асоциации, с голямо чудене в телевизион­ни студиа защо има отлив на онези, които не искат да пла­щат тридесет или рекорд­ните петдесет и седем лева за чадър и шезлонг, докато звукът на бетоновоза стър­же в далечината и се смесва с ритъма на големия сезо­нен хит, изпълняван от род­на звезда с тежък диалект, който кънти денонощно от най-близкото барче, с много сериозно изражение на ли­цето на съответния ресорен министър и с нелепи призи­ви „изберете българското“.

Тук обаче не става дума за Черноморието и за Слънчев бряг, на който не че нещо не му е наред, просто му била лоша славата, или за гъзар­ското Лозенец, последните вести от което са, че пове­чето, които са се къпали на местния плаж, са в болница, вследствие на чудотворното смесване на фекална и мор­ска вода.

Лещен е в Родопите над ромската махала, за чиито незаконни постройки и про­блеми всички знаем от но­винарските емисии, и преди известното село Ковачеви­ца.

Лещен гледа към съсед­ните пла­нини, чиито върхове са изумително красиви на залез слън­це. В Лещен тишината се чува, както казва Юри, управителят на кръчмата в центъра, когато седне да си по­приказва с кли­ентите. Прав е.

Вечер всич­ко притихва, а от чардака се виждат звезди­те и светлини­те на Огняново и Гоце Делчев в далечината. Тези дни Лещен влезе в полуза­дрямалия летен информацион­нен поток с новината, че бел­гиецът Лео Скулс окупирал местното кметство и обявил, че няма да излезе, докато проблемът с водата, елек­тричеството и канализация­та не бъде решен.

Семейството на Скулс е от няколкото, които живеят по­стоянно в селото. В Лещен преди години се установя­ват поетът Борис Христов и съпругата му художничката Дарина. Тяхната галерия е културният център на село­то, през който туристите ако не минат, все едно пътува­нето им не се е състояло. В началото на деветдесетте Лещен е само част от пейза­жа по пътя към Ковачевица, почти напълно изоставено село с неколцина жители, място, на което и междуг­радският автобус рядко спи­рал. Предприемачът Миха­ил Маринов, човек с вкус и усет, изкупил няколко къщи и ги изградил наново в ав­тентичния стил на Лещен. Направил и кръчма, чието непретенциозно, но вкусно меню е прочуто в целия ре­гион.

От спир­ка към Ко­вачевица селото се превър­нало в туристи­ческа дес­тинация. Лещен ставаше все по-из­вестно и по-из­вестно. С популяр­ността му започна и оно­ва, което статис­тически нарича­ме „лоши практики“, а жаргонно му казваме „нашенска работа“.

Днес в селото можете да от­седнете в хотел „Лещен­ски лукс“ или да предпо­четете „Ле­щенски попи“. Учуд­ващо е каква крещя­ща лип­са на фанта­зия тре­се бранша.

Има ли туристическо мяс­то в България, в което да няма хотели с наименова­нието „Рай“ и „Перла“?

Лещен се сдоби със свои­те. За сега липсва „Палас“, но обяснението е, че или няма как да е в центъра, за­щото трябва много къщи да се съборят, или е онова ново строителство, което е на вхо­да на селото.

Сградите са в стил „а ла автентичност“, както си я представя инвеститорът, но естетическият проблем, как­то навсякъде из пълната със спиращи дъха гледки Бълга­рия, не е най-големият.

При недостиг на вода и електричество през летните месеци, не е ли по-удачно хотелите да бъдат кръстени „Бабини свещи“ или „Трите менци на баира“? По-честно ще бъде поне.

Истината е, че няма опас­ност туристите да останат жадни, гладни или мръсни. Хотелите предлагат дори басейни и спа процедури. Единият от въпросите е дали използват своите водоиз­точници или тези на селото, в което и без друго водата не достига в горещините. По-важният обаче е защо се издават разрешителни за строеж при липса на кана­лизация и регламентирано сметище? Колко хотела още може да издържи електри­ческата мрежа?

Скоро ще се стигне до си­туацията, в която в Рая имат вода, в Перлите -ток, в Пала­са няма нищо, а постоянно живеещите в Лещен се спра­вят, както намерят за добре, и се радват на гледката.

Това е била причината за протестната акция на Лео Скулс. Предхождана от де­сетки писма до местната администрация. След като дошла полиция, Лео Скулс доброволно прекратил оку­пацията. Последвала среща на кметицата на Гърмен, към чиято община е Лещен, с постоянните жители на селото. Получили обещание до седмица да им бъде пре­доставен план за решение на проблемите. Дали?

Дали грижите на Лещен ще отпаднат? Откакто приклю­чи епохата на социалисти­ческите състезания, в които една петилетка се взимаше за три години, никой не вяр­ва във внезапния щастлив край. Стимул и забързване на процеса обаче могат да дадат предстоящите мест­ни избори, чиято официал­на кампания започва след месец. Идва време за пози­тивни послания и обещания. Жителите и посетителите на Лещен да се готвят за изне­нади.

Ще им бъдат обещани тол­кова електричество, вода и грижа за околната среда, че трябва да свикват с мисълта как догодина в центъра на селото ще има фонтан и свет­линно шоу, а строителите на поредния нов хотел не само няма да изхвърлят отпадъ­ците в дерето, но и ще ги ре­циклират на място. Рай.