Мечкул – фениксът от пепелта на Югозапада
-
- март 2, 2018
Мечкул – селото на мечките, станало известно 4 века след създаването си.
Днес мястото се свързва с огромния пожар, пламнал на 24. август 2017 г. Пожар, който засегна някогашната гора, дала името на селото.
Историята разказва, че в началото на 18. век село нямало, а само гъста гора, в която имало много мечки. Те „пакостили“ на лозята и царевицата.
Самите пък лози били посадени по стръмните скали на околностите край Мечкул, над Кресененското дефиле. Насажденията приличали на висящите градини на Семирамида.
И основният поминък на хората е бил свързан със земеделието – произвеждали тютюн, грозде, царевица и ръж.
В околността има магична енергия. Тя идва от наличието на погребани вече под пръста църкви и светилища. И до днес обаче стоят каменните кръстове на българските гробища при църквата „Свети Илия“. През Балканската война цялото село и самата църква е опожарявана от турците.
Втори пожар през 2017 застига останките от „Свети Илия“.
Църквата ще бъде запомнена като „огнения храм“.
Около нея са изникнали като гъби каменни кръстове-възпоменателни за погребаното „тЕло“ на човека.
Най-старата плоча е от началото на 19. век. Надписът ѝ е с глаголически символи. На другите кръстове личат всички етапи на българския език преди реформата от 1945 г.
Изникват ерове, ятова гласна, даже и носовки. Само филолог, етнолог и запален историк биха оценили красотата на подобни находки.
Някои паметници са паднали, други вече зарити в пръста, сякаш сами погребали себе си. Има красиви издълбани кръстове и други не толкова сполучливи. Всички са „изядени“ от времето.
Някога Мечкул се намирало в областта Свети Врач – днешен Сандански, в община Кресна. Къщите са описани в стари извори като паянтови постройки, едноетажни, с по две стаи и обор.
Задължително е да се подчертае, че селото имало и има достъп до железопътната линия. Имало училище, а се нуждаело от телефонна станция.
infomreja.bg
Be the first to leave a review.
