Никога неразказано: Тайните на стария хотел „БЪЛГАРИЯ“
-
- август 28, 2017
Как неврокопчани научиха за измяната на Тито
През 1934 г. в гр. Неврокоп пристигат представителите на съветското посолство от София Сухоруков и Разколников да предадат на неврокопчанина Никола Андонов златен часовник – армаган от брат му. По това време Михаил Антонов е генерал в съветската армия. Заедно с това те искат да видят и къщата, в която е израснал генералът. На снимката се виждат пред ресторант „България” в гр. Неврокоп – от дясно на ляво – двама военни от 39 Солунски полк, до тях са съветските дипломати, жената с детето и останалите са неврокопчани. По онова време ресторант България, който е собственост на сем, Чапкънови е най-представителното място за официални срещи. Така си остана и след 1945 г. Един от големите приеми беше през 1946 г. за пристигналите от Македония учители. Имаше речи на представители от Скопие и тогавашния секретар на околийския комитет на БКП Тего Коемджиев, спред думите на който „за първи път в Неврокоп дойдоха просветители от Македония да ни учат „майчин” език”? През есента на 1947 г. се очакваше Анкетна комисия от Обществото на народите по оплакване на гръцкото правителство, че България два подслон на гръцки партизани от армията ЕЛАС. По този повод от Горна Джумая пристигна главния комисар Мазнев със съветски полковник да осигурят престоя на комисията от ОН. Комисарят от Неврокоп Георги Анастасов докара от селата няколко телета и агнета сугарчета и към 50 петли. Пристигна и полева кухня с главен готвач от резиденцията „Враня”. Обзаведохме хотела с нови одеала и чаршафи, кухнята с нова посуда. Дойдоха от София журналисти и хора от външно и вътрешно министерство.
Всичко бе под пълна пара, когато през нощта ми се обаждат в хотела от външно министерство журналистите да заминат за Кулата, а поВсичко бе под пълна пара, левата кухня за Рилския манастир. Комисията нощувала в Солун и изменила маршрута. След време тия събития ги разказах на бай Стефан Пашалиев, я той ми разказа патилата си по македонския въпрос.
През юли 1948 г. , ми разправя бай Стефан, през нощта идва милиционера, който охраняваше Околийския комитет на партията и ми казва: „Бай Стефане, викни бай Михал Милчалиев и веднага да се явите пред комисията.” С Милчалията отиваме, а там ни чакат секретаря на Околийския и секретаря на Градския комитет на партията. Сутринта в 7 часа пристигнахме в Горна Джумая. Салона „Никола Калъпчиев” препълнен с партиен актив и хора от БЗНС, каквито бяхме ние с Милчалията. На трибуната бяха Трайчо Костов, Антон Югов, Георги Чанков и други, разказваше ми бай Стефан. Трайчо Костов искал отчет докъде е стигнала подготовката на населението от Пиринския край за присъедняването му към Македония.
Пръв се изказал представител на Г. Джумая. Той казал, че с македонските учители, книжарниците и връзките които имат с Македония населението било готово да се присъедини, след него същото повторил представителя на Петрич, след него пак същото казал човекът на партията от Неврокоп.
Дошъл ред на партиеца от Св. Врач. Той казал:”Другари, защо заблуждавате другарите от ЦК и МС, като ние добре знаем, че зорноволно населението от Пиринския край го карате да се пише македонци. И ние добре знаем, че учителите от Скопие провеждат антибългарска пропаганда. Македонската литература в книжарниците хваща прах и паяжини.
Най-голямата гавра, която правят македонските учители е, че свалят портрета на Г. Димитров и още не споменал името на Тито, Трайчо Костов така треснал по масата, че чак чашата с вода се разляла, спомняше си бай Стефан. Това момче от Св. Врач каза истината, а ние стояхме като гръмнати, защото очаквахме да ни накарат да се подпишем за присъединяването на Пиринския край към С.Р.Македония. Тогава Трайчо Костов обяснил, че се наложило да ги викат през нощта, защото предния ден в Букурещ Тито се скарал със Сталин и напуснал заседанието на Информбюро. Костов им наредил като се върнат по места да разясняват, че Тито е изменил на социалистическата революция.
Be the first to leave a review.
