Формулата на успеха на Елена Папалюгова – упоритост и всеотдайност
-
- март 14, 2017
Юлия БАЙМАКОВА
На стола срещу мене седи едно красиво неврокопско девойче с одухотворено лице и невинно, почти детско излъчване – абитуриентката Елена Папалюгова. Пред нея е разтворена дебела папка с грамоти и сертификати от многобройните и участия в конкурси на различни сдружения и фондации. Решаваме да започнем разглеждането им по хронология.
В осми и девети клас Елена се е включвала предимно в състезания по английски език и винаги е имала успехи, но за тях говори някак мимоходом. Смята, че е по-важно да обясни как се е научила да дава всичко от себе си, какъв е пътят към успеха.
Като деветокласничка Елена Папалюгова за първи път участва в конкурса „Не се гаси туй, що не гасне“ на Национално движение русофили, организиран със съдействието на „Российский фонд мира“, град Москва. Не го спечелва, получава само грамота. Това и носи огорчение, но не и отчаяние. Напротив, амбицира я през следващата година да се подготви много по-добре и отново да участва. Веднъж взела решението си, Елена не отстъпва от него. Посвещава около 3-4 месеца на реферата, който трябва да представи. През ваканциите, вместо да си почива, тя издирва материали, пише, редактира… И успехът не закъснява – първо място в категория „Реферати“! А наградата – незабравима петдневна екскурзия в Москва! Неописуем е възторгът на шестнадесетгодишното момиче от руската столица, от нейните паметници на културата, от езика и хората. Спомняйки си за силните преживявания, тя споделя: „С това пътуване аз пораснах.“ Тогава се ражда желанието и да научи руски език, което сигурно един ден ще осъществи.
В 10. клас Елена участва и в конкурс за есе на тема: „Спасяването на българските евреи“. Оттук нататък всичко се повтаря – първата година само грамота, но следващата – първо място в конкурса! Усилията, които полага, за да успее, са наистина големи. Прочита не само книгата на професор Михаел Бар- Зоар „Извън хватката на Хитлер“, но и други книги за Втората световна война, гледа филми на тази тема, проучва материали в Общинския музей и Читалищната библиотека, издирва стари енциклопедии. Така обогатява информацията си и после написва есето на един дъх! Наградата – пътуване до Тел Авив! Преживяването е уникално! Младите хора от България влизат в израелския парламент, посещават Божи гроб… Прави им впечатление, че връстниците им в Израел са по-зрели и по-отговорни. Тяхната първа цел е да защитават държавата си, затова и момчетата, и момичетата имат задължителна военна служба. Друга тяхна отличителна черта е силната набожност.
Емоционална по природа, Елена Папалюгова говори с вълнение за холокоста. Затова изказването и на среща в Американския университет с учители от цялата страна, интересуващи се от тази тема, е посрещнато с голямо внимание.
Конкурсите, в които ученичката от ПМГ „Яне Сандански“ участва, я отварят към света. Заедно с това тя опознава и себе си, разбира на какво е способна. Всяко интелектуално състезание е едно предизвикателство към нея. Още в 11. клас тя е приета за студентка пак благодарение на спечелен национален конкурс за есе. Темата: „Държавата, в която искам да живея“, определена от Европейско висше училище по икономика и мениджмънт в София.
Елена редовно е сред победителите в конкурсите на фондация „Българска памет“, които са за есе на тема, най-често свързана с Европейския съюз. Следват участия в семинари, ползата от които събеседничката ми оценява като много голяма. Структурните диалози с лектори, между които и евродепутати, помагат на младите хора да оформят мирогледа си, да израстват като личности. Така е и във Варна, и в Банкя, и в София на Младежки форум за предприемачество и демография по програма „Еразъм +“.
Последното (засега) участие на неуморната ученичка е в конкурса на фондация „Свети Евтимий, патриарх български“ на тема: „Какво е за вас детството: спомен от вчера, щастие – днес, пламък – и утре?“. И отново именно на нея присъждат първа награда за есе!
До миналата учебна година Елена не пропуска конкурс, изискващ умения в областта на литературата, знания по история, обща и езикова култура. Писането и доставя истинско удоволствие. А сега? Сега няма нито ден свободен, защото се подготвя за приемни изпити по … биология и химия. На учудването ми Елена отговаря така: „Обичам да експериментирам, а и отдавна мечтая да стана лекар, истински лекар. Целта ми е да помагам на хората, не да печеля за сметка на болките им. А човек, когато е упорит и всеотдаен, не може да не успее!“
Упоритост и всеотдайност – това е доказаната от Елена Папалюгова формула на успеха. Формулата, която ще прилага и занапред
Be the first to leave a review.
