Клошарката Зорка от гробището в кв. Грамада: Политиците не са хубави хора – ако имам възможност, бих ги убила!

Миналата седмица църквата „Св. Николай” в благоевградския квартал „Грамада” започна раздаването на топла храна на нуждаещи се хора. Инициативата е на Православен информационен център, Движение „Ние жените“ и вестник „Топ Преса“ в помощ на ближния с благословията на Негово Високопреосвещенство Неврокопския митрополит Серафим. Социалната кухня към църквата ще предлага топла храна веднъж седмично – всяка неделя от 11.00 ч. на социално затруднени хора и ще се реализира с подкрепата на дарения и доброволчески труд. След св. Литургия, протосингелът на Неврокопска епархия архимандрит Епифаний и енорийският свещеник Светослав Кючуков отслужиха водосвет и благословиха първата гозба.

Съобразно Рождественския пост, бе сготвен боб от дългогодишния готвач Йордан Мечов. Раздадени бяха около 70 порции, като в менюто бе включено безалкохолно, хляб, локумени вафли, халвички и ябълки.

Методи Байрактарски, зам.-председател на редакционния съвет на Топ Преса занесе в социалната кухня първото голямо дарение, направено от Тони Диков председател на ПП “Народът На Република България”. Кухнята е насочена към хора, които нямат възможност да си приготвят топла храна, самотни родители, болни, парично затруднени хора, многодетни семейства и всеки, който среща затруднение за прехната си. За реализацията на социалната кухня доброволен труд и ангажираност положиха партньорите от Сдружение „Ние жените”, Общински съвет по наркотични вещества”, вестник „Топ Преса”, Сдружение „Св. Петка” и миряни, които отделиха от свободното си време да нахранят и зарадват дошлите хора. Църковното настоятелство се обръща към всички, да подкрепят това начинание и в Благоевград да има място, в което всеки изпаднал в трудност да знае, че не е сам. Всеки, който иска да се включи може да помогне с дарения на хранителни продукти в срок на годност и с доброволчески труд.

След първото раздаване на храна възрастна жена се разплака на пейката. Каза, че от години не е яла с лъжица…

Здравей, бабо, защо плачеш?

– Чеденце… тази храна тук е много хубава. Аз нямам елементарни човешки условия, вкъщи немога да си сготвя. С лъжица не бях яла от години. Не искам да ви занимавам с моите проблеми, но настина съм много благодарна за този топъл обяд. Снимате ли ме? Снимайте ме и ме покажете някъде където да ме видят ония големците в парламента… Нека видят как живеят бедните и самотните хора, аз съм сама. На 76 години съм, аз нямам пари да ида на баня. Вкъщи нямам елементарни човешки условия на живот. Немога да готвя, да пера. Това е нещо страшно баба, не ми се говори… Занимавам се с козички, те са ми семейството… съдба, това е. Човек никога незнае какво ще му поднесе съдбата.

Колко кози имаш?

– Колкото за утеха, това ми е семейството. Хората ми ги избиха. На магистралата ги прегазиха. Как излизам, аз си знам. Те мен ще ме прегазят, та козата ли не? Карат като луди. И аз като млада бях много буйна, бях много хубав човек, но живота ме наказа. Стовари ми се една голяма проклетия. Може би, заради родата ни, но всичко се стовари върху крехките ми рамене.

Ще идвате ли тук всяка неделя в църквата „Св. Николай” в „Грамада” да си похапвате?

– Аз съм си от „Грамада”, живея тук наблизо. Ще идвам, да храната е много хубава. Много ми е мъчно, защото идва малко като просия… Плача, обаче нямам избор.

Не, в никакъв случай не е просия, това е благотворителност. За това го правим за нуждаещите се хора…

– Знам, бабе… ама защо да е така. Аз съм с образование и щях да съм с добра пенсия, но и в НОИ ме минаха… Три пъти ги съдих, но нищо не направиха. Навремето съм работила в мината, а ме оставиха на минималната пенсия.

Целия материал четете в печатното издание на Топ Преса