Прескоментар: Шивашките фирми- предприятия за експлатация на човешкия труд

Кристина КАРАИВАНОВА

Има толкова много шивашки фирми, които са претъпкани с нискоквалифицирана работна ръка.

Тези хора нямат най-елементарното образование,а работят наравно с други , които са над тяхното ниво.

Именно това ги прави огромна маса от послушни работни пчелички, които правят милиони за шефовете си, а в замяна получават нищожни пари.

Работодателите печелят от такива хора, първо защото са лесни за манипулиране и

второ, защото нямат друга алтернатива.

Те са ограничени не само интелектуално, но и битийно и в такива среди изпъкват, тъй като  работят не толкова чрез своя труд, колкото чрез подмазвачеството и интриганството.

Чрез тези си „ качества“ те оцеляват и

 „ покриват всички критерии“ за работник.

Колкото до останалите хора, те са принудени да се трудят двойно повече, да понасят критиките и караниците с вайзерите си всеки ден.

Тази група от хора са предпочели да работят там,защото имат семейства, за които да се грижат и се нуждаят от сигурна работа, а фабриките според тях имат достатъчна такава.

Други избират фабриките,защото смятат, че при тази работа не вземаш големи решения и дори и да направиш грешка тя няма да бъде фатална за теб.

Приемат работата, като сигурно място, което ще имат и занапред, а зареди това не правят големи планове за бъдещето си.

Тъжна е картината, която се разкрива пред очите ни, но истинска и върху нея човек трябва да се замисли,защото докато има хора, които се оставят да бъдат експлоатирани ще съществуват такива предприятия.

А какво получаваме реално от тях ?

Фабриките за дрехи са най-кошмарното място, на което да отиде човек и го заявявам категорично,защото съм работила на такова място.

Условията на работа макар и документално подсигурени, не ни предпазват от прахът и изкуствените влакна, с който сме длъжни да се борим всеки ден, силният и неприятен шум от машините зареди, който сме принудени да крещим всеки път, за да се разберем, физическото и психическо натоварване, които работата ни причинява, но сме принудени да търпим.

Това са неща, с които не се съгласяваш, а се примиряваш, за да работиш там.

А за млад човек като мен и много други това е  личностно осакатяване,защото влезеш ли веднъж във фабрика няма да излезеш.

Затова  реших да избягам преди да е станало твърде късно и се обръщам към всички млади момичета и момчета да направят същото.

Ако за възрастните е твърде късно или непосилно да го направят, направете го вие и отидете да работите на място, където ще бъде оценен труда и възможностите ви.

 Такива места все ще се намерят стига някой да ги потърси и да поиска да работи, а не само да имитира работа.

По този начин вие няма да се обременявате, а напротив ще се развивате и ще благодарите на себе си за взетото решение.

Въпросът не е до това, че няма работа за вас никъде, проблемът е че вие не търсите трудния начин, а лесния, където привидно да изкарвате пари, но в същото време това да не ви радва или мотивира за нещо повече.

Може би е време да се замислите за себе си и да си зададете въпроса какво искам да постигна в живота си?

Колкото до въпроса със фабриките мога да кажа, че в тях можеш да оцелееш известно време, но докога?

Те не осакатяват само личностно, но и физически хората, а когато те са никому потребни ги отпращат обратно вкъщи.

Трябва ли човек да стигне до там, за да се реши да напусне?

Замислете се драги читатели докато все още можете да се навеждате, спите или ходите добре, докато все още сте здрави и полезни.

Като завършак на тази статия ще вмъкна един откъс от стихотворението на Никола Вапцаров, което  доказва, че тези предприятия няма да се подобрят към по-добро и единствено ще унищожават работоспособният човек.

Завод.

Над него облаци от дим.

Народът прост,

животът — тежък, скучен. —

Живот без маска и без грим —

озъбено, свирепо куче.

И трябва да се бориш неуморно,

и трябва да си страшно упорит,

за да изтръгнеш от зъбите

на туй настръхнало,

   вбесено псе

парченце хлеб.