Топ Преса на гости на Методи Панайотов в Бараково

Едва ли има човек от Югозапада, който да не е чувал за Методи Панайотов и неговият музей. Неговата мечта е да възстанови поне част от жп линията и върху нея да се постави локомотив с няколко вагона. Панайотов е преподавател от НХА. През 2014 год. е сложил подписа си под договор с БДЖ, чрез който холдингът предоставя локомотива пред Локомотивното депо в Дупница на сдружение „Иван Балабанов” за съхранение и стопанисване. Локомотивчето, дърпало десетилетия вагоните по отсечката Кочериново-Рилски манастир се намира пред музея „Иван Балабанов”.Идеята за разполагане на автентичен трен от Рилската железница, използван до 60-те години на миналия век в Балабановата фабрика, е изцяло на братята Иван и Методи Панайотови, собственици на частния музей „Иван Балабанов” в Бараково. Реализира се след цели шест години преговори с БДЖ за предоставяне на единствения оцелял локомотив пред Локомотивното депо и издирване на вагоните. На последната си сесия Общинският съвет в Кочериново е дал съгласие за разполагането на композицията върху тротоара срещу музея, като влакът ще бъде със статут на музеен експонат. Локомотивът и петте вагона ще бъдат поставени на релси с дължина от около 180 метра. Новата придобивка ще обогати колекцията на Панайотови, която съдържа десетки експонати спасени от Методи, много документи и части от машини, и един ден ще се превърне в атракция за туристите. На 1 юни 2014 год. на игрището в с. Бараково бе открит паметник на бившия вратар на „Пирин” (Благоевград) и на националния отбор Христо Христов – Бараката (1943-2006 г.) Паметникът е изграден от два камъка от вулканична скала, като основен двигател за неговото реализиране отново е Методи Панайотов. Той е автор на две книги за фабриката и железницата – „Ние, децата от Балабановата фабрика” и „Рилската железница и Балабановата фабрика”. В момента подготвя още две книги – за големият поет роден в с. Бараково – Биньо Иванов и автобиографична. Рилската железница е създадена за нуждите на Балабановата фабрика през 20-те години на миналия век. Първоначално тя е използвана за транспортиране на дървен материал от планината до завода, но след това по нея се извършва и превоз на пътници. Локомотивите спират през 1960 г. по предложение на амбициозен партиен активист, който счел, че железницата вече е нерентабилна.

       Тръгвам за село Бараково, за да се срещна с Методи Панайотов. Нямаме предварителна уговорка и не се познаваме, но разчитам на доброто име, което сме изградили, като медия и съм сигурен, че ще мога да ви представя този така интересен човек. Стигам до музея, а отвън двама заварчици кърпят прогнилите ламарини на локомотива.След малко излиза и  Методи Панайотов.Наричат го Бай Методи.

3апочвам разговора с него чисто приятелски…

Какво става, адаш, аз съм Методи от Топ Преса и съм дошъл да се срещна с теб. Да си поговорим за локомотива, музея и новите ти идеи. Какво е всичко това, което се намира тук?

– Тази фабрика е от 1902 година.Братя Балабанови печелят концесията  с Рилската света обител. Държавата е давала страхотни пари за дървен материал от Румъния и Сърбия.Тогава се появяват и братя Балабанови.Те са били участници в революционното движение на врачанския революционен комитет и даже са подпомагали с пари Стоян Заимов.Имали са среща и с Васил Левски, но той бил арестуван.Това го знам, но няма документи потвърждаващи го.чувал съм го от техният род. Така сме родени в тази фабрика и ми е много болно, че дойдоха някакви момчета  и започнаха да я режат… то историята е много дълга и въобще не ми се задълбава.тази къща, в която се намираме, също е Балабанов имот.Тук са били оризищата. На всеки от работниците си той е дал по 500-600 квадратни метра място, парцел за градина. Ние си направихме тази къща и сега в нея се помещава музея. Държа да се знае, че посещението и разглеждането е безплатно, опитаха се да ми пращат проверки, че едва ли не съм забогатял от таксата за посещение. Това е дело на недобросъвестни съседи.

Разбрах, че подготвяш книга…

– Да, до средата на април я вкарвам в печатницата.В нея ще се разказва, че е имало чужденци от 14 националности, които са работили във фабриката.Имам вече и имената на всяка една държава. Днес дойдоха и мраморните плочи  изписани с имената на 500 човека.Подготвям и монумент. Искам тези имена да останат в памет на хората. Най – интересното е, че Балабанов е опазил тук еврейките от 1943 година. Когато излиза Закона за защита на нацията той  е прибрал 25 жени. Открих ги в счетоводните книги. Имало е италиански военнопленници, които са били настанени в Зелен дол и са тънели в страхотна мизерия. Те са били немски  военнопленници, но ние сме съюзници по време на войната, а това е когато се развалят отношенията между Хитлер и Мусолини… тогава обявяват война и които са били в Албания от там и ги довеждат тука. Балабанов научава, че има много добри каменоделци и ги кани.Тази чешма е направена от тях. Най – куриозното е, че военнопленниците са получавали по – висока заплата от юрисконсулта на фабриката.А това е бащата на Академик Марин Големинов. Той е работил за Балабанов 40 години…

Цялото интервю четете в печатното издание на Топ Преса