По инвестиционна програма за 2014 г. 1 203 207 лв. гласят общинските съветници в Гърмен за квартала „Кремиковци”

Има изготвен и поименен списък на обекти за финансиране, като по-голяма част от средствата ще бъдат насочени за ремонти на общински пътища, по думите на кметицата Минка Капитанова пред Инфомрежа, от 11.02.2014 г.

 Фани Крумова

 „В почти всички населени места сме планирали благоустрояване на улици, подмяна и изграждане на нови канализации. В ромския квартал „Кремиковци” ще бъде построен културен център. Бюджетът на  на общината за тази година е 9 585 115 лева”.

Нещата би трябвало вече да са под контрол и реално да се работи за решаване на проблемите на ромите, по въпросите за благоустрояването, все пак остават два месеца до Евроизборите, а който не си върши своевременно работата, закъснява и оставя единствено с празните си обещания, по думите на гърменлии.

Как стоят реално нещата, обаче, почти пет месеца след избора на човека на Ахмет Башев – г-жа Капитанова, какви са настроенията в циганското гето, заснехме на място и разговаряхме с голяма част от хората, но много от тях се притесняваха да си кажат имената, за да не останат без работа – имало и такива случаи, разбрахме от възрастна жена.

В по обяд, в центъра на квартала ехтеше музика, малки деца на видима възраст 4-5 годишни бяха оставени на произвол, тичаха и танцуваха, без да се притесняват от преминаващите коли. За около половин час в малкото централно магазинче влязоха 8 бременни жени – коя носеше дрехи, коя се връщаше от пазар, коя идваше на пазар, всички ме питаха, с какво ще им помогна, но не пожелаха да се представят и да бъдат снимани, защото се страхуваха, че някой от „ухажващите ги политици” ще извлече полза от това. На въпроса ми – „Защо бързате да създавате толкова рано деца”, към една от бременните – Фатма А., която каза, че е вече на 16 години, тя ми отговори – „ За да съм  щастлива – децата са богатството ни, а колкото повече деца има циганинът, толкова по-весела и щастлив е и животът му, така се опитва да не мисли за беднотията, а само се радва на даденото му отгоре”.

Група от приятелчета – деца, които се бяха върнали от училище и изглеждаха почти приемливо чисти – Исак, Илиян, Боби и Мария имаха желание да кажат нещо за вестника и застанаха за снимка, но не си казаха фамилните имена, тук всички ги познават, уточни най-голямата – Мария.

„Пиши за мен – аз съм Исак и съм в шести клас. Сега излязох да играя с децата, после ще си уча, ти ми изглеждаш от добрите, затова искам да ти разкажа нещо. Ей там – посочва с ръка в далечината – строят приказен замък – до моста на с. Огняново, виждаш ли – замък от приказките, а на нас ни се подиграват, че живеем в мръсни колиби, че нямаме пари за хляб, че не носим скъпи дрехи, че нямаме телефони и не сме интересни. Ходим на групички, за да не ни бият, ако ни носиш нещо за почерпка, ще приемем, тук идват чужденци, заради баните и модерните хотели и понякога помагат на някое семейство, но на моето не са помогнали с нищо.”

– Учиш ли се, как си с оценките?

– Уча се, колкото мога – днес съм обядвал добре, преоблякох се за игра – пазя си другите дрехи за училище. Зимата е студено за къпане и май повече уча и играя мач с тримата ми приятели, но ходя да плувам през лятото всеки ден – и в басейните и в реката, ловя риба, даже обичам да рисувам, да разказвам весели истории.

– За какво мечтаеш, Исак?

– Искам да помогна така, че моите приятели да не гладуват, да живеят нормално, имаме много умни деца в квартала, трябва да  се помогне с нещо. Като порасна ще стана футболист, ще си имам бизнес и ще давам пари на бедните ми роднини.

Сутринта, докато част от включените към програма по опазване на чистотата в село Гърмен изпълняваха професионалните си задължения  и почистваха пред района на кметството, г-жа Даниела Радкова, около четиридесет годишна жена от ромски произход, носеше новороденото си внуче на ръце, за преглед в Здравния център – с Гърмен.

– Къде сте тръгнали с бебетата на ръце , нямате ли превоз, госпожо?

– Тръгнали сме с дъщеря ми пеш от „Кремиковци” до Гърмен – това е километър път, за да прегледаме децата, тя с едното дете в ръце, аз с другото. Нещата не са никак добре, ще видите как е в гетото – грипът е коварен и тази година, нямаме питейна вода, децата изнемогват, плъзнали са въшки от нечистотията, нямаме канализация, ток, за пари да не говорим – всичко млади хора мизерстват, стоят без работа по цели дни, само една част са включени по програми, други са на помощи, а най-много са без работа и си стоят в квартала, гледат да не правят бели, но гладни стои ли се? Всички политици, които ни използваха през последните 15 години трябва да си платят за лъжите по време на избори, сега с двете малки деца просто сме чудо – та не знаем откъде да дирим помощ, за работа трудно, за прехраната – трудно, не ни оставиха никаква надежда – наказват ни без ток, без вода, а и ние сме хора, искаме си елементарните неща.

Заснехме групата по чистотата – попитахме за съгласие, около тридесет човека, пръстнати с метли и лопати из центъра, всички бедно облечени и негодуващи от положението, някои споделиха, че още нищо не са яли, хранят се по веднъж, най-много два пъти на ден, гледат да има за децата. Попитаха ме още щом се приближих: „Ти на политиците ли си човек, защото, ако си из нея, нищо няма да ти кажем, омръзнало ни е да ни се подиграват.”

Фатме Ашова, млада жена на двадесет и пет години открито заяви – „Ако ще ни помогнеш с нещо, да ти казваме, ако е само за статията – да си вървиш, няма да говорим, то и вестниците, като телевизията – обичате да заблуждавате хората” .

Едно от момчетата от групата, Меди Азимов, около двадесетгодишен, с усмивка скри истинската си възраст и фамилното си име, ни покани да посетим дома му, да снимаме децата в гетото и да им помогнем поне за водата.

„Ти можеш ли да живееш без вода – ме попита, на нас кметицата ни спря водата, това било наказание – единствена чешма имахме в селото. Имахме и намерение да си ходим на църквата всеки ден – махнаха ни и фургона, сега само две магазинчета има в квартал от близо 1700 човека, доколкото знам, има сергия за плодове и това е. Нямаме ток, нямаме канализация, водата си я доставяме сами от с. Огняново с каруци, някои носят тубите на ръка или с колела – тази зима добре, че нямаше сняг – кварталът е на високото, трудно е, рядко с лека кола някой да кара. Няма къде да се изкъпем, друг проблем – ходим до баните в с. Огняново, но пеша, няма пари за билети. Децата си пускат на училище почти всички роми, дават им по 4 лева пари от кметството за дете, но няма превоз до с. Гърмен, където учат. Ходят пеша всеки ден и в двете посоки, а са малки, чантите са тежки и е студено раното. И първокласниците ходят сами на училище, ако някое го блъсне кола, нямам думи, сами виждате как ни обричат – не може така да се продължава. Наскоро едно дете от нашите беше паднало в шахта пред кметството, едва го извадиха и го закараха в болницата в града, да видите, че ние сме забравени от бога хора”.