„За“ и „Против“ – Градът Пита: Къде е границата?, бездомни кучета нападат хора на центъра, щъркели се снимат по сватби!

ЗАЩИТНИЦИ И „НАРУШИТЕЛИ“! КЪДЕ Е ГРАНИЦАТА?

 Вяра ИЛИЕВА

Преди дни в нашият сайт от медийната ни група изле­зе тази новина: Жена, мла­да майка от Гоце Делчев, била наръфана от зверски настроени улични псета в центъра на града. Случката се развила точно пред об­менното бюро, намиращо се на ул. „Търговска“. Жената, чието име не иска да и бъде споменато за сега, се раз­хождала най-спокойно със закуска в ръка и ненадейно я връхлетели уличните куче­та, явно подмамени от хра­ната. „Наложи се три дни да бъда в болница на инжекции заради този проблем, който съществува от доста време в града. Проучих въпроса и разбрах, че собственичка­та на магазин „Лю – Лю“ в центъра ежедневно храни бесните бездомни псета, правейки се на добра сама­рянка, обичаща животните. Като ги обича толкова, да си ги прибере вкъщи и да не ги привлича към центъра и да превръща всеки разхождащ се в потенциална тяхна жертги прибере вкъщи и да не ги ва“, изрази възмущението си пред toppresa.com жертвата.­

Нещо определено започва да се обърква. Медийната ни група тази седмица отново бе в епицентъра на скандал тази седмица, щото се опитва да намери баланса по една тема. Докъде е граница за за­щита на животните и има ли я изобщо? Първо отразихме в интернет пространството случая с бездомните кучета, хранени от собственичката на магазин „Лю Лю“, които бяха нападнали млада жена от града. Вместо да се отво­ри диалог, собственичката на магазин „Лю Лю“ заедно с невръстния си син

НИ ОТПРАВИ СЕРИЯ ОБИДИ И ДОРИ ЗАПЛАХИ.

Защо? Нали са хора с до­бри сърца, които хранят жи­вотните – откъде тази злоба! Страхували са се да не отро­вят „горките животни“.

В диалога се включи и Вени Джепкова от Гоце Дел­чев, която изказа станови­ще по темата: „Ние, хората, умеем да нападаме, хулим и обиждаме, без да знаем как­ва всъщност е реалността. Оплакваме се, че по улиците на град Гоце Делчев има от­ровени кучета. И се опитваме да го предотвратим с думи, а не с действия, разбира се. Но когато изоставено куче се доближи до нас бягаме, за­щото е мърляво, проскубано и в случай, че изцапа „изис­каните ни дрехи“, кученцето понася гнева от човешкия материализъм. Или го гоним, замеряме с камъни, или го ритаме и тази нелепа сцена се разиграва пред очите на малките дечица, учейки ги да се отнасят зле с животинки­те. Появява се жена, която е състрадателна, но не само на думи. Дарява с храна без­домните кученца, и се опитва да ги дари с любов, защото всяко едно живо същество на тази планета го заслужа­ва. А срещу нея се отправят нападения. Защо тя да е ви­новна за своята състрада­телност и човечност? И за случилото се, както всички знаем? Смятам, че ако „злоб­ното куче“ бе получило добро отношение от всеки един ми­наващ „човек“ по главната улица на град Гоце Делчев, това не би се случило. Инте­ресно ми е защо аз, седей­ки на пейката пред магазин „Лю-Лю“, не съм нападната от този „звяр“. Смятам, че всеки един от нас, ако бъде мачкан, ритан, захвърлян и гонен не би се отнесъл до­бронамерено. А кучето, наре­чено с епитети „зверско на­строено улич­но псе“, вече има свой дом, с любящи сто­пани…“

В отговор на тома мне­ние се включи и Радослава Кабранева която изрази становище: „Жалко, че на­паденията от бездомни ку­чета продъл­жават и никой не взима мерки. Миналата седмица на същото място на главната улица моята племенница беше нападна­та и нахапана на три места от куче… вероятно същото куче.“

Тодор Бойчев също взе становище: Миналата седми­ца станах свидетел на изклю­чително противен случай. Вечерно време, седнал съм на ВИП кафе, бездомно куче просто се мотае около маси­те, докато има може би 2-3 заети маси. Чувам разговор между квартални селяни: „Как да го изгоня тоя пес?“ „Ей сега ще ти покажа.“ Сел­ският бек става, рита кучето и се чува ужасяващ вой. Това за мен не е адекватно пове­дение на разумно същество, така че следващия момент, в който някой бъде нападнат, се замислете каква е подбу­дата на това животно и какво го е довело до този момент.

От публикуваните мнения дотук става ясно едно – про­блем с бездомните кучета в град Гоце Делчев има. Но вместо тези, които ги хранят и тези, които ги атакуват, да се обединят, те се плюят и обиждат един други. Това е просташко и долно. Вестник Градът с години е отразявал и е алармирал за този про­блем. Случаят обаче само се дъвче. Така не става – трябва инициативност обединение и общи решения. Като зряло гражданско общество, а не като селски истерици. Също­то както стана в село Кочан с една снимка от сватба на един човек, който е играл със щъркел, който е спасил от явна смърт.

ПЛЮХА ГО, ПЛЮХА ГО

и накрая нищо. Само плюене­то остана. А това е жалко…

Започнете да пишете и натиснете Enter за търсене