Тримата от запаса

И тримата заместника на здравния министър са били част от неговия екип в предишния му мандат

Малко е времето на служебния здравен министър, но за сметка на това задачите, които си постави са амбициозни – отмяна на пръстовия отпечатък префасониране на лимитите в болничната помощ, успокояване на нормативния хаос в системата. За да ги реализира, ще му трябват добри помощници, затова решихме да ви представим хората, на които най-много ще разчита Илко Семерджиев – неговите заместници.

Д-р Атанас Кундурджиев има вид на отличник и това, че е защитил три специалности – вътрешни болести, кардиология и нефрология, едва ли учудва тези, които го познават. Той не е от хората, които обичат непрекъснато да са под светлината на прожекторите. Затова се забравя, че е бил зам.-министър на здравеопазването през 2000 – 2001 г., изпълнителен директор на „Александровска“, главен секретар на БЛС – от 2002 до 2004 г. Както в работата си, така и в управленската си кариера обаче винаги е бил прецизен и последователен. Макар обикновено да стои в сянка, малко от промените в сектора са минали без неговото участие. В МЗ този път той дойде от болницата „Св. Ив. Рилски“, където беше назначен по времето на бившия директор Мариета Райкова като шеф на клиниката по нефрология. Точно заради това светкавичната смяна на мениджъра на клиниката с д-р Дечо Дечев хвърли в почуда старото ръководство на болницата.

Д-р Кундурджиев е от Гоце Делчев и избира лекарската професия заради уважението, което имат хората към нея. Започва работа по разпределение в селска практика в Хаджидимово и извървява целия път до една от най-добрите болници в страната – „Александровска“, така че е запознат с всички проблеми в системата. Включително с изкривяванията, които водат до противопоставянето между лекари и пациенти, а също и между самите медици от различните специалности. Твърди, че лобизмът е изиграл лоша услуга в тази посока.

В медицината д-р Кундурджиев защитава холистичния подход. Смята, че човек е комплексно същество, „организмът работи в хармония, когато е здрав, а болестта е загуба на този интегритет“. Не отхвърля нито едно от достиженията на тази древна наука през годините, а се стреми да ги използва в лекарската си практика. Следва и римската поговорка: Употребата не оправдава злоупотребата. Не е от тези, които непрекъснато сменят идеи и позиции в зависимост от конюнктурата.

Екипен играч е. Гордее се с факта, че е един от хората, които заедно с Илко Семерджиев сложиха основата на съвременната здравна система в България с въвеждането на здравното осигуряване. Не смята, че тогава са сгрешили, но подчертава, че реформата е спъната още в началото, защото е имало точни разчети за постепенно увеличаване на здравната вноска, демонополизация на НЗОК, приватизация на някои от водещите здравни заведения, за да навлезе частен капитал в тях и да ги подобри. „Направеното беше в посока по-интегриран подход и поставяне на пациента в центъра на системата – със своя избор на лечебно заведение, на здравен фонд, той да може да изисква от нея. А пациентът търси именно по-комплексен, действително качествен подход – както от страна на лечебните заведения, които се конкурират за него, така и от страна на финансиращите институции, които също се конкурират за вноските му“, казва д-р Кундурджиев в едно от интервютата си.

Учудва се защо е необходимо здравната каса да въвежда строги бюджети на болниците, след като това се вършеше преди години от няколко чиновника в министерството. Смята, че не може в пазарна среда, само здравеопазването да е одържавено. Според него през годините системата е върната назад и в момента е в изходна точка. Само че сега съществува и друг голям проблем – липсата на лекари от водещи специалности. Като бивш главен секретар на БЛС, той е убеден, че съсловието може да бъде важна движеща сила в сектора и се надява лекарите, а и цялото общество, да имат по-активно отношение към проблемите в здравеопазването. Защото това е системата, до която се докосват в даден момент всички. И от която зависи здравето и живота им. Убеден е, че познава процесите в здравеопазването и може да бъде полезен при реформирането му.


Д-р Галин Каменов
също е зам.-министър на здравеопазването от 2000 до 2001 г. в екипа на д-р Семерджиев, така че има управленски опит още от старта на реформата. Не е особено разговорлив. Става директор на РИОКОЗ – Софийска област, а от 2011 г. до повторното му завръщане в здравното ведомство е главен секретар на РЗИ – Софийска област. Завършил е медицина в МУ – София, след което специализира „Епидемиология“ във ВМА. Бил е зам.-началник на Центъра по военна епидемиология и хигиена към ВМА.

Д-р Каменов е от впечатляваща фамилия, в която има четири поколения лекари. Син е на известния български епидемиолог проф. Емил Каменов, от когото наследява и професията си. „В епидемиологията ме привличат мащабите – едно е да помогнеш на един пациент, друго е да вземаш решения, които предпазват хиляди и милиони от заболяване“, казва професорът. Точно това харесва и синът му в тази специалност. Галин Каменов има още трима братя, затова не е ясно кой точно е автор на крилатата фраза, актуална и днес: Произхождам от бедно професорско семейство. Чете много както медицинска, така и художествена литература. Играе шах още от дете. Определено е интроверт, така че публичните му изяви и като зам.-министър в правителството на Иван Костов са минимални. Според хора, които го познават добре, той е перфекционист в работата си и затова на подчинените му никак не им е лесно.


Любомир Гайдов,
който ще отговаря за европроектите и правните въпроси, също вече е бил заместник-министър, но по времето на Божидар Нанев. Още тогава той oтговаряше за същия ресор, но бързо беше освободен от него.

По образование Гайдов е юрист, като професионалния си опит поделя основно между административния съд и здравно министерство. От 1997 до 1998 г. той е началник на отдел в здравното ведомство. Година по-късно, когато Илко Семерджиев става здравен министър, Гайдов оглавява дирекция „Правна“. През 2007 г. обаче, по времето на проф. Радослав Гайдарски, юристът напуска МЗ и става съдия в Административен съд – София област (АССО). През 2009 г. с идването на власт на ГЕРБ той отново се връща в здравното ведомство като зам. министър по препоръка на десни политици в сектора. Престоят му се оказва много кратък – само няколко месеца. Официално посочените мотиви за скорострелното му освобождаване от длъжността бяха „лични причини“. Според хората в сектора обаче Гайдов беше освободен по желание на д-р Нанев и тогавашния премиер Бойко Борисов заради подозрения в неетични практики. След смяната, той отново става съдия в АССО.

На фона на тази професионална биография връщането му от новия здравен министър Илко Семерджиев не изглежда изненадващо. Освен еврофондовете, най-вероятно ръководството ще разчита на него и за решаване на драмата с пръстовия отпечатък. В момента делото е на петчленен състав във ВАС, а Семерджиев обяви, че иска да свика заинтересуваните страни, за да решат дали ще спрат контролната мярка. Целият сектор, БСП и лично служебният министър са на мннеие, че това трябва да стане, колкото си може по-скоро.

clinica.bg

Започнете да пишете и натиснете Enter за търсене