Комерсиализира ли се благородната идея на светилището в Крибул?
-
- май 23, 2017
Защо хората се карат да идват по два-три пъти, вместо в едно идване да се направят всички ритуали, включително леене на куршум?!
Калоян ШИШКОВ
Скалното образувание ”Провирачката” в местността „Скрибина” до с. Крибул, обл. Благоевград, вече придобива такава известност, че с право местните се гордеят с него. Всеки ден идват много хора, не само от цяла България, но и от чужбина. Арката вече се нарежда сред 100-те чудеса на България. Популярността расте, особено след редицатa репортажи и интервюта в средствата за масова информация.
Като човек, роден и израснал в с.Крибул, няма как да не съм горд, затова ще изразя моя философски поглед за природния феномен.
Вярата – според българския тълковен речник e:
- Убеждение, че нещо е истина, увереност. Вяра в силата на доброто.
- Убеждение в съществуването на религиозни или фантастични същества и предмети, вярване.
Всички хора, които посещават мястото, идват с вярата, че чудото ще се случи, че ще намерят изцеление на заболяването. Никой не идва на екскурзия. Всички наши желания стават заповеди за Вселената, важното е да ги изречем.
„ПРОВИРАЧКАТА” НА 4 КИЛОМЕТРА, СЕВЕРНО ОТ С. КРИБУЛ
Според проф. Марков от Югозападния университет ”Неофит Рилски” скалната арка датира от IV век преди Христа и е открита от траките, племето беси. Арката лекува всякакви болести: на опорно-двигателната система, на нервната система, хора с репродуктивни проблеми, хора, които не могат да говорят. Смята се, че арката в областта на централния отвор на светилището излъчва изключително силна енергия (наличие на някакъв кристал).
МЯРАТА Е:
1.Начин на определяне на количество по приета единица, мерило, мярка, още умереност, благоразумие.
Според Хегел мярата определя докъде едно нещо може да се променя и да се проявява като същото и откъде нататък то престава да бъде същото и се проявява като друго.
Протагор твърди, че човекът е мярка на всички неща: на съществуващите – че съществуват, на несъществуващите – че те не съществуват. Достоверно е онова, което изглежда такова на отделния човек.
Като дете често ходихме на „Провирачката”. В тези времена ние не разполагахме с пари, джобовете ни бяха празни, но не си и помисляхме да вземем от оставените стотинки. При всяко отиване до арката, или както я наричахме ”Скалата”, ”Дупката”, ни обземаше един страх, почти не говорехме на глас. У теб се създава чувство на една тайнственост, на нещо свръхестествено, магическо. Особено от оставените навързани на дъбовите дървета стари и овехтели, изпокъсани от времето дрехи.
На хората, пожелали да посетят скалното образувание, помагат местни жени, които извършват специален ритуал.
Познавам и четирите водачки: баба Юлия, баба Найле, баба Айше и баба Асибе. Те са почтени и честни жени. Контактувал съм с всички и съм разговарял за впечатленията им при съпровождане на хората. Преди три месеца отново отидох на „Провирачката” с баба Найле, която извърши ритуала.
Всеки божи ден идват хора, на мен лично няколко човека от вътрешността на страната, и не само, ми са се обаждали, продължават да се интересуват и са искали телефон за връзка, за да отидат до арката. Интересът е огромен.
Всеки, който пристига в Крибул, ако предварително не се е насочил към конкретна водачка, го насочват първите срещнати жители на селото. Те го изпращат при жена, към която имат лични предпочитания или роднинска връзка. Жените не отказват на никого. Обикновено, ако са повече хора, до мястото се отива с уазка или високо проходим джип, но често жените пеша съпровождат до скалното образувание. Убедих се, че вече са хиляди потърсилите помощ. Ще бъде интересно, ако някой се нагърби да преброи оставените червени конци пред арката, не зная колко часове и дни ще му отнеме.
На връщане от „Провирачката”, бабите-водачки предлагат и „леене на куршум”, разни билки, които имат лечебно действие с подробни указания как да се ползва.
Няма определена „тарифа“ за услугата, но всеки остаНяма определена ”тарифа” вя толкова, колкото сам прецени – по 5, 10, 20 лв. и т.н. Здравият има милион желания, болният – само едно – да оздравее. В такива моменти хората дават мило и драго.
За съжаление, вече сред крибулци (които както вече посочих не крият, че са горди, че селото става известно, че това е много хубаво, много благородно) има опасения от рода на:
- Благородната идея да не се комерсиализира, да се превърне в бизнес.
- Хората се карат да идват по два-три пъти, вместо в едно идване да се направят всички ритуали, включително леене на куршум (ако е възможно, разбира се).
- Масовото предлагане на лечебни билки един ден ще доведе до изчезването им в землището на Крибул.
- Сигурно трябва да има някаква координация между бабите-водачки, за да не чакат хората толкова дълго.
- Няма да бъде лошо кметството в своя сайт (ако има, ако няма да го направят) да посочи някакви координати за връзка.
В почти всички религии се тълкува този въпрос, че са важни намеренията ти, когато помагаш с нещо на хората.
Американският психолог Колберг, известен със своите изследвания върху моралното образование, се интересува не толкова от външното морално поведение на хората, колкото от вътрешните им морални настроения и мотиви. Той не изследва външното поведение на личността, а нейните истински намерения и морални избори. Например, ако си искал да направиш дарение, но са ти попречили, важни в случая са твоите намерения. Ако на жените-водачки от Крибул намеренията им са чисти (да заведат хората, търсещи изцеление, до арката, да се помолят за тях, за да оздравеят), няма от какво да се притесняват. Хората ще говорят какво ли не, важното е да не е вярно.
Аз лично вярвам, че ”Провирачката” има лечебно, оздравително въздействие и че бабите-водачки се ръководят от чисти, благородни намерения!
Be the first to leave a review.
