Connect with us

Култура

Днес православната църква почита Св. първомъченик и архидякон Стефан

Published

on

Владиката вчера дохождаше с плът, а днес рабът излиза от плътта.
Вчера Царстващият с плът се роди, днес рабът с камъни се убива:
за Него и умира първомъченикът, божественият Стефан.

Житие на св. свети първомъченик и архидякон Стефан

След Възнесението на Иисуса Христа и след слизането на Св. Дух над апостолите словото Господне бързо се разпространявало, и числото на вярващите растяло всеки ден. Юдейските началници и членовете на синедриона с ожесточение и гняв виждали успехите на новото учение. След като предали Иисуса Христа на позорна кръстна смърт, те се надявали, че с Него ще загине и Неговото слово. Но сега те видели, че смирените рибари безстрашно и гръмко проповядват името на възкръсналия Христа, Който възлязъл на небето и седнал отдясно на Бога; че те правят чудеса, чрез едно допиране изцеряват болни и дават зрение на слепи; че на всички езици те разпространяват учението на Христа и че думите им, изпълнени с необикновена сила, увличат множество люде, готови с радост да напуснат своите семейства и домове, за да станат последователи Христови.

Виждайки всичко това, юдейските началници започнали силно да се тревожат и да взимат строги мерки против апостолите. Те ги наказали, затваряли ги в тъмница, забранявали им да проповядват, възбуждали срещу тях народа, наричайки ги разорители на Мойсеевия закон. Но въпреки тия гонения Христовото учение се разпространявало и самите житейски потребности на новообразуваното общество се осигурявали. Защото, както говори апостол и евангелист Лука, “апостолите пък свидетелстуваха с голяма сила за възкресението на Господа Иисуса Христа, и голяма благодат беше върху всички. Помежду им нямаше ни един, който да се нуждае, защото които притежаваха земи или къщи, продаваха ги и донасяха зената на продаденото и слагаха пред нозете на апостолите; и се раздаваше всекиму според нуждата.

Между тия, които получавали храна, имало люде от различни страни и народи. Когато броят на християните се увеличил много, между тях се появил ропот. Елинистите – евреи, от езически страни, се оплаквали, че на техните вдовици се дават малки дажби. Това дошло до знанието на апостолите. Заети с проповядването на слово Божие, те решили да не взимат на себе си, в ущърб на проповедта, грижите за домакниските работи на християнското общество и затова решили да изберат из числото на учениците 7 души, на които и поверили грижите за раздаване на дажбите. Избраните били наречени “дякони” (служители). Апостолите си помолили и ги ръкоположили и те взели дейно и ревностно да изпълняват своите задължения. Пръв измежду седемте дякони бил Стефан, човек изпълнен с вяра и Дух Свети.

В Йерусалим числото на вярващите все повече се увеличавало. Дори мнозина от еврейските свещеници се обърнали към Христа. Това силно обезпокоило членовете на синедриона. Те всъпили в спор със Стефан, но не могли да противостоят на духовната сила и мъдрост, с която били изпълнени неговите думи – толкова повече, че Стефан правел и чудеса. Тогава те прибягнали до друго средство: възбудили срещу него народа, стареите и книжниците, като го обвинили пред синедриона, че уж хулил Бога и Мойсеевия закон. Намерили се лъжесвидетели, които потвърдили техните думи.

Повикали Стефан в синедриона. Вместо да се защищава, той започнал да обвинява своите обвинители, че именно те непрестанно нарушават закона, макар да се хвалят с неговото изпълнение. Той припомнил всички благодеяния на Господа към еврейския народ: как Той го спасил от тежкото египетско робство, чудесно го опазил сред пустинята, дал му закон, устроил за него скинията, а след това и храма, пращал му пророци и проповедници, които му възвестявали за Христа; как тоя избран народ нарушавал Божия закон, убивал пратените от него пророци и най-после изпълнил мярата на своите престъпления, като разпнал Христа. “Твъдоглави и необрязани по сърце и уши – извикал Стефан, – вие всякога се противите на Светия Дух, както бащите ви, тъй и вие! Те убиха ония, които предизвестиха идването на Праведника, Чиито предатели и убийци станахте вие!”

Св. първомъченик и архидякон СтефанТези думи възбудили яростта на слушателите: те скърцали със зъби и сърцата им се скъсали от злоба. А Стефан, изпълнен от Дух Свети, веднага прекъснал речта си, погледнал на небето към открилото се пред очите му божествено видение и радостно извикал: “Ето, виждам небесата отворени и Сина човечески да стои отдясно на Бога!” Тогава всички единодушно се нахвърлили върху него и като го измъкнали вън от града в Йосифовата долина, около Кедърския поток, започнали да хвърлят камъни върху него. А той се молил и казвал: “Господи Иисусе, приеми духа ми!” След това коленичил и извикал с висок глас: “Господи, не зачитай им тоя грях!” – и с тия думи починал.

Нито кротостта на Стефан във време на мъченията, нито последната трогателна молитва за враговете не укротила убийците. Те дишали злоба и гняв. От всички най-вече се ожесточавал един момък на име Савел, жесток гонител на църквата Христова – она същият, който по-късно, просветен от Духа Божи, станал най-твърд и ревностен проповедник на истинската вяра и славен апостол Павел.

Преданието говори, че Пресветата Дева, придружена от апостол Йоан Богослов, гледала от височината как убиват Стефан и се молила за него. Тялото на първомъченика било оставено да го изядат зверовете и птиците. Но Гамалиил, един бележит еврейски законоучител, който уважавал светия мъченик, взел честното му тяло и го погребал в своето имение. Вярващите много плакали за Стефан.

Въпреки гоненията християнската Църква все повече укрепвала. Мъжеството, с което вярващите понасяли тия гонения, убеждавало безпристрастните в истинността на християнската вяра. Повярвалите, принудени да бягат от Йерусалим, където Савел жестоко гонел Църквата, се пръснали по цяла Юдея и навсякъде числото на християните бързо се умножавало.

 

В 415 г. мощите на първомъченика Стефан били открити чрез чудно видение, което имал един свещеник. Те били поставени в Сионския храм в Йерусалим. (Виж също: Пренасяне мощите на св. първомъченик и архидякон Стефан).

Същия ден се празнува паметта на св. Теодор Начертани, който заедно с брата си Теофан пострадал от иконоборците в Х век. За него виж житието на св. Теофан Начертани, чиято памет се празнува на 11 октомври.

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

Днес е последният голям празник от годината!

На този ден всяка неомъжена жена непременно трябва да има мълчана вода

През последния празник от годината около трапезата за пореден път се събира цялото семейство. Стопанката на къщата става рано призори, за да приготви традиционните за Стефановден месни ястия – свинско с кисело зеле или месни зелеви сарми. На софрата присъстват още прясно изпечен обреден хляб и златиста баница.

В някои краища на България се готви прясно заклана кокошка, за да е силна и богата новата година.

По традиция, обичаите, които характеризират така наречените Мръсни дни, трябва да се спазват от Стефановден до Йордановден. През тези дни жените не трябва да перат, да метат или да мият косите си. Венчавките, кръщенетата и опелата също са забранени. Това е периодът, през който хората трябва да се пазят от злите сили и не се излиза навън по тъмно, особено през нощта.

На Стефановден младите семейства гостуват на своите родители, кумове или кръстници, за да им засвидетелстват необходимото уважение.

С 27 декември е свързан и обичаят ладуване, по време на който се събират неомъжените моми, за да извършат характерните обредни практики, които да им предскажат кога и с кой ерген ще се задомят. Всички те плетат китки, към които привързват пръстен или друга лична вещ, заедно с която ги потапят в менче, пълно с мълчана вода, след което го покриват с червено було. Когато се развидели, едната девойка се облича в булчинска премяна и докато останалите пеят ладанки /обредни песни/, тя гадае коя девойка с кой момък ще мине под венчило.

На този ден празнуват всички с имената Венцислав, Венцислава, Венчо, Запрян, Стамен, Стамена, Стан, Стана, Стане, Станимир, Станимира, Станислав, Станислава, Станчо, Стефан, Стефана, Стефания, Стефанка, Стефи, Стефка, Стефко, Стефчо, Стоил, Стоила, Стоилка, Стоимен, Стоичко, Стою, Стоян, Стояна, Стоянка, Таня, Теки, Теньо, Фани, Цако, Цанка, Цанко, Цано, Цанчо, Цоко, Цона, Цонко, Шон, Шона.

Култура

Логодажките баби влязоха в интерактивната кулинарна карта на България

Published

on

Тарана и домашна юфка приготвят по автентична рецепта бабите от благоевградското село Логодаж. Повечето от тях не са чували за италианската паста, но са убедени, че рецептите им по нищо не отстъпват на известните световни кулинарни шедьоври.

 

„Собрали сме се тука комшийките, па и тия, родата, дойдоа от Селище да ни помогнат, оти много намалееме. Отсявам брашното и забърквам тарана – млекце, вода, брашно и солчица. В това време, като се свърши по нивите всичко – нямаш картофи за вадене, нямаш боб и царевица за бране, и се започва зимовището. Рецептата за тарана я знам от мама и баба и сме бъркали, те сега съм я забъркала, сега ке тура тая жена да я извърти, оти ми се додея на мене. Изморувам се, вари се, може и с млеко, ако нема млеко, защото е забръкана с млеко… и с водичка, па некой я ядат сос захар, друг със сирене, трети с извара. Моят мъж, Бог да го прости, тураше колко тарана, толкова извара“, разказва на автентичен диалект пред „Агро ТВ” Веселинка Бойчева.

Дафинка Бойчева разказва: „По това време на годината вече всичко е прибрано и остава да се направят зимнините. Само преди дни пекохме чушки, правихме лютеници. Защото до Димитровден трябва всичко да е прибрано по мазетата и както самите жени казват – пенсиите са ни малки, но мазетата са ни пълни. Не ни е страх от зимата. Преди година учени от БАН дойдоха, направихме снимки с видеозапис и с тези ястия. Логодаж влезе в интерактивна кулинарна езикова карта на България и всеки, който има желание, може да я види. Картата все още се изготвя от други региони, но за Благоевградска община е включен само Логодаж с три традиционни ястия. Това са зелник, пърженица с чушки и урда, не извара, а урда, и голделия – десерт с тиква и с прясно мляко.в.Струма

pirinsko.com

 

Continue Reading

Култура

Баба Илинка Узунова от Баничан удари 90 –те, от НЧ „Възраждане“ й връчиха грамота „Почитен член“, а родата и приятели спретнаха незабравим празник

Published

on

90 годишен юбилей отпразнува баба Илинка Узунова от гоцеделчевското село Баничан, която е с голям принос към читалищната дейност в селото за опазване и предаване на много песни и стари обичаи.

Дъщерите й, внуците, правнуците и поколения от нейния род също са станали през годините приемници на уменията и знанията на възрастната жена, които те също  пазят и ще предават на бъдещите поколения на Баничан.

По случай 90-я рожден ден на баба Илинка, нейните дъщери,  внуци и правнуци организираха истински празник и заедно с роднини и приятели отпразнуваха подобаващо юбилея ѝ.

Особен дял в празненството имаха самодейците от  НЧ ,, Възраждане ‘’. Те връчиха на баба Илинка заслужена грамота, с която я направиха „Почитен член“ на НЧ“ Възраждане“ село Баничан.

Своята признателност, почит и поздравления към рожденичката, самодейците изразиха и с кратка програма от стари Баничански песни като й пожелаха да бъде жива и здрава още дълги години, и да се радва и на пра-пра внуци.

Continue Reading
loading...

Facebook

КАЛЕНДАР

октомври 2020
ПВСЧПСН
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031 

ПОПУЛЯРНИ