Никога неразказано: Тайните на стария хотел „БЪЛГАРИЯ“

Как неврокопчани научиха за измяната на Тито

През 1934 г. в гр. Неврокоп пристигат представителите на съветското посолство от София Сухоруков и Разкол­ников да предадат на неврокопчанина Ни­кола Андонов златен часовник – армаган от брат му. По това вре­ме Михаил Антонов е генерал в съветската армия. Заедно с това те искат да видят и къщата, в която е израснал генера­лът. На снимката се виждат пред ресторант „България” в гр. Неврокоп – от дясно на ляво – двама военни от 39 Солунски полк, до тях са съ­ветските дипломати, жената с детето и останалите са не­врокопчани. По онова време ресторант България, който е собственост на сем, Чапкъ­нови е най-представително­то място за официални сре­щи. Така си остана и след 1945 г. Един от голе­мите приеми беше през 1946 г. за пристигналите от Маке­дония учители. Имаше речи на представители от Скопие и тогавашния секретар на околийския комитет на БКП Тего Коемджиев, спред ду­мите на който „за първи път в Неврокоп дойдоха просвети­тели от Маке­дония да ни учат „майчин” език”? През есента на 1947 г. се очакваше Анкетна ко­мисия от Обществото на народите по оплакване на гръцкото правителство, че България два подслон на гръцки партизани от арми­ята ЕЛАС. По този повод от Горна Джумая пристигна главния комисар Мазнев със съветски полковник да оси­гурят престоя на комисията от ОН. Комисарят от Невро­коп Георги Анастасов дока­ра от селата няколко телета и агнета сугарчета и към 50 петли. Пристигна и полева кухня с главен готвач от ре­зиденцията „Враня”. Обзаве­дохме хотела с нови одеала и чаршафи, кухнята с нова по­суда. Дойдоха от София жур­налисти и хора от външно и вътрешно министерство.

Всичко бе под пълна пара, когато през нощта ми се обаждат в хотела от външно министерство журналистите да заминат за Кулата, а поВсичко бе под пълна пара, левата кухня за Рилския ма­настир. Комисията нощувала в Солун и изменила маршру­та. След време тия събития ги разказах на бай Стефан Пашалиев, я той ми разказа патилата си по македонския въпрос.­

През юли 1948 г. , ми раз­правя бай Стефан, през но­щта идва милиционера, кой­то охраняваше Околийския комитет на партията и ми казва: „Бай Стефане, викни бай Михал Милчалиев и вед­нага да се явите пред комиси­ята.” С Милчалията отиваме, а там ни чакат секретаря на Околийския и секретаря на Градския комитет на парти­ята. Сутринта в 7 часа прис­тигнахме в Горна Джумая. Салона „Никола Калъпчиев” препълнен с партиен актив и хора от БЗНС, каквито бяхме ние с Милчалията. На три­буната бяха Трайчо Костов, Антон Югов, Георги Чанков и други, разказваше ми бай Стефан. Трайчо Костов ис­кал отчет докъде е стигнала подготовката на населението от Пиринския край за присъ­едняването му към Македо­ния.

Пръв се изказал предста­вител на Г. Джумая. Той ка­зал, че с македонските учите­ли, книжарниците и връзките които имат с Македония на­селението било готово да се присъедини, след него също­то повторил представителя на Петрич, след него пак съ­щото казал човекът на парти­ята от Неврокоп.

Дошъл ред на партиеца от Св. Врач. Той казал:”Друга­ри, защо заблуждавате дру­гарите от ЦК и МС, като ние добре знаем, че зорноволно населението от Пиринския край го карате да се пише македонци. И ние добре зна­ем, че учителите от Скопие провеждат антибългарска пропаганда. Македонската литература в книжарниците хваща прах и паяжини.

Най-голямата гавра, която правят македонските учите­ли е, че свалят портрета на Г. Димитров и още не споменал името на Тито, Трайчо Костов така треснал по масата, че чак чашата с вода се разля­ла, спомняше си бай Стефан. Това момче от Св. Врач каза истината, а ние стояхме като гръмнати, защо­то очаквахме да ни накарат да се подпишем за присъединява­нето на Пирин­ския край към С.Р.Македония. Тогава Трайчо Костов обяснил, че се наложило да ги викат през нощта, защото предния ден в Букурещ Тито се скарал със Сталин и на­пуснал заседанието на Ин­формбюро. Костов им наре­дил като се върнат по места да разясняват, че Тито е из­менил на социалистическата революция.