Шокиращо!!! Сашка Васева: Не виждам с дясното око, губя и средното зрение!
-
- септември 21, 2017
Евгени БОЯНОВ
Сашка Васева е родена на 12 октомври 1966 г. в Дупница. Завършила е Музикална педагогика в Югозападния университет в Благоевград. Не е потомствен музикант. Като малка мечтае да стане актриса. Идол й е Роми Шнайдер. Сашка Васева е сред първите фолк звезди у нас. Бляскавата й кариера започва през 1994 г. и е свързана с фестивала „Пирин фолк”. На тази сцена години наред тя е сред най-желаните, аплодирани и награждавани певици. От този фестивал тръгва мега хитът й „Не мога да те забравя, Георги”. През втората половина на 90-те Васева печели все повече почитатели. Заради откровеността и отзивчивостта си става любимка не само на народа, но и на журналистите в медиите. Дупнишката Мадона с охота дава интервюта, за нея няма лично пространство, неудобни или деликатни теми. „Аз съм произлязла от този народ и народът има право да знае всичко за мен “- е една от култовите й фрази. През лятото на 1999 г. Сашка Васева вече е срещнала голямата си любов и се омъжва за софиянеца Христо Бакърджиев, представител на „Мишлен” за България. Сватбата им се превръща в основна светска новина и атракция. Музикалната кариера на Сашка е в апогея си, но след няколко месеца тя се разделя със сцената заради майчинството. Никой не се съмнява, че звездата на фолка ще се завърне отново. Винаги различна, винаги провокативна, непредсказуема. Сашка Васева разголи душата си и сподели всичко ново и интересно около нея.
– Привет, Сашке. Как си? В какво настроение те заварваме?
– Сутрешно.
– Ставаш късно? Да уточним за читателите ни, че правим интервюто в 14.00 часа на обяд.
– Аз съм нощна птица като всички творчески натури.
– Преди месеци заяви, че ще променяш името си по паспорт от Сашка на Александра. Докъде стигна с тази твоя приумица?
– Аз никога не съм казвала такова нещо. Това се базираше на моите метафори. Аз се изразявам метафорично и обикновено не съм разбрана. Не харесвам името и по-точно енергията, която е вкарана в него, благодарение на писанията по мой адрес. Бих искала да се казвам Александра, но никога не съм подавала документи, както се пишеше. Нямала съм такова намерение. Съдържанието, което е вкарано в името ми, не ми допада. Аз съм най-обруганата личност през годините и от това страда цялото ми семейство, не само аз и в този смисъл съм много разочарована от писанията по адрес на моето име. Не бях разбрана, както винаги. Изразявам се малко артистично, такъв ми е изказът, защото все пак, претендирам, че съм подплатена с висше образование. Тъй като журналистите много държат да ме изкарват глупава, те моите метафори ги представят 1:1. Например навремето, когато бях в Рила и казах, че съм усетила космическата енергия, която ми подсказваше, че имам вече син, свое поколение … те написаха, че съм забременяла от извънземните
Просташко тълкуване на моите думи. Това е истината. Сега отново го изтълкуваха по най-елементарния начин, че съм отишла да си сменям името. Никога няма да го направя. Аз съм кръстена, така че няма да правя промени.
– Тежи ли ти, че през годините сякаш на преден план излизаха скандалите около теб, а не толкова творчеството ти, в което също има какво да се забележи…
– Точно така е, прав си. Факт е, че през последните 17 години не съм имала активна творческа дейност. Била съм предимно майка, домакиня и главно родител. Не съм имала възможност да творя, защото е много скъпо, но пък никой не ме забравяше заради всички писания по мой адрес. Разбира се, аз отчитам и моята вина, защото давах и поводи със семейните си скандали, които нямах право да излагам в публичното пространство, но го направих, за което искрено съжалявам. Разкайвам се за грешките си, но и медиите имат грях към мен, и то голям. Аз съм емоционална и реагирам на писанията и то става скандал огромен. Винаги.
– А благодарна ли си на медиите, защото излиза, че те са поддържали твоя имидж, въпреки че не си правила песни през годините. По законите на шоубизнеса в този случай би трябвало отдавна да си забравена , но ти винаги си била много актуална …
– Не съм благодарна. Не съм на принципа, че лоша реклама няма. Аз съм пример, че лоша реклама има. Моето име е толкова опорочено, че на мен ще ми трябва едно цялостно ново кръщение, духовно, разбира се – да не го разберете по друг начин. Едно цялостно обновяване. Как да изтрия всички лоши неща, които са писани за мен от съзнанието на хората?! Виновна съм, че се разголвах, че изнасях подробности от личния ми живот, но са виновни и те. Много негативизъм се изля върху мен. Не знам, може би съм провокирала по някакъв начин, но вече искам да имам добри взаимоотношения с медиите занапред. Ако ми позволят. Е, и аз ще бъда кротка и добра и няма да им давам поводи да пишат за мен, но ще видим (смее се)…
– Беше обявила за твои здравословни проблеми. Обърна се за помощ към фейсбук приятелите си с апел да ти помогнат, защото почти ослепяваш с едното око …
– Когато пуснах зова за помощ, имаше много хора, които ми писаха и помагаха с билки, лечения, алтернативи, доктори … Българинът е много отзивчив, има прекрасна душа. Въпреки че е толкова отруден, живее в нищета, той е прекрасен.
България е богоизбрана страна, както казва Дънов. Моят проблем съществува, аз не виждам с дясното око. Много ми е трудно, защото губя и средното зрение, от там и равновесие. Зле се чувствам по отношение на окото, но аз вярвам в Бога и знам, че отнякъде ще дойде лек. Не знам откъде, но опитвам много неща. Причината е неизвестна за загубата на зрението ми. Тук е моментът да помоля всички читатели, ако някой има рецепти, билки и лекарства, които могат да ми помогнат, нека се свържат с мен чрез социалните мрежи или да пишат до редакцията ви.
– Наскоро стана на 50 години. Каква е твоята равносметка?
– Като сложих чертата, разбрах, че много жертви съм дала в името на това да бъда известна и затова сега страня от публичността. Понякога участвам във формати като „Черешката на тортата”, защото ми е приятно, това не е кариера, а просто поддържане на огъня.
– Кой твой успех определяш като най-значителен?
– Определям като най-голям успех песента ми „Как да те забравя, Георги” – през 1994 година я издадох. Също така „Левовете в марки”. Това са ми успехите.
Ако бях се осланяла само на песните ми и не бях търсила екстремната популярност, може би щях да имам добро име съотнесено към днешното време, но аз направих много екстремна известност която ми донесе повече негативи, отколкото позитиви. Съжалявам за всички разголвания, че не бях и разбирана през годините. Съжалявам, че търсих славата чрез еротиката, по най-краткия път. Това е моя голяма грешка. Нямам финансови дивиденти от това.
– А най-тежкият момент в живота ти за тези 50 години?
– Това е смъртта на брат ми и към този момент завърши със смъртта на майка ми.
– Вярваш ли в прераждането, в задгробния живот. Смяташ ли, че те те наблюдават и пазят отгоре?
– Вярвам, че нашите предци са наши пазители и ангели, но по отношение на задгробен живот нямам представа. Не съм окултист. Вярвам в Бог и се осланям на него. Той е всичко за мен. Както ми каза наскоро една приятелка: „Какво те интересува, че целият свят е срещу теб, след като Бог е с теб?” (смее се).
Целта ми не е да застана срещу целия свят, но искам да накарам хората да ме обичат отново. Те ме обичаха заради песните „Левовете в марки” и „Георги” някога … Искам пак. Отново искам да си върна дамската аудитория, която ме намрази заради еротичните ми изцепки. Но ще си я върна, аз знам как! Аз съм се създала, мога да се пресъздам отново.
– Какви са творческите ти планове в близко бъдеще?
– Наскоро участвах на юбилейното издание „25 години Пирин фолк” – благодаря на Ненчо Касъмов за поканата. Представих песента за Георги, защото нямам друго (смее се). Мисля да направя и нови песни. Те ще бъдат попфолк, но ще са модерни като звучене. Ще използвам всички възможности, които имам, да представя проектите.
– Как са децата ти – Христо-Никола и Христина-Елена?
– Те са добре. Развиват се. Радват се на живота и детството си, в момента и на ваканцията. Наскоро направиха фотосесия, защото са ми много красиви моите ангелчета. След това получиха покана да участват в един български филм, но те отказаха. Колкото майка им е напориста, толкова те са скромни.
– В какви отношения си със съпруга си – бизнесмена Христо Бакърджиев?
– Ами той не обича да го споменавам (бурен смях). Човекът иска да бъде далеч от моята слава. Разбрали сме се да не говоря за него, за да не давам поводи. Преди злоупотребявах със семейното ни отношение, което ми е много голяма грешка и затова сега запазвам пълна тишина.
– Къде прекарваш по-голяма част от времето си – в София или в Ресилово?
– В по-голямата част от времето си съм в София заради образованието на децата. Училището в Ресилово беше до 8-и клас и след като Христо порасна, дойдохме да учи в София. Не понасям големия и мръсен град, обичам природата, но нямаше как.
– Как релаксира Сашка Васева?
– Като спя. Обожавам да спя (смее се).
– Имаш ли любим депутат? Как ще коментираш политическата ситуация у нас?
– Ами какво да ти кажа. Харесвам личностите на политическия ни небосклон. Не ме дразнят. В момента ми харесва това, че са много активни и желаят одобрението на народа, а това е много позитивно. Както се казва: „Залудо работи, залудо не стой”. Естествено, че ще има грешки в процеса на развитието на политическата класа, но важното е да има действие. Те действат за родината ни в момента и това прави впечатление. Разбраха, че трябва да завоюват любовта на хората. Че не е без значение дали са мразени или обичани.
Открай време харесвам Бойко Борисов, чистосърдечно – да не се разбира погрешно. Личност, открояваща се на политическия небосклон. Има харизма, дадена от Бог, и сърце, отдадено на хората. Бойко държи да заслужи любовта на народа. Не му е все едно, както на някои, които им е било важно да забогатеят. На него му е много важно да бъде обичан. Изключително хубаво е това.
Той е любимец на жените! Това се дължи на Божествената му харизма, която му е дадена от Бога. Харесва ми една мисъл: „Когато на някой е писана шестица от Бога, не можем да му пишем по малка оценка “ (смее се). Това си го спомням от един мой преподавател в университета в Благоевград. Завършила съм педагогика и целият ни випуск беше от жени. Преподавателят по “Политикономия” пишеше на всички дами от випуска шестици, дори да не знаят нищо. И той го казваше това, че щом Бог ни е писал шестици, не може той да ни оцени по-малко.
– Разкажи ми малко за годините на прехода? Говори се, че твой благодетел е бил Поли Пантев, а песента ти за „Георги” е посветена на Жоро Илиев?
– В годините на прехода наистина имах благодетел в лицето на Поли Пантев, но никога не съм имала интимни взаимоотношения с него. Той беше почитател на песента ми „Левовете в марки” и имаше идея да направи музикална компания, която да направи това, което направиха другите две компании – „Ара” и „Пайнер” тогава. Това искаше, а аз да бъда водещото лице във фирмата.
С него направихме и първото фолк предаване по Канал 1, режисьор беше Стилиян Иванов, а директор на БНТ тогава – Найден Андреев. Снимахме го в замъка „Хранков”. Тогава нямаше попфолк телевизии. Това беше идея на Поли и доста новаторско за времето си. Вместо аз вече да съм от най-големите продуценти сега, взех, че харесах Поли Пантев, но когато разбрах, че той не е мъж за една жена, бях толкова разочарована, че емоционално разруших всички мостове между нас.
Само заради някаква емоция загубих толкова много. Не се знаеше, можех да стана успешен продуцент към днешна дата. Нищо не направих, това предаване също остана в историята и в годините на прехода. Владееш ли емоциите си – владееш всичко, целия свят. По принцип искам мъжът до мен да е само мой, а това в онези години нямаше как да се случи. Той притежаваше всички жени.
Песента ми „Георги” е посветена на всички, които носят това име, а не на Георги Илиев, защото аз не го познавам лично и никога не съм му пяла. За да бъдем обективни към миналото – нямаше как да му пея, тъй като съм покровителствана от Поли Пантев, който бе от конкурентна групировка. Парчето се казваше само „Не мога да те забравя” и аз добавих Георги, защото св. Георги е мой покровител и много често се молех в едноименната черква в Дупница.
– Има ли хора, които трябва да поискат прошка от теб и би ли им простила?
– Това е духовен процес в една посока. Ако някой е съгрешил към мен, аз не мога да го накарам той да ми поиска прошка. Той сам трябва да пожелае. Задачата на моята душа на тази земя е да се развивам, да искам прошка, да не съм самовлюбена, да помагам, да прощавам. Всеки сам стига до този извод. Не е лесно да простиш на човек, когото не обичаш и те е наранил много, но трябва да го направиш, защото това изисква духовното ни развитие. Затова имаме изпитания, някои ги наричат наказания, аз ги наричам изпитания. Когато имаш препятствия, тогава ти се преобразяваш. Много по-лесно ще бъде, ако узреем без изпитанията. Аз винаги съм се молила за това, но въпреки че винаги съм смятала, че съм духовна и религиозна, преминах през доста изпитания. Те се дават на силните духом, но предпочитам да не съм от най-силните.
Уроците понякога са много тежки. Много неща преживях и много се промених.
– Смятала ли си да напишеш книга, предвид богатия ти творчески и житейски път?
– Предлагали са ми, но не. Мемоарите ми ще звучат като финал на един живот. Не искам. Живее ми се.
ВЕЧЕ СЪМ СМИРЕНА И КРОТКА
„Хората не знаят истинската ми същност, защото тя е забулена от образа, който ми създадоха медиите. От скандалите, заради бурния ми характер. Обаче аз вече не съм такава. Аз съм смирена, кротка и добра. Направих крачка, в духовно развитие, защото много патих. Тежък беше пътят ми на пречупване, но животът ме пречупи. Взех си урок от всички неща. Човек трябва да бъде внимателен в изказа си, макар и артистичен, пак трябва да внимава. В действията си също. Във всичко, защото ние сме братя и сестри в този свят и трябва да бъдем полезни един на друг и да не се нараняваме. Всеки е емоционален и всеки може да избухне, но човекът отсреща не е длъжен да поема цялата ти негативна енергия. Аз преди винаги бях убедена, че съм справедлива и съм размахвала сабята, но не е така. След нервен изблик, успокоявайки се, разбирам, че не винаги съм била права. Но после имам достойнството да се извиня. Това умея. Мога да поискам прошка. Поискала съм вече почти от всички прошка, от тези, които съм наранила. Ако някой се смята за наранен от мен и не съм му поискала, нека счита, че в момента искам”, казва Сашка.
Be the first to leave a review.
