Дейността на Гоце Делчев може да се сравни само с тази на Левски

Така, както Апостолът на свободата е обикалял цяла България, за да създаде мрежа от революционни комитети, същото прави в Македония и най-обичаният ръководител на ВМОРО, казва Елена Александрова, уредник в Регионален исторически музей – Благоевград

Ливия НИНОВА

– Г-жо Александрова, раз­кажете ни защо Гоце Дел­чев е важен за Пиринска Македония?

– Гоце Делчев, подобно на Даме Груев има привилегия­та, абсолютно заслужена, да бъде в паметта на поколе­ния българи, които препре­дават спомена за него.

Това е така, защото Гоце Делчев за населението в Македония, смея да твър­дя съвсем чистосърдечно, е това, което Левски е бил преди освобождението в по българските земи.

Гоце Делчев е бил глав­ния ревизор на четническия институт. Той е неговият идеолог, той създава и рево­люционните комитети в Ма­кедония.

Подобно на Васил Левски, Гоце Делчев обикаля всяка част от Македония, всяко село и агитира, създава ре­волюционни комитети, съз­дава организационно – аги­тационните чети.

Той не участва в учредява­нето на Вътрешната македо­но-одринска революционна организация през 1893 г., но се включва непосредствено след това в нея и, заедно с Гьорче Петров, през 1896 г. на Солунския конгрес разра­ботват първия устав и пра­вилник на организацията. А от 1897 г. пък е задграничен представител на организа­цията в Княжеството отново с Гьорче Петров.

– А какво е важно да зна­ем за живота на големия български революционер?

– Гоце Делчев е роден в град Кукуш в многолюдното семейството на Никола Дел­чев. Той е първородния син. Преди него в семейството има две дъщери, но раж­дането на Гоце Делчев се е приело с особена радост, защото той е първата мъжка рожба.

След него се раждат още трима сина – Мицо, Милан и Христо и още няколко дъ­щери. Гоце Делчев учи в родния си град, а след това продължава образованието си в Солунската българска мъжка гимназия.

Намеренията на баща му са били да го направи търго­вец, за да продължи семей­ната традиция, но по насто­яване на други интелигентни българи от Кукуш, забеляза­ли, че младежът е изключи­телно буден, Гоце продължа­ва да се развива.

След Солунската гимназия е приет във Висшето военно училище в София, но не успя­ва да продължи военната си кариера, тъй като през 1894 г., когато е въдворен в 22-ри Тракийски полк, който е бил на гарнизон в Пазарджик, е убит министър-председате­лят Стефан Стамболов.

След това започват масо­ви обиски и в квартирата на Гоце Делчев е открита рево­люционна литература. Това става повод да го отстранят от военна служба и да го из­ключат от военното учили­ще.

От тук нататък започват и неговите учителски години. С писмо и предложение от екзархията, той е назначен първоначално като учител в Щип през 1894 г., където през това време е и Дамян Груев. Именно по това вре­ме започва и тяхната много близка дружба.

Гоце Делчев е запленен от революционната идеология още като ученик в Солун­ската гимназия, тъй като е участвал в революционния кръжок, а след като пред­седателя на кръжока Борис Сарафов завършва училище и напуска гимназията, Гоце поема неговите функции.

Освен това е участвал и в Младежка революцион­на дружина в София, която пък издава свой специа­лен орган „Лоза“, в който са прокламирали идеите за революционна обстановка и ситуация в Македония за нейното освобождаване от Османска власт. Учителски­те години на Гоце Делчев продължават след 1894 г. в Пиринския край.

След една афера, пре­дателство в Щип, той е уволнен от Османските власти и му е забранено да преподава в този край на Македония. Тогава по настояване на Екзарха и по негово собствено той идва в Пиринско като учи­тел в Банско, но основната му идея е била да създава комитети. Именно от Гоце Делчев са създадени рево­люционните комитети първо в Банско, в дома на Дими­тър Тодев, в Разлог, в Бели­ца, в Горна Джумая и селата около града ни.

Учителстването му в Бан­ско всъщност е последното за него като екзархийски учител, защото от тук на­сетне Гоце Делчев изцяло се отдава на революционната идея. Той е един от органи­заторите на бомболеярна в село Сабляр, Кюстендилско, която започва ударно изра­ботването на бомби за под­готовка на въстание в Маке­дония.

През 1903 г., на Солунския конгрес от 2 до 4 януари, ко­гато се взима решението за въстание в Македония, Гоце Делчев, подобно на Дамян Груев и на много други изя­вени дейци не присъства, но приема идеята за въстание, тъй като решението за въс­тание така или иначе вече е взето, а обстановката в Ма­кедония не е позволява то да бъде отлагано.

Гоце Делчев единствено успява да промени датата на въстанието, която се е предлагало да бъде през пролетта на същата година. Той заминава за Солун на среща с Даме Груев, където успяват да коригират датата и така тя става 2 август – Илинден.

На връщане обаче при село Баница, Серско малка­та чета с която се е движел Гоце Делчев попада на за­сада от турски аскер, след предателство, и Гоце Дел­чев намира там смъртта си. Той не успява да участва в толкова дълго и трескаво подготвяното от него Илин­денско-Преображенско въс­тание.

– Какво може да ни каже­те и за контактите и отноше­нията на Гоце Делчев в Гор­на Джумая?

– Има една много интерес­на история в неговата биография, която не е особено по­пулярна. След като завършва Солунската гимназия, другари на Делчев от Ку­куш успяват да издейст­ват баща му да го пусне и да продъл­жи образо­ванието си във военното училище в София.

От Кукуш за София тръгват Гоце Делчев, Ста­мат Стама­тов и още един мла­деж. С един кираджия, с един файтон­джия, те успяват да стигнат до Горна Джумая, където през нощта престояват в хан, който е държан от въз­растен човек, евангелист от Банско.

Същата вечер момчетата уговарят един турчин-фай­тонджия да ги закара до Со­фия, защото времето, в което те е трябвало да се зачислят във военното училище, е напредвало и е имало реал­ната опасност да изпуснат учебната година.

На сутринта тръгват от Горна Джумая и стигат до границата при село Барако­во, но тъй като в Османската империя е върлувала епи­демия, българските погра­нични власти не ги пуснали да продължат оттатък през границата.

Файтонджията се връща, оставяйки момчетата на гра­ницата, които започват дъл­ги преговори с пограничните органи да бъдат пуснати да продължат, тъй като са уче­ници от Кукуш и са приети за кадети във Военното учили­ще. След дълги преговори, едва вечерта, пограничните служби са склонни да ги пус­нат напред, но файтонджия­та вече се е върнал в Горна Джумая.

Тогава Гоце Делчев казва на приятелите си да останат и да изчакат, а той самия пеш се връща от Бараково в Горна Джумая посред нощ. С помощта на ханджията ус­пява да намери файтонджи­ята турчин, който ги прекар­ва през граница и ги оставя в Дупница, от където вече те продължават пътя си към София.

Така на 11 юли 1891 г. с приказ на военното училище под номер 192 Гоце Делчев и неговите приятели от Кукуш са зачислени във Висшето военно училище в София.