Изложба на екзотични животни

Юлия БАЙМАКОВА

Тези дни голя­мата зала на чи­талището в Гоце Делчев изглежда особено. Това като че ли не е също­то помещение, в което се изнасят концерти, про­веждат се срещи с културни дейци, кипи репетицион­на дейност… Сега край стените му са разположени аквариуми, а в тях – всевъзможни влечуги. Сутрин тук е тихо, но сле­добедите са нео­бичайно шумни. Деца на групи, по­някога и цели кла­сове, идват, подтиквани от любопитството си да видят изложбата на екзотични жи­вотни. Уредникът ги посреща и с готовност откликва на многобройните им питания. Любезно отго­варя и на моите журна­листически въпросите.

– Бихте ли се пред­ставили на нашите чи­татели?

– Казвам се Георги Еленски и по професия съм ветеринарен лекар. Работех в Държавен ве­теринарен санитарен контрол, но след закри­ването му трябваше да си намеря друга работа. Тогава приех идеята на приятеля ми Красимир Христов, който е зооин­женер, доктор по биоло­гия. Още като студент и по-късно като аспирант той водеше кръжок по херпетоло­гия (наука за влечугите). Та той пред­ложи да съз­дадем зооте­рариум. Това беше през 1998 година. И ето вече 19 години се занимаваме с отглеждане на влечуги. От пролетта на миналата година имаме модерна база, построена с европейско финансиране, в курортното селище Ми­нерални бани край Хаско­во. Там има целогодиш­на експози­ция. Нашият терариум е единственият лицензиран в Югоизточна Европа.

– Разка­жете ни за пътуващата изложба, с която госту­вате на на­шия град.

– Експо­зицията съ­държа около 40 животни, между които три от десет­те най-от­ровни змии на планетата. Тук може да се види континенталният тайпан – най-отровната змия в света, както и новогвиней­ският крайбрежен тайпан – най-опасната змия, чер­ната мамба – най-бързата и най-агресивната. Изложбата включва още пет вида гър­мящи змии, два вида кобри, отровници, анаконда, смоци, варан, крокодил. Сега за пър­ви път показваме континен­талния тайпан.

– А как изхранвате толкова много влечуги?

– Имаме собствено произ­водство на гризачи за храна. От Сливен пък получаваме морски свинчета.

– Интересно е как органи­зирате пътуванията из стра­ната.

– Всъщност ние имаме две пътуващи изложби с влечу­ги. Превозваме ги със собст­вен транспорт. Обикновено гостуваме на читалищата в различни населени мес­та. Най-трудно е през ранна пролет и късна есен, защото търсим по-топли помещения, а повечето читалища не се отопляват. Колкото до зим­ния период, тогава прибира­ме всички животни на топло в базата.

– Явно нашето читалище е едно от добрите изключения, щом ни гостувате още през февруари.

– Да, така е. Ние идваме тук за четвърти път през по­следните десет години. Хора­та проявяват голям интерес, особено децата. По-големите идват сами, по-малките – обикновено с бабите и дя­довците или с родителите си.

– Какви са реакциите на децата?

– Има много смели деца, които спокойно пипат опи­томените животни. Някои обаче се страхуват, макар че се смеят. Едни непременно искат да се снимат с някоя от неотровните змии, други гледат отдалече. Важното е, че на всички им е интересно.

– Благодаря Ви за въз­можността, която ни давате, да видим на живо някои от най-опасните влечуги на Зе­мята.

– Благодаря и аз за внима­нието.