Всички хора трябва да си правят профилактични прегледи, това е истинска здравна култура!

Управителят на  Онкологичен диспансер – Благоевград пред Топ ПРЕСА : 

–          За ужасът на пациентите научавайки за коварната болест

–          За ремонтът на диспансера

–          За нужната апаратура

Днес едно към едно пред отговорният ни редактор Ина Кокова

Д-р Христина Йончева КУЗМАНОВА завършва висше медицинско образование през 1979 г. в Медицинска академия – София. През 1979 г. започва работа като радиолог в Онкологичен диспансер – Благоевград.

През 1995 г. е назначена на длъжност „Медицински управител” на Онкологичен диспансер. От октомври 2002 г. след спечелен конкурс е Управител на ОДОЗС – Благоевград. Придобива специалност „Радиология” през 1983 г.

Квалификации: „Здравен мениджмънт за болнични мениджъри”, „Здравен мениджмънт” – първи и втори модул и „Мениджмънт на промяната в здравеопазването”, „Икономически проблеми и финансов мениджмънт на здравното заведение”, Квалификационен курс по Здравен мениджмънт, „Болничен мениджмънт и управленско счетоводство за целите на Кейс – микс подхода”.

Има участия в международни и национални конференции по проблемите на онкологичните заболявания и лъчелечението.

– Доктор Кузманова, как избрахте професията и по-специално онкологията?

– Съвсем случайно, тъй като в далечните години съм завършила, онкологията не се изучаваше в Медицинския университет, с такава подробност, както тези години, тъй като заболяванията последните години показват един ръст не само в България, но и в световен мащаб. Така, че попадането ми в онкологията беше напълно случайно, с течение на времето специалността ми стана интересна и продължих да работя като лъчетерапевт, моята специалност е лъчетерапия.

– Как се свиква с гледката и въобще свиква ли се с нея?

– Трудно се свиква, но имайки предвид психичното състояние на пациентите, ние се опитваме да им помагаме да преодолеят този стрес и тази мисъл, тъй като в пространството битува усещането, че тези пациенти са обречени, което не е така. По принцип трябва да се знае, че това е заболяване, което в последните години се направи много за лечението му. Откриха се много нови лекарствени средства, които дават възможност за подобряване качеството на живот, за продължаване на ремисията и за времето без болест, но основното, което трябва да знае обществеността е, че трябва да се наблегне преди всичко на профилактиката. Всяко заболяване, открито на време, има шанс за излекуване.

– Българите имат ли навика да правят профилактични прегледи?

– За жалост, не. На времето правехме едни безплатни профилактични прегледи, на които хората се отзоваваха и това беше един момент, в който с тази кампания хората се замисляха и си правеха тези прегледи. Сега и по отношение на финансирането, знаете, че ние минахме към каса и тази дейност не е заплатена вече. Начина на финансиране преди години ни даваше възможност да провеждаме такива безплатни профилактични прегледи. Сега профилактиката е вменена на личните лекари, така че те носят основната отговорност, да могат да си привлекат пациентите, които водят, редовно да ходят на профилактични прегледи.

– В момента тече строеж в болницата, може ли да ни разкажете с няколко думи за него?

– Това е европейски проект, който беше утвърден от МРРБ, бяха утвърдени 10 бивши онокодиспансери. Сега сме специализирани болници и комплексни онкологични центрове и по-специално за изграждане на лъчетерапевтични центрове. Нашият диспансер беше утвърден за преустройство и изграждане на бункер и снабдяване с лъчетерапия за високо технологично лъчелечение, телегама апарат плюс съвременна дозиметрична планираща система, плюс скенер за ситистимулатор, който се ползва за целите на дозиметричното планиране. Проектът имаше известни неудачи, тези неудачи имаха и другите диспансери, така че върви и предполагам, че може би ще бъде завършен в срок, някъде март месец трябва да бъде пусковия срок.

– Март месец тази година?

– Тази година, да.

– През последните години все повече диагнозата рак се поставя, като страдащите от нея са не само възрастни хора, но и млади. Хората, като чуят тази диагноза, сякаш все едно е дошъл краят на света – изпадат в паника, депресия, тя на истина е много страшна. Но как ще ги посъветвате, как да реагират? В крайна сметка като чуят рак, не винаги е най-страшното?

– Не винаги е най-страшното. Искам да ви кажа, че на всякъде по света, вече и в България, се въвежда специалността психотерапевт в тези здравни заведения, която е абсолютно необходима. Тъй като все пак на тези пациенти трябва да им се помогне да преодолеят страха от това заболяване. Да приемат диагнозата по-спокойно и да могат да помогнат на нас лекарите в реализиране на добри лечебни резултати. Поне за сега много малко центрове имат психотерапевти, може би защото липсата на финансови средства не ни дава възможност да има и такава специалност. Опитваме се всички, които работим в това здравно заведение, да им помогнем ида ги убедим, че не е чак толкова страшно да свикнеш с мисълта за това заболяване.

– Единия от най-често срещаните въпроси в интернет е дали ракът е наследствен?

– Не всички локализации можем да говорим за наследство, но напоследък, имайки предвид проследяване на фамилиите, се оказва, че в някои от заболяванията има фамилна обремененост.

– Как ще коментирате наложената фраза „ядовете го разболяха” и въобще какво отключва онкологичните заболявания?

– Според мен, основен е стресът. Стресът повлиява на имунната система на пациента, поради което дава възможност за развитие на раковите клетки, които дремят в организма почти на всички, по принцип са генетично заложени абсолютно всички заболявания, дали ще се прояви едното или другото заболяване, много зависи от начина на живот, от стреса, от начина на хранене, някои външни – тютюнопушене, замърсен въздух и т.н. Нещата са комплексни.

– Кога ракът убива и кога може да бъде победен?

– Когато нещата се хванат в начален стадий, пациентът има шанс да живее и то нормален живот. Когато вече идват в напреднали стадии, тогава нашата цел е да подобрим качеството на живот, но прогнозата е по-неблагоприятна.

– Постоянно има спекулации, че има лек за рака, дали ще доживеем да има наистина лекарство срещу рака?

– По света активно се работи в тази насока, да се надяваме, че ще дойде и този ден.

– Може ли да ни кажете от към специалисти и от към апаратура какво е нивото на „Св. Мина” в сравнение с другите онкологични болници?

– По отношение на нивото на компетентност, отговаряме на всички изисквания на Министерство на здравеопазването и Национална здравна каса за обезпечаване на дейността и обслужване на тези заболявания. С въвеждане и на лъчетерапевтична техника вече се затваря кръга, в смисъл, че лечението на рака е комплексно, задължително се разглежда от онкологична комисия, която определя начина, тактиката на лечение. Начините за лечение са хирургично, лъчетерапевтично и лекарствено лечение. Всички тези методи вече е възможно да се осъществят в нашата болница. До момента, в който ние нямахме лъчетерапевтична апаратура, нашите пациенти страдаха от към лъчелечението, чакаха с месеци, създавахме неудобство на пациентите си, защото трябваше да ги записват в София или други центрове, които имат такава апаратура и даже понякога се оказва, че се обезсмисля това лечение, тъй като след 4 месеца то няма смисъл.

– Можем ли да кажем, че спокойно болните в благоевградска област могат да се доверяват на специалистите в „Св. Мина” и не е нужно да ходим до София за най-малкото нещо?

– Разбира се.

– Кои са основните проблеми на здравеопазване в България?

– Недофинансирането на клиничните пътеки, според мен. Там трябва де се наблегне, защото трудът на лекаря и на персонала не е включен. Последните години Националната каса въведе едни лимити, които създават напрежение и в персонала и пораждат една несигурност в пациентите. Работи се в един непрекъснат стрес, не се финансира изцяло цялата дейност. Когато беше финансирана държавата, онкологично болни неосигурени поне получаваха лекарствените си средства, а сега неосигурените онкоболни се третират на общо основание като всички останали. Така, че неосигуреният пациент няма шанс просто за лечение.

– Можем ли да кажем, че здравеопазването в България е безплатно за всички осигурени?

– В смисъл?

– Ние си плащаме осигуровките, но отивайки в болницата винаги се налага да плащаме едно или друго и по тази логика хората предпочитат частната клиника, където ти пак си плащаш, но нивото на обслужване е по-високо, може би заради високите заплати. Отивайки в една болница, ти си плащаш спринцовки, плащаш си лекарства, реално погледнато, когато си здравно осигурен, не би ли трябвало тези неща да не се плащат?

– Поне в нашата болница това не се случва. Сега не мога да отговарям за другите колеги. Този проблем е наистина така, защото болниците издъхват. Начинът на заплащане на дейността ни е такава, че не дава възможност за издръжката на болницата. В един момент се налага нещо, което е като екстра, пациентът да си доплаща.

– Как ще накараме младите хора, които искат да станат лекари, да останат в България, да не отидат в чужбина?

– Като им осигурим една добра наредба за след дипломна квалификация. Сега тази наредба, според мен, създава трудности, защото дефакто специалистът трябва да си плаща, за да специализира. Тъй като специализацията е основно в университетите и болници в София, това създава трудности за младите хора. Освен това една такава минимална заплата… Няма как! За това младите хора, които са много амбициозни, които знаят езици, които имат амбицията да станат добри лекари, намират смисъл да отидат на запад, където всички тези услуги са им осигурени.

– И уважението към лекарите е доста по-голямо.

– Абсолютно. Вие виждате напоследък колко колеги са малтретирани, не може една нация да не уважава медицинския си персонал! Не мога да го приема това.

– Какво бихте посъветвали хората, за да запазят здравето си по-дълго?

– Редовно да търсят личните си лекари и да искат да ги профилактират. За всичко. Особено хората след 40 години. Задължително жените трябва да минават на гинекологични прегледи, да преглеждат гърдите си. При мъжете, особено напоследък, ракът на простата много зачести, има начин как да се хване навреме – редовни прегледи при гастроентеролозите, защото ракът на гастроентералния тракт също се увеличава. Така, че основно трябва да имат грижата сами за своето здраве. Никой не може да ги задължи. Но според мен държавата трябва да въведе някакви санкции, да се въведе ред, защото българинът е свикнал – като му бръкнеш в джоба, да се отзове. Има шанс пациентите, които на време са открити, да се излекуват и да се радват на добро здраве.