ЛЮБОМИР СИМЕОНОВ, УБИЕЦЪТ НА БУРГАСКАТА БАНКЕРКА И АВТОР НА ЕКСКЛУЗИВНАТА КНИГА „РАЗМИСЛИ ОТ КИЛИЯТА“: Ръцете на бизнеса в България се извиват до счупване!
-
- януари 16, 2018
Любомир СИМЕОНОВ
„Тръгнах от хотела, но не бях сигурен, че това ще се случи. Нямаше време за реакции, когато се срещнахме. Тя видя пистолета и клекна да се предпази, но няма как, защото стана бързо. Стрелях един път, но право в сърцето. Аз съм добър във всичко. Ако бях престъпник, нямаше да съм тук. Щях да бъда най-добрия”.
Това са думи на Любомир Симеонов – човекът, който излежава 20-годишна присъда за убийството на банкерката от Булбанк в Бургас Павлинка Йовчева на 23 септември 2013 г.
Топ Преса ви представя началото на ексклузивната книга на Симеонов – „Размисли от килията“, издание на Топ Медия Прес, която може да поръчате на топ цена на телефон 0892/287-900, както и да намерите в „Хеликон“ – Благоевград.
Без да е правен опит за преструктуриране на кредитите или, ако е имало нужда, за изготвяне на оздравителна програма (а, уверявам Ви, че такава нужда не е имало, което се вижда в ОПР, баланс, отчет), П. Йовчева, с неподписано и неподпечатано извлечение от счетоводните книги, извади изпълнителен лист срещу „ВЕТОНИКА“.
Запозната много добре с проблемите между дружеството и нейната група, П. Йовчева не изпълни основни нейни служебни задължения, включени в длъжностната ѝ характеристика:
– по позиция 2 – не е контролирала качественото обслужване в региона на всички клиенти на банката;
– по позиция 9 – не е управлявала ефективно директора на филиал Карнобот Таня Колева;
– по позиция 16 – не е осигурила най-добри практики за управление на кредитната дейност в съответствие с осъществяваната кредитна политика;
– по позиция 17 – не е придвижила и проконтролирала придвижването на кредитната преписка и искане в съответствие с чл. 45, чл. 47 и чл. 48 от Правилата на банката;
– по позиция 18 – не е следила равнището на удовлетвореност на клиентите в тясно взаимодействие с директора на УКБ Филиал Карнобат Т. Колева;
– по позиция 21 – не е докладвала на директора на Дирекция „Банкиране на дребно“ за проблема с „ВЕТОНИКА“, не е осигурила необходимата документация, анализ, справки и отчет (или го е подвела);
– не е наблюдавала изпълнението на вътрешните и външни нормативни изисквания и документация от страна на директора на УКБ – Карнобат Таня Колева.
Но се възползва от правото си на първи подпис в извлечението от счетоводните книги на УКБ за изваждане на изпълнителен титул, макар и посочена на трето място сред правоимащите в Заповед №10/13.01.2011 г.
С всички тези нарушения, неизпълнения на служебните си задължения и превишаване на правата си, тя е причинила вреда и от това са настъпили немаловажни вредни последици за „ВЕТОНИКА“ (чл. 282, чл. 308, чл. 309 и чл. 310 от НК).
С нарушенията на чл. 51(6) и чл. 54 от ЗКИ, допуснати от УКБ спрямо посочените от мен ЕТ „Лъки – ЕС“-Здравко Василев и „Агровин“ ООД и отказа на Управление „Банков надзор“ на БНБ и Бургаска окръжна прокуратура да извършат нужните проверки (но казват, че не са установени нарушения), отнемат гарантираното ми право от Конституцията на Р България в чл. 19 (2), а именно: „Законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност, като предотвратява злоупотребата с монополизма, нелоялната конкуренция …“
До ден днешен не са ми предоставили резултатите от уж направените проверки от „Банков надзор“ на БНБ.
Налице е причинно-следствена връзка, в никакъв случай не би настъпило обществено опасното действие с отнемане на човешки живот, ако в продължение на 15 месеца П. Йовчева и нейната група не бяха предприемали незаконни действия спрямо „ВЕТОНИКА“ ЕООД и мен, от които настъпиха немаловажни вредни последици, а същите действия бяха неглижирани от БНБ и БОП. В никакъв случай не би се стигнало до това престъпление, ако БНБ бе изпълнила задълженията си по Наредба № 9 чл. 17 и чл. 18, чл. 80 от ЗКИ, чл. 41 от Конституцията на Р България, чл. 42 от Хартата за основните права на ЕС. Нямаше да се стигне до тук, ако УКБ АД, институциите и властите бяха изпълнили задълженията си по чл. 41 т. 2 (а) от Хартата на ЕС за основните права на човека: „Всяко лице да бъде изслушвано, преди срещу него да бъде предприета индивидуална мярка, която би имала неблагоприятни последици за него.“
Действията на Павлинка Йовчева, неизпълнявайки служебните си задължения, подпомагана от св. Таня Колева и св. Екатерина Панайотова са действия, причиняващи вреда с немаловажни вредни последици и са в причинна връзка с извършеното от мен по-късно престъпление.
В нарочна молба до УКБ АД в шест точки поискахме документи от банката на основание чл. 41 от Конституцията на Р България. Не се позовахме на на чл. 42 (Право на достъп до документи) от Хартата на основните права на ЕС, тъй като УКБ АД е поела нарочен ангажимент за зачитане на основните права и следва да са запознати с него.
– По т. 1 – УКБ потвърждава, че е подала информацията към ЦКР – с приложените удостоверения от 31.10.2012 г. и 31.01.2013 г. доказваме, че е издаден документ с невярно съдържание, което е престъпление по НК, въпреки запитването ми на 18.12.2012 г. „На какво основание е посочено просрочие в размер на 100 000 лв.?“
– По т. 2 – Относно поисканите мнения и становища за „ВЕТОНИКА“ ЕООД, подписалият писмото от Управление „Клиентска удовлетвореност, проучвания и анализи“ е написал: В този смисъл банката не е ангажирана, не съхранява и няма правото и задълженията да предоставя мнения и становища…“ Ако банката „не съхранява“, както твърдят в отговора си, то те нарушават чл. 68 от ЗКИ: „Банката създава и поддържа досиета за всеки кредит с данни за клиента, основанието, условията … решението на компетентния орган …всички други данни, свързани със сключването и изпълнението на договора.“ Становищата, мненията на мениджърите са неразделна част от кредитния процес, чл. 45, чл. 47, чл. 48 от Правилата на банката. Ако банката, както са отговорили, няма правото и задълженията да предоставя информация, която ме касае, тя нарушава чл. 42 от Хартата на основните права на ЕС и поетия от нея ангажимент за зачитането на тези права.
– По т. 3 и 4 исканията били неясни и за да отговорят прецизно, трябва да посоча дати и да имам нужните договори. Дружеството никога не е искало, не е получавало и няма договори, с които да възстановява загуби, но това не пречи на и.д. Хампарцуман да говори по медиите, че са ми давали“един път, втори път, трети път кредити да възстановявам загуба“. Не пречи и на св. Панайотова да твърди пред БОС, че „ВЕТОНИКА“ е получавала кредит за рефинансиране на кредит в друга банка. Аз нямам такива договори, банката твърди обратното, но не може да ги представи – поредна лъжа.
В изпратената хронология се вижда лъжата на св. Е. Панайотова, че се била запознала с казуса „ВЕТОНИКА“ след 23.09.2013 г., според показанията ѝ пред БОС. В писмото от 13. 09.2012 г. на Златанова Татяна ясно е казано, че на 28.06.2012 г. Е. Панайотова е отклонила исканата от мен среща с П. Джамбои с основание, че вече съм се срещнал с Павлинка Йовчева и Димитър Пенков – среща в такъв формат реално не е имало.
От приложената ми молба за смяна на региона е видно, че регионалният директор П. Йовчева има отношение при смяна на филиала, но не е реагирала на искането ми от 04.10. 2012 г.
С прикрепеното към отговора писмо № 0126/16262 от 25.02.2013 г. отговарят на изпратената от мен нотариална покана до и.д. Хампарцумян. Прочетете поставените въпроси в нотариалната покана и ще установите, че въпросният отговор не кореспондира с поставените въпроси.
Изпратихме писмо и до БНБ вх. № 84222/10.07.2014 г. За да не отегчавам с повторения, вече посочихме отговорностите на БНБ по ЗКИ и Наредба № 9, но не мога да се въздържа да цитирам написаното в отговора: „Що се касае до изисканите от Вас документи по“одита на целия процес“ … същите представляват копия на договори, анекси и кореспонденцията…“ Но това не пречи да липсва анализ на цялата финансова и нефинансова информация, както и анализ на финансовото състояние на „ВЕТОНИКА“ ЕООД. Няма анализ на самите договори, по които дружеството е претърпяло загуба, като по договор № 001 това е видно, без да е необходим специален прочит. Или Управление „Банков надзор“ не знаят какво е одит, или си мислят, че аз не знам.
Излагам всички тези факти, за много от които съдия Марков счете, че нямат отношение към това дело, за да стане ясно, че всички тези действия (на корумпирани служители) и бездействия (на държавни институции) са ме довели до онова неадекватно психично състояние, в което бях изпаднал, за да предприема този безумен акт – убийството. И макар че поисках нова, повторна комплексна съдебнопсихологична и съдебнопсихиатрична експертиза, такава ми бе отказана и от БОС, и от БАС.
Случаят с „ВЕТОНИКА“ не е изолиран случай. Ръцете на бизнеса в България се извиват до счупване. Не може да се отрече причинно-следствената връзка между това, което сториха на развивания от мен бизнес и извършеното от мен престъпление. До това състояние на безизходица бях доведен от група „бели якички“, злоупотребяващи с властта си.
Осъзнавам какво съм извършил и ще си понеса наказанието за него, но мотивите, довели ме до него не са посочените в обвинителния акт и в присъда №101/19.06.2014 г. по НОХД №364 на БОС, както и в решение №126/17.11.2014 г. по ВНОХД №116/2014 на БАС.
Уважаеми касационни съдии, моля да ме извините, че не посочвам страниците на цитираните от мен документи по делото, но Апелативен съд – Бургас в негово писмо с изх. № 1845/28.11.2014 г. отказа да ми предостави копие на приложените документи към делото под претекст, че някои от тях са били предоставени от мен, а на други съм имал копия..
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ЛЮБОМИР СИМЕОНОВ ПРЕД ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД
С бизнеса, който управлявах и развивах не съм бил никога богат, но ми носеше удовлетворение. Година и половина се борих с групата на Павлинка Йовчева, опитвах се всячески да намеря разрешение на ситуацията, в която те ме натикаха, но в крайна сметка ме пребориха. Фалираха бизнеса ми умишлено, взеха ми всичко. Майка ми се наложи да отиде на 81 г. в старчески дом, децата ми се пръснаха, съпругата ми отиде да живее в дома на родителите на едната ми снаха, аз съм в затвора. Не само Павлинка Йовчева има семейство. Сами разбирате, че не съм се стремил към това.
В по-широк план, имам самочувствието, че за 40 години активен живот служих и работих резултатно и отговорно за държавата и хората. През последните 17 години създадох от нищото отличен екип от млади хора и работещо и развиващо се предприятие. Годишно вкарвахме в държавата около един милион лева и ставахме все по-добри. „Ветоника“ никога не е работила на загуба. Напротив, всеки, който се е докосвал и работил с „Ветоника“ е печелил – и държавата, и банките, и служителите, и доставчици, и клиенти… Търсени бяхме. Помагахме, колкото можем, на хора, че и на институции. Семейството и работата ми, приятелите и колегите, Родината и хората – това беше моя свят, моя живот, на който Йовчева и група посегнаха.
Нека се запитаме: защо не удовлетвориха желанието ми да сменя региона, да не работя с тях персонално?! Защото, ако се бях разделил с обслужващата ме Колева и шефа ѝ Йовчева, те нямаше да могат да въздействат върху „Ветоника“ и мен. Но аз трябваше да бъда унищожен, защото ставах лош пример – никой няма право да не изпълнява алчните им искания, никой не може да им отказва безнаказано. Защото „така били ставали нещата в България“.
В мотивите на бургаските магистрати се казва, че съм развивал „защитна теза“. Никой не може и няма право да защитава безсмислен и налудничав акт, като отнемането на човешки живот, още по-малко аз. Така, че аз нямам „защитна теза“. Отказах се от съкратено съдебно производство и от възможността, която законът ми дава да получа с 1/3 по-малко наказание, защото не мога да допусна да се прикриват престъпници, за които няма правила, няма закони. Те са недосегаеми, държащи финансови инструменти, знаещи, че който се изправи срещу парите няма шанс. Ако някой, обаче, твърди и се опитва да докаже, че когато човек или група от хора в престъпно нарушение на правила, закони, конституция, злоупотребявайки с власт, посегне да унищожисемейството ми, резултатите на целия ми живот, и аз или който и да е, не съм изпаднал в стрес и психическо разтройство, то определено бих се съмнявал в професионализма на такова твърдение. Не завиждам на онези институции, които прикриват престъпленията на Банката, представлявана от Павлинка Йовчева и групата около нея. Менторите им не броят за човеци никого, не им пука какво се мисли за тях.
Пред следствието и Бургаския окръжен съд не съм си позволил да кажа нито дума, която да не се доказва с документи и свидетели, точно, за да не се твърди, че „развивам теза“. Спестил съм информацията, за която не разполагам с категорични доказателства. „Теза“, но невярна, развиха свидетелите от Банката, същите, които на 01.09.2012 г., една година преди убийството, за първи път официално обвиних в злоупотреба със служебно положение. Без причина няма следствие. Посочил съм хората, които на 58 години ме докараха до тук. Група банкови служители, ръководени от Павлинка Йовчева, убедени в тяхната недосегаемост, неглижирайки правила и закони, прикривани от държавни институции, включително и от представители на някои медии, предприеха действия да унищожат семейството ми, мен, това, което съм изградил, всъщност, живота ми и моя свят. И се очаква аз да остана хладнокръвен, психически стабилен, да си сложа безропотно главата на дръвника… Съжалявам, но това не ми се отдаде.
Поръчайте уникалната автобиографична книга „Размисли от килията“, представена ексклузивно от нашия колега Веселин Стаменов, на телефон 0892/287-900, или я потърсете в „Хеликон“ – Благоевград!
Be the first to leave a review.
