Известната фолклорна певица Боряна Карпузова: Искам да съм певицата на народа!
Юлия БАЙМАКОВА
– Госпожо Карпузова, Вие имате самобитен талант и затова първият ми въпрос е дали той е унаследен.
– В моето семейство всички бяха музикални. Майка беше наследила таланта на родителите си и пееше чудесно. Дядо ми по бащина линия свиреше на дайре, а татко беше барабанист и участваше в оркестър.
– Кога беше открита Вашата дарба?
– В началните ми ученически години. Моята учителка разбра, че пея вярно, и ми
поверяваше изпълнението на солови песнички по време на различни тържества. Редовно участвах в прегледа на руската песен в град Хаджидимово. Оттогава са първите ми награди. Изявявах се и на сцената на читалището в родното ми село Гайтаниново. Заедно с майка ми се включих в женска самодейна певческа група, която беше канена и на празниците на съседните села. Ръководителят на читалището ми гласува доверие, като ме изпрати да участвам в събора „Пирин пее“ и в Копривщица, откъдето винаги се връщах с награди и грамоти. Първото ми участие на голяма сцена беше на събор в местността Папаз чаир. Тогава пях с оркестъра на кларнетиста Петър Воденов. Толкова се срамувах, че се криех зад музикантите. Хората слушаха гласа ми, но не ме виждаха и се чудеха къде е певицата. Сега, когато имам зад гърба си 20 – годишна изпълнителска дейност, си спомням с благодарност за всички оркестри, с които съм пяла, защото от всеки научих по нещо ценно. Те ми показваха правилния път и бяха за мен незаменима школа.
– А на музикален инструмент свирели ли сте?
– Като малка свирех на акордеон. Чичо ми беше акордеонист. С времето се оказа, че повече ме привличат ударните инструменти. За атракция бих взела тъпана.
– Народът казва: „Помогни си сам, за да ти помогнат и другите!“ Явно Вие сте се трудели упорито, за да достигнете днешната рутина.
– Така е, на първо място е работата. Тя ме направи това, което съм. Постепенно усъвършенствах и певческите си умения, и сценичното си поведение. Станах по-уверена и осъзнах, че щом това, което правя, се харесва на хората, значи е добро.
– Бихте ли припомнили на нашите читатели по-значимите си изяви досега?
– Аз не подценявам нито една своя изява, винаги съм държала да бъда на ниво – като се започне от сватбите и се стигне до Българското национално радио, Фолклор ТВ, зала 1 на НДК и зала „Арена армеец“, сцените на „Пирин фолк“ – Сандански и Банско, навсякъде, където съм пяла досега. Важно за мен е и участието ми в програмите за Коледа и Великден, в „Петлите пеят“ и „Иде нашенската музика“. Ценя високо одобрението на публиката, радват ме и получените награди. Много специална за мен е наградата ми за песента „Пирински герои“ по музика на композитора Стоян Джамбазов и текст на нашия съгражданин Константин Пашкулев. За нея получих и плакет от президента Първанов.
– Ние, Вашите почитатели, знаем, че подготвяте трети албум – след „Сърцето ми пее песни от Пирин“ и „За вас, приятели“. Кога ще го видим на музикалния пазар?
– Половината песни са готови на звукозапис, но нямат още клипове. Много е важна финансовата страна. Излизането на една песен струва около 3 хиляди лева, в това число и тоалетите, моите и на оркестъра. Имаме дизайнери, които изработват стилизираните ни тоалети с фолклорни мотиви. Искам всичко да е красиво и съобразено както с песента, така и с обстановката, в която я изпълняваме. Това, разбира се, струва пари, които сами плащаме. Доволна съм, че няколко от песните ми са направени със спонсорство. В третия албум ще бъде включена песента „Како Николинке“ по желание на софийска група любители на народните танци и мои почитатели, които ще спонсорират нейния звукозапис и видеоклипа.
– Ще ни дадете ли още информация в аванс за новия албум?
– Искам в него максимално да се доближа до красотата на моето родно село и на планината Славянка. В тия картини много хора ще открият детството си. Аз също имам невероятни спомени от онова неповторимо време, когато играехме на воля и всичко беше толкова неподправено, чисто, човешко. Спомням си как в празничните дни семейно отивахме край близкия язовир, радвахме се на живота, на природата, на това, че сме заедно, и пеехме от сърце…
– Известно е, че авторските песни по-трудно си пробиват път, но Вие включвате и такива в репертоара си.
– Аз имам авторски песни по музика и текст на моята майка. Другите ми авторски песни са по музика на оркестър „Щуро маке“, а текстът на няколко от тях е на Константин Пашкулев. В новия албум ще влезе песен, чийто текст е на Пейо Пеев от град Ямбол. Аз я посвещавам на моята майка, която за голямо съжаление вече не е между живите. Знам, че много хора ще почувстват в нея своята болка и ще я слушат с голямо вълнение. Държа да направим снимките в божи храм, там, където търсим утеха при най-големите загуби в живота си.
– Само песни от Пиринския край ли изпълнявате, или и от други фолклорни области?
– Пея предимно песни от Пирин и Родопите, но заради участията си в Пловдив, Стара Загора, Видин и т. н. включвам в репертоара си тракийски, шопски и странджански песни. Искам да уважа с тях хората, при които отивам. Те ценят фолклора и заслужават внимание.
– Ласкаете ли се, когато Ви наричат звезда на фолклорния певчески небосклон?
– Не приемам подобни суперлативи. Бих искала да съм певицата на народа. Аз съм постоянно сред хората, откровена съм с тях и те често споделят с мене. Не съм горделива и имам чувство за мярка. Знам, че притежавам стойностни качества, и се радвам, когато хората ми имат доверие и ме канят на най-важните събития в своя живот. От началото на годината имах редица участия, включително и в Турция. Занапред също имам много ангажименти. Някои хора ме ангажират с една година напред. Това, разбира се, ме радва и много ме задължава.
– Вече стана ясно, че имате основни принципи в работата си. На какво още държите?
– Когато тръгвам за поредната среща с публиката, аз не мисля, че отивам на работа. За мене е важно да усетя
настроението на хората и да бъда съпричастна към техните радости и мъки. Затова не пестя силите си, а с готовност се раздавам на сцената. Държа също на сърдечните взаимоотношения, радвам се на добрите изпълнения на колежките си, не изпитвам завист или злоба.
– Да поговорим и за хората, с които работите.
– Моите успехи са успехи и на оркестъра на Фолклор ТВ, както и на оркестър „Щуро маке“. В тях работят много талантливи професионалисти. С такива силни оркестри бих могла навсякъде да отида. Доволна съм и от колегите, с които изпълняваме дуетни песни. В момента с Димитър Стефанов се радваме на успеха на авторската песен „С тъга по теб“. Ценя и доверието, което ми оказа певицата Николина Чакърдъкова на големите си концерти, където пеех втори глас. Аз се уча от нейното поведение на сцената, от общуването и с публиката. Сближава ни и любовта към родния край. Където и да се намира, тя винаги казва ласкави думи за него.
– Вашата професия е свързана с много пътувания, т. е. отсъствия от къщи. Как гледа на това семейството Ви?
– Наистина заетостта ми е голяма. И на празниците, когато семействата са заедно, аз имам ангажименти. Затова съм благодарна на моя съпруг, на свекърва ми и на свекъра, че проявяват разбиране и много ми помагат. Трудно е да съчетавам майчинските и певческите задължения, но благодарение на тях успявам.
– А в какви ценности възпитавате дъщеричката си?
– Искам да предам на детето си това, на което мене са ме научили, да бъде почтен човек и да уважава хората. Искам също, с каквото и да се занимава, да харесва българския фолклор, чрез който ще опознае традициите ни, културата на народа.
– В началото на нашия разговор споменахте за родното Ви Гайтаниново. Връщате ли се често в него?
– Свързана съм не само със спомените за това прекрасно място, където има нещо чисто и свято, но и с хората, които сега живеят там и чиято истинска любов усещам. Два пъти в годината в Гайтаниново стават големи храмови празници – след Великден и на Петровден. Тогава идват много гости, дават се курбани, провеждат се търгове с благотворителна цел.
Радваме се и на това, че храмът в началото на селото се възстановява, и то благодарение на спонсори и на безплатния труд на много хора. Става красиво, заслужава да се види!
– Споделям напълно Вашата радост. Пожелавам Ви здраве и нестихващо творческо вдъхновение!
Be the first to leave a review.