Топ Преса представя: Един хаджидимовалия до Янка Рупкина! Гайдарят-виртуоз Костадин Атанасов: Където ида пътуваш с Янка Рупкина, винаги става купон
-
- декември 14, 2016
Като пътувахме до Прага, подлуди стюардесите – караше ги да ѝ демонстрират всички аварийни и спасителни механизми в самолета
Ралица ВАСИЛЕВА
Костадин Атанасов е гайдар в ансамбъл „Филип Кутев”, но името му в пресата често излиза като „гайдаря на Ваня Костова”. Още от времето, в което взе акъла на 14-милионния Сеул през 2007-а, когато се яви на фестивала на Световните майстори с „гайда с рога” и бе признат за гайдар номер 1. Тогава, освен с „рогатата”, свири с още две гайди – традиционна джура и родопска каба гайда. Майстор и на окарина, двоянка и кларнет.
Динко, както го наричат, е роден в село Хаджидимово, Благоевградско. От 2000 г. е солист на Националния фолклорен ансамбъл „Филип Кутев“. Има записи в БНР, участва в много фолклорни предавания на БНТ, съпровождал е известните народни певици сестри Бисерови, Бойка Присадова, Христина Лютова, Янка Рупкина и др.
Откриваме гайдаря виртуоз малко след галаконцерта на конкурса на Музикалното училище по цигулка, на който 16-годишната му дъщеря – Слава Атанасова, стана носител на две специални награди.
– Г-н Атанасов, дъщеря ви е само на 16, а вече има 19 награди…
– Радвам се на успехите й, но понеже съм не само баща, а и голям патриот, малко ме е яд, че в нейната възрастова група – от 16 до 19, бяха ощетени много талантливи нашенски деца. Слава е единствената българка, наградена в тази група. Едната от наградите й осигурява самостоятелен концерт в зала “България” като солист с оркестър “Класик FM”. Радва ме всичко това, но имаше и други достойно представили се българчета, които останаха огорчени. Че журито беше много издигнато – спор няма. Бяха все водещи преподаватели на международно ниво. Чест й прави на директорката на Музикалното училище Милка Митева, че ги е поканила. По този начин издига нивото на конкурса до престижен форум, но аз съм си малко в повече патриот, искаше ми се това жури да оцени повече българчета в групата на дъщеря ми – заслужаваха!…
– Вие пък направихте така, че чужденци да говорят за вас – целият Сеул се дивеше на вашата гайда с “рога”…
– Е, нещо по-различно беше, като атракция за тях. Гайдата я изработи един майстор от едно старозагорско село – бай Иван. Само външният й вид е зрелищен – с рогца, с уши, но иначе си е най-обикновена гайда.
– Много ни се радват на фолклора навън…
– Вярно е, да. Ние имаме голям потенциал – стига да го използваме. А навън ни ценят. Аз например три пъти съм ходил в Япония – и с ансамбъл “Филип Кутев”, и със сестри Бисерови, после с един танцов състав от Благоевград. В Сеул два пъти съм ходил. В Сърбия съм участвал много пъти на едни събори на гайдарите. И интересното е, че колкото и да са шовинисти, сред музикантите няма такива отношения – като те харесват, ти се радват искрено.
В Щатите ходихме с оркестъра на Георги Андреев. Той направи една оратория, посветена на спасяването на българските евреи – бяхме в едни от най-престижните зали. Свирихме в “Кенеди център”. Предстои ни още едно пътуване дотам.
– Съпругата ви Ралица е народна певица, и тя е в ансамбъл “Филип Кутев”…
– Да. Двамата с много труд и с наши средства успяхме да издадем три диска, да отгледаме две прекрасни и талантливи дъщери. Е, виждаме по конкурси на какви инструменти свирят други деца от по-заможни страни и семейства и съзнаваме, че не е маловажно на какво свириш, но какво да се прави!… Буквално си отделяме с жена ми от залъка, за да създадем нещо – заплатите ни са 550 лева. За да влезеш в студио, трябват пари. Това е положението. Търсиш сватби и други халтури – празненства, купони, за да можеш да твориш и създаваш онова, което те вълнува истински.
– Колко гайди имате?
– Няколко са. Имам една родопска гайда, с която се сдобих от един колекционер. Накрая му откраднаха колекцията на този човек и тази гайдуница май единствена остана с известен притежател. Изработена е от парченца от рог, има един кадифен глас. Много зависи от материала.
ВСЯКА ГАЙДА ИМА СВОЙ СИ ГЛАС
Навремето са правили пискуна от тръстика, а мяха – от ярешка кожа. Сега модерните ги правят от един специален плат. Най-новата ми е такава – поръчах си я в Шотландия. Колегите се шегуват, че и под вода мога да свиря с нея.
– Пътувате непрекъснато с народни певици. С Янка Рупкина знам, че сте приятели…
– С нея е голям купон навсякъде. Помня, като пътувахме със самолет до Прага, че подлуди стюардесите да ги разпитва всичко работи ли, еди-какво си изрядно ли е, онова как се включва – караше ги да й демонстрират всички аварийни и спасителни механизми. Пълна инспекция на самолета направи. Нормално е да е наплашена след катастрофата, при която едва не загива. Знаете, че тя лети в един самолет с Паша Христова… За другите беше забавно, но всъщност се иска голяма воля да преодолееш страховете и пак да летиш след нещо такова!
– Разбрах, че и вие сте имали премеждие на летището в Рим…
– О-о, това е смешен случай. Трябваше да летим до Алжир. Уж всичко уредено, ние не обръщаме внимание – пътуваме с електронни билети, и изведнъж се оказва, като кацаме в Рим, че, номер едно – багажа ни го няма, и номер две – не можем да излетим за Алжир, защото билетите ни са за след три дни. Само с едни джобни пари се чудим какво да правим. Момичетата се разплакаха. Слава Богу, Елена Кутева в това време уредила нещата – по едно време звъни и ни казва: “В 5 часа да сте обратно на летището, да не изпуснете първия полет за Алжир! Организаторите са ви резервирали първа класа!..”
Ей така ни се размина да спим на улицата в Рим
– Какво мислите за песента на Елица и Стунджи, с която ще се явят тази година на ”Евровизия”?
– Ами, не мога да кажа!… Всъщност мога – не е като “Вода”. Истината е, че в този вид не ме впечатлява достатъчно, иска ми се да е някак си по-наситена. Разбрах, че имат намерение да прибавят три певици за беквокал и тогава може и да се получи.
– Наричат ви гайдаря на Ваня Костова…
– Аз съм фен на Ваня Костова и на Боян. С Ваня направихме няколко много добри неща в стил етно.
Be the first to leave a review.
