Читалището в Разлог – център на местната самодейност

Катя БРАНКОВА

В далечната 1856 г. като цен­трове на новобъл­гарското просве­щение възникват читалищата.

Първите читалища са ос­новани през 1856 г. в Сви­щов, Шумен и Лом. На 30 януари 1856 г. в Свищов е открито първото читалище „Еленка и Кирил Д. Аврамо­ви“. Негови основатели са Димитър Начович, Христаки Филчов, Емануил Васкидо­вич и Георги Владикин. През пролетта на същата година Сава Доброплодни основа­ва в Шумен второто българ­ско читалище, което днес се нарича Народно читалище „Добри Войников – 1856“. Пак тогава е основано и чи­талище в Лом.

До Освобождението те на­брояват 131, благодарение на усилията на по-заможни и просветени възрожденци, като със съдействието на училищата и общините се грижат за просветата, орга­низират читални за възраст­ни, библиотеки и неделни училища. Читалищата ста­ват база и за развитие на театъра и музиката, за раз­пространение на бъл­гарския периодичен печат и книжовност. Центрове са на кул­турно-духовния живот сред емигра­цията. Особена роля в това от­ношение изиграват читалищата „Брат­ска любов” и „Бъл­гарско читалище” (ръководено от До­бродетелната дру­жина) в Букурещ, чи­талищата в Браила, Болград и Цариград.

И в момента чита­лищата изпълняват учебно-просвети­телски функции и се центрове на мест­ната самодейност. В тях функционират библиотека и клу­бове по интереси, където се развиват най-различни дей­ности от любителски школи по музика, танци, спорт, чужди езици, театър, ли­тературни четения, отбелязване на обществено значими събития за населе­ното място и празници, ор­ганизиране на конференции и градски събрания. Някои читалища през 90-те години на ХХ век служат и за кино­салони, пенсионерски или партийни клубове.

За разлика от селските чи­талища, в малките и средно големи градове читалищата разполагат със симфоничен или духов оркестър, смесен хор и народен ансамбъл. През втора­та по­ловина на ХХ век кул­тур­но-про­светна функ­ция изпъл­няват също и кул­турни до­мове (домо­ве на култу­рата), мла­деж­ки до­мове и пр., които са създавани по съветски образец и се финансират пряко от предприятия или организации.

Към януари 2016 г. броят на регистрираните читали­ща в България е 3614.

Разлог също има своето чи­талище. Инициатори за съз­даването на Мехомийското читалище са Владислав Кана­зирев, Петър Лачин и Благой Даскалов. По тяхна иници­атива през 1909 г. е органи­зирано събрание на около 50 видни наши съграждани. За името на бъдещето чита­лище възникват спорове. Ге­орги Кондев предлага „Братя Юрукови“, в памет на загина­лите в Илинденско-Преобра­женското въстание двама мехомийци, но четникът Дой­чин Тумбев уточнява, че във въстанието загива и учите­лят Никола Даскалов, братя Кулини и други. Предложе­но е и името на загиналия драмски войвода Владимир Кипров. Накрая всички при­емат „15 септември 1903 го­дина“ – Кръстовден, датата, на която избухва въстанието в Разлога. Председател на първия управителен съвет е Владислав Ка­назирев, опреде­лен е и членски внос – 100 пари месечно. Чита­лището е наста­нено в Кулината къща на пазара, а основателите даряват свои кни­ги, за да положат началото на биб­лиотеката. За не­щастие читалищ­ният фонд става е унищожен през 1913 година от гръцките войски. Новата сграда на читалището е би­вшата турска ап­тека срещу град­ската градина. Братя Каназиреви построяват чи­талищен салон в сградата на про­гимназията. В 1972 година новото здание Дом на културата е кръстено „50 години СССР“, което след краха на комунистическия режим е премахнато. И сега нашето читалище е център на местната самодейност. В него си дават среща ентуси­азирани наши съграждани, които изпълняват заветите на основателите, поддържат традициите на народното творчество, дават мило и драго за съхраняване духа на Разлога.