БЕЖАНЕЦЪТ ОТ УСПЕХА: КАК ДА ПРЕБОЯДИСАШ БЕТОНОВОЗА В „ПРЕЗИДЕНТСКО СИНЬО“
-
- март 12, 2026
В родната политическа фауна съществува един особен вид екземпляри, които притежават по-добра мимикрия от хамелеона и по-здрава захапка от булдозер в края на пусков срок. Те не вярват в идеологии, те вярват в арматурата; те не следват лидери, те следват трасето на обществените поръчки. Класически пример за този политически номадизъм е благоевградският предприемач Димитър Урдев – човекът, който до вчера бе гражданското лице на ГЕРБ и икономическото рамо на Атанас Камбитов, а днес, с финеса на багер в детска градина, се е запътил да става „спасител“ под крилото на президента Румен Радев. Гледайки тази трогателна трансформация, човек не може да не се запита дали на „Дондуков“ 2 са отворили пункт за рециклиране на стари кадри, или просто вярват, че „новият морал“ задължително трябва да мирише на прясно излят бетон от ерата на ГЕРБ.
Политическото номадство на Урдев напомня на онези италиански кондотиери, които сменяха знамената си според това кой плаща за обсадата, но с тази разлика, че в модерна България обсадата винаги е върху държавния бюджет. Да предложиш Урдев за знаме на „промяната“ и „президентското движение“ е все едно да рекламираш диетични храни с лицето на Мистър Бийн – някак си усещането за автентичност се губи между първата копка и последната политическа заменка. В Европа подобни фигури са известни като „политически търговци“, които превръщат лоялността в стока с променлива цена на фондовата борса на влиянието. Когато Тони Блеър или Ангела Меркел допускаха подобни „прагматици“ в близост до себе си, резултатът винаги беше един и същ – ерозия на доверието и бавно самозапалване на политическия капитал. Президентът Радев, който често обича да говори за почтеност и изчегъртване на стария модел, рискува да се превърне в параван за същия този модел, ако позволи на хора, израснали в инкубатора на Камбитов, да му редят листите.
Няма нищо по-саркастично от това да бориш корупцията с хората, които са я строили с мистрия в ръка. Ако Урдев е лицето на „новия морал“, то тогава „Динатстрой“ вероятно е благотворителна организация за бездомни милионери, а ние всички сме статисти в някой лош римейк на „Шоуто на Бени Хил“, където политиците се гонят около държавната софра под звуците на ускорена музика. Историята учи, че големите лидери не падат заради силата на враговете си, а заради лепкавата прегръдка на „припозналите се“ приятели, които винаги идват с готови списъци и бетонови възли. Да се довериш на политически номад, който сменя ГЕРБ с „президентските хора“ по-бързо, отколкото фирмата му сменя филтрите на камионите, е стратегическа грешка, която превръща всяка институция в придатък на местния строителен холдинг. Време е някой да каже на президента, че в Благоевград вятърът на промяната всъщност е просто прах от поредния строеж на старата гвардия, маскирана в нови цветове. Защото, господин Президент, с тези „спасители“ България няма нужда от врагове – тя има нужда от добър адвокат по несъстоятелност.
Be the first to leave a review.
