Известната фолклорна певица Боряна Карпузова: Искам да съм певицата на народа!

Юлия БАЙМАКОВА

– Госпожо Карпузова, Вие имате самобитен талант и затова първият ми въпрос е дали той е унаследен.

– В моето семейство всич­ки бяха музикални. Майка беше наследила таланта на родителите си и пееше чу­десно. Дядо ми по бащина линия свиреше на дайре, а татко беше барабанист и участваше в оркестър.

– Кога беше открита Ваша­та дарба?

– В началните ми учениче­ски години. Моята учителка разбра, че пея вярно, и ми

 поверяваше изпълнението на солови песнички по време на различни тържества. Ре­довно участвах в прегледа на руската песен в град Хад­жидимово. Оттогава са пър­вите ми награди. Изявявах се и на сцената на читалище­то в родното ми село Гайта­ниново. Заедно с майка ми се включих в женска само­дейна певческа група, която беше канена и на празниците на съседните села. Ръково­дителят на читалището ми гласува доверие, като ме из­прати да участвам в събора „Пирин пее“ и в Копривщица, откъдето винаги се връщах с награди и грамоти. Първото ми участие на голяма сцена беше на събор в местност­та Папаз чаир. Тогава пях с оркестъра на кларнетиста Петър Воденов. Толкова се срамувах, че се криех зад му­зикантите. Хората слушаха гласа ми, но не ме виждаха и се чудеха къде е певицата. Сега, когато имам зад гърба си 20 – годишна изпълни­телска дейност, си спомням с благодарност за всички оркестри, с които съм пяла, защото от всеки научих по нещо ценно. Те ми показваха правилния път и бяха за мен незаменима школа.

– А на музикален инстру­мент свирели ли сте?

– Като малка свирех на акордеон. Чичо ми беше акордеонист. С времето се оказа, че повече ме привли­чат ударните инструменти. За атракция бих взела тъпа­на.

– Народът казва: „Помог­ни си сам, за да ти помогнат и другите!“ Явно Вие сте се трудели упорито, за да дос­тигнете днешната рутина.

– Така е, на първо място е работата. Тя ме на­прави това, което съм. Постепен­но усъвър­шенствах и певческите си умения, и сценичното си поведе­ние. Станах по-уверена и осъзнах, че щом това, което правя, се харесва на хората, значи е добро.

– Бихте ли припомни­ли на наши­те читатели по-значимите си изяви до­сега?

– Аз не под­ценявам нито една своя из­ява, винаги съм държала да бъда на ниво – като се започне от сватбите и се стигне до Българското на­ционално радио, Фолклор ТВ, зала 1 на НДК и зала „Арена армеец“, сцените на „Пирин фолк“ – Сандански и Банско, навсякъде, където съм пяла досега. Важно за мен е и участието ми в програмите за Коледа и Великден, в „Пет­лите пеят“ и „Иде нашенска­та музика“. Ценя високо одобрението на публиката, радват ме и получените награди. Мно­го специална за мен е на­градата ми за песента „Пи­рински герои“ по музика на композитора Стоян Джам­базов и текст на нашия съ­гражданин Константин Пашкулев. За нея получих и плакет от президента Първанов.

– Ние, Ва­шите почита­тели, знаем, че подготвяте трети албум – след „Сърцето ми пее песни от Пирин“ и „За вас, приятели“. Кога ще го видим на музикалния пазар?

– Половината песни са го­тови на звукозапис, но нямат още клипове. Много е важна финансовата страна. Изли­зането на една песен струва около 3 хиляди лева, в това число и тоалетите, моите и на оркестъра. Имаме ди­зайнери, които изработват стилизираните ни тоалети с фолклорни мотиви. Искам всичко да е красиво и съо­бразено както с песента, така и с обстановката, в която я изпълняваме. Това, разбира се, струва пари, които сами плащаме. Доволна съм, че няколко от песните ми са на­правени със спонсорство. В третия албум ще бъде вклю­чена песента „Како Николин­ке“ по желание на софийска група любители на народните танци и мои почитатели, кои­то ще спонсорират нейния звукозапис и видеоклипа.

– Ще ни дадете ли още ин­формация в аванс за новия албум?

– Искам в него максимал­но да се доближа до красота­та на моето родно село и на планината Славянка. В тия картини много хора ще от­крият детството си. Аз също имам невероятни спомени от онова неповторимо вре­ме, когато играехме на воля и всичко беше толкова не­подправено, чисто, човешко. Спомням си как в празнични­те дни семейно оти­вахме край близкия язовир, радвахме се на живота, на приро­дата, на това, че сме заедно, и пеехме от сърце…

– Известно е, че авторските песни по-трудно си про­биват път, но Вие включвате и такива в репертоара си.

– Аз имам автор­ски песни по музи­ка и текст на моята майка. Другите ми авторски песни са по музика на оркес­тър „Щуро маке“, а текстът на няколко от тях е на Констан­тин Пашкулев. В но­вия албум ще влезе песен, чийто текст е на Пейо Пеев от град Ямбол. Аз я посвещавам на мо­ята майка, която за голямо съжаление вече не е между жи­вите. Знам, че много хора ще почувстват в нея своята болка и ще я слушат с го­лямо вълнение. Държа да направим снимките в божи храм, там, където търсим уте­ха при най-големите загуби в живота си.

– Само песни от Пирин­ския край ли изпълнявате, или и от други фолклорни области?

– Пея предимно песни от Пирин и Родопите, но зара­ди участията си в Пловдив, Стара Загора, Видин и т. н. включвам в репертоара си тракийски, шопски и стран­джански песни. Искам да уважа с тях хората, при които отивам. Те ценят фолклора и заслужават внимание.

– Ласкаете ли се, когато Ви наричат звезда на фолклор­ния певчески небосклон?

– Не приемам подобни су­перлативи. Бих искала да съм певицата на народа. Аз съм постоянно сред хората, откровена съм с тях и те чес­то споделят с мене. Не съм горделива и имам чувство за мярка. Знам, че притежа­вам стойностни качества, и се радвам, когато хората ми имат доверие и ме канят на най-важните събития в своя живот. От началото на годи­ната имах редица участия, включително и в Турция. Занапред също имам много ангажименти. Някои хора ме ангажират с една година напред. Това, разбира се, ме радва и много ме задължава.

– Вече стана ясно, че има­те основни принципи в рабо­тата си. На какво още дър­жите?

– Когато тръгвам за поред­ната среща с публиката, аз не мисля, че отивам на рабо­та. За мене е важно да усетя

настроението на хората и да бъда съпричастна към тех­ните радости и мъки. Затова не пестя силите си, а с готов­ност се раздавам на сцената. Държа също на сърдечните взаимоотношения, радвам се на добрите изпълнения на колежките си, не изпитвам завист или злоба.

– Да поговорим и за хора­та, с които работите.

– Моите успехи са успехи и на оркестъра на Фолклор ТВ, както и на оркестър „Щуро маке“. В тях работят много талантливи професионали­сти. С такива силни оркес­три бих могла навсякъде да отида. Доволна съм и от ко­легите, с които изпълняваме дуетни песни. В момента с Димитър Стефанов се радва­ме на успеха на авторската песен „С тъга по теб“. Ценя и доверието, което ми оказа певицата Николина Чакърдъ­кова на големите си концер­ти, където пеех втори глас. Аз се уча от нейното поведение на сцената, от общуването и с публиката. Сближава ни и любовта към родния край. Където и да се намира, тя ви­наги казва ласкави думи за него.

– Вашата професия е свър­зана с много пътувания, т. е. отсъствия от къщи. Как гле­да на това семейството Ви?

– Наистина заетостта ми е голяма. И на празниците, когато семействата са заед­но, аз имам ангажименти. Затова съм благодарна на моя съпруг, на свекърва ми и на свекъра, че проявяват разбиране и много ми по­магат. Трудно е да съчетавам майчинските и певческите задължения, но благодаре­ние на тях ус­пявам.

– А в какви ценности въз­питавате дъщеричката си?

– Искам да предам на де­тето си това, на което мене са ме научили, да бъде почтен човек и да уважава хората. Искам също, с каквото и да се занимава, да харесва бъл­гарския фолклор, чрез който ще опознае традициите ни, културата на народа.

– В началото на нашия раз­говор споменахте за родното Ви Гайтаниново. Връщате ли се често в него?

– Свързана съм не само със спомените за това пре­красно място, където има нещо чисто и свято, но и с хората, които сега живеят там и чиято истинска любов усещам. Два пъти в годината в Гайтаниново стават големи храмови празници – след Ве­ликден и на Петровден. Тога­ва идват много гости, дават се курбани, провеждат се търгове с благотворителна цел.

Радваме се и на това, че храмът в началото на селото се възстановява, и то благо­дарение на спонсори и на безплатния труд на много хора. Става красиво, заслу­жава да се види!

– Споделям напълно Ва­шата радост. Пожелавам Ви здраве и нестихващо твор­ческо вдъхновение!