Какво знаем за Лясковския връх и Топлицата

Точно на юг от града, над дълбока бразда, която разсича склона на Южен Пирин, конусовидно се издига Лясковският връх (Свети дух). Този уединен връх по степенно снижава и разстила склоновете си към Неврокопската котловина и наближи ли я, на места се спуска отвесно над нея.
Върхът е разперил склоновете си на около 5—6 км дължина. На север се опира на Мосомишка река, на изток — до Гоцеделчевско по ле, на юг — до Пърлево и Ватилъчко дере, а на запад — до местността „Арбел“.

Върхът е покрит с нискостеблена гора, в която преобладава габърът, съпътствуван от леска, люляк, дрян, шипка, хвойна и др. Високо стеблената гора заема малки площи — дъб и бук, а борът е на изчезване. От естествените насаждения са останали около стотина стари борови дървета, за съжаление почти изсечени дълбоко от недобросъвестни хора за получаване на борина.
Лясковският връх е сух, без повърхностно течащи води. Подножията му са раз сечени от дълбоки суходолия, в които дори при поройни дъждове не тече вода. Безводието се дължи на геоложкия строеж, изграден от стари скали, предимно от мраморизирани варовици и средно едрозърнести млечно бели до сиви мрамори и по-рядко от кристални шисти, а под тях – от гранит. Най- ниските части са покрити от брекча с глинесто-варовикова спойка. Геоложката обстановка и тектонските пукнатини благоприятстват карстообразуването на повърхността и в дълбочина на Лясковския връх. Скалите, от които е изграден, се разтварят лесно от съдържащите въглена киселина дъждовни води и от тези, получени от топенето на снега. Разтворителната дейност на водата образува разнообразни форми, наречени карстови, с различни размери. Въртопите са блюдовидни, капановидни, закръглени или удължени ями, кои то се срещат в околностите на бившето село Старо Ляски и местността „Котлите“. Други карстови форми на пещерите, овалите, пропасти те. Най-известни сред населението са сухите понори (дълбоки, почти отвесни дупки кладенци) на самия връх, в местността „Св. Георги“ и др.
Пропастта „Сухото дере“ със сухия водопад в него, а вдясно „Червената скала“, осеяна с големи и малки отвори, прилича на огромно скално решето. В горния край на дерето се намира карстов отвор Губилище), където дори при проливен дъжд водите навлизат в него и се губят в земните недра.
Преди много години населението в Ляски и Мосомище е свързвало карстовите форми с християнската религия. Затова са останали и наименованията на светилищата: „Свети дух“, „Карстовият кладенец“, „Провирвачката“, „Дух стъпка“ — карстовата вдлъбнатина с форма на голяма човешка стъпка — и др.

В резултат на разтворителната способност на водата пукнатините в карбонатните скали (мрамора и варовика) се разширяват и образуват тръбовидни канали, през които дъждовните води навлизат във вътрешността на върха. Движат се вертикално средно около 500—600 метра, докато стъпят върху водонепропускливи скали (в случая гранити и кристални шисти), там се събират и образуват подземна река, която след като измине известно разстояние, излиза върху земната повърхност като големи топли извори, наречени от народа „Топлицата“. Името е свързано с постоянната температура на водата (18° — 20°). Тя се определя от факта, че изворите се подхранват от дълбоките води и от геотерминното стъпало (повишаване на температурата с 1° на всеки 33 метра дълбочина).