Топ Преса представя: Един хаджидимовалия до Янка Рупкина! Гайдарят-виртуоз Костадин Атанасов: Където ида пътуваш с Янка Рупкина, винаги става купон

Като пътувахме до Прага, подлуди стюардесите – караше ги да ѝ демонстрират всички аварийни и спасителни механизми в самолета

Ралица ВАСИЛЕВА

Костадин Атанасов е гайдар в ансамбъл „Филип Кутев”, но име­то му в пресата често излиза като „гайдаря на Ваня Костова”. Още от времето, в което взе акъла на 14-ми­лионния Сеул през 2007-а, когато се яви на фестивала на Световните майстори с „гайда с рога” и бе признат за гайдар номер 1. Тогава, освен с „рогатата”, свири с още две гайди – традицион­на джура и родопска каба гайда. Майстор и на окари­на, двоянка и кларнет.

Динко, както го наричат, е роден в село Хаджиди­мово, Благоевградско. От 2000 г. е солист на Нацио­налния фолклорен ансам­бъл „Филип Кутев“. Има записи в БНР, участва в много фолклорни предава­ния на БНТ, съпровождал е известните народни певи­ци сестри Бисерови, Бойка Присадова, Христина Лю­това, Янка Рупкина и др.

Откриваме гайдаря виртуоз малко след га­лаконцерта на конкурса на Музикалното учили­ще по цигулка, на който 16-годишната му дъщеря – Слава Атанасова, стана носител на две специални награди.

– Г-н Атанасов, дъщеря ви е само на 16, а вече има 19 награди…

– Радвам се на успехите й, но понеже съм не само баща, а и голям патриот, малко ме е яд, че в нейната възрастова група – от 16 до 19, бяха ощетени мно­го талантли­ви нашенски деца. Слава е единствената българка, наградена в тази група. Едната от наградите й осигурява самостоятелен концерт в зала “България” като солист с оркестър “Класик FM”. Радва ме всич­ко това, но имаше и други достойно представили се българчета, които останаха огорчени. Че журито беше много издигнато – спор няма. Бяха все водещи пре­подаватели на международ­но ниво. Чест й прави на ди­ректорката на Музикалното училище Милка Митева, че ги е поканила. По този на­чин издига нивото на кон­курса до престижен форум, но аз съм си малко в повече патриот, искаше ми се това жури да оцени повече бъл­гарчета в групата на дъщеря ми – заслужаваха!…

– Вие пък направихте така, че чужденци да говорят за вас – целият Сеул се дивеше на вашата гайда с “рога”…

– Е, нещо по-различно беше, като атракция за тях. Гайда­та я изработи един майстор от едно старозагорско село – бай Иван. Само външният й вид е зрелищен – с рогца, с уши, но иначе си е най-обик­новена гайда.

– Много ни се радват на фолклора навън…

– Вярно е, да. Ние имаме голям потенциал – стига да го използваме. А навън ни ценят. Аз например три пъти съм ходил в Япония – и с ансамбъл “Филип Ку­тев”, и със сестри Бисерови, после с един танцов състав от Благоевград. В Сеул два пъти съм ходил. В Сърбия съм участвал много пъти на едни събори на гайдарите. И интересното е, че колкото и да са шовинисти, сред му­зикантите няма такива отно­шения – като те харесват, ти се радват искрено.

В Щатите ходихме с оркес­търа на Георги Андреев. Той направи една оратория, пос­ветена на спасяването на българските евреи – бяхме в едни от най-престижните зали. Свирихме в “Кенеди център”. Предстои ни още едно пътуване дотам.

– Съпругата ви Ралица е народна певица, и тя е в ан­самбъл “Филип Кутев”…

– Да. Двамата с много труд и с наши средства успяхме да издадем три диска, да отгледаме две прекрасни и талантливи дъщери. Е, виж­даме по конкурси на какви инструменти свирят други деца от по-заможни страни и семейства и съзнаваме, че не е маловажно на какво свириш, но какво да се пра­ви!… Буквално си отделяме с жена ми от залъка, за да създадем нещо – заплатите ни са 550 лева. За да влезеш в студио, трябват пари. Това е положението. Тър­сиш сватби и други халтури – празнен­ства, купони, за да можеш да твориш и създаваш онова, което те вълнува ис­тински.

– Колко гайди има­те?

– Няколко са. Имам една родопска гай­да, с която се сдобих от един колекцио­нер. Накрая му от­краднаха колекци­ята на този човек и тази гайдуница май единствена остана с известен притежа­тел. Изработена е от парченца от рог, има един кадифен глас. Много зависи от материала.

ВСЯКА ГАЙДА ИМА СВОЙ СИ ГЛАС

Навремето са правили пискуна от тръстика, а мяха – от ярешка кожа. Сега мо­дерните ги правят от един специален плат. Най-новата ми е такава – поръчах си я в Шотландия. Колегите се ше­гуват, че и под вода мога да свиря с нея.

– Пътувате непрекъснато с народни певици. С Янка Руп­кина знам, че сте приятели…

– С нея е голям купон на­всякъде. Помня, като пъту­вахме със самолет до Прага, че подлуди стюардесите да ги разпитва всичко работи ли, еди-какво си изрядно ли е, онова как се включ­ва – караше ги да й демон­стрират всички аварийни и спасителни механизми. Пълна инспекция на само­лета направи. Нормално е да е наплашена след ката­строфата, при която едва не загива. Знаете, че тя лети в един самолет с Паша Хрис­това… За другите беше за­бавно, но всъщност се иска голяма воля да преодолееш страховете и пак да летиш след нещо такова!

– Разбрах, че и вие сте имали премеждие на лети­щето в Рим…

– О-о, това е смешен слу­чай. Трябва­ше да летим до Алжир. Уж всичко уредено, ние не обръща­ме внимание – пътуваме с електрон­ни билети, и изведнъж се оказва, като кацаме в Рим, че, номер едно – бага­жа ни го няма, и номер две – не можем да излетим за Алжир, защото биле­тите ни са за след три дни. Само с едни джобни пари се чудим как­во да правим. Момичетата се разплакаха. Слава Богу, Елена Кутева в това време уредила нещата – по едно време звъни и ни казва: “В 5 часа да сте обратно на лети­щето, да не изпуснете пър­вия полет за Алжир! Органи­заторите са ви резервирали първа класа!..”

Ей така ни се размина да спим на улицата в Рим

– Какво мислите за песен­та на Елица и Стунджи, с която ще се явят тази годи­на на ”Евровизия”?

– Ами, не мога да кажа!… Всъщност мога – не е като “Вода”. Истината е, че в този вид не ме впечатлява доста­тъчно, иска ми се да е някак си по-наситена. Разбрах, че имат намерение да приба­вят три певици за беквокал и тогава може и да се полу­чи.

– Наричат ви гайдаря на Ваня Костова…

– Аз съм фен на Ваня Кос­това и на Боян. С Ваня на­правихме няколко много до­бри неща в стил етно.