Читалището в Разлог – център на местната самодейност
-
- януари 31, 2017
Катя БРАНКОВА
В далечната 1856 г. като центрове на новобългарското просвещение възникват читалищата.
Първите читалища са основани през 1856 г. в Свищов, Шумен и Лом. На 30 януари 1856 г. в Свищов е открито първото читалище „Еленка и Кирил Д. Аврамови“. Негови основатели са Димитър Начович, Христаки Филчов, Емануил Васкидович и Георги Владикин. През пролетта на същата година Сава Доброплодни основава в Шумен второто българско читалище, което днес се нарича Народно читалище „Добри Войников – 1856“. Пак тогава е основано и читалище в Лом.
До Освобождението те наброяват 131, благодарение на усилията на по-заможни и просветени възрожденци, като със съдействието на училищата и общините се грижат за просветата, организират читални за възрастни, библиотеки и неделни училища. Читалищата стават база и за развитие на театъра и музиката, за разпространение на българския периодичен печат и книжовност. Центрове са на културно-духовния живот сред емиграцията. Особена роля в това отношение изиграват читалищата „Братска любов” и „Българско читалище” (ръководено от Добродетелната дружина) в Букурещ, читалищата в Браила, Болград и Цариград.
И в момента читалищата изпълняват учебно-просветителски функции и се центрове на местната самодейност. В тях функционират библиотека и клубове по интереси, където се развиват най-различни дейности от любителски школи по музика, танци, спорт, чужди езици, театър, литературни четения, отбелязване на обществено значими събития за населеното място и празници, организиране на конференции и градски събрания. Някои читалища през 90-те години на ХХ век служат и за киносалони, пенсионерски или партийни клубове.
За разлика от селските читалища, в малките и средно големи градове читалищата разполагат със симфоничен или духов оркестър, смесен хор и народен ансамбъл. През втората половина на ХХ век културно-просветна функция изпълняват също и културни домове (домове на културата), младежки домове и пр., които са създавани по съветски образец и се финансират пряко от предприятия или организации.
Към януари 2016 г. броят на регистрираните читалища в България е 3614.
Разлог също има своето читалище. Инициатори за създаването на Мехомийското читалище са Владислав Каназирев, Петър Лачин и Благой Даскалов. По тяхна инициатива през 1909 г. е организирано събрание на около 50 видни наши съграждани. За името на бъдещето читалище възникват спорове. Георги Кондев предлага „Братя Юрукови“, в памет на загиналите в Илинденско-Преображенското въстание двама мехомийци, но четникът Дойчин Тумбев уточнява, че във въстанието загива и учителят Никола Даскалов, братя Кулини и други. Предложено е и името на загиналия драмски войвода Владимир Кипров. Накрая всички приемат „15 септември 1903 година“ – Кръстовден, датата, на която избухва въстанието в Разлога. Председател на първия управителен съвет е Владислав Каназирев, определен е и членски внос – 100 пари месечно. Читалището е настанено в Кулината къща на пазара, а основателите даряват свои книги, за да положат началото на библиотеката. За нещастие читалищният фонд става е унищожен през 1913 година от гръцките войски. Новата сграда на читалището е бившата турска аптека срещу градската градина. Братя Каназиреви построяват читалищен салон в сградата на прогимназията. В 1972 година новото здание Дом на културата е кръстено „50 години СССР“, което след краха на комунистическия режим е премахнато. И сега нашето читалище е център на местната самодейност. В него си дават среща ентусиазирани наши съграждани, които изпълняват заветите на основателите, поддържат традициите на народното творчество, дават мило и драго за съхраняване духа на Разлога.
Be the first to leave a review.
