Пиринско – раят на тотомилионерите

Симеон ДЕМИРЕВ

14 717 818 лв. Това е сбор­ната сума, която спечелиха от тотото трима души в Бла­гоевградско само за 8 месе­ца.

Последният късметлия от региона е от Банско. Щаст­ливата комбинация от 6 числа му до­несе точно 5 969 029 лева. Банскалията е първият тотомилионер за тази година, като е платил 6,80 ст. за своята квитанция.

Човекът от курорта под склоновете на Пирин стана третият тотомилионер в ре­гиона. Преди него Николай Динков-Нинджата спечели 7 095 423 лв. През октом­ври пък Здравко Траянов от петричкото село Първомай грабна 1 653 366 лв.

Така с то­топечалбите Благоевградско се превър­на в рая на новоизлюпените богаташи. Никъде другаде в България няма толкова мно­го късметлии, които да са уд­ряли джакпота.

Николай Динков от Сими­тли, из­вестен като Нин­джата, строи ВЕЦ. Отдел­но от това той обикаля и света.

„Всичко е нормал­но. Живеем по-спо­койно с тези 7 млн. Използвам си ги по предназначение. Строя си с тях, не вземам заеми от бан­ката. Преди да спе­челя от тотото, бях в проект на из­граж­дането на този ВЕЦ. И сега, като спе­челих, си из­полз­вам парите да построя веца. Обикалям и света – Лондон, Мексико, навсякъде“, обяс­нява Динков, който е зет на кмета на община Симитли Апостол Апостолов.

Здравко Траянов в момен­та строи къща и мечтае да отиде в Дубай. Допреди да спечели джакпота той е па­сял овце. Веднага след като разбира, че е станал мили­онер, захвърля гегата.

Траянов има две деца от бившата си жена, но споде­ля, че няма да даде нито сто­тинка за дъщеря си и съпру­гата си.

„Когато дойде дъщеря ми, за да ми измие краката и да ми каже: „Тате, прощавай“, може да й дам нещо. Не се сети за мен 20 години. А след като спечелих джакпо­та, дойде и поиска да й купя апартамент. Ще се погрижа само за сина ми. Той е бо­лен от олигофрения“, обясни Траянов, след като грабна големия джакпот.

От миналата година има нов закон за получаване на печалбата. На спечелилите джакпота не се оставя пра­во на избор – те ще получат първоначално 500 000 лв., а остатъкът ще им се превеж­да ежемесечно по минимум 30 000 лв. в рам­ките на макси­мум 7 години.

„Ако сумата е много голя­ма, тогава месечната вноска ще бъде увеличена така, че да може да се изплати до края на 7-годишния срок. В противен случай печелив­шият ще получава по 30 000 лв. всеки ме­сец, докато не се събе­ре крайната сума“, пояс­ни изпъл­нителният директор на тотализатора Дамян Дамя­нов.

ПЪРВИЯТ ИЗПУКВА ПА­РИТЕ ЗА НУЛА ВРЕМЕ

Името на първия бъл­гарски то­томилионер още се пом­ни. Валентин Асенов-Апи, който печели 318 милиона (стари пари) през 1997 г., взима наза­ем, за да пус­не фиш.

Новобогаташът се впуска да поживее като истински баровец. Първо си купува бял мерцедес и назначава 5-ма бодигардове да го бра­нят срещу 20 000 марки ме­сечно. Със същите момчета отива в софийската центра­ла на тотото да си прибере парите. Взима ги кеш и ги слага в 4 огромни кашона. Веднага купува на жена си и дъщеря си палат за 80 000 марки и скъпи кожени пал­та. След това Апи яхва мер­цедеса и оти­ва право на морето. Наема стаи в лукс хотели, яде и пие на поразия. Всяка вечер плаща за елит­на проститутка.

Внезапно приказката свършва. Парите и мерцеде­

 сът изчезват, откриват Апи полужив, изхвърлен в едно дере. За да се храни, семей­ството продава всичко и остава на улицата. При­ятели приютяват фамилията му. След месец Апи изчезва завина­ги, впоследствие съобщават, че е намерен мъртъв. Нещастията не свършват. Дъще­ря му Анка умира от инфаркт. Жена му няма пари за погребението.

БАДЖАНАЦИ ИЗПИВАТ ЦЯЛАТА ПЕЧАЛБАТА

„Баджанак, бо­гати сме – имаме 1 милион! Уда­рихме шестица от тотото!“, крещял преди години по улиците на Трън Георги Или­ев. С баджанака си пуснали общ печеливш фиш и така станали първите законни милионери в града. Не можели да повярват на съдбата си, защото целият им живот минал в бедност. Георги, общ работник в мест­ния завод „Ерма“, където за­платите са повече от мизер­ни, ден преди това се чудел как да си плати тока.

Георги и баджанакът му взимат 32 000 лева – толко­ва им броят на ръка в то­тото в София, останалите им превеждат чрез банката. Тръг­ват обратно към къщи, но започ­ват да се черпят още по пътя. Пръскат пари – за марково уиски, за скъпи мезета. Добират се до Брезник и цяла нощ зася­дат в ресторан­та. Поръчват по 2 порции от всички супи, яс­тия и салати в менюто. Пода­ряват цветя и черпят всички маси. Остават и на следващия ден. Прибират се в Трън без пукната стотинка.

У дома за­поч­ват ис­тин­ски­те купо­ни. Къ­щата им вече е об­кръ­жена от куп нови „при­яте­ли“ – все­ки иска да измъкне ня­кой лев. Дни наред кварталът се друса от мощните децибели на веселяците. Гошо Милионера раздава заеми с широки пръсти, но никой не му ги връща. Все пак купува и един апартамент. Само че го продава след месец, за­щото сухата пара е свърши­ла.