Директори на основни училища в Благоевград изправени „на нокти“! Вижте защо….

Двойно по-голям прием от досегашния, или най-малко 52-ма петокласници, иска да обучава ПМГ „Акад. С. П. Корольов“ за следващата учебна 2017-2018 г. Това изправи „на нокти“ директорите на основни училища, които са притеснени, че това ще доведе до „разтуряне“ на паралелки. Директорът на учебното заведение Николай Каращранов обясни, че математическите гимназии имат право да приемат до 2% от завършващите 4-и клас, или при близо 3000 четвъртокласници в областта да обучават до 60 ученици в 5-и клас. „По този повод проведох разговор с директора на гоцеделчевската ПМГ Елка Божикова. Предложих й да излезем с искане Регионалното управление на образованието да ни разреши да приемем ако не точно по 60 ученици /3 паралелки по 20 деца/, то 2 паралелки от по 26 петокласници. Тя обаче не се съгласи”, разкри Н. Каращранов.

Репортер на вестник „Струма“ се свърза с директора на ПМГ „Яне Сандански“. „Твърдо държим на досегашния си прием от 1 паралелка – 26 ученици в 5-и клас. За нас най-важен е не броят на учениците, а качеството на обучението“, бе краткият, но категоричен отговор на Е. Божикова.

Н. Каращранов пък анализира, че Благоевградски регион е по-голям и съответно с повече ученици от Гоцеделчевския, следователно ПМГ „Акад. С. П. Корольов“ би могла да реализира по-голям прием след 4-и клас от ПМГ „Яне Сандански“.

„Все пак да не забравяме, че едно е да искаш, а друго да ти разрешат. Това са две различни неща. Всичко е въпрос на договорки“, заключи директорът на Математическата гимназия в Благоевград, която реализира на 100% план прием от 6 паралелки след 7-ми клас и със своите близо 900 ученици е сред най-големите училища в Пиринско.

Темата за т. нар. ранен прием е обект на множество дискусии в образователната гилдия повече от 10 години. Учители, директори на ОУ-та и СУ-та не спират да коментират каква е логиката 33-те математически гимназии в страната толкова много да държат да приемат ученици след 4-и клас при положение, че от 5-ти до 7-ми клас те се обучават по учебния план на масовите училища, а след 7-ми клас учениците се явяват на външно оценяване и на общо основание кандидатстват за продължаване на образованието си в ПМГ.

В интервю за вестник „Струма“ преди време дългогодишният директор на Математическата гимназия в Благоевград инж. д-р Татяна Ядкова, която се пенсионира през лятото, обясни, че има многобройни изследвания /особено в Израел/ и доказателства в световен мащаб, за това как математическите заложби се развиват най-силно между 12- и 18-годишна възраст. Усвоеното от децата през този период се оказва решаващо за по-нататъшната им ориентация и възможности за развитие. Именно затова ранният прием и обучението в такива профилирани училища бил изключително важен за учениците с талант в областта на точните науки.

„Не приемам упрека, че с приема след 4-и клас „обезкървяваме“ основните училища. Той не е масов, тъй като, реално погледнато, при близо 700 деца при нас идват едва 29-30 от завършващите 4-и клас. Действително има залитания в тази посока. Ямболската МГ например прави прием от 4 паралелки, а Кюстендилската – 3. Ние смятаме, че 30 деца са ни достатъчни. Първо, нямаме материална база, за да обучаваме по-голям брой ученици. Второ, не мислим, че трябва да ощетяваме другите училища”, коментира тогава един от емблематичните директори на ПМГ Т. Ядкова, ръководила гимназията 18 години. Самата тя разказа как преди време „дръпнали“ накуп 12 ученици от ІІ ОУ, но по думите й директорът Христо Манчев не се разсърдил, тъй като това било решение на децата и родителите.

За тази учебна година например след проведените математически състезания в ПМГ след 4-и клас са отишли 9 ученици от ІІ ОУ, 7 от ІІІ ОУ, 3 от VIII СУ, 2 от V СУ. Сред 29-те приети са и възпитаници на IV ОУ, VI СУ, XI ОУ, СУИЧЕ, Банско, Симитли, I ОУ – Сандански. На фона на статистиките директори още отсега взеха да изчисляват и прогнозират колко паралелки и в кои училища ще бъдат „разтурени“, ако ПМГ – Благоевград получи разрешение за по-голям прием.

Факт е и, че паралелката на Математическата гимназия след 5-ти клас се радва на изключително голям интерес от страна на ученици и родители, като много от кандидат-петокласниците започват да се подготвят включително и с частни уроци по математика още от 2-ри клас, а някои и от 1-ви клас. На всяко от шестте състезания, на базата на които досега се реализираше приемът след 4-и клас, се явяват десетки ученици от цялата област. Така например на проведеното на 3 декември състезание „Иван Салабашев“ само участниците от 1-4 клас са били 184 . На „Черноризец Храбър”, състояло се на 1.11, са се явили 192 деца от начален етап на образованието.

 Списъкът с крайното класиране за прием в 5-и клас за настоящата учебна година включва 132-ма четвъртокласници, което показва, че „под чертата“ са останали 103-ма, желаещи да учат в ПМГ.

Същевременно с Наредба №10 от 01.09.2016 г. за организация на дейностите в училищното образование МОН въвежда нови правила за прием след завършен IV клас за учебната 2017/2018 г. Съществена разлика е, че математическите гимназии вече ще приемат петокласници не само въз основа на показаните им резултати от математически състезания.

 Право на участие в държавния прием в 5-и клас в профилирани гимназии с профил „Математически“ или „Природни науки“ имат ученици, които успешно за завършили началния етап на основно образование, явили са се на националното външно оценяване в IV клас и са участвали в олимпиада по математика на областно ниво и в две математически състезания, включени в календара на МОН. Състезанията и/или олимпиадата се определят от педагогическия съвет и се оповестяват на интернет страницата на училището преди началото на всяка учебна година. Важно е и, че състезанията, в които участва ученикът, не може да бъдат срещу заплащане на такса или дарение. Съответно учениците могат да кандидатстват едновременно в повече от едно училище и една област. Те се класират от профилираната гимназия въз основа на: 1. резултата от националното външно оценяване по математика; 2. успеха от учебните предмети, изучавани в задължителни и избираеми учебни часове от удостоверението за завършен начален етап на основно образование, превърнат по скала в точки; 3. резултатите от най-малко две състезания и/или олимпиада. До 15 януари директорите на училища трябва да представят на началника на Регионалното управление на

образованието за съответната област мотивирани предложения относно броя на паралелките, учениците, профилите, специалностите от професии.

На въпроса дали с новите правила влизането в ПМГ ще стане по-лесно, или пък обратното – ще е по-трудно, Н. Каращранов поясни: „Какво значи по-лесно? И с новия, и със стария регламент при нас се влиза трудно. Все пак ние сме училище за ученици с математически заложби. Образователни специалисти анализираха, че новите правила „вдигат летвата“ за влизане в ПМГ, тъй като математическите състезания, участващи в балообразуването за приема, са само и единствено такива, включени в календара на МОН. Т. е. задачите се спускат директно от просветното министерство, а не са съставени от учителите от съответната математическа гимназия.

Във връзка с желанието на ПМГ „Акад С. П. Корольов“ да приема повече ученици в 5-и клас репортер на вестник „Струма“ потърси за коментар началника на РУО Ивайло Златанов. Той разясни, че броят на четвъртокласниците през настоящата учебна година в областта е 2830, което прави неоснователно искането на ПМГ за прием на 60 ученици в 5-и клас. “Държавният план-прием не е обект на договорки, а на следване на строги правила, заложени в закона на предучилищното и училищно образование и ДОС /държавните образователни стандарти/. Моето мнение е, че двете математически гимназии – в Благоевград и Гоце Делчев, трябва, както и досега, да приемат по 1 паралелка след 4-и клас. Защо да се толерират едни училища за сметка на други?”, заяви Ив. Златанов. Шефът на РУО подчерта и че освен ПМГ „Акад. С. П. Корольов“ още 11 училища в Благоевград обучават ученици в 5-и клас и призова директорите на тези учебни заведения да бъдат по-активни, да изказват мнението и позициите си по обсъждания въпрос.