Разказ за моя, за нашия личен лекар Здравко Шекеров в с. Слащен, общ. Сатовча
-
- април 10, 2017
Владимир МАСАРЛИЕВ
Непрекъснато слушаш от медиите и четеш в пресата, а ние гражданите чувствуваме голямата потребност от бърза, резултатна и качествена реформа в здравеопазването, като един основен фактор за проспериращата нация – здрав народ, здрава държава. Постоянно се поднасят примери и факти за недобри медицински практики – лошо обслужване, ниско заплащане, недобра база, изтичане на кадри към чужбина, побой над лекари и пр.
Вероятно всички тези слабости съществуват в здравеопазването и именно те пораждат необходимостта от навременна качествена реформа. Според мен обаче ще бъде черногледство, ако с такова око гледаме на цялостната наша здравна система. Поради моята осемдесетгодишна възраст и безброй многото ми здравословни болежки през последните две години и особено през последните месеци ми се налагаше да посещавам освен моя личен лекар в Слащен, а и много други здравни заведения в Гоце Делчев, Благоевград, София и пр.
С удовлетворение, благодарност и вяра, че очакваните и реални промени ще се случат, видях, почувствах и оцених отношението, грижата и помощта, която получих в ортопедично отделение, начело с д-р Петър Шопов, във вътрешно отделение с ръководител, д-р Карамитев, от лекарите Геранов, Попов и пр. от Гоцеделчевската болница, от д-р Петър Узунов – болница гр. Благоевград, от доцент Т. Янев в Александровска болница, от д-р Филипов в ортопедична болница „Витоща“, гр. София, професор Пламен Кинов от болница „Царица Йоана“ – София и пр.
Сигурен съм, че още стотици здравни кадри и много здравни заведения в нашата мила България са носители на добрите професионални качества и реализират лекарската си „Хипократова клетва“ – всичко в името на здравето на човека.
Ето на фона на това мое докосване на различни болнични заведения, срещата ми с немалък брой добри, прекрасни медицински кадри искам да разкажа за моя, за нашия личен лекар в с. Слащен, общ. Сатовча, който почти 37 години непрекъснато се грижи за нашето здраве.
Моя личен лекар в с. Слащен се казва Здравко Каменов Шекеров и е роден в съседното село Вълкосел през 1952г. Тук в родното му село протича детството му и завършва основното си образование. Като всички връстници участва още от най – ранно детство в семейните селскостопански дейности: тютюнопроизводство, отглеждане на домашните животни, помагане в домашни работи, както споделят негови близки и познати е бил много трудолюбиво момче. В непринуден разговор с д-р Шекеров, как се породило желанието му за медицинска наука, да става лекар той разказва:
„Още в ранното детство, което протичаше трудно, но пък щастливо, защото повечето детски дни преминаваха в пашуване на домашните животни и игра с импровизирана „топка“, която правехме от парцали, като пълнехме изоставени домашно плетени чорапи на дядо или баба и зашивахме с канали. А надвечер като се прибрахме към къщи яздехме, кон мулето, кон магарето без седла и препускахме в надпревара.В тези детски лудости на игра, често с боси крака, наранявахме пръсти, колене, лакът, разкървени носове, а някои дори и глави при падане от препускането на конете. Така много пъти сериозно контузени се прибирахме със страх от родителите за извършените детски щуротии. В тези години беше трудно да се търси медицинска помощ, защото или нямаше или трябваше да се пропътува до гр. Неврокоп (дн. Гоце Делчев). В повечето по – големи села тогава се изпращаха среден медицински персонал – фелдшери, които прихождаха от и до града или често напускаха след няколкомесечен престой. Още в онези детски години продължава разказа си д-р Шекеров у мен се зароди моето голямо желание, ако ме пуснат родителите да продължа средното си образование ще отида след това да уча медицина и да стана лекар, за да помагам за здравето на хората от нашия край. Както се казва с голям зор, тръгнах да уча и завърша средното си образование. Беше трудно и за мен и за родителите, защото издръжката на един ученик тогава бе много трудна. Завърших средното образование и с това се осъществи едно мое желание, но остана моята мечта медицина. Завърнах се на село и започнах да се готвя за кандидатстудентски изпит. Явих се, но неможах да се класирам. Късмета за тази година се размина, но желанието, мечтата остана. Поради липса на учителски кадри в онези години се назначаваха нередовни със средно образование. Бях назначен за една година в основното училище в с. Годешево, село в нашия район на около 15км. от моето. Постъпих и с голямо желание работих с децата, но и сериозно се готвих за нов опит за медицината. Явих се, бях приет и най – после моята мечта за лекар започна да се осъществява и след като завърших бях разпределен за село Слащен и ето незнам колко вече години, аз практикувам лекарската професия в с. Слащен“, завърши разказа си д-р Шекеров.
Доктор Шекеров завършва медицинска академия в гр. София през 1979год. И от началото на следващата година е разпределен и назначен за лекар в с. Слащен. Така от 1 февруари, 1980г., когато встъпва в длъжност, до ден днешен, почти 37 години без прекъсване, тое моя, нашият личен лекар, който се грижи професионално и отговорно за нашето здраве. От първите си стъпки като млад лекар, до днешния ден с натрупания опит в годините, той посреща пред работния си кабинет в селската здравна служба пациентите – деца, млади, стари, жени, мъже, преглежда в районна болница Гоце Делчев. Много често ще го срещнеш с лекарската чанта в ръка и при хубаво и при лошо време. Запътен към някои от кварталите в селото да посещава в домовете тежко болни или старци, които немогат да посетят кабинета за поставяне на системи или изпращане на лечение. Винаги усмихнат, вежлив и внимателен, ще те изслуша, ще те прегледа и насочи, как да продължим лечението. За него, като личен лекар, няма ден, няма нощ, няма събота, няма неделя. Щом потърсиш медицинска помощ ще я получиш навреме и компетентно, от най – малкото дете, до всеки старец и с всички се държи най – приятелски, както го определя един възрастен човек от нашата махала – д-р Шекеров с децата с това дете, със старците – старец. Затове е много обичан и уважаван от всички Слащенци. Както и сам той казва роден съм във Вълкосел, построих там своя дом, но се чувствам слащенец, защото тук създадох семейството със съпругата ми Силвия, която е детска учителка. Тук се родиха и израснаха двамата синове – Правдомир и Милко, които са вече семейни и имаме нашите любими внуци.
И като стана дума за семейство, искам да кажа няколко думи за това. Семейство Шекерови се оформи и разрасна пред очите на нас слащенци. Тук завършиха синовете гимназия, тук превиха сватбата, а сега едното семейство живее и работи в София, другото в Благоевград.
Макар и разделено по местоживеене и работа, то е едно сплотено, щастливо и задружно семейство. Не пропускат поводи – празници, рождени или именни дни, цялото семейство, заедно със синовете да се съберат и да отпразнуват повода.
Особено щастливи са поводите, когато се съберем заедно по повдо внуците, споделят баба Силвия и дядо Здравко, защото традициите сплотяват и възпитават.
Искам да отбележа и още един факт за семейство Шекерови. Както той като лекар, съпругата му педагог, а сега и синовете му и снахите с висше специално образование, нито за миг не помнят, съблазнени от високото възнаграждение в чужбина, да напуснат България. Те също знаят, че техните специалности дават възможност в чужбина за постигане на висок стандарт на живот и развият кариерата си, но водени от патриотични чувства и отговорност към държавата, остават тук и реализират своите възможности при нашите български условия, в полза на своя народ. На такова разбиране и поведение казваме „хвала“ и дай Боже повече такива хора. Подобно на д-р Шекеров в нашите съседни села Гоцдешево, Туховище, а и в с. Слащен работят лекарите Ален Палов, Абдулах Лавчиев, Антон Стефанов, който се върна дори от Америка и вече няколко години работи и се грижи за здравето на хората от Слащен.
Тук, в Слащен, работи и зъболекаря Младен Пачеджиев. Всички те повече от 20 години се върнаха в родните села и работят посветени на своите съселяни. Повече разказвам за д-р Шекеров, защото той е доайена на всички тях и почти половината си от съзнателния живот – 37 години, денонощно е на своя лекарски пост.
Живея до самата здравна служба и наблюдавам почти денонощно ежедневието на д-р Шекеров. Няма ден, няма нощ да няма хора, които да не търсят лекарска помощ. Чести са случаите, когато да не се вика през нощта под прозорците на доктора, който живее на долния етаж на службата и да търсят неговата помощ. И ако се налага по спешна, пали своя личен автомобил и ги кара на 40км. до Гоце Делчев за специализирана медицинска помощ.
Не се оплаква от умора или безсъние, напротив, показва удовлетвореност от това, че е изпълнил лекарския си дълг. Не са малко случаите, когато при него идват за помощ хора, които не са в неговия списъчен състав като личен лекар, но никога не ги връща, а изпълнява своя професионален дълг. При мои преглед бях свидетел на следния случай:
Дойдоха хора с малко дете, които не познавах, явно бяха от съседното село и питат доктора дали може да прегледа детето, защото техния личен лекар е отсъствал. Отговорът беше – разбира се, че ще го прегледам, това е мое професионално задължение. След прегледа, благодариха и понечиха да платят за оказаното им внимание и преглед. Доктора не им взе нито стотинка и на свой ред каза, че за него най – голямата отплата е, ако е успял да помогне на болното дете. Попитах го, докторе, не само в този случай, а и на мен и на други хора при прегледите не вземаш на никому, дори малката скромна такса. Какво да им вземаш. Дано успеят да си купят лекарства. С техните пари нито ще стана по – беден, нито ще забогатея. Медицината е наука на хуманността, трябва да се откажеш от себе си, за да си в помощ на хората. При лекаря хората, когато имат зор от болката. Върнеш ли болен човек, вземеш ли оскъдния лев от болния и същевременно социално беден, означава, че на 50% като лекар си загубен, каза доктора и си взехме довиждане.
Дългогодишната работа на доктор Шекеров, а и по думите, които чух след прегледа на детето, ме накараха с този мой разказ да разкажа за моя, за нашия личен лекар, за впечатленията ми от моите срещи с лекари в различни болнични заведения и отново да подчертая, докато има такива всеотдайни и човечни медицински кадри, ще ни има нас българите и България. Изказвам благодарност към такива лекари и им желая много здраве, повече професионализъм и човечност към своите пациенти.
Be the first to leave a review.
