Психичното здраве на младежите в Европа удря дъното, по-нещастни са от тези в Субсахарска Африка
-
- февруари 27, 2026
Снимка: Pixabay/Dimhou
Спадът е най-силно изразен в по-богатите и по-развити страни
Според ново проучване, младите хора по света се борят да се справят с житейските предизвикателства и да функционират ефективно в ежедневието си.
Младите хора в Европа се представят по-зле в сравнение с тези на други континенти, като няколко европейски страни са сред най-ниско класираните в света.
Проучването на Sapien Labs, организация с нестопанска цел, базирана в САЩ, работеща върху разбирането на глобалното психично здраве, измерва коефициент на психично здраве (MHQ) чрез онлайн проучвания, проведени в Азия, Африка, Европа и Северна и Южна Америка. Това оценява „здравето на ума“ на индивидите – дефинирано като емоционалните, социалните, когнитивните и физическите способности, необходими за процъфтяване в живота, работата и взаимоотношенията.
„Кризата на психичното здраве изглежда е прогресивно преминаване от поколение на поколение и далеч надхвърля нарастващите нива на депресия и тревожност сред младите хора„, обясни Тара Тиагараджан, водещ автор на доклада и основател и главен учен на Sapien Labs.
Респондентите оцениха основните си способности за справяне с ежедневните предизвикателства, както и за сериозни психични разстройства, съобщавайки за трудности с емоционалния контрол, справянето с взаимоотношенията с другите и способността си да се фокусират.
„Младите хора под 35 години, които вече са имали трудности в сравнение с родителите и бабите и дядовците си преди пандемията от COVID-19, претърпяха рязък спад на психичното здраве по време на пандемията, от който никога не са се възстановили“, пише Тиагараджан в проучването.
Откакто екипът започна да измерва MHQ през 2019 г., възрастните на 55 и повече години се държат стабилно около резултат от 100, където се очаква да бъде нормалното население, според авторите. Но за разлика от това, всяко по-младо поколение има по-ниски резултати. Тези между 18 и 34 години имат средно 36 MHQ, а 41% съобщават, че изпитват значителни проблеми с психичното здраве.
Как се представят европейските страни?
Проучването установи, че младите хора в Субсахарска Африка – които живеят в региона с най-нисък доход на глава от населението в света – са постигнали далеч по-добри резултати от тези в Съединените щати, Канада, Европа, Индия, Япония и Австралия, като всички те са били близо до дъното на класацията.
Италия е най-високо класираната европейска нация, на 20-то място от 84-те държави, включени в проучването.
Финландия е на 40-то място, Португалия и Испания на 46-то място, Белгия на 52-ро място, а Франция заема 58-мо място. Най-зле класираните страни в Европа са Ирландия на 70-то място, Германия на 71-во място и Обединеното кралство на 81-во място.
„Изненадващото на този спад при по-младите поколения е, че той е най-силно изразен в по-богатите и по-развити страни, където увеличените разходи за психично здраве не са променили нещата“, пише Тиагараджан.
Тя добави, че за да се реши този проблем, е ключово да се справят с коренните му причини, а не просто да се лекуват симптомите.
Какво е причината за проблемите с психичното здраве?
Проучването идентифицира четири ключови фактора, които определят психичното здраве на младите хора: семейни връзки, духовност, използване на смартфони и консумация на ултрапреработени храни.
Лошите семейни отношения правят младите хора почти четири пъти по-склонни да постигнат резултати в диапазона на затруднено или трудно развитие в сравнение с тези, които са близки с много членове на семейството.
Участниците със силно чувство за духовност и връзка с висша сила се представиха по-добре от тези, които се смятаха за недуховни. Страните, в които младите хора се чувстват по-малко духовни, бяха Германия, Обединеното кралство и Испания.
Освен това, по-ранният достъп до първия смартфон корелира с по-лоши резултати за психичното здраве по-късно в живота, установи проучването.
В целия свят средната възраст, на която поколение Z (18-24) са получили първия си смартфон, е била 14 години, като средните стойности за страните варират от 9 във Финландия до 18 в Танзания и Уганда. В Европа тя варира между 12 и 13 години.
Консумацията на ултрапреработени храни се е увеличила през последните 15 години, отбелязва проучването, и е свързана с 15 до 30 процента от тежестта на психичното здраве.
Авторите отбелязват, че въпреки увеличените инвестиции в изследвания и грижи за психичното здраве по целия свят, резултатите не са се подобрили.
„Тези модели ясно сочат необходимостта от структурна промяна нагоре по веригата – фокусирана не само върху лечението, но и върху факторите на околната среда, които оформят младите умове на първо място“, пишат те.
dnes.bg
Be the first to leave a review.
