Днес е един от най-големите български празници! Събор на св. Йоан Кръстител и Предтеча Господен
Икона от втората половина на XVI век от критски майстор в църквата „Св. Архангели“ (Старата църква) в Сараево. Източник: rastko.org.yu
Св. Йоан Кръстител отдясно на Христа при Христовото Слизане в ада.
Икона от зографите Михаил и Евтихий от 1295-1317 г. от църквата „Св. Богородица Перивлепта“ (Св. Климент“) в Охрид.
Днес в Галерията за икони, Охрид. Източник: soros.org.mk
Споменът за праведника е с похвали,
а на тебе, Предтечо, е достатъчно свидетелството на Господа,
защото наистина ти се показа най-честит от пророците,
понеже се удостои да кръстиш в струите Проповядвания,
затова, като пострада с радост за истината, благовести на тези, които бяха в ада,
явилия се в плът Бог, Който взема върху си греховете на света и ни дава велика милост.
Събор на свети пророк, предтеча и кръстител Господен Йоан
Понеже главната задача в живота на светия Господен Кръстител Йоан е изпълнена в деня на йорданското Богоявление, от дълбока древност светата Църква е отредила за неговото възпоминание следващия ден подир този велик празник. Той е наречен негов „събор“, защото на това богослужебно тържество всички вярващи са призовани да се съберат за молитвена прослава на този „най-голям между родените от жени“ (Мат. 11:11) Божи пророк и праведник. Паметта му се чествува няколко пъти през годината, но най-тържествено се празнува на 7 януари.
Св. Йоан Предтеча.
Икона от св. Андрей Рубльов
Между евангелските личности, които са окръжавали Спасителя, Неговият велик Предтеча заема изключително място, както по начина на своето идване на света, така и по своето неповторимо служение.
Бележит и единствен е неговият принос при покайната проповед и кръщаване на юдеите, подготвяни за посрещането на очаквания Месия – Христос.
Неговата трагична раздяла с грешния иродовски свят в окърваваната тъмница на Махеронската крепост също полага особен печат и ореол на мъченическото му 34-годишно земно поприще.
Между всички останали пророци той се отличава още и с това, че е имал предназначението да посочи с ръка Тогова, за Когото е пророкувал на света.
Този необикновен Божи избраник, който блести с многобройните си достойнства на границата между двата Завета, притежавал такава нравствена чистота, че по-скоро би могъл да бъде наречен ангел, отколкото човек. Затова и християнските иконописци го изобразяват с крила над препасаното с кожен ремък пустинническо облекло от камилска вълна.
На неговото строго въздържание подражавали най-великите християнски подвижници, а неговата доблестна смърт вдъхновявала всички мъченици през време на гоненията срещу християнската вяра.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).
Ивановден – поличби и поверия, обреди и обичаи
Навсякъде обредът е за младоженците, като действието се извършва от кума или от девера. Затова окъпването би могло да се разглежда като елемент от следсватбените обичаи, с които се затваря широкият кръг на сватбената обредност. През този ден ергените къпят момите, къпят се и младите мъже, и именниците. В Югозападна България къпят младоженките и малките момиченца на възраст до една година.Обредното къпане включва и размяната на подаръци, както и гостувания и празнична трапеза. Народната представа за св. Йоан като покровител на кумството и побратимството определя гостуванията у кумовете.
Кумците носят кравай, месо, вино. Прави се обща трапеза. Обредната трапеза включва варено жито, фасул, ошав, баница, кървавица, печена луканка, свински ребра със зеле.В тракийските земи на Ивановден или по-късно – на Бабинден или зимния Атанасовден, се предприемат обредите за побратимяване на момците – „хващане на арътлици“. Ако трима другари искат да станат побратими, в този ден те последователно се събират в дома на всеки от тях, като започват от дома на най-възрастния.
В Ямболско обредът на побратимяване е значително по-разгърнат. Там момците или женените мъже, които ще станат арътлици, стъпват символично с десния крак едновременно върху живи въглени, след което си раздават специални обредни хлябове и отпиват последователно от паница с червено вино.
В Родопската област на Ивановден сгодените ергени отиват тържествено на гости заедно с родителите си и свои роднини в дома на своите годеници. След като бъдещата свекърва умие лицето на девойката и я закичи с китка и златна паричка, всички сядат край софрата и се угощават богато
На Ивановден изтича и срокът, през който обикалят новогодишните маскирани дружини. В някои райони на страната коледарите отвеждат тържествено „царя“ на дружината на чешмата, където го окъпват.След това той устройва угощение, на което присъстват и маскирани като мечка, невеста, арапи. С празнично хоро завършва пълният цикъл на обичая коледуване.
Кръстена и осветената вода на Ивановден има способността да лекува, да гони злото от дома, да носи здраве и жизнени сили.
На Ивановден всеки именник трябва да почерпи. Лоша поличба е, ако на днешния ден никой не почете именника или не му дойде на гости.
Тълкуване на статистиката за имената сочи, че 371 082 българи имат основание да отбележат тази година Ивановден. Иван и сродните имена са от най-популярните в България.
Be the first to leave a review.