Изложба на екзотични животни
-
- февруари 24, 2017
Юлия БАЙМАКОВА
Тези дни голямата зала на читалището в Гоце Делчев изглежда особено. Това като че ли не е същото помещение, в което се изнасят концерти, провеждат се срещи с културни дейци, кипи репетиционна дейност… Сега край стените му са разположени аквариуми, а в тях – всевъзможни влечуги. Сутрин тук е тихо, но следобедите са необичайно шумни. Деца на групи, понякога и цели класове, идват, подтиквани от любопитството си да видят изложбата на екзотични животни. Уредникът ги посреща и с готовност откликва на многобройните им питания. Любезно отговаря и на моите журналистически въпросите.
– Бихте ли се представили на нашите читатели?
– Казвам се Георги Еленски и по професия съм ветеринарен лекар. Работех в Държавен ветеринарен санитарен контрол, но след закриването му трябваше да си намеря друга работа. Тогава приех идеята на приятеля ми Красимир Христов, който е зооинженер, доктор по биология. Още като студент и по-късно като аспирант той водеше кръжок по херпетология (наука за влечугите). Та той предложи да създадем зоотерариум. Това беше през 1998 година. И ето вече 19 години се занимаваме с отглеждане на влечуги. От пролетта на миналата година имаме модерна база, построена с европейско финансиране, в курортното селище Минерални бани край Хасково. Там има целогодишна експозиция. Нашият терариум е единственият лицензиран в Югоизточна Европа.
– Разкажете ни за пътуващата изложба, с която гостувате на нашия град.
– Експозицията съдържа около 40 животни, между които три от десетте най-отровни змии на планетата. Тук може да се види континенталният тайпан – най-отровната змия в света, както и новогвинейският крайбрежен тайпан – най-опасната змия, черната мамба – най-бързата и най-агресивната. Изложбата включва още пет вида гърмящи змии, два вида кобри, отровници, анаконда, смоци, варан, крокодил. Сега за първи път показваме континенталния тайпан.
– А как изхранвате толкова много влечуги?
– Имаме собствено производство на гризачи за храна. От Сливен пък получаваме морски свинчета.
– Интересно е как организирате пътуванията из страната.
– Всъщност ние имаме две пътуващи изложби с влечуги. Превозваме ги със собствен транспорт. Обикновено гостуваме на читалищата в различни населени места. Най-трудно е през ранна пролет и късна есен, защото търсим по-топли помещения, а повечето читалища не се отопляват. Колкото до зимния период, тогава прибираме всички животни на топло в базата.
– Явно нашето читалище е едно от добрите изключения, щом ни гостувате още през февруари.
– Да, така е. Ние идваме тук за четвърти път през последните десет години. Хората проявяват голям интерес, особено децата. По-големите идват сами, по-малките – обикновено с бабите и дядовците или с родителите си.
– Какви са реакциите на децата?
– Има много смели деца, които спокойно пипат опитомените животни. Някои обаче се страхуват, макар че се смеят. Едни непременно искат да се снимат с някоя от неотровните змии, други гледат отдалече. Важното е, че на всички им е интересно.
– Благодаря Ви за възможността, която ни давате, да видим на живо някои от най-опасните влечуги на Земята.
– Благодаря и аз за вниманието.
Be the first to leave a review.
