Д-р Илко Семерджиев – зъболекарят визионер
-
- февруари 8, 2017
Ралица ВАСИЛЕВА
“От мен очаквайте респект към фактите, максимално възможната обективност и служба в обществен интерес. В здравната система могат да бъдат възстановени някои баланси, както и да бъдат поправени някои грешки. Целта ми ще бъде здравната система да се успокои; нормативният хаос да бъде намален; колегите да получат по-предвидима среда, за да могат да планират живота си, а хората да могат да разчитат повече на тях и на здравеопазването като цяло.” Този ангажимент пое избраният за служебен министър на здравеопазването д-р Илко Семерджиев в личния си фейсбук профил.
Има всички шансове да успее, защото е един от малцината, знаещи що е то и как се управлява здравеопазването. Досега е показал изключителна работоспособност и талант да обединява хората си около идеи. В този сектор няма по-опитен от него: възстанови Българския лекарски съюз (БЛС), 3 пъти зам.-министър на здравеопазването, създател на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) през март 1999 г. и неин първи директор, министър на здравеопазването.
Д-р Илко Семерджиев е роден на 25 август 1959 г. в Гоце Делчев. Завършва гимназия в родния си град и стоматология в Медицинска академия – София, през 1984 г. Взема специалност “Обща стоматология” през 1989 г. До 1993 г. ръководи XXI поликлиника в София.
След създаването на БЛС е 3 мандата член на управителния съвет, през два от тях е зам.-шеф. Завършва мениджмънт през 1991 г. Продължава обучението си в областта на фирменото управление, здравния мениджмънт, общественото здравеопазване, управлението на здравното и социалното осигуряване в САЩ, Германия, Великобритания, Франция, Ирландия и др.
През 1993 г. става зам.-министър на здравеопазването в правителството на проф. Любен Беров с ресор здравна политика и реформа.
Впоследствие напуска поради несъгласие с водената политика в неговия ресор. За здравната реформа отговаря и като зам.-министър в правителствата на Стефан Софиянски и Иван Костов през 1997-1998 г. Има и така нужните познания върху социалното осигуряване още от 1997 г., когато влиза в надзора на НОИ.
Д-р Семерджиев е визионерът на здравната реформа у нас. Първата повратна година е 1998-а, когато се трасира пътят на промените с основния пакет нови закони – Закона за здравното осигуряване, Закона за лечебните заведения, Закона за съсловните организации на лекарите и стоматолозите. Следващата е 1999 г., когато създава и оглавява здравната каса. Новият модел се прилага първо в извънболничната помощ от юли 2000 г., а през 2001 г. обхваща и болниците. Въвежда се солидарен модел на здравно осигуряване на принципа “Плащаме всички, ползва този, който има нужда”, който в онзи момент е най-близък до модела в Германия.
Месеци след като стартира здравната каса, през декември 1999 г., д-р Семерджиев е поканен за министър на здравеопазването във втория кабинет на Иван Костов.
През април 2001 г. правителството приема Национална здравна стратегия – визията за развитието на системата до 2010 г. с план за действие за първите 5 г., изработена от Семерджиев и неговия екип. Документът съдържа първия задълбочен анализ на структурите, демографските показатели и негативните тенденции у нас, който очертава заварените и зараждащите се проблеми и несъответствия за следващите години.
Планирани са решения, подкрепени с финансови разчети за десетилетие напред. Едно от най-важните е за постъпателното увеличение на здравната вноска – по план до 12%, успоредно със структурна реформа, за да се постигне устойчива работеща система с адекватно финансиране. Оттогава не е правен и приеман подобен документ у нас. Интересен факт е, че според този план здравната каса трябваше да покрива 30% от разходите в болничната помощ през 2002 г., половината след 2 г. и 70% чак през 2006 г. Вместо това през 2005 г. бе решено касата да поеме “цялата болнична помощ”, откъдето тръгва и хроничният дефицит във финансирането. Това е и една от основните причини за днешното състояние на здравеопазването. Хората остават с впечатлението, че здравната каса плаща “всичко” – има само един основен и всеобхватен пакет дейности, а същевременно всеки плаща скъпи консумативи, медицински изделия, изследвания и доплаща лекарства.
Планът за реформа на Илко Семерджиев получи международна подкрепа от над 80 млн. евро от Световната банка и Европейската комисия, което беше прецедент за времето си.
След смяната на властта през 2001 г. Илко Семерджиев е учредител, председател и почетен председател на УС на Международния институт по здравеопазване и здравно осигуряване (МИЗЗО). През 2003 г. учредява и в продължение на 10 години е ръководител на доброволен фонд за здравно осигуряване “ДОМ-Здраве” АД. 2001-а е втората повратна година в историята на здравното осигуряване у нас. Създадена като самостоятелна и независима институция с трипартитно представителство в управлението, здравната каса постепенно се превръща в подчинена структура на Министерството на финансите и парламента. С всяка изминала година натрупва все по-голям дефицит. До избирането му за здравен министър и вицепремиер по социалната политика в служебното правителство на проф. Огнян Герджиков работи в МИЗЗО, където се занимава с проекти в областта на здравното осигуряване.
През годините досега критикува открито решенията на управляващите за здравеопазването, а към действията на предшественика си д-р Петър Москов е безмилостен. “Няма първа, втора, трета грешка. До този момент Москов няма нито един правилен ход“, обобщава Семерджиев в интервю преди няколко месеца. “Здравни реформи няма, има правни недомислици… Правят се промени на принципа опит – грешка, което не подобрява системата, а създаде нова криза”, казва в интервю през 2016 г. по повод отказа на лекарския съюз да подпише рамков договор със здравната каса.
В друго издание пояснява, че “здравето на пациентите в момента е изложено на висок риск, защото здравеопазването е принудено да се занимава с правните и административни недомислия на министъра вместо с проблемите на болните. Нормативният хаос обърква процесите в системата”.
Въвеждането на пръстовия идентификатор като контролна система в болниците е сред най-критикуваните от Семерджиев стъпки на Москов. Според него няма законово основание за подобно изискване и “не може да се слага такава допълнителна бариера пред ползването на медицинска помощ”. “Повече пазар и по-малко администрация” е сред основните принципи на Семерджиев за борба с корупцията.
Месеци по-рано предупреждава, че предвиденото в Националната здравна карта съкращение на болничните легла – особено в хирургичните отделения, ще лиши пациентите извън столицата от възможност да се лекуват в столицата. “Прилича на геноцид“, казва Семерджиев и добавя, че се ограничава и достъпът до безплатни лекарства.
Единственият позитив в управлението на Москов според Семерджиев е възможността за финансиране на спешната помощ по програма от европейските фондове, което стартира в края на миналата година.
Семейството на д-р Семерджиев включва още зъболекари – съпругата му Таня и сина Тодор, и една лекарка – дъщерята Николина, която е невролог. Той е горд дядо на близнаци, момче и момиче, които скоро ще навършат 2 г.
Be the first to leave a review.
