Комерсиализира ли се благородната идея на светилището в Крибул?

Защо хората се карат да идват по два-три пъти, вместо в едно идване да се направят всички ритуали, включително леене на куршум?!

Калоян ШИШКОВ

Скалното образу­вание ”Провирач­ката” в местността „Скрибина” до с. Крибул, обл. Благо­евград, вече придо­бива такава извест­ност, че с право местните се гордеят с него. Всеки ден идват много хора, не само от цяла България, но и от чужбина. Арката вече се на­режда сред 100-те чудеса на България. Популярността расте, особено след реди­цатa репортажи и интервюта в средствата за масова ин­формация.

Като човек, роден и израс­нал в с.Крибул, няма как да не съм горд, затова ще изра­зя моя философски поглед за природния феномен.

Вярата – според българ­ския тълковен речник e:

  • Убеждение, че нещо е ис­тина, увереност. Вяра в сила­та на доброто.
  • Убеждение в съществува­нето на религиозни или фан­тастични същества и предме­ти, вярване.

Всички хора, които посе­щават мястото, идват с вя­рата, че чудото ще се случи, че ще намерят изцеление на заболяването. Никой не идва на екскурзия. Всички наши желания стават запо­веди за Вселената, важното е да ги изречем.

„ПРОВИРАЧКАТА” НА 4 КИЛО­МЕТРА, СЕВЕРНО ОТ С. КРИБУЛ

Според проф. Марков от Югозападния университет ”Неофит Рилски” скална­та арка датира от IV век пре­ди Хри­ста и е открита от траките, племето беси. Ар­ката лекува вся­какви болести: на опорно-двигател­ната система, на нервната система, хора с репродук­тивни проблеми, хора, които не мо­гат да говорят. Смята се, че арка­та в областта на централния отвор на светилището из­лъчва изключител­но силна енергия (наличие на някакъв крис­тал).

МЯРАТА Е:

1.Начин на определяне на количество по приета едини­ца, мерило, мярка, още уме­реност, благоразумие.

Според Хегел мярата оп­ределя докъде едно нещо може да се променя и да се проявява като същото и от­къде нататък то престава да бъде същото и се проявява като друго.

Протагор твърди, че чове­кът е мярка на всички неща: на съществуващите – че съществуват, на несъщест­вуващите – че те не същест­вуват. Достоверно е онова, което изглежда такова на отделния човек.

Като дете често ходихме на „Про­вирач­ката”. В тези време­на ние не раз­пола­гахме с пари, джобо­вете ни бяха праз­ни, но не си и помис­ляхме да взе­мем от оста­вените стотинки. При всяко отиване до арката, или както я нари­чахме ”Скала­та”, ”Дупката”, ни обземаше един страх, почти не го­ворехме на глас. У теб се създава чув­ство на една тайнстве­ност, на нещо свръхестест­вено, магиче­ско. Особено от оставените навързани на дъбовите дър­вета стари и овехтели, изпо­късани от времето дрехи.

На хората, пожелали да по­сетят скалното образувание, помагат местни жени, които извършват специален риту­ал.

Познавам и четирите во­дачки: баба Юлия, баба Най­ле, баба Айше и баба Асибе. Те са почтени и честни жени. Контактувал съм с всички и съм разговарял за впечатле­нията им при съпровождане на хората. Преди три месеца отново отидох на „Провирач­ката” с баба Найле, която из­върши ритуала.

Всеки божи ден идват хора, на мен лично няколко чове­ка от вътрешност­та на страната, и не само, ми са се обаждали, про­дължават да се интересуват и са искали телефон за връзка, за да оти­дат до арката. Ин­тересът е огромен.

Всеки, който пристига в Крибул, ако предварител­но не се е насочил към конкретна во­дачка, го насочват първите срещнати жители на селото. Те го изпращат при жена, към която имат лични пред­почитания или род­нинска връзка. Же­ните не отказват на никого. Обикно­вено, ако са повече хора, до мястото се отива с уазка или високо проходим джип, но често жените пеша съпровождат до скалното образувание. Убедих се, че вече са хиляди потърсилите помощ. Ще бъде интерес­но, ако някой се нагърби да преброи оставените червени конци пред арката, не зная колко часове и дни ще му отнеме.

На връщане от „Провирач­ката”, бабите-водачки пред­лагат и „леене на куршум”, разни билки, които имат ле­чебно действие с подробни указания как да се ползва.

Няма определена „тарифа“ за услугата, но всеки остаНяма определена ”тарифа” вя тол­кова, колко­то сам преце­ни – по 5, 10, 20 лв. и т.н. Здра­вият има мили­он же­лания, болни­ят – само едно – да оздра­вее. В такива момен­ти хората дават мило и дра­го.­

За съжаление, вече сред крибулци (които както вече посочих не крият, че са гор­ди, че селото става известно, че това е много хубаво, мно­го благородно) има опасе­ния от рода на:

  • Бла­город­ната идея да не се комер­сиали­зира, да се пре­върне в бизнес.
  • Хо­рата се карат да ид­ват по два-три пъти, вместо в едно идване да се направят всич­ки ритуали, включително леене на кур­шум (ако е въз­можно, разби­ра се).
  • Масовото предлагане на лечебни билки един ден ще доведе до из­чезването им в землището на Крибул.
  • Сигурно трябва да има някаква коор­динация между бабите-во­дачки, за да не чакат хората толкова дълго.
  • Няма да бъде лошо кмет­ството в своя сайт (ако има, ако няма да го направят) да посочи някакви координати за връзка.

В почти всички религии се тълкува този въпрос, че са важни намеренията ти, когато помагаш с нещо на хората.

Американският психо­лог Колберг, известен със своите изследвания върху моралното образование, се интересува не толкова от външното морално по­ведение на хората, колкото от вътрешните им морални настроения и мотиви. Той не изследва външното по­ведение на личността, а ней­ните истински намерения и морални избори. Например, ако си искал да направиш дарение, но са ти попречили, важни в случая са твоите на­мерения. Ако на жените-во­дачки от Крибул намерени­ята им са чисти (да заведат хората, търсещи изцеление, до арката, да се помолят за тях, за да оздравеят), няма от какво да се притесняват. Хората ще говорят какво ли не, важното е да не е вярно.

Аз лично вярвам, че ”Про­вирачката” има лечебно, оз­дравително въздействие и че бабите-водачки се ръко­водят от чисти, благородни намерения!

 

Започнете да пишете и натиснете Enter за търсене