Елена Александрова, РИМ – Благоевград: Съединението на Княжество България и Източна Румелия е важен акт за Пиринска Македония, макар да не сме пряко засегнати от него

Съединението на Княжество България и Източна Румелия е важен акт за Пиринска Македония, макар да не сме пряко засегнати от него. Това каза за Радио „Фокус“ – Пирин Елена Александрова, историк и уредник в Регионален исторически музей – Благоевград. Според нея датата 6 септември винаги е вълнувала българите по тези географски ширини. „Причините затова са много, но най-съществената е, че в този акт те виждат надеждата, че в близко бъдеще ще дойде и техния ред за присъединяване към освободените български земи. Малко преди осъществяването на Съединението и по-точно през 1884 година до българската общественост в Княжество България и Източна Румелия достигат сведения за турски жестокости в Македония и Одринска Тракия. Това от своя страна налага да се създаде едно движение за защита на българското население останало под османска власт“, каза още Александрова. По думите ѝ в София се създава Македонски комитет наречен „Македонски глас“, в Пловдив също се създава македонско дружество, като те съвместно подготвят действия за облекчаване на положението на българите в Македония. „Начело на дружеството в София е Димитър Петков, Димитър Ризов, капитан Коста Паница. На 10 февруари 1885 година група национални революционери от преди освобождението, начело със Захари Стоянов пък създават един таен революционен комитет, който приема програма и устав подобни на БРЦК. Основната идея на този комитет е била освобождение на българите, които остават под османска власт след Берлинския договор“, посочи Александрова. Тя отбеляза, че Пиринска Македония не е включена в плановете за Съединението, защото идеята на революционните движения в България около 1885 г. е била след Съединението на Княжество България с Източна Румелия да избухне въстание в Македония и Одринско, което да освободи българското население, останало под Османска власт. „Целта на движението за освобождението на тези две географски ширини, макар че придобива масов характер, постепенно бива изоставена. Тъй като слабостта на българската държава и незаинтересоваността на Великите сили от промени на Балканите, както и някои други причини, карат организаторите да ограничат движението единствено в обединение на Княжество България с Източна Румелия“, коментира Александрова. По думите ѝ на този етап идеята за въстание в Македония и Одринско била твърде тежка за изпълнение от слабото българско княжество, а и от дейците на Източна Румелия.