Президентът Росен Плевнелиев: С голяма степен на вероятност ще дам третия мандат за съставяне на правителство на Реформаторския блок
-
- декември 3, 2016
Росен Плевнелиев, президент на Република България, в интервю за предаването „Панорама“ на БНТ
Водещ: Добър вечер на президента Росен Плевнелиев.
Росен Плевнелиев: Добър вечер.
Водещ: Политическият възел явно е доста заплетен, но как ще се разплете?
Росен Плевнелиев: Конституцията е здравата основа, на която ще стъпим. В една демократична държава върховенството на правото е над всички нас и дотолкова, доколкото всички ще спазват закона и правилата, ще минем и през тази тежка криза.
Водещ: Тоест вървите по Конституция?
Росен Плевнелиев: Абсолютно да.
Водещ: А кой е виновен, че я докарахте дотук?
Росен Плевнелиев: Направих консултации с всички политически партии. Чух ги много внимателно. След това направих и Консултативен съвет по национална сигурност. Дадох всичко от себе си, защото искрено вярвам, че бързите избори в момента не са добро решение за България. Стана повече от ясно, че четири от парламентарно представените политически сили не вярват в това, че 43-то Народно събрание има потенциал оттук нататък да работи – ГЕРБ, БСП, ДПС и АБВ. От тази гледна точка съм длъжен да заявя, че докато някои политолози, политици казваха, че няма криза, всичко е нормално, аз посочих още в ден първи, когато бе гласувана оставката на правителството на Бойко Борисов – политическа криза има, същевременно нека се мобилизираме всички така, че политическата криза да не прерасне в парламентарна криза, тоест невъзможност на Народното събрание да излъчи правителство и да намерим устойчива формула за съставяне на правителство. За съжаление сме точно в тази ситуация, в която шансът за съставяне на правителство изглежда все по-малък.
Водещ: Кой носи отговорността сега за тази ситуация?
Росен Плевнелиев: Всичкото това тръгна, разбира се, с оставката на правителството на Бойко Борисов. Оттук нататък обаче изброих политическите партии, които твърдят, че Народното събрание няма никакъв потенциал и перспектива за живот и трябва да се ходи на бързи избори.
Водещ: А кой трябва да развърже възела сега в момента? Вие ли?
Росен Плевнелиев: Нека да е ясно. Първо, имаме парламент, който продължава да работи. Има още много смислена работа за свършване. Второ, има и правителство в оставка, но то продължава. В нашата Конституция е вграден здраво принципът на непрекъсваемост на изпълнителната власт – правителството остава, докато дойде друго правителство, било то служебно или редовно. И, разбира се, като президент аз вече нося своята голяма отговорност, тъй като сме в конституционна процедура. И тук нека да е ясно, защото отново куп публични фигури, включително и някои български политици казаха президентът да спре дотук, да остави на следващия президент той да довърши конституционната процедура. Представете си какво казват тези хора. В момента сме в конституционна процедура, в която имаме консултации преди началото на връчване на мандати. И сега се очаква държавният глава за 50 дни до 22 януари да спре, да не прави нищо, да си пише мемоарите в ситуация, в която имаме политическа криза, която очевидно прераства в парламентарна криза. Не съм аз този държавен глава. Не съм действал никога така. Продължавам да бъда себе си и в предишните два опита, и сега. По Конституция всеки един от сроковете ще бъде спазен. Вървим напред.
Водещ: Да, но тук има, как да кажа, ръката, с която държите кормилото, след като има нов избран президент, тази ръка няма тази тежест, която е имала досега. Защото ви остава доста малко време.
Росен Плевнелиев: Имам добър диалог с новоизбрания президент и искрено му желая успех. Проведохме не една среща и разговор и аз държах да го информирам за хода на консултациите, поканих го на извънредния Консултативен съвет по национална сигурност, предложих му дори съвместна формула на създаване на правителство на споделената отговорност на двамата президенти. Защото моят аргумент беше много прост. Ако вървим към служебно правителство, това са около 5 месеца. Да, но това служебно правителство ще работи с мен около месец и около четири с него. Следователно аз казах, уважаеми новоизбран президент, с цялото си уважение към вас предоставям ви всички възможности. Ако искате правителство на споделената отговорност, ако искате дори служебно правителство, което вие да ми дадете, хора, които, разбира се, аз да нямам моралния проблем да не ги назнача, ваше правителство. Ако искате, разбира се, има и вариант, при който аз по Конституция ще си нося отговорността да 22 януари. Новоизбраният президент Радев по един много разумен начин ми се обади, говорихме с него. Разбрахме се, че той предпочита варианта, при който аз ще си нося отговорността до 22 януари. Оттук нататък той е на ход. Така и ще бъде, това е в рамките на Конституцията, няма нищо лошо, ще действаме така.
Водещ: Не го ли оправдавате? Нима е редно да се иска от него да носи отговорност, преди мандатът му да е започнал?
Росен Плевнелиев: Разбира се, че не бива да се иска това нещо от него, разбира се, той е избраният, но не е встъпил в длъжност президент. И общо е абсолютно ясно, че президентът Плевнелиев носи своята отговорност до края на мандата. Точно така и ще действам. Въпросът беше, че все пак тук сме в по-специфична ситуация, в която имаме очевидно служебно правителство, което чука на вратата, за мое съжаление. Нещо, което аз не исках, което обаче очевидно в този случай ще трябва да има хоризонт до 22 януари, тъй като президентът Радев, новоизбраният президент Радев вариант избра вариант, при който няма да бъде със смесена отговорност, няма да бъде с обща отговорност…
Водещ: А ще си бъде чисто ваша.
Росен Плевнелиев: Това ще си бъде едно правителство, за което аз ще нося пълната отговорност, а от 22 януари, разбира се, той е на ход. Това е на база на Конституцията, това е и неговият избор.
Водещ: Защо днес тогава Бойко Борисов отново призовава вие да седнете да се разберете с Радев?
Росен Плевнелиев: Аз споделих с не един български политик това, което споделям и тук в това уважаемо студио. А именно, че се намираме в една специфична ситуация на преходен период между президента Плевнелиев, който си отива, и президентът Радев, който идва. Същевременно това е гарнирано с политическа и парламентарна криза, към която сме се запътили, в една изключително непредсказуема външна и вътрешна страна за България. Аз спя спокойно, защото дадох всички шансове, отворих се към всички, разговарях с не един политически лидер, включително и с премиера Борисов. Ето сега при мен ще бъде и госпожа Нинова следващата седмица, аз съм отворен за всички, но, разбира се, ще си нося отговорността.
Водещ: Г-н президент, на кого ще дадете третия мандат?
Росен Плевнелиев: Вижте, разбира се, все още вторият не е връчен. Това ще се случи следващата сряда.
Водещ: Да, но госпожа Нинова каза, че ще го върне.
Росен Плевнелиев: Нека да видим.
Водещ: Не вярвам да размисли толкова рязко.
Росен Плевнелиев: Дори да има и един процент шанс, за мен това в един определен случай може да бъде и 100 % шанс. Но да кажем, разбира се, аз съм длъжен да отговоря на вашия въпрос. Да кажем, че и вторият мандат, който ще бъде връчен следващата сряда, няма да бъде реализиран. Въпреки моето желание и надежда, че ще бъде направен сериозен опит за сформиране на правителство в рамките на 43-то Народно събрание, тъй като вярвам, че неговият потенциал не е изчерпан и тъй като съм притеснен, че може би ни чака още по-тежка ситуация в едно ново 44-то Народно събрание. Третият мандат питате вие. Вижте, третият мандат ще бъде последният в моя мандат като президент. Този трети мандат е натоварен с нещо повече от просто техниката да го връча на някой. От една страна, както казах, един процент шанс, може да бъде и сто процента шанс и аз поех ангажимент, вярвайки, че все още има шанс да дам третия мандат на този, който ще направи опит да направи правителство.
Водещ: И кой е той?
Росен Плевнелиев: Същевременно обаче, освен че този трети мандат е натоварен с моята надежда, че все още може би ще бъде намерена формула за създаване на правителство, той е и последен и по някакъв начин символичен. И говорейки за тази символика, няма как да дам мандата на друг, който ще постави под въпрос европейското развитие на България, достойно членство на България в НАТО, няма как да дам мандата на политически сили, които няма да могат да ме убедят с аргументи, ясни и категорични, че посоката, за която аз работих пет години, посоката, на която се посветих, ще бъде спазена, още повече с мандата, последният, връчен от държавния глава, затова с една голяма степен на вероятност логичният избор за мен би бил Реформаторският блок. Разбира се, не го казвам със 100-процентова сигурност, но казвам с голяма степен на вероятност.
Водещ: Тоест вие искате с голяма степен на вероятност да дадете трития мандат на Реформаторския блок?
Росен Плевнелиев: С голяма степен на вероятност, без стопроцентова гаранция. Разбира се, искам да видя сериозни усилия, искам да видя качествен дебат, искам да видя наистина едно усилие да покажем, че търсим една проевропейска формула, която да продължи пътя на България към европейската интеграция.
Водещ: А защо очакванията бяха, че на Патриотичния фронт ще се даде?
Росен Плевнелиев: Вижте, на един държавен глава не му прилича на ранна фаза на консултациите, които се провеждат при него, да предопределя мача. Държавният глава е платформа, държавният глава е подадена ръка към всеки. Държавният глава трябва да чуе всеки, да даде път на неговите идеи. Моето категорично убеждение е, че има какво още да се свърши в 43-то Народно събрание. Аз се притеснявам, ще го кажа в прав текст, че ние можем да си спретнем и една перфектна буря, типично по български. Защото има много индикации за това, както вътрешни, така и външни.
Водещ: Каква буря?
Росен Плевнелиев: Мога да спомена някои от тях, за които виждам индикации и споделям своите притеснения. Вижте какво става извън България. Извън България ние виждаме президента на Турция, който всеки ден посочва много ясно, че търпението му се изчерпва с Европейския съюз по миграционния въпрос. Ние виждаме ескалиране кризата в Сирия, където 250 000 тръгнаха да бягат само в последните седмици. Ние виждаме огромна драма в Ирак, където проблемът е същият. Афганистан, Пакистан, покажете ми едно място на планетата, което да е спокойно и където кризите да се решават, а не да се задълбочават. Днес броят на кризите по света е рекорден. Такъв е и броят на мигрантите, на терористите. Покажете ми една държава, един град, едно населено място в Европа, който да не бъде потенциална мишена на терористи, след като те свършиха всичко, което видяхме пред очите ни и броят на терористичните атаки в Европа днес е рекордно висок. Виждаме също така, и ще го кажа много ясно, избора в САЩ на един президент като Тръмп, който донякъде легитимира една бъдеща позиция на Русия специално тук в региона в Югоизточна Европа, която да бъде позиция на още по-големи амбиции. Разбира се, това лично мен няма как също така да не ме притеснява, защото аз вярвам, че бъдещето на България е не на изток, а на запад. А днес, за съжаление, ще го заявя откровено пред вас, не виждам средния път. Или си на запад, или си на изток, среден път просто не виждам и няма, защото в тези трудни, извънредни времена да нямаш позиция не е решение, да се снишиш не е вариант и да си казваш „аз искам да съм добре с всички“ също не работи. Аз избрах България да върви на запад и да има своето европейско развитие. И именно затова вие питате за перфектната буря. Именно това, защото продължавам с проблемите, ЕС днес за съжаление изглежда толкова слаб. Броят на кризите в Европейския съюз е 11 на брой, нито една от тях не е решена. Именно заради тази извънредна нестабилност аз имам своите притеснения. И тук България трябва да стои силно и да стои добре, а не да изпада в някаква извънредна нестабилност. Вътрешните проблеми, само да посоча, извинявайте, но има един референдум, който тепърва не е ясно в каква посока ще тръгнат нещата; имаме политическа и парламентарна криза; очакват ни нови избори; за пръв път служебно правителство с хоризонт от вероятно 5 месеца; приемо-предаване между стар и нов президент; националисти и популисти, които вероятно ще стават все по-силни; все нови популистически проекти, които излизат на дневен ред; хора с факли, които се разхождат по Лъвов мост и виждате какво се случва в Харманли. Всичкото това не ме кара да бъда спокоен. И затова вярвам, че когато е трудно и тежко е добре да имаме всички инструменти на демокрацията на наша страна, включително и работещо Народно събрание. И съм притеснен, че то си отива. А светът и България е толкова непредсказуема.
Водещ: Аз по всички тези въпроси ще ви попитам поотделно. Но все пак, не ви ли е странно, че светът се развива обратно на вашата логика и който каже нещо хубаво за Русия печели, независимо дали е в Америка, във Франция, в Молдова?
Росен Плевнелиев: Аз не считам, че изборът на Тръмп за президент на САЩ има нещо толкова общо с това, че той легитимира по някакъв начин президента Путин. Защото трябва да си даваме сметка, че досега президентът Путин бе в много сериозна международна изолация. Аз съм присъствал на много международни форуми, в които това беше очевиден факт. Санкциите към Русия са международно признати от цялото демократично семейство; решенията на ООН срещу руската агресия в Крим са плод на абсолютно мнозинство от почти всички държави членки на ООН, с изключение може би на Русия, Северна Корея и още 2-3 други. Затова, разбира се, аз имам своето притеснение. Но то не е толкова свързано с избора на президента Тръмп в САЩ заради неговата позиция по отношение на Русия, а по-скоро, разбира се, изборът на Тръмп е един много сериозен вътрешнополитически проблем на САЩ, който обаче има своето измерение навсякъде. Антисистемен вот.
Водещ: Въпросът е обаче това време разделно, което вие описвате – или си на Запад, или си на Изток, това не е ли най-коварното време за България? Защото това е най-отчайващата дилема за България, кажи къде си – на Запад или на Изток?
Росен Плевнелиев: Именно затова от ден първи, включително и във вашето студио, аз винаги съм казвал едно и също – изборът на България е изборът на Левски, изборът на Будителите, изборът на революционерите, изборът на тези, които вградиха европейските ценности, „Чистата и свята Република“, достойното място на България в европейското семейство, във фундаментите на Третата Българска държава. Така че нашият избор е този – да бъдем достоен член на европейското семейство. Всичко останало е национално предателство.
Водещ: Не може ли да бъде и Запад, и Изток? Не можем ли да бъдем едновременно Запад и Изток?
Росен Плевнелиев: Вижте, разбира се България търгува с всички. Аз ще ви дам само един пример. Последните три години след много сериозни усилия на българската външна политика, търговията с Китай от 900 милиона се удвои до 1,8 милиарда долара. Търговията с Турция след една много успешна българска външна политика затова да бъдем добър съсед с ясна позиция, но със сериозна доза доверие между България и Турция, доведе до това, че не само нашата търговия с Турция се удвои от 2,5 до 5 милиарда долара, но и разбира се по време на миграционната криза, вие видяхте че България беше единствената държава, която стоеше много добре в последните 2 години. И тук има и много дипломация между България и Турция. Разбира се това по никакъв начин не бива да се поставя под въпрос, но аз говоря за нашия цивилизационен демократичен избор. Нашият ценностен избор. Нашите ценности са европейските ценности. Кои са европейските ценности? Демокрация, върховенство на закона, човешки права и свободи, мир в Европа и по света.
Водещ: Добре. Нека да се върнем за малко на процедурата. Вие очевидно казвате вече няколко пъти тук, че не може да се мине без да съставите трето служебно правителство. Можете ли, друг е въпросът искате ли, очевидно не искате, въпросът е обаче можете ли? Защото аз си представям, че вие викате един министър и му казвате – предлагам ви да бъдете министър на Коледа, на Нова година, на Ивановден и перспективата след това новият президент да ви каже „чао“. Кой би приел такава оферта, господин президент?
Росен Плевнелиев: Знаете ли, няма да скрия от вас, още повече начинът, по който зададохте въпроса, няма да скрия от вас, че съставянето на това служебно правителство е изключително трудна задача. Още повече става повече от ясно, че ние вървим към формата две служебни правителства, просто защото новоизбраният президент Радев прецени, че аз ще си нося сам отговорността до 21 януари.
Водещ: Да, тя е ваша.
Росен Плевнелиев: Да, тя е моя и аз ще я нося, разбира се. Но ние вървим към служебно правителство, което аз нито го исках, нито ми беше самоцел, нито някой може да ме обвини, че искам да го направя заради някакъв печален рекорд в българската политическа история – в един мандат три служебни правителства. Но, да – разбира се, аз ще си нося кръста. Разбира се, да – усещам и виждам всички трудности. Обяснете вие, съгласен със с вашата констатация, но нека да продължим за трудността за съставянето на това служебно правителство. И целта на едно служебно правителство е да организира избори. Да, но в този случай това няма да бъде така. Служебното правителство, което ще бъде назначено от мен, то просто няма да прави избори. Изборите ще правят от служебното правителство, назначено от ген. Радев. Продължавам с трудностите. Ще работи Народното събрание. Разбира се, моите уважения към тази институция, но в момента в Народното събрание абсолютно всички са вече опозиция. Няма да бъде лесно да се направи служебно правителство, но ще нося кръста си затова и ще се справя.
Водещ: Как? Само някой безработен ще се яви на такава оферта?
Росен Плевнелиев: Поставете се на мястото, вижте министрите, които назначих и в първото, и във второто служебно правителство – млади българи, успели в България, успели по света, необременени, всеки един от тях успешен на неговото място. Ето, вижте – една Илияна Цанова, два пъти вицепремиер на България. Вече стана публична нейната позиция, която тя изрази, как така за един месец, защото това е хоризонтът. Разбира се, няма да е лесно. Но вярвайте ми, има достатъчно патриоти, има достатъчно хора, които са готови и за ден да скочат и да помогнат на България. Разбира се, няма да е лесно. Разбира се, аз ще мисля много. Разбира се, има различни варианти и аз ще благодаря на всеки публично, от трибуната, от телевизионните студиа, който помогне в този труден момент и поеме отговорността, така че България да мине достойно. А оттам нататък, разбира се, президентът Радев още от сега знае, че от 22 януари той е на ход.
Водещ: Обаче ДПС и БСП публично питат – вие имате ли личен интерес в тази работа, евентуално да ви назначат за еврокомисар? Едно назначено от вас служебно правителство, назначава вас за еврокомисар?
Росен Плевнелиев: Вие как си представяте, че едно служебно правителство, което е назначено от мен, ще номинира мен за комисар? Това е абсолютен конфликт на интереси. Никога през живота си по никакъв начин, нито съм се борил за позиции, нито за пари, нито съм поставял под каквото и да било съмнение интегритета, морала. Това е важно. Затова опозицията с комисаря – ясно е, че до 22 януари аз съм президент на България и нищо друго. Нещо повече, до последния час на този мандат, няма да бъде нито лесно, ще бъде много интересно и много трудно. Такъв е мандатът ми. Именно затова аз апелирам към министър-председателя Бойко Борисов – знаейки, че от 1 януари България трябва да запълни позицията, от 1 януари, трябва да се бърза. Нека да се номинира качествен кандидат, за да може да мине през съответната процедура в Европейския парламент и да няма вакуум в позицията. Трябва да се бърза.
Водещ: Т.е. вие искате Борисов да назначи сега комисар?
Росен Плевнелиев: Това е най-доброто решение.
Водещ: Той не иска, каза че не иска.
Росен Плевнелиев: За мен факторът време е изключително важен. Колкото повече България се бави с номинацията на европейския комисар, разбира се толкова по-трудно ще става. Аз мисля, че този въпрос трябва да се реши бързо. И аз се надявам министър-председателят Бойко Борисов да проведе съответните консултации и с председателя на ЕК, и с председателя на Европейския съвет, и да се вземе решение. Това е най-добре за България.
Водещ: Вие какво ще правите след 22 януари?
Росен Плевнелиев: Всичко, което един достоен президент може да направи – оставам посветен на европейското и демократичното развитие на България. Във всяка една форма ще бъда активен – и в страната, и навън. Уверявам ви, аз съм човек, който е така да се каже в разцвета на силите си. Видях много, разбрах много. Много пъти съм казвал и тук в това студио, вие сте ме питал – държите ли да бъдете силен президент? Не, държа да бъда полезен президент. И ще продължавам да бъда полезен на България до последния си дълг.
Водещ: Ако дотогава еврокомисарското място не е заето?
Росен Плевнелиев: Още веднъж казвам – за мен не е самоцел. Не ме интересува тази позиция. България трябва да бърза и не може да има никакъв конфликт на интереси. Аз съм президент, а не кандидат за комисар.
Водещ: Досега в този разговор поне два пъти се разминахте с премиера Борисов. За какво не се разбрахте с него? Особено в последните месеци доста пъти сте на различно мнение публично.
Росен Плевнелиев: Вижте, аз имам прекрасни отношения с премиера Борисов. Лично аз се гордея с това. Минахме през не едно и две изпитания заедно с него и устояхме. Разбира се всеки един от нас е защитавал своята позиция, не едни и два са случаите, в които сме били на различни позиции. Но така се раждат, според мен, и устойчивите приятелства. Ще кажа категорично, че не се срамувам, че съм бил член на първото правителство на Бойко Борисов, когато ние отпушихме еврофондовете, направихме много заедно, а той ми даде пълна свобода за действие, което аз оценявам изключително високо. Не се срамувам от нищо, което направихме заедно с него през годините и се гордея, че ще бъда този български президент, който ще остане в добри отношения с политическата партия, която го подкрепи, без да бъде неин член. Но понеже вие питате за различията. Самият вие констатирахте, аз вярвам че в 43-то НС има още много смислена работа, която да се свърши. Искам да кажа нещо много важно. Нека да не забравяме къде бяхме преди 2 г. Защото преди 2 г. ние бяхме в ситуация след 2 г. 2013 г . и 2014 г. на извънредна нестабилност, на криза след криза. Едни 2 г., в които се смениха 5 правителства, 3 парламента. Едни две години, в които ние отбелязахме рекорд след рекорд, включително не само на нестабилност, но и рекорден брой граждански протести. Най-дълъг по дни граждански протест. Аз не забравям 2013 г. и 2014 г. и оценявам изключително високо усилията на тези, които през 2014 г. намериха формула за създаване на правителство. Да, тя изкара 2 г., но истината е, че те подходиха национално отговорно и аз неведнъж им благодарих. Плюс това направиха реформа в сектор „Сигурност“. 25 г. службите работиха без никакъв закон и на тъмно. Сега имат закони. Доказа се тяхната ефективност по миграционната криза. Съвет за сигурност не работеше никога по никакъв начин. Сега работи, имат ясни приоритети. Затова искам да кажа – толкова е трудно в политиката някой да чуе една добра дума. Аз благодаря на 43-то Народно събрание. Те свършиха не едно и две смислени неща. Вижте българската енергийна реформа от „Голям шлем“ към 3 смислени приоритета, ние извървяхме страхотен път. Днес българските компании, българските граждани са свободни да купят ток от когото пожелаят. Либерализация, цените са стабилни, пазарни. Нека в по-добра здрава. Икономиката върви нагоре, безработицата е рекордно ниска. Благодаря им затова. И мисля, че могат да постигнат повече. Съжалявам, но не зависи от мен. Очевидно вървим към парламентарна криза.
Водещ: Аз обаче, все пак отново ви питам, отношенията се пообтегнаха с Борисов напоследък и мнозина прогнозират, че точно сега е добрият момент съвсем да се скарате.
Росен Плевнелиев: Абсолютно некоректна оценка, която няма как да споделя. И днес ние бяхме заедно с министър-председателя в един синхрон, въпреки че сме на различни позиции, по това че аз все пак се надявах, че ГЕРБ ще се опитат с първия мандат да сформират правителство. Но пак казвам – това прави нашите отношения по-здрави и бих казал, че по-устойчиви на времето. Не бива да се търси никаква сензация. Аз се гордея, че работих с него. Работя добре, ще работим добре, сигурен съм, до последния момент. Може би по ирония на съдбата ще си тръгнем и заедно. Оттук нататък ще видим какво ще стане.
Водещ: Вие знаете ли защо подава оставка началникът на отбраната ген. Попов?
Росен Плевнелиев: Разбира се, че знам. Аз съм информиран. Ген. Попов дойде при мен. Аз бях първият, при който той дойде, изложи своите аргументи. Стиснах му ръката, благодарих му и сега ще го направя това пред вашето телевизионно студио и милионите зрители, това е един изключително достоен български генерал, началник на отбраната. Направи много. Ние имаме нова програма за въоръжените сили, имаме нов план за развитие на въоръжените сили. Стартирахме мащабна програма. Най-трудното на една програма не е да похарчиш парите, а да я подготвиш добре, да я изведеш като приоритет, да свършиш черната работа, да обиколиш хилядите институции, за да може тази програма наистина да се случи. А тя вече се случва. Разбира се, аз тук благодаря и на Народното събрание, и на министър-председателя Бойко Борисов, които дадоха път за модернизация на българските въоръжени сили. За мен беше чест да работя с ген. Попов.
Водещ: И защо си тръгва той?
Росен Плевнелиев: Той посочи лични причини, които аз само мога да уважа, да му стисна ръката и да му пожелая успех. Един достоен генерал. Съжалявам че си тръгва толкова рано.
Водещ: Споменахте референдума. Защо, когато вие предлагате референдум е добре, а когато друг го предлага и печели при това много гласове, не е добре?
Росен Плевнелиев: Самият аз участвах в референдума. Нещо повече, аз призовах българските граждани също да участват. Но това, че участвах не означава, че аз не съм отговорил по съвест на въпросите и мога съвсем отговорно да кажа , че – да, аз бях „за“ задължителното гласуване. Аз инициирах и референдум с този въпрос. Но аз съм категорично против мажоритарна система с две нива и с абсолютно мнозинство. Това няма да доведе до нищо добро в България. И си спомнете, че аз стартирах с референдум с въпрос за мажоритарен елемент. И днес, когато политическите партии излизат и се кълнат, че немската система била „Мерцедеса“ на всички системи, в която има изключително справедлив начин на комбиниране на пропорционалната и на мажоритарната система, така че и двете да извадят най-доброто от политическите партии, народът да се чувства представен, но и политическите партии като основен носител на демократичните устои и на волята на народа, също да бъдат представени добре, че аз предложих този вариант. И по време на извънредния Консултативен съвет по национална сигурност попитах политическите партии, ако бяхте подкрепили моя референдум, сега щеше да е друго. Ще го кажа в прав текст – изключително съм притеснен от подхода. Ако се бърза, това ще бъде трагично с драматични последствия за българската държавност. Мисля за президента Радев. Не му пожелавам, понеже той ще организира следващите избори, не му пожелавам той да организира и провежда изборите със служебно правителство в режим на правене на коляно, на инат и в последния момент под натиска на някакви сценаристи, неоценени за устойчивост на въздействието промени в изборното законодателство. Всички да се придържат към закона. Законът казва, че народните представители в 3 месеца трябва да се произнесат, но има две години и нека да си направят наистина труда да направят промените така, както и народът ги иска. И още нещо важно – няма как да не спомена пред уважаемите зрители и да не изразя своето категорично притеснение от това, че народните представители могат да изпаднат в една ненужна доза популизъм, която не ни помага по никакъв начин сега. Вижте, когато едни сценаристи, които хулят Конституционния съд, които късат снимката на държавния глава…
Водещ: Това ли ви заболя?
Росен Плевнелиев: …не, не ме боли от това, но искам да продължа. Които казват, че ако народът е казал, че всички трябва да носят зелени гащи, значи ще носят зелени гащи. А какво правим с тези, които имат сини или червени? Пращаме ги в Аушвиц, само защото са различни? Извинете, но един журналист от реномираната немска телевизия „Дойче веле“ бе охулен и оплют само защото има различна позиция. Аз съм длъжен да се притеснявам. Така започват големите драми в едно общество. Като инженер, не толкова като президент, казвам че има проблем и този проблем не бива по никакъв начин да бъде замитан под масата. Да, политическите партии трябва да си дават сметка затова какво ще се случи в следващите месеци, ако оставят единствено диктатът на улицата да определя изборното законодателство на България.
Водещ: Обаче, господин президент, след случая Харманли, не се ли убедихте вие горе на върха, че не разбирате какво иска народът?
Росен Плевнелиев: Точно обратното. Винаги съм казвал, че гражданите имат право да се страхуват. Страховете на народа са абсолютно обосновани, така както и аз имам своите притеснения, които публично споделям. Но това, че гражданите се притесняват и имат страхове, не означава че безотговорни политици трябва да си играят с тези страхове. Не означава, че езикът на омразата трябва да се лее отвсякъде. Не означава, че на различния трябва да му късаме снимката и да го хулим, включително и по телевизионни студия с милиони зрители и в никакъв случай не означава, че трябва да забравим тези герои, които подават ръка на мигрантите, че трябва да забравим и тази човещина, която струи от сърцето на българина, защото той е приел не един и двама в годините и в историята и на миналото. И аз дълбоко съжалявам, че медиите дават път само на лошотията, а не показват и тези истински герои на България, които подават ръка, показват човещина и хуманизъм, на които аз се възхищавам и ще продължавам да ги подкрепям.
Водещ: Вие казахте преди малко за перфектната буря и изредихте опасност и рискове. Имате ли опасения за политиката, която ще води бъдещия президент Румен Радев?
Росен Плевнелиев: Аз искрено му желая успех. Сигурен съм, че той ще се подготви добре. Готов съм на срещи, на разговори с него. Разбира се аз само мога да кажа своята позиция. Той ще прецени кое е добре и кое лошо и ще носи своята отговорност. Аз съм сигурен, че той ще бъде един президент на България, който ще положи огромни усилия да представлява добре България. Ще бъде активен, ще бъде човек, който ще има ясна позиция и мнение. Искам да го окуража да бъде така. Разбира се имам своите притеснения от казаното по отношение на Русия и забитият флаг в Крим, защото това не е европейската позиция и се надявам той много бързо да разчисти това. Също така ще ви разкажа една случка. Може би това ще ви помогне да разберете малко повече защо аз действах така през тези пет години. Конференция за сигурност в Мюнхен, имам среща с Хенри Кисинджър, легенда в геополитиката. Хенри Кисинджър ме поглежда и казва: „Защо трябва да се виждам с един президент на една от най-корумпираните държави в Европа?“ И аз казвам: „А защо трябва да се виждам с един държавен секретар на САЩ, който не е добре информиран?“ Той каза: С какво не съм добре информиран?“ Аз му казах: „Не аз, а Европейската одитна палата казва, че България по отношение на управлението на фондовете на ЕС, оценката на грешката, което е символ на корупцията в сектора е много по-ниска от оценката на грешката на куп други държави.“ И той каза: „О’кей, преминахте теста, сега съм готов да Ви чуя“. И аз казах: „А какъв тест?“ И той каза: „Крещете млади човече, крещете, за да Ви чуят. Вие крещяхте, сега съм готов да Ви чуя.“ Имахме много хубав разговор след това. Аз мисля, че на мен ми се налагаше не веднъж да крещя с убедеността, че това е добре за България, защото представете си една драма, при която уж някъде между Изтока и Запада, уж в някаква неутрална зона, някаква странна за мен логика – винаги с Германия, никога срещу Русия, ние можем да се поставим в периферията, което ще бъде трагично за България от геополитическа гледна точка. Аз крещях, защото исках България да бъде в центъра на правенето на политики. Заявявах ясно и категорично, че България трябва да бъде достоен член на ЕС и НАТО и те ми се отблагодариха. Само един факт, който не бива да се забравя – през 2016 година в България дойдоха не един, не трима-четирима, колкото нормално президенти на година, 25 президенти. През 2016 година аз бях домакин на групата „Арайолуш“ на десет президента, които дойдоха тук, за да дебатират за бъдещето на ЕС. През 2016 година аз бях председател на процес за сътрудничество в Югоизточна Европа, където ръководих 13 държави, включително Турция. През 2016 година аз бях председател на Съвета на министрите, на Комитета на министрите на Съвета на Европа, където България имаше извънредна и призната от всички активност. 2016 година бе една година, в която България бе в центъра на процесите и това бе признание за активната роля, защото крещяхме. Ако оттук нататък си мълчим, притеснявам, че можем да станем периферия, че няма да има кой да ни чуе.
Водещ: Някак си все не можем да стигнем до отчет, все има нещо по-важно за вършене на вашата работа. Не се ли страхувате, че друг ще пише вашата оценка, ако не я дадете вие?
Росен Плевнелиев: Този мандат беше толкова интересен, че ще мине още доста време, докато бъде осмислен. Не му прилича на един държавен глава да прави оценка за мандата си и лично аз запазих прекрасни отношения с всички български президенти, създадох Съвет на президентите. Сега създавам Президентска библиотека. Народът ще каже оценката си след време.
Водещ: Все пак едно изречение за финал, господин президент. Когато светът е объркан и предстои перфектна буря, не трябва ли българинът да се погрижи сам за себе си първо?
Росен Плевнелиев: Българинът, за съжаление, може би не веднъж в историята е инициирал собствената си буря вътре в държавата. На мен ми се ще този път наистина, знаейки колко е трудно, колко е тежко, рекордният брой кризи извън нас, съмненията, притесненията, геополитическият сблъсък, невъзможността в момента да погледнем, движим се в мъгла по тесен, труден планински път, не виждаме добре. Именно затова е много важно самите ние вътре, шофьорът, но и пасажерите в този наш автомобил, да бъдем наясно с трудностите, с трудния път, по който сме поели, с хлъзгавите участъци, с проблемите, с които можем да се сблъскаме и да имаме своята собствена позиция, а тя е достойното място на България в ЕС и НАТО. И колкото по-трудно е на ЕС, толкова повече ние трябва да го подкрепяме. Колкото повече Русия притиска ЕС, финансира всякакви възможни антиевропейски партии, организира кибератаки и какво ли още не, ние трябва да застанем на страната на нашето семейство, където и Левски ни завеща да бъдем. Очаквам да имаме активна позиция.
Водещ: Господин президент, благодаря и за разговора.
Росен Плевнелиев: И аз ви благодаря.
focus-news
Be the first to leave a review.
