Как германски военен самолет кацна и излетя на ливадите край с. Сатовча през юни 1943 г.

Георги МАВРОДИЕВ
През годините на Втората световна война (1939-1945 г.), след като България се включи в нея на страната на Германия, много пъти в годините 1941-1944 г. ние децата виждахме над главите ни, високо в небето да прелитат военни самолети, най-напред немски. Особено прелитането на немските самолети, които извършваха парашутен десант на гръцкия остров Крит. После англо-американските самолети, които бомбардираха София и други градове в България и Румъния.
Но „жив“ самолет не бяхме виждали на земята, за да го разгледаме.
През юни 1943 г., по време на втора копан на царевицата, се случи невероятно събитие. От юг, откъм посоката на гр. Драма и Боздаг на север, се зададоха не много високо в небето три немски самолета. Те прелетяха над с. Сатовча в посока гр. София и над с. Плетена два от тези самолети се върнаха и започнаха да кръжат над Сатовча, да слизат все по-ниско над ливадите на м. Батала. След като кацна единият самолет, който слизаше все по-ниско, другият, който го придружаваше, отлетя в посока Боздаг, Драма.
Тогава аз пасях четири наши кози из тръните край манастира „Света Марина“ над селото. Веднага, след като видях, че един от самолетите кацна на ливадите, подкарах козите към нашата къща и ги затворих в поника \обора|. С тичане тръгнах към ливадите. По пътя натам вървяха много деца и възрастни хора. По това време започнаха да се връщат и хората, работели по нивите.
Когато стигнах на ливадите, видях самолета, завързан с въжета за два железни лоста, забити в земята, за да не го духне някакъв случайно появил се вятър.
Самолета го охраняваше полицията от сатовчанския полицейски участък. Екипажът на самолета беше от трима човека – пилот и двама войника. Доколкото се говореше, те били заведени да преспят в гостната на общината.
Кмет на селото беше Борис Пъртев от с. Добринище, Благоевградско, завършил право, който знаел немски език. Много хора – възрастни и деца, останахме до късно при самолета. Говореше се, че някаква част е била повредена и ще я донесе кола от София, а специалисти ще поправят самолета.
На другия ден отново се стече населението на селото при самолета. Към 10 часа дойде автомобила от София със специалисти и поправиха самолета.
Започна подготовка за неговото излитане. Оказа се, че самолетът не може да излети, ако не се окоси тревата на ливадата. След това се направи така, че да излети в източна посока. Започна да бръмчи двигателя на самолета, да предизвиква вятър, въздушна струя. След като набра необходимата сила, самолетът потегли по ливадата с голяма скорост и се повдигна във въздуха. Бързо набра височина, направи кръг над хората в небето и пое по посока към гр. София.
Кацането на този самолет бе голямо събитие за жителите на с. Сатовча. До този ден те не бяха виждали „жив“ истински самолет на земята. Това беше много интересно и вълнуващо и дълго време хората говореха за това как капелата (шапката) на попа била духната от въздушната струя, предизвикана от двигателя на самолета. Попът, по това време в селото, беше от гр. Етрополе.
Това събитие със самолета развълнува духовете на жителите на селото и те още повече, загрижено и с тревога, говореха за Втората световна война и за това как ще завърши тя. Вече имаше обрат в хода на войната в полза на СССР на източния германо-съветски фронт, където воюваха срещу СССР, наред с германските войски и войските на съюзниците на Германия – Италия, Румъния, Унгария, Финландия и доброволчески отряди от Испания и от страните, поробени от цяла Европа от Германия. Нямаше друг фронт в Европа срещу Германия освен германо-съветския и това беше решаващият фронт, от който зависеше разгрома на фашистка Германия и нейните съюзници.
Вторият фронт в Европа Англия и САЩ го откриват по-късно в Нормандия, на атлантическото крайбрежие на Франция, чак на 06.06.1944 г., така че до тогава фашистка Германия и нейните съюзници в Европа воюваха само срещу СССР той успя да им нанесе тежки съкрушителни удари и да ги принуди да отстъпват панически.
Що се отнася до кацналия немски самолет на ливадите край с. Сатовча, тогавашните деца, сега вече много възрастни, още си го спомнят.
Това беше един малък епизод от Втората световна война, който ще остане в историята на с. Сатовча.