Йордан Янев: Всеки човек си има негов връх, а който не го е постигнал да се стреми към върха!

Имам среща с Йордан Янев на пистата в интерната. г-н Янев е първият българин, класирал страната ни в призовата осмица в дисциплината “дълъг скок” на Олимпиадата в Москва през 1980 година. Основател е  на клуб  – АК „Джордан“ – Благоевград. Спортистът  отдавна не е давал интервюта. Не защото интересът към колоритната му личност е затихнал,  а защото той самият не желае да разговаря с медиите… Обаче, аз въоръжен с диктофон съм решил, че на всяка цена ще представя на читателите   на Топ Преса, стария си приятел,  Джордан. Не само, че сме приятели, но и сме записвали в едно и също звукозаписно студио, преди 17-18 години. Искам първо да уточня за читателите, че името Джордан произлиза от Йордан, а не от Майкъл Джордан – “Въздушния”. Доколкото знам, Янев е известен, още преди Майкъл да започне да играе в НВА.

 Разкажи ни за живота си… Спортист, музикант, организатор на конкурси… Успоредно ли вървяха тези неща?

– Треньор съм официално от 1987, но с настъпването на новото време имах много идеи за реализиране и осъществяването им. Дойде началото на  деветдесетте години и всички се юрнаха да правят нещо, като си мислеха, че тази свобода развързва таланта на всеки. То тази свобода беше и малко объркваща, защото всеки се мислеше, че ядене , пиене, иху, аху. Но си е нужна и организация и работа. Погрешна беше представата за демокрация. Тя се изроди малко по- късно, и за това не напразно, през тези години се хвърляха доста пари. Който имаше хвърляше, като си мислеше, че това е начина на живот. Само че човек, като мене който пътува от малък, още от 9 – 10 клас  и вижда как стават нещата… И в социалистическия и капиталистическия лагер… Няма как да се самозалъжа. Макар, че и аз съм изпадал в такива състояния на самозалъгване. Дали ще падне комунизма, дали няма да падне. Аз съм човек, който е опитвал доста неща, близки до спорта и изкуството, и като музикант  макар и не много професионалист. Е, имало е и моменти, когато съм работил и професионално, като музикант по заведения. Там се искаше подготовка все пак.  И така преминавайки, през различни трансформации, но основата си ми е било спорта, то се обособи, като основна работа. А иначе трите неща спорт, музика и любов са вървели винаги ръка за ръка.  Като прериотетно, беше спорта разбира се. Дълъг житейски  стаж ,дето се вика. Нормално е по тоя път човек да изпитва някаква степен на удовлетвореност и на разочарования. Повече са били позитивните неща. Защото аз съм човек, който занимавайки се с нещо, което не е ли прехвърлило над 50 % значително, или  не го започвам изобщо. Ние българите си имами своите пословици и поговорки, както всяка друга  страна разбира се: “Три пъти мери, един път режи” .  Така горе долу, като надделее сигурността в дадена област, започвам… Така е било в много неща.

Аз искам да те върна, още по назад във времето… В шампионските години. Олимпиадата в Москва. Какво беше чувството? Какви бяха тренировките?

–  Никога не съм мислил, че ще ставам атлет. Като всяко момче бягах по топката. Футбола си е футбол, както и сега Футбола си е футбол – цар футбол… По стечение на обстоятелствата, заминах за Пловдив, исках да уча там в спортен колеж и нямаше изпити за футболисти, приеха ме атлетика. Рано влязох в големия спорт и националния отбор и това ме поблазни, че пътувайки в чужбина. Ако започна нещо от начало, ще трябва да изкачвам дълъг път. И така продължих с атлетиката. В ония времена спорта беше много лансиран и част от изкуството. Ние бяхме уж лицето на държавата, пред света. В това число и ансамбъл “Пирин”, ансамбъл „Филип Кутев”. Тоест, като взимайки медали, показваме на света, че ние сме прогресиращ строй. Комунистическия строй, още не беше социалистически-прогресивен, което си пише пълна измислица и лъжа. Нямаше как да стане това, но това си бяха партийни задачи на партийците идвайки от Съветския съюз. Трудно беше времето от 1974 година до 1990-та. Някой да ме излъже говорейки ми несъстоятелни неща, нереални. А пък аз съм видял реалността, виждал съм с очите си отивайки в Испания, Западна Германия.

Цялото интервю четете в печатното издание на Топ Преса