Режисьорката Мая Вапцарова, племенничка на поета: Спасих убиеца на Вапцаров от смърт!

Баща ми почина от инфаркт, след като изслуша палача как е разстрелял Никола

Лили АНГЕЛОВА

КОЯ Е ТЯ?
Родена е на 7.07.1944 г. в Банско, племенница на поета Никола Вапцаров. Учила е психология в Ню Йорк Унивърсити през 1967 г. Завършва кинорежисура в Будапеща при Ищван Сабо през 1969 г. Режисьор е на игралните филми „Лъжовни истории“ (1977) и „Мярка за неотклонение“ (1983), автор е и на над 50 документални филма. С Вацпарова разговаряме по повод 75-годишнината от кончината на големия български поет Никола Вапцаров, която ще бъде отбелязана с поредица от събития в цялата страна.
– Г-жо Вапцарова, скоро ще покажете новия си филм за Вапцаров. С какво той е по-различен от предишните ви негови биографични?
– Новият ми филм се казва „Епоха“. В него пресъздавам събитията от Балканската, Първата, Втората, Междусъюзническата война и т.н. през призмата на социалния баланс, за който се бореше Вапцаров. Предишните ми филми за него бяха просто биографични. Сега се опитах да покажа бъдещето след Вапцаров. Във филма за първи път се срещнах и с живите му съученици, това бяха 12 на брой 94-годишни хора! Изключителни бяха разговорите ни с тях. Освен това присъствах и на клетвата на младите – на 20-годишните морячета. Снимахме много силни моменти, които ще видите във филма. Него го гледаха само журналисти във Варна, реших да им го покажем там. Но в него много говоря и за предателството. Не искам да кажа, че това е любима моя тема, но така ми се получават нещата, за съжаление. Идеята ми беше хората да си дадем една равносметка през какви лъжи или истини се движи човечеството ни сега. В лентата третирам и предателството спрямо България с македонския въпрос. Но предателите не са само политиците, защото политиката е подчинена на икономиката. В една икономика, която е водеща, може би се крие най-голямото предателство спрямо дадена страна, а политиците просто следват икономиката. И това предателство, което те извършват, вече е осъзнато предателство, което е страшното. То вече се превръща в геройство, за съжаление.
– Но човечеството прави странни избори днес – например победата на Доналд Тръмп на изборите в САЩ, как я анализирате вие?
– Че Тръмп не е палячо, е сигурно. От друга страна смятам, че човекът, който стои зад него, е много по-силен от всички и повежда обществото към друга система. Защото, помислете, Тръмп извежда отново фигурата на Кисинджър. А какво направи Кисинджър? През 70-те успя да скара Америка с Китай. Сега пък Тръмп иска да обедини Русия с Китай, накъде върви обществото ще ни покажат анализите на тези му действия. Но като цяло, ако трябва да сме точни, жонгльорите в икономиката в момента идват на власт. Те дърпат конците и могат да хвърлят кръгчетата на икономиката и политиката едновременно.
– А нашата страна доколко сме зависими от тези процеси, които явно засягате и във филма?
– Да, засягам ги. Ние никога не сме имали наша политика. Може би това е било единствено по времето на Константин Стоилов, само тогава.
– Мислите ли, че Вапцаров, ако беше жив, щеше да е доволен от членството ни в ЕС, което вече стана 10-годишно?
– Ако се прочетат стиховете му, които се отнасят до Испания и други страни, той анализира ситуацията и има възможност да е мислил, че ще има подобен съюз.
– Г-жо Вапцарова, след всички филми, които направихте за Никола Вапцаров, разбрахте ли защо той бе разстрелян?
– Знаете ли, има едно стихотворение, въобще непознато в тетрадките му, което се казва „Гадател“. И като го разглеждах, започнах да мисля над една фраза: „Незнайна, гадна смърт“, той е знаел, че ще бъде убит и от куршум ще си отиде от този свят. Той казва: „Много рано ще умра“. На 33 години, точно в Христовата възраст. Направи ми впечатление това негово прозрение. Защото той явно е знаел, че присъдата ще падне над него заради прегрешение на рода му. Защото и от двете му страни роднините са интересни хора. Той е кръстен на дядо си – Никола от Проданичния род, доколкото знам от материалите на акад. Николай Тодоров, който бяга поради това, че сестра му е била изнасилена и идва в България от Охрид. Закопава тези трима турци, които я изнасилват, под дъските в къщата и тогава напуска. Тази история за пръв път я разказвам пред вас. От другата страна на рода – на Теодор Везьов, по линия на баба ми Елена, е бил женен за Изабел, роднина на Медичите. Тя донася като зестра червените раковини, с които се боядисват в пурпур мантиите на папите и кралете. Когато двата рода се съюзяват, идва и името Вапцари заради тези ценни раковини. Има и една друга история, която пак ще разкажа за първи път. Когато бил малък, Никола и родителите му са били на гости у Фердинанд, той заспива в стола му. Това се счита за кощунство и имало поверие, че след това онзи, който седне на стола, ще бъде наказан, ще умре.
– Баба ви Елена ли е тази, която моли Цар Борис Трети да помилва Никола?
– Тя не стига до Цар Борис Трети. Да, тя е стигнала до Евдокия, сестрата, но тя не е направила срещата. И след това по молба на своя приятел проф. Балан той спасява от куршум Трайчо Костов, който също е бил в процеса. Заедно с още 63-ма души. Шестима от тях са осъдени на смърт. Между тях и чичо ми.
– Години след това вие се срещате с убиеца на Вапцаров.
– Да. В един от филмите ми, който направих, съм снимала точно този предсмъртен разговор, в който Никола казва, че независимо от всичко ще идва в съня ни, но не наяве. Играе и с тезата на Сталин -„какво тук значи някаква си личност“. Но знаете ли, убиецът сам дойде и пожела да говори с мен, а аз дълго бягах с него. Чудих се какво иска да ми каже, беше 80-годишен. Този човек беше портиер в Съюза на преводачите. Най-накрая мъжът дойде сам вкъщи. Извиках и баща си, брата на Никола Вапцаров. Исках и той да чуе. Но стана ужасно. Та човекът ми разказа, че е бил войник в гарнизонното стрелбище. Участвал в разстрела на шестимата осъдени на смърт. Преди това са били в подземието, където друг един смъртник – Антон Попов, се жени за любимата си. При залпа въпросният човек е бил срещу чичо ми. Командващият взвода кап. Радев се бавил. Какво правите, сопнал му се полицаят Гешев. Радев дал заповед за стрелба. Човекът срещу чичо ми, същият, който години след това седеше вкъщи, каза, че е стрелял не в сърцето, а в рамото на Вапцаров. Започнали проверка. За първите двама казали, че са мъртви. За третия – Вапцаров – жив. Според всички международни правила в този случай осъденият има право да живее. За Вапцаров обаче са командвали втори залп. И знаете ли, след като баща ми чу разказа на човека, и двамата получиха инфаркт. Едновременно. Тогава ги спасих и двамата. Но баща ми веднага почина след това, а човекът малко по-късно. И да, спасих убиеца на чичо ми, но не се смятам за герой. Това е човешко. Твърде човешко.Баща ми почина от инфаркт, след като изслуша палача как е разстрелял Никола