МИНИСТРИ, КМЕТОВЕ И ЕКОЛОЗИ, МИЛОСТ ЗА ДЪРВЕТАТА И ЗА ПЕШЕХОДЦИТЕ!!!

снимка 1

Според Евростат въздухът в населените места на България е един от най-замърсените в Европа. Главни замърсители са разширяващата се употреба на твърдо гориво и прекомерният брой автомобили. Единственият начин да се противостои на газовото и шумовото замърсяване са зелените площи с дървета и храсти. Вместо да се увеличава техният брой, след влизането в сила на реституционните закони и отприщването на строителната истерия в градовете сме свидетели на драстично изсичане на дърветата и застрояване на малкото квартални градинки. Така е в столицата, в Благоевград, във всички градове и села на Югозапада. С други думи, колкото повече се говори за екология, толкова повече се натъкваме на екофобия. Не са нужни дълги разходки, за да открием примери за природоненавистничество – те са буквално на всяка улица.

Автомобилите са по-важни от хората
В резултат на варварското отношение за две десетилетия само в Благоевград бяха изсечени хиляди дървета във връзка с ново строителство или дострояване, а дори и само заради саниране на фасади. Формално общината издава разрешение с предлог, че дървото е болно или застрашава сигурността на минаващите. По времето на кмета Паскалев само при ремонта на улиците под поликлиниката и болницата бяха изсечени над сто дървета в грубо нарушение на Наредбата за зелените площи – без да бъде извършен доклад за въздействие върху околната среда. Напразни останаха уверенията, че ще бъдат засадени нови дървета на мястото на изсечените. Улица “Владо Черноземски” е една от най-натоварените с пешеходци, по нея минават болните към поликлиниката и болницата. Сега левият й тротоар е почти оголен откъм дървета, а на десния от бул. “Св. св. Кирил и Методий” до поликлиниката няма нито едно дърво! Живеещите тук и преминаващите граждани през летните жеги са принудени да дишат изпаренията на асфалт и бетон, а през зимата фините прахови частици буквално задушават пешеходците. От ремонта в квартала спечелиха единствено автомобилистите и бюджетът на общината.

Грозна мода от последните години е варварското окастряне на съществуващите дървета. Боли ме да гледам десетилетни дървета, на които е оставен само стволът или няколко дебели клона. Често не е възможно грубата кора да бъде пробита и дърветата изсъхват. Дори да приемем, че някога ще се оформи някаква корона, какво става с минувачите по тези оголени улици? Години наред те са лишени от сянка, от кислород, от шумозаглушител, от красив изглед пред очите си.
По кои правила на растениевъдството и екологията са лишени от корона: дървото срещу пешеходната пътека към автогарата (сн. 1) и до банката (сн. 2); двете големи дървета зад НТС до мостчето (сн. 3), всички дървета на улица “Димитър Ацев” (сн. 3а и 3в) и около нея (сн. 4)? Това брези ли са, или изправени ритловици (сн. 4в)?!? А може би такова бъдеще очаква и останалите улици? Ярък пример на екофобия откриваме само на метри над общината в Петрич (сн. 4а).

В селата дърветата също не са в безопасност. Тези дървета в Долна Градешница (сн. 6) са засадени, когато бяха дете. Тогава нямаше специалисти еколози, но дърветата имаха корони. А сега диктатът на ЕРП-тата не само ни изпразва джобовете, но поради техните претенции и пишман еколозите сме лишени и от сянка, и от въздух… Така е в почти всички села.

Всяко дете от началното училище ще ви каже, че дървото има корен, ствол и корона. Да, ама не! Какво е това корона, спомняте ли си? Дори където окастрянето не е толкова варварско, клоните до височина пет-шест, а понякога и повече метри се изсичат. Като мотив се споменава видимостта за шофьорите. Отново мисълта за пешеходците отсъства! (сн. 5а, 5 в, 5с, 5d).

Въпрос за 100 хиляди лева към строителните надзорници: Възможно ли е дърветата да растат циментирани (сн. 7 и 7а)? Очевидно някои се опитват, но тогава идва ред на секирата (сн. 8 и 8а).

ВЪПРОСИ КЪМ ОТГОВОРНИТЕ ФАКТОРИ

Към министъра и чиновниците в Министерството на околната среда и еколозите в общините:
За какво според вас са дърветата по улиците? Каква е целта на безумното отношение към зеленината? Измислен ли е нов, безплатен начин за създаване на кислород?
Към уж загрижените за природата екоорганизации: Кога ще обърнете погледа си към душната и нездравословна градска среда и ще защитите с телата си горките дървета? Кога ще поискате да се преразгледат и променят разтегливите допустими норми на замърсяване на въздуха?

Вековният бряст в центъра на българския град Сливен бе избран за Европейско дърво на годината (сн. 9). Как ли са се почувствали финландците, които благоговеят пред природата си и заради едно дърво променят магистрали?!? И дали гласувалите в чужбина са имали възможност да видят горните нашенски примери на екофобия!?!

Някога, преди понятието екология да навлезе в българския език, са знаели как да подменят старите дървета. Засаждали между тях млади фиданки. Когато новите дървета оформели вече корона, старите се изсичали. По този начин улиците не оставали без дървета с корони!

Лалка Бенгюзова