Феерия от български носии на уникален гергьовски празник в Добринище

Белия рид, Бунаре, Вабело и Шебелица. Това е целият град Добринище – четирите махали, в които живеят близо 3000 души. Те помнят, съхраняват и пресъздават вековни традиции и обичаи. На 6 май на площада ще се съберат не само те, но и много гости от страната и чужбина. Местните ще са облечени в традиционни за този край български носии, чужденци, които живеят тук, ще се пременят по същия начин.

Народното облекло за жителите на Добринище е не само за символ на принадлежност към вяра и език, а и на всеки един от тях като личност. Жените ще са с ризи от бял памучен плат, дълга и тясна престилка, наричана прескутник, избродирана с цветни мотиви, кърпа, вързана под косите, шарени чорапи и изобилие от накити – ушници, пафти, пендари и коланчета. Бялото и червеното са цветовете, които преобладават и в носията на мъжете от този край. За тях е задължителен червеният вълнен пояс, както и черният калпак. Треската за български носии в Добринище ще обхване и туристите. Заявки за народните премени има от Гърция и Македония, от чуждени, които живеят в района.

„Магията на нашия уникален празник води все повече туристи. Хотелите и къщите за гости ще са пълни. За да усети магията в пълна степен, човек трябва да е облечен в българска народна носия. Цялото ни семейство ще е в носии, даже и 3-годишната ми внучка. По-малко от 60 души в нашия град нямат носия, всички други са си осигурили такива премени”, твърди кметът на Добринище – Китан Галчев.

Пъстротата и красотата на народните носии демонстрират двадесетина дами – баби, жени, моми, девойки, които изпълват градинката в центъра на населеното място. Повечето носят китки. „Готови сме и за модно ревю”, смеят се те. Усмивките им не слизат от лицата, няколко запяват песента „Ти, убави свети Геоги”. Извиват я на няколко гласа, събират около себи си малки и големи слушатели. Изборът на песента не е случаен. Тя се пее по време на автентичния ритуал „Топене на китки“. Обичаят е важен и почитан и в четирите махали. До 2015 г. те го честваха поотделно, но сега за трета поредна година ще се съберат заедно на площада за радост на гостите. Ритуалът започва още вечерта на 5 май. Всяка девойка носи китка цвете, на която с червен конец завързва някакъв предмет – синджирче, пръстен, гривна, обеца, мънисто. Това са белези за разпознаване чия е китката. В голям глинен съд – кюп, се налива вода. Момите натопят китките в него и те престояват цяла нощ под трендафил. „Рано сутринта на Гергьовден, още в 05,00 часа, се отива на поляната. Една девойка взема една по една китките и дава наричания за здраве, обич, късмет и сполука през годината. Тя не знае коя китка на коя мома я. Те научават какво ги чака през годината и чрез песента „Ти, убави свети Георги” – коя дума се изпее при ваденето на китката, това ще се случи на нейната притежателка – коя ще се омъжи, коя ще си намери работа, коя ще пътува в чужбина, коя ще получи блага вест”, разказва най-възрастната – 82-годишната Виолета Панчева.

Тази година честта да вади китките от кюпа се пада на 16-годишната Мария. Момичето не се притеснява, наясно е какво трябва да прави. Има не една, а дори две носии – едната  от баба й, а другата й е специално ушита. „Тя самата с участието си в този риутал става вече мома, която ще бъде харесвана занапред от момците”, уточнява Ани Парапунова, секретар на Народно читалище „Димитър Благоев-1925”.  Край жените се мярка и един ерген, но още му е рано да гледа по момите. 4-годишният Никола Ангелов е с майка си, облечен е с типичната за региона ергенска народна носия.

В миналото ергените се опитвали да откраднат кюпа с китките, но възрастните го пазели през цялата нощ. Върху глинения съд се поставяли прескутник /престилка/, гребен, червено яйце, огледало, пръстен. Майката опасва кръста на дъщеря си с прескутника и й говори: „Ти вече си мома”. Зъбите на гребена показват колко ергени ще я искат. С яйцето се обикаля три пъти лицето на момата, за да е бяла и червена. Огледалото е да се види в него и да разбере колко е хубава. Ритуалът включва и „къпане” в росата рано сутринта на 6 май. Според народните вярвания на Гергьовден всичко е покрито с блага роса. И в нощта срещу празника, преди да пропеят петлите, хората отиват на някоя ливада или поляна, където се търкалят в утринната роса. Жени и девойки през нощта срещу Гергьовден ходят из росните ливади, събличат се голи и се търкалят върху росната трева. Така те се къпят за здраве и дълъг живот. На някои места събират роса и я носят в къщи. Вярва се, че събраната по Гергьовден роса има особена целебна сила.

Освен „къпането“ в роса се практикува и обредното къпане в реки и извори, за да се изчисти човек от болестите. „Тази година ще има и моминско хоро, за първи път ще го покажем на гостите си. Другото ново е, че в 07,30 часа ще отидем в църквата „Свети свети Петър и Павел”. Ще присъстваме на тържествената служба, ще обиколим храма и след това продължаваме към градския мегдан, за да се веселим от душа и сърце”, казват 77-годишната Надежда Дамянова и баба Варка Ергина. Двете и баба Виолета са прочутото трио на Добринище за изпълнение на автентичен фолклор, имат издадени 15 диска. Няма да пропуснат да излязат на сцената и да пленят с песните си и съгражданите, и гостите. Поле за изява ще получат и талантите от четирите махали. Самодейци от две гръцки общини и една македонска също ще участват в празничната програма. Те също напират за родни носии, питат къде могат да си купят или ушият. Някои от нашенците и чужденците пък вземат назаем облекла, за да са част от уникалния празник на Добринище. Много местни хора шият носиите си в Благоевград, други го правят чак в Македония. Всенародното веселие започва още в 08,30 часа и ще продължи цял ден. На сцената и на площада ще се пеят песни и ще се вият дълги и кръшни народни хора. А феерията от български народни носии ще допълнят и съвсем малки дечица, че и бебета. „Това е най-важно – да предадем любовта към народните традиции и обичаи на поколенията след нас”, казват в един глас пременените като манекенки баби от Добринище.

Народно читалище „Димитър Благоев-1925” е перлата в короната на град Добринище. Този дом на българщината и културата е огласян от таланта на над 230 самодейци от различни възрасти. Те не се задоволяват с вече наученото, а всеки ден измислят нещо ново, нещо оригинално, нещо интересно. „Характерни черти за тях са борбеността, гордият и непреклонен дух, любовта към бащиното огнище, песента и танца”, казва секретарят на читалището – Ани Парапунова. Самодейците се изявяват на сцените на местни, регионални, национални и международни фестивали. Заслужено печелят много награди и отличия, които са резултат от техния талант, труд и всеотдайност. „Съхраняваме, развиваме и предаваме българските народни традици и обичаи, за да пребъдат”, уверяват самодейците от Добринище./вестник Стандарт