Шокиращо!!! Сашка Васева: Не виждам с дясното око, губя и средното зрение!

 Евгени БОЯНОВ

Сашка Васева е роде­на на 12 октомври 1966 г. в Дупница. Завършила е Музикална педагогика в Югозападния универ­ситет в Благоевград. Не е потомствен музикант. Като малка мечтае да ста­не актриса. Идол й е Роми Шнайдер. Сашка Васева е сред първите фолк звезди у нас. Бляскавата й кари­ера започва през 1994 г. и е свързана с фестивала „Пирин фолк”. На тази сце­на години наред тя е сред най-желаните, аплодирани и награждавани певици. От този фестивал тръгва мега хитът й „Не мога да те забравя, Георги”. През втората половина на 90-те Васева печели все повече почитатели. Заради откро­веността и отзивчивостта си става любимка не само на народа, но и на журна­листите в медиите. Дуп­нишката Мадона с охота дава интервюта, за нея няма лично пространство, неудобни или деликатни теми. „Аз съм произлязла от този народ и народът има право да знае всичко за мен “- е една от култови­те й фрази. През лятото на 1999 г. Сашка Васева вече е срещнала голямата си лю­бов и се омъжва за софия­неца Христо Бакърджиев, представител на „Мишлен” за България. Сватбата им се превръща в основна светска новина и атрак­ция. Музикалната кариера на Сашка е в апогея си, но след няколко месеца тя се разделя със сцената зара­ди майчинството. Никой не се съмнява, че звездата на фолка ще се завърне отно­во. Винаги различна, вина­ги провокативна, непред­сказуема. Сашка Васева разголи душата си и споде­ли всичко ново и интересно около нея.

– Привет, Сашке. Как си? В какво настроение те завар­ваме?

– Сутрешно.

– Ставаш късно? Да уточ­ним за читателите ни, че правим интервюто в 14.00 часа на обяд.

– Аз съм нощна птица като всички творчески натури.

– Преди месеци заяви, че ще променяш името си по паспорт от Сашка на Алек­сандра. Докъде стигна с тази твоя приумица?

– Аз никога не съм каз­вала такова нещо. Това се базираше на моите метафо­ри. Аз се изразявам мета­форично и обикновено не съм разбрана. Не харесвам името и по-точно енергията, която е вкарана в него, бла­годарение на писанията по мой адрес. Бих искала да се казвам Александра, но никога не съм подавала до­кументи, както се пишеше. Нямала съм такова намере­ние. Съдържанието, което е вкарано в името ми, не ми допада. Аз съм най-обруга­ната личност през годините и от това страда цялото ми семейство, не само аз и в този смисъл съм много раз­очарована от писанията по адрес на моето име. Не бях разбрана, както винаги. Из­разявам се малко артистич­но, такъв ми е изказът, за­щото все пак, претендирам, че съм подплатена с висше образование. Тъй като жур­налистите много държат да ме изкарват глупава, те мо­ите метафори ги представят 1:1. Например навремето, когато бях в Рила и казах, че съм усетила космическата енергия, която ми подсказ­ваше, че имам вече син, свое поколение … те написаха, че съм забременяла от извън­земните

Просташко тълкуване на моите думи. Това е истина­та. Сега отново го изтълку­ваха по най-елементарния начин, че съм отишла да си сменям името. Никога няма да го направя. Аз съм кръс­тена, така че няма да правя промени.

– Тежи ли ти, че през годи­ните сякаш на преден план излизаха скандалите около теб, а не толкова творчест­вото ти, в което също има какво да се забележи…

– Точно така е, прав си. Факт е, че през последните 17 години не съм имала ак­тивна творче­ска дейност. Била съм предимно майка, дома­киня и главно родител. Не съм имала възможност да творя, за­щото е много скъпо, но пък никой не ме забравяше за­ради всички писания по мой адрес. Раз­бира се, аз отчитам и моята вина, защото давах и пово­ди със семейните си скандали, които нямах право да из­лагам в публичното пространство, но го направих, за което искрено съжалявам. Разкайвам се за грешките си, но и ме­диите имат грях към мен, и то голям. Аз съм емоционална и реагирам на писани­ята и то става скан­дал огромен. Винаги.

– А благодарна ли си на медиите, за­щото излиза, че те са поддържали твоя имидж, въпреки че не си правила песни през годините. По законите на шоубизнеса в този случай би трябвало от­давна да си забравена , но ти винаги си била много ак­туална …

– Не съм благодарна. Не съм на принципа, че лоша реклама няма. Аз съм при­мер, че лоша реклама има. Моето име е толкова опо­рочено, че на мен ще ми трябва едно цялостно ново кръщение, духовно, разбира се – да не го разберете по друг начин. Едно цялостно обновяване. Как да изтрия всички лоши неща, които са писани за мен от съзнание­то на хората?! Виновна съм, че се разголвах, че изнасях подробности от личния ми живот, но са виновни и те. Много негативизъм се изля върху мен. Не знам, може би съм провокирала по няка­къв начин, но вече искам да имам добри взаимоотноше­ния с медиите занапред. Ако ми позволят. Е, и аз ще бъда кротка и добра и няма да им давам поводи да пишат за мен, но ще видим (смее се)…

– Беше обявила за твои здравословни проблеми. Обърна се за помощ към фейсбук приятелите си с апел да ти помогнат, защото почти ослепяваш с едното око …

– Когато пуснах зова за помощ, имаше много хора, които ми писаха и помагаха с билки, лечения, алтернати­ви, доктори … Българинът е много отзивчив, има пре­красна душа. Въпреки че е толкова отруден, живее в ни­щета, той е прекрасен.

България е богоизбрана страна, както казва Дънов. Моят проблем съществува, аз не виждам с дясното око. Много ми е трудно, защото губя и средното зрение, от там и равновесие. Зле се чувствам по отношение на окото, но аз вярвам в Бога и знам, че отнякъде ще дойде лек. Не знам откъде, но оп­итвам много неща. Причина­та е неизвестна за загубата на зрението ми. Тук е момен­тът да помоля всички чита­тели, ако някой има рецепти, билки и лекарства, които мо­гат да ми помогнат, нека се свържат с мен чрез социал­ните мрежи или да пишат до редакцията ви.

– Наскоро стана на 50 го­дини. Каква е твоята равно­сметка?

– Като сложих чертата, разбрах, че много жертви съм дала в името на това да бъда известна и затова сега страня от публичността. По­някога участвам във форма­ти като „Черешката на тор­тата”, защото ми е приятно, това не е кариера, а просто поддържане на огъня.

– Кой твой успех опреде­ляш като най-значителен?

– Определям като най-го­лям успех песента ми „Как да те забравя, Георги” – през 1994 година я издадох. Също така „Левовете в мар­ки”. Това са ми успехите.

Ако бях се осланяла само на песните ми и не бях тър­сила екстремната популяр­ност, може би щях да имам добро име съотнесено към днешното време, но аз на­правих много екстремна из­вестност която ми донесе повече негативи, отколкото позитиви. Съжалявам за всички разголвания, че не бях и разбирана през годи­ните. Съжалявам, че търсих славата чрез еротиката, по най-краткия път. Това е моя голяма грешка. Нямам фи­нансови дивиденти от това.

– А най-тежкият момент в живота ти за тези 50 годи­ни?

– Това е смъртта на брат ми и към този момент завърши със смъртта на майка ми.

– Вярваш ли в преражда­нето, в задгробния живот. Смяташ ли, че те те наблю­дават и пазят отгоре?

– Вярвам, че нашите пред­ци са наши пазители и ан­гели, но по отношение на задгробен живот нямам представа. Не съм окултист. Вярвам в Бог и се осланям на него. Той е всичко за мен. Както ми каза наскоро една приятелка: „Какво те интересува, че целият свят е срещу теб, след като Бог е с теб?” (смее се). ­

Целта ми не е да застана срещу целия свят, но искам да накарам хората да ме обичат отново. Те ме обича­ха заради песните „Левовете в марки” и „Георги” някога … Искам пак. Отново искам да си върна дамската аудито­рия, която ме намрази зара­ди еротичните ми изцепки. Но ще си я върна, аз знам как! Аз съм се създала, мога да се пресъздам отново.

– Какви са творческите ти планове в близко бъдеще?

– Наскоро участвах на юби­лейното издание „25 години Пирин фолк” – благодаря на Ненчо Касъмов за покана­та. Представих песента за Георги, защото нямам друго (смее се). Мисля да направя и нови песни. Те ще бъдат попфолк, но ще са модерни като звучене. Ще използвам всички възможности, които имам, да представя проек­тите.

– Как са децата ти – Хрис­то-Никола и Христина-Еле­на?

– Те са добре. Развиват се. Радват се на живота и детството си, в момента и на ваканцията. Наскоро на­правиха фотосесия, защото са ми много красиви моите ангелчета. След това полу­чиха покана да участват в един български филм, но те отказаха. Колкото майка им е напориста, толкова те са скромни.

– В какви отношения си със съпруга си – бизнесмена Христо Бакърджиев?

– Ами той не обича да го споменавам (бурен смях). Човекът иска да бъде далеч от моята слава. Разбрали сме се да не говоря за него, за да не давам поводи. Пре­ди злоупотребявах със се­мейното ни отношение, кое­то ми е много голяма грешка и затова сега запазвам пъл­на тишина.

– Къде прекарваш по-го­ляма част от времето си – в София или в Ресилово?

– В по-голямата част от вре­мето си съм в София заради образованието на децата. Училището в Ресилово беше до 8-и клас и след като Хрис­то порасна, дойдохме да учи в София. Не понасям голе­мия и мръсен град, обичам природата, но нямаше как.

– Как релаксира Сашка Ва­сева?

– Като спя. Обожавам да спя (смее се).

– Имаш ли любим депутат? Как ще коментираш полити­ческата ситуация у нас?

– Ами какво да ти кажа. Ха­ресвам личностите на поли­тическия ни небосклон. Не ме дразнят. В момента ми харесва това, че са много ак­тивни и желаят одобрението на народа, а това е много позитивно. Както се казва: „Залудо работи, залудо не стой”. Естествено, че ще има грешки в процеса на раз­витието на политическата класа, но важното е да има действие. Те действат за ро­дината ни в момента и това прави впечатление. Разбра­ха, че трябва да завоюват любовта на хората. Че не е без значение дали са мразе­ни или обичани.

Открай време харесвам Бойко Борисов, чистосър­дечно – да не се разбира погрешно. Личност, откро­яваща се на политическия небосклон. Има харизма, дадена от Бог, и сърце, от­дадено на хората. Бойко държи да заслужи любовта на народа. Не му е все едно, както на някои, които им е било важно да забогатеят. На него му е много важно да бъде обичан. Изключително хубаво е това.

Той е любимец на жените! Това се дължи на Божествената му харизма, която му е дадена от Бога. Харесва ми една мисъл: „Когато на някой е писана шестица от Бога, не можем да му пишем по малка оценка “ (смее се). Това си го спомням от един мой препо­давател в универ­ситета в Благоев­град. Завършила съм педагогика и целият ни випуск беше от жени. Пре­подавателят по “Политикономия” пишеше на всички дами от випуска шестици, дори да не знаят нищо. И той го каз­ваше това, че щом Бог ни е писал шестици, не може той да ни оцени по-малко.

– Разкажи ми малко за го­дините на прехода? Говори се, че твой благодетел е бил Поли Пантев, а песента ти за „Георги” е посветена на Жоро Илиев?

– В годините на прехода наистина имах благодетел в лицето на Поли Пантев, но никога не съм имала ин­тимни взаимоотношения с него. Той беше почитател на песента ми „Левовете в марки” и имаше идея да на­прави музикална компания, която да направи това, кое­то направиха другите две компании – „Ара” и „Пайнер” тогава. Това искаше, а аз да бъда водещото лице във фирмата.

С него направихме и пър­вото фолк предаване по Канал 1, режисьор беше Стилиян Иванов, а дирек­тор на БНТ тогава – Найден Андреев. Снимахме го в за­мъка „Хранков”. Тогава ня­маше попфолк телевизии. Това беше идея на Поли и доста новаторско за време­то си. Вместо аз вече да съм от най-големите продуценти сега, взех, че харесах Поли Пантев, но когато разбрах, че той не е мъж за една жена, бях толкова разочарована, че емоционално разруших всички мостове между нас.

Само заради някаква емо­ция загубих толкова мно­го. Не се знаеше, можех да стана успешен продуцент към днешна дата. Нищо не направих, това предаване също остана в историята и в годините на прехода. Вла­дееш ли емоциите си – вла­дееш всичко, целия свят. По принцип искам мъжът до мен да е само мой, а това в онези години нямаше как да се случи. Той притежаваше всички жени.

Песента ми „Георги” е посветена на всички, които носят това име, а не на Ге­орги Илиев, защото аз не го познавам лично и никога не съм му пяла. За да бъдем обективни към миналото – нямаше как да му пея, тъй като съм покровителствана от Поли Пантев, който бе от конкурентна групировка. Парчето се казваше само „Не мога да те забравя” и аз добавих Георги, защото св. Георги е мой покровител и много често се молех в едно­именната черква в Дупница.

– Има ли хора, които тряб­ва да поискат прошка от теб и би ли им простила?

– Това е духовен процес в една посока. Ако някой е съ­грешил към мен, аз не мога да го накарам той да ми по­иска прошка. Той сам трябва да пожелае. Задачата на мо­ята душа на тази земя е да се развивам, да искам прош­ка, да не съм самовлюбена, да помагам, да прощавам. Всеки сам стига до този из­вод. Не е лесно да простиш на човек, когото не обичаш и те е наранил много, но тряб­ва да го направиш, защото това изисква духовното ни развитие. Затова имаме из­питания, някои ги наричат наказания, аз ги наричам из­питания. Когато имаш пре­пятствия, тогава ти се пре­образяваш. Много по-лесно ще бъде, ако узреем без из­питанията. Аз винаги съм се молила за това, но въпреки че винаги съм смятала, че съм духовна и религиозна, преминах през доста изпи­тания. Те се дават на силни­те духом, но предпочитам да не съм от най-силните.

Уроците понякога са много тежки. Много неща прежи­вях и много се промених.

– Смятала ли си да напи­шеш книга, предвид богатия ти творчески и житейски път?

– Предлагали са ми, но не. Мемоарите ми ще звучат като финал на един живот. Не искам. Живее ми се.

ВЕЧЕ СЪМ СМИРЕНА И КРОТКА

„Хората не знаят истинска­та ми същност, защото тя е забулена от образа, който ми създадоха медиите. От скандалите, заради бурния ми характер. Обаче аз вече не съм такава. Аз съм сми­рена, кротка и добра. Напра­вих крачка, в духовно раз­витие, защото много патих. Тежък беше пътят ми на пре­чупване, но животът ме пре­чупи. Взех си урок от всички неща. Човек трябва да бъде внимателен в изказа си, ма­кар и артистичен, пак трябва да внимава. В действията си също. Във всичко, защо­то ние сме братя и сестри в този свят и трябва да бъдем полезни един на друг и да не се нараняваме. Всеки е емо­ционален и всеки може да избухне, но човекът отсреща не е длъжен да поема цяла­та ти негативна енергия. Аз преди винаги бях убедена, че съм справедлива и съм размахвала сабята, но не е така. След нервен изблик, успокоявайки се, разбирам, че не винаги съм била права. Но после имам достойнство­то да се извиня. Това умея. Мога да поискам прошка. Поискала съм вече почти от всички прошка, от тези, кои­то съм наранила. Ако някой се смята за наранен от мен и не съм му поискала, нека счита, че в момента искам”, казва Сашка.