Родената в Гоце Делчев д-р Атидже Карамешинова: Прекалено много ни лъгаха и сега не вярваме в нищо. Изгубихме пътя и резултатът е налице

Болестите на обществото ни са много. Изгуби се ува­жението към хората, които преди години бяха почитани от всички – лекарите, учите­лите, медицинските сестри. Мисля, че причината е в лип­сата на доверие. Прекалено много ни лъгаха и сега не вярваме в нищо. Изгубихме пътя и резултатът е налице”. Така акушер-гинеколожката д-р Атидже Карамешинова се опитва да обясни поред­ния случай на агресия към неин колега – пребитата в АГ болница „Шейново” д-р Албе­на Гагова. Трудно й е да при­еме, че може огромен мъж да посегне на крехка жена, още повече че тя току-що е изродила живо и здраво бе­бето му. Вместо да е щастлив в този специален за семей­ството момент, той е агреси­вен, брутален в действията си. „Трябва много да се пора­боти върху законодателство­то, така че тези насилници да получат заслужено наказа­ние. В противен случай, ще продължат да ни бият”, смята лекарката.

Д-р Атидже Карамешино­ва също е акушер-гинеколог, но в болница „Св. Георги” в Пловдив. Избира професия­та си още в детските години и упорито следва мечтата си, въпреки трудностите. „Никой от семейството ми не е лекар, но на мен ми беше интересно всичко свързано с медицина­та.

ДОРИ „ОПЕРИРАХ” РАЗНИ БУБОЛЕЧКИ

Цял живот исках да стана лекар и накрая се получи”, споделя тя.

Родена е в красивия град Гоце Делчев, където завърш­ва местната гимназия. След това учи в Медицинския университет в Пловдив. Започва ра­бота в Центъ­ра за спешна помощ, така че има дос­та негативен опит с не­въздържани пациенти. Спомня си, че преди години неин колега е бил заклю­чен повече от час в един апартамент, защото отка­зал да вземе в линейката близките на пациентка­та. „За всяко нещо се обви­нява лекарят. Смята се, че ние трябва да се отзова­ваме веднага, дори да не е необходима „Спешна по­мощ“, да но­сим болните, да вършим всичко”, каз­ва Атидже. Според нея липсата на точни пра­вила кога да се изпраща медицински екип води до злоупотреби. Например, в ромските ма­хали, където по-голямата част от хора­та не са здравноосигурени и нямат личен лекар, непре­къснато се звъни на телефон 112. И ако лекарят се забави, защото е имал по-сериозен случай, следват репресии.

„Проблемите в „Спешна помощ“ са много, затова ле­карите не се задържат. Не е особено колегиална и среда­та”, споделя д-р Карамешино­ва. Разказва, че за младите хора, които едновременно работят и специализират, е най-трудно, защото никой не съобразява графиците с тях­ната допълнителна заетост. А за тях най-важно в този мо­мент е обучението. Убедена е, че за да се подобри ситуация­та в „Спешна помощ“, са необ­ходими законодателни про­мени. Добре би било на терен да се изпращат парамедици, а лекарите да останат в спеш­ните отделения в болниците. Хубаво е, че се мисли и за за­щитата на екипите, за паник бутони в линейките, за наме­сата на полиция. Иначе вина­ги ще има недостиг на кадри, защото хората напускат.

НЕ ИЗДЪРЖАТ НА НИСКОТО ЗАПЛАЩАНЕ И НА ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ НЕУРЕДИЦИ

Д-р Атидже Карамешинова също напуска ЦСМП, след като започва да специализи­ра акушерство и гинекология в „Св. Георги”. „По мое време наредбата за специализации­те беше ужасна, болниците не бяха длъжни да плащат въз­награждения. Нещата се про­мениха към по-добро, поне по отношение на заплатите, но сега пък желаещите не се класират с изпит, а това е грешка. Решенията се вземат от ръководството на съответ­ното здравно заведение, но ние не кандидатстваме за ня­каква администрация. Важно е да се види какво знаем и можем”, категорична е лекар­ката. Според нея приемният изпит трябва да се върне.

Работата в клиниката по акушерство и гинекология на „Св. Геор­ги” й харесва, затова оста­ва тук и след като взима специалност. „Чувствам се много добре, много по-раз­лично. И като уважение, и като пози­ция”, казва лекарката. Допада й това, че се ра­боти в екип и винаги, кога­то имаш съм­нения, можеш да се допи­таш до коле­га. Разбира се, и в болнич­ните заведе­ния има про­блеми, които са свързани предимно с постоянни­те реформи. „В нашата здравна сис­тема непре­къснато се прокарват ня­какви проме­ни и според мен всяка от тях е нова врата, напра­вена в полза на някого. В Англия за­конодател­ството не е променяно 40 години и няма проблем. Защо, след като ние не можем да се справим сами, не вземем мо­дела на някоя успешна стра­на”, чуди се лекарката.

ИНАЧЕ ВКЪЩИ ИМА ПЪЛНАТА ПОДКРЕПА НА СЕМЕЙСТВОТО СИ

въпреки голямата й заетост и честите дежурства. „Имаме бебе на три месеца, но мисля през август да се върна на ра­бота. Недостигът от специа­листи е навсякъде, особено в периферията на страната. Не е само в „Спешна помощ“. Липсват и акушер-гинеколо­зи, педиатри, анестезиолози”, казва Атидже. Благодарна е на мъжа си, който й помага много, защото е убеден, че това е нейното призвание – да помага на хората, да ги лекува. „Прави всичко, за да ми осигури спокойствие и нормални условия за жи­вот и за работа”, усмихва се лекарката. Споделя, че има идея да работи и в Гоце Дел­чев, но не е сигурна, дали ще се осъществи. Не може да разбере, например, защо в местната болница е разре­шено само раждането, но не и някакви малки хирургични интервенции, като резекция на яйчниците и други подоб­ни. „Това принуждава хората да пътуват до Благоевград, а не всички имат тази въз­можност”, смята д-р Караме­шинова. Според нея един от най-големите недостатъци на реформата е стремежът към централизация в здравеопаз­ването. Защото по този начин се затруднява достъпът на пациентите до медицинска помощ, особено в по-отдале­чените региони на страната. Самата тя обаче постоянно е на път. „Живеем и в Пловдив, и в Гоце Делчев. Ние сме се­мейство, което пътува и така се чувстваме добре”, казва лекарката.

Споделя, че най-хубавото в професията й е раждането на новия живот. Смята, че няма нищо по-красиво от лицето на майката, когато за първи път види своето бебе. „Това е нещо уникално, неописуе­мо и страхотно ме зарежда. Това е моето удовлетворение от работата”, категорична е тя.

Какво мисли за бъдещето?

ОПИТВАМ СЕ ДА ОСТАНА В БЪЛГАРИЯ, ВЪПРЕКИ ТРУД­НОСТИТЕ

Тук са близките ми, искам тук да живея”, споделя д-р Карамешинова. Но предло­женията за чужбина са мно­го – от Франция, Швейцария, Германия, Испания. В цяла Европа няма достатъчно ле­кари, така че приемат нашите с отворени обятия. Докато тук ги бият и обиждат. Дали ще устои или ще избере уре­дения живот в някоя друга европейска страна – ще по­каже времето.