„За“ и „Против“ – Градът Пита: Къде е границата?, бездомни кучета нападат хора на центъра, щъркели се снимат по сватби!
-
- август 11, 2017
ЗАЩИТНИЦИ И „НАРУШИТЕЛИ“! КЪДЕ Е ГРАНИЦАТА?
Вяра ИЛИЕВА
Преди дни в нашият сайт от медийната ни група излезе тази новина: Жена, млада майка от Гоце Делчев, била наръфана от зверски настроени улични псета в центъра на града. Случката се развила точно пред обменното бюро, намиращо се на ул. „Търговска“. Жената, чието име не иска да и бъде споменато за сега, се разхождала най-спокойно със закуска в ръка и ненадейно я връхлетели уличните кучета, явно подмамени от храната. „Наложи се три дни да бъда в болница на инжекции заради този проблем, който съществува от доста време в града. Проучих въпроса и разбрах, че собственичката на магазин „Лю – Лю“ в центъра ежедневно храни бесните бездомни псета, правейки се на добра самарянка, обичаща животните. Като ги обича толкова, да си ги прибере вкъщи и да не ги привлича към центъра и да превръща всеки разхождащ се в потенциална тяхна жертги прибере вкъщи и да не ги ва“, изрази възмущението си пред toppresa.com жертвата.
Нещо определено започва да се обърква. Медийната ни група тази седмица отново бе в епицентъра на скандал тази седмица, щото се опитва да намери баланса по една тема. Докъде е граница за защита на животните и има ли я изобщо? Първо отразихме в интернет пространството случая с бездомните кучета, хранени от собственичката на магазин „Лю Лю“, които бяха нападнали млада жена от града. Вместо да се отвори диалог, собственичката на магазин „Лю Лю“ заедно с невръстния си син
НИ ОТПРАВИ СЕРИЯ ОБИДИ И ДОРИ ЗАПЛАХИ.
Защо? Нали са хора с добри сърца, които хранят животните – откъде тази злоба! Страхували са се да не отровят „горките животни“.
В диалога се включи и Вени Джепкова от Гоце Делчев, която изказа становище по темата: „Ние, хората, умеем да нападаме, хулим и обиждаме, без да знаем каква всъщност е реалността. Оплакваме се, че по улиците на град Гоце Делчев има отровени кучета. И се опитваме да го предотвратим с думи, а не с действия, разбира се. Но когато изоставено куче се доближи до нас бягаме, защото е мърляво, проскубано и в случай, че изцапа „изисканите ни дрехи“, кученцето понася гнева от човешкия материализъм. Или го гоним, замеряме с камъни, или го ритаме и тази нелепа сцена се разиграва пред очите на малките дечица, учейки ги да се отнасят зле с животинките. Появява се жена, която е състрадателна, но не само на думи. Дарява с храна бездомните кученца, и се опитва да ги дари с любов, защото всяко едно живо същество на тази планета го заслужава. А срещу нея се отправят нападения. Защо тя да е виновна за своята състрадателност и човечност? И за случилото се, както всички знаем? Смятам, че ако „злобното куче“ бе получило добро отношение от всеки един минаващ „човек“ по главната улица на град Гоце Делчев, това не би се случило. Интересно ми е защо аз, седейки на пейката пред магазин „Лю-Лю“, не съм нападната от този „звяр“. Смятам, че всеки един от нас, ако бъде мачкан, ритан, захвърлян и гонен не би се отнесъл добронамерено. А кучето, наречено с епитети „зверско настроено улично псе“, вече има свой дом, с любящи стопани…“
В отговор на тома мнение се включи и Радослава Кабранева която изрази становище: „Жалко, че нападенията от бездомни кучета продължават и никой не взима мерки. Миналата седмица на същото място на главната улица моята племенница беше нападната и нахапана на три места от куче… вероятно същото куче.“
Тодор Бойчев също взе становище: Миналата седмица станах свидетел на изключително противен случай. Вечерно време, седнал съм на ВИП кафе, бездомно куче просто се мотае около масите, докато има може би 2-3 заети маси. Чувам разговор между квартални селяни: „Как да го изгоня тоя пес?“ „Ей сега ще ти покажа.“ Селският бек става, рита кучето и се чува ужасяващ вой. Това за мен не е адекватно поведение на разумно същество, така че следващия момент, в който някой бъде нападнат, се замислете каква е подбудата на това животно и какво го е довело до този момент.
От публикуваните мнения дотук става ясно едно – проблем с бездомните кучета в град Гоце Делчев има. Но вместо тези, които ги хранят и тези, които ги атакуват, да се обединят, те се плюят и обиждат един други. Това е просташко и долно. Вестник Градът с години е отразявал и е алармирал за този проблем. Случаят обаче само се дъвче. Така не става – трябва инициативност обединение и общи решения. Като зряло гражданско общество, а не като селски истерици. Същото както стана в село Кочан с една снимка от сватба на един човек, който е играл със щъркел, който е спасил от явна смърт.
ПЛЮХА ГО, ПЛЮХА ГО
и накрая нищо. Само плюенето остана. А това е жалко…
Be the first to leave a review.
