Д-р Илко Семерджиев – зъболекарят визионер

Ралица ВАСИЛЕВА

“От мен очаквайте респект към фактите, максимално възмож­ната обективност и служба в обществен интерес. В здравна­та система могат да бъдат възстановени някои баланси, както и да бъдат поправени някои грешки. Целта ми ще бъде здравна­та система да се успокои; нормативният хаос да бъде намален; колегите да полу­чат по-предвидима среда, за да могат да планират жи­вота си, а хората да могат да разчитат повече на тях и на здравеопазването като цяло.” Този ангажимент пое избраният за служебен ми­нистър на здравеопазване­то д-р Илко Семерджиев в личния си фейсбук профил.

Има всички шансове да успее, защото е един от мал­цината, знаещи що е то и как се управлява здравеопаз­ването. Досега е показал изключителна работоспо­собност и талант да обеди­нява хората си около идеи. В този сектор няма по-опитен от него: възстанови Българ­ския лекарски съюз (БЛС), 3 пъти зам.-министър на здра­веопазването, създател на Националната здравнооси­гурителна каса (НЗОК) през март 1999 г. и неин първи директор, министър на здра­веопазването.

Д-р Илко Семерджиев е роден на 25 август 1959 г. в Гоце Делчев. Завършва гимназия в родния си град и стоматология в Медицинска академия – София, през 1984 г. Взема специалност “Обща стоматология” през 1989 г. До 1993 г. ръководи XXI по­ликлиника в София.

След създаването на БЛС е 3 мандата член на упра­вителния съвет, през два от тях е зам.-шеф. Завършва мениджмънт през 1991 г. Продължава обучението си в областта на фирменото управление, здравния ме­ниджмънт, общественото здравеопазване, управле­нието на здравното и соци­алното осигуряване в САЩ, Германия, Великобритания, Франция, Ирландия и др.

През 1993 г. става зам.-ми­нистър на здравеопазването в правителството на проф. Любен Беров с ресор здрав­на политика и реформа.

Впоследствие напуска поради несъгласие с воде­ната политика в неговия ресор. За здравната ре­форма отговаря и като зам.-ми­нистър в прави­телствата на Сте­фан Софиянски и Иван Костов през 1997-1998 г. Има и така нуж­ните познания върху соци­алното осигуряване още от 1997 г., когато влиза в надзора на НОИ.

Д-р Семерджиев е визионерът на здрав­ната реформа у нас. Първата повратна го­дина е 1998-а, когато се трасира пътят на промените с основния пакет нови закони – Закона за здравното осигуряване, Закона за лечебните заведения, Закона за съсловните организации на лека­рите и стоматолозите. Следващата е 1999 г., когато създава и огла­вява здравната каса. Новият модел се при­лага първо в извънб­олничната помощ от юли 2000 г., а през 2001 г. обхваща и болници­те. Въвежда се солида­рен модел на здравно осигуряване на прин­ципа “Плащаме всички, ползва този, който има нужда”, който в онзи момент е най-близък до модела в Германия.

Месеци след като стартира здравната каса, през декември 1999 г., д-р Семерджиев е поканен за министър на здравеопазването във втория кабинет на Иван Костов.

През април 2001 г. прави­телството приема Нацио­нална здравна стратегия – визията за развитието на системата до 2010 г. с план за действие за първите 5 г., изработена от Семерджиев и неговия екип. Документът съдържа първия задълбо­чен анализ на структурите, демографските показатели и негативните тенденции у нас, който очертава заваре­ните и зараждащите се про­блеми и несъответствия за следващите години.

Планирани са решения, подкрепени с финансови разчети за десетилетие на­пред. Едно от най-важните е за постъпателното увели­чение на здравната вноска – по план до 12%, успоредно със структурна реформа, за да се постигне устойчива ра­ботеща система с адекватно финансиране. Оттогава не е правен и приеман подобен документ у нас. Интересен факт е, че според този план здравната каса трябваше да покрива 30% от разходите в болничната помощ през 2002 г., половината след 2 г. и 70% чак през 2006 г. Вместо това през 2005 г. бе решено касата да поеме “ця­лата болнична помощ”, от­където тръгва и хроничният дефицит във финансиране­то. Това е и една от основ­ните причини за днешното състояние на здравеопазва­нето. Хората остават с впе­чатлението, че здравната каса плаща “всичко” – има само един основен и все­обхватен пакет дейности, а същевременно всеки плаща скъпи консумативи, меди­цински изделия, изследва­ния и доплаща лекарства.

Планът за реформа на Илко Семерджиев получи международна подкрепа от над 80 млн. евро от Светов­ната банка и Европейската комисия, което беше преце­дент за времето си.

След смяната на властта през 2001 г. Илко Семерджи­ев е учредител, председател и почетен председател на УС на Международния институт по здравеопазване и здрав­но осигуряване (МИЗЗО). През 2003 г. учредява и в продължение на 10 години е ръководител на доброволен фонд за здравно осигурява­не “ДОМ-Здраве” АД. 2001-а е втората повратна година в историята на здравното оси­гуряване у нас. Създадена като самостоятелна и неза­висима институция с три­партитно представителство в управлението, здравната каса постепенно се превръ­ща в подчинена структура на Министерството на финан­сите и парламента. С всяка изминала година натрупва все по-голям дефицит. До избирането му за здравен министър и вицепремиер по социалната политика в слу­жебното правителство на проф. Огнян Герджиков ра­боти в МИЗЗО, където се за­нимава с проекти в областта на здравното осигуряване.

През годините досега критикува открито решени­ята на управляващите за здравеопазването, а към действията на предшестве­ника си д-р Петър Москов е безмилостен. “Няма първа, втора, трета грешка. До този момент Москов няма нито един правилен ход“, обоб­щава Семерджиев в интер­вю преди няколко месеца. “Здравни реформи няма, има правни недомислици… Правят се промени на прин­ципа опит – грешка, което не подобрява системата, а съз­даде нова криза”, казва в ин­тервю през 2016 г. по повод отказа на лекарския съюз да подпише рамков договор със здравната каса.

В друго издание пояснява, че “здравето на пациентите в момента е изложено на висок риск, защото здравео­пазването е принудено да се занимава с правните и ад­министративни недомислия на министъра вместо с про­блемите на болните. Норма­тивният хаос обърква про­цесите в системата”.

Въвеждането на пръсто­вия идентификатор като кон­тролна система в болниците е сред най-критикуваните от Семерджиев стъпки на Мос­ков. Според него няма зако­ново основание за подобно изискване и “не може да се слага такава допълнителна бариера пред ползването на медицинска помощ”. “Пове­че пазар и по-малко админи­страция” е сред основните принципи на Семерджиев за борба с корупцията.

Месеци по-рано преду­преждава, че предвидено­то в Националната здрав­на карта съкращение на болничните легла – особено в хирургичните отделения, ще лиши пациентите извън столицата от възможност да се лекуват в столицата. “Прилича на геноцид“, казва Семерджиев и добавя, че се ограничава и достъпът до безплатни лекарства.

Единственият позитив в управлението на Москов според Семерджиев е въз­можността за финансиране на спешната помощ по про­грама от европейските фон­дове, което стартира в края на миналата година.

Семейството на д-р Семер­джиев включва още зъболе­кари – съпругата му Таня и сина Тодор, и една лекарка – дъщерята Николина, която е невролог. Той е горд дядо на близнаци, момче и моми­че, които скоро ще навършат 2 г.